Основен / ден 135

Стар Завет

Съдии

17

Идолите на Михей

1 Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей. 2 Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети и за които те чух да изричаш клетва, са у мене; аз ги взех. А майка му рече: Благословен да е моят син от Господа. 3 И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто си на Господа, та синът ми да направи изваян идол и леян кумир; и тъй, сега ще го дам обратно на тебе. 4 Но той върна среброто на майка си; и майка му взе двеста сребърника и ги даде на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха поставени в дома на Михей. 5 И този човек Михей, като имаше капище за боговете, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник. 6 В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
7 И имаше един младеж от Витлеем Юдов, град на Юдовите семейства, който беше левит, и беше там пришълец. 8 Този човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да намери друго място за живеене и, като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя. 9 И Михей му каза: Откъде идеш? А той му рече: Аз съм левит от Витлеем Юдов и отивам да намеря друго място за живеене. 10 И Михей му каза: Остани при мене и бъди ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и храната ти. 11 И тъй, левитът влезе у него. И левитът беше благодарен да отседне у човека; и този младеж му стана като един от синовете му. 12 И Михей посвети левита и младежът му стана свещеник; и живееше в Михеевата къща. 13 Тогава Михей каза: Сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левит за свещеник.
© Библейска лига - България

18

Дановото племе се заселва в Лаиш

1 В онова време нямаше цар в Израил; и в онези дни Дановото племе си търсеше притежание, където да се засели, защото до онзи ден не им се беше паднало наследство между Израилевите племена. 2 И данците изпратиха като пратеници на целия си род петима храбри мъже от Цора и от Ештаол, за да огледат земята и да я проучат, като им казаха: Идете, проучете земята. И те дойдоха до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя и там пренощуваха; 3 защото, като се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левит и влязоха там и го попитаха: Кой те доведе тук? Какво правиш на това място? Защо си тук? 4 А той им каза: Така и така се отнесе с мене Михей и ме нае, та му станах свещеник. 5 И те му казаха: Допитай се до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучен пътят, по който сме тръгнали. 6А свещеникът им каза: Идете с мир; пътят, по който сте тръгнали, е пред Господа.
7 Тогава петимата мъже тръгнаха; и като дойдоха в Лаиш, видяха, че жителите в него живеят безгрижно както сидонците – спокойно и без страх, защото нямаше в земята владетел, който да ги притеснява в нещо; и те бяха далеч от сидонците и нямаха работа с никого. 8 И те се върнаха при братята си в Цора и Ештаол; и братята им им рекоха: Какво ще кажете вие?
9 А те рекоха: Станете, нека отидем против тях; защото видяхме земята, и ето, твърде е добра. Вие още ли седите? Не се колебайте да идете и да завладеете земята.
10 Като отидете, ще намерите народ, който живее безгрижно и на обширна земя, (защото Бог я даде в ръката ни,) земя, в която няма оскъдност от нищо, каквото има на света.
11 И тъй, потеглиха оттам, от Дановия род, от Цора и от Ештаол, шестотин мъже, препасани с войнишки оръжия. 12 И отивайки, те разположиха стан в Кириат-Еарим в Юда; затова нарекоха онова място Махане-Дан, както се казва и до днес; ето, то се намира зад Кириат-Еарим. 13 И оттам преминаха в Ефремовата хълмиста земя, и дойдоха до Михеевата къща. 14 Тогава петимата мъже, които бяха ходили да огледат местността Лаиш, казаха на братята си: Знаете ли, че в тези къщи има ефод и домашни идоли, изваян идол и излян кумир? Сега размислете какво трябва да направите. 15 И така, те се отбиха там и отидоха в къщата на младия левит, в Михеевата къща, и го поздравиха. 16 И шестстотинте мъже, които бяха от данците, застанаха, препасани с войнишките си оръжия, при входа на вратата.
17 Тогава петимата мъже, които бяха ходили да огледат земята, отидоха, влязоха там и взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли и излятия кумир; а свещникът стоеше при входа на вратата с шестстотинте мъже, които бяха препасани с войнишки оръжия. 18 И когато влязоха в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и излятия кумир, свещеникът им рече: Какво правите вие? 19 А те му казаха: Мълчи! Сложи ръката си на устата си, ела с нас и бъди ни отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек, отколкото да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израил? 20 На това свещеникът сърдечно се зарадва и, като взе ефода, домашните идоли и изваяния идол, тръгна с людете. 21 И те се обърнаха, та потеглиха, като сложиха пред себе си децата и добитъка, и по-скъпите си вещи.
22 Когато те се бяха отдалечили от Михеевата къща, мъжете от къщите, съседни с Михеевата къща, се събраха и застигнаха данците. 23 И като извикаха на данците, тези се обърнаха и казаха на Михей: Какво ти е, че си събрал при себе си такова множество? 24 А той каза: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника, и тръгнахте; какво повече ми остава? Как може да казвате: Какво ти е? 25 А данците му рекоха: Да не се чуе гласът ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже, та да изгубиш живота си и живота на домашните си. 26 И данците вървяха по пътя си; а Михей, като видя, че те са по-силни от него, върна се и дойде у дома си. 27 А те взеха това, което бе направил Михей, и свещеника, който беше у него, и тръгнаха към Лаиш срещу спокойния и безгрижен народ; и поразиха го с острото на меча, и изгориха града с огън. 28 И нямаше кой да го избави, защото беше далеч от Сидон и нямаше работа с никого. Градът бе в долината до Бет-Рехов; и те го съградиха отново, и се заселиха в него. 29 И нарекоха града Дан, по името на баща си Дан, който се е родил на Израил; а по-рано името на града беше Лаиш. 30 Тогава данците си поставиха изваяния идол; а Йонатан, синът на Гиршом, син на Манасия, той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята се плени.
31 Така те си поставиха изваяния идол, който Михей бе направил, и който остана там през цялото време, докато Божият дом беше в Сило.
© Библейска лига - България

Нов Завет

2 Коринтяни

7

1 И тъй, любезни, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога.

Радостта на Павел

2 Сторете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, от никого не сме се възползвали. 3 Не казвам това, за да ви осъждам: защото по-напред рекох, че сте в сърцата ни, за да сме заедно и като умрем, и като живеем. 4 Голямо е моето доверие във вас, много се хваля с вас, изпълнен съм с утеха; във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.
5 Защото, откакто дойдохме в Македония, нямахме никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме утеснявани: отвън борби, отвътре страхове. 6 Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с пристигането на Тит; 7 и не просто с пристигането му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така че още повече се зарадвах. 8 Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; макар и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви е наскърбило, но само за малко време. 9 Сега се радвам, не за наскърбяването ви, но защото вашето наскърбяване ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да не понесете никаква вреда от нас в нищо. 10 Защото скръбта по Бога ражда спасително покаяние, което води до спасение и не оставя разкаяние, а светската скръб ражда смърт. 11 Защото, ето това ваше скърбене по Бога какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво очакване, каква ревност, каква готовност да видите възмездие! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това дело. 12 И тъй, ако и да ви писах това, не го писах заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане ясно пред Бога доколко сте ни предани. 13 Затова се утешихме; и в тая наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тит, задето вие всички сте успокоили духа му. 14 Защото, ако съм му се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, което ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тит излезе истинна. 15 И той още повече милее за вас, като си спомня послушността на всички ви, как сте го приели със страх и трепет. 16 Радвам се, че във всичко мога да ви се доверя.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

52

1 За диригента, Давидово поучение, когато бе дошъл едомецът Доиг при Саул и му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща.
Защо се хвалиш със злобата, силни човече?
Милостта Божия пребъдва довека.
2 Езикът ти, като действа коварно,
подобно на изострен бръснач, измисля нечестие.
3 Обичаш злото повече от доброто
и да лъжеш повече, отколкото да говориш правда. (Села.)
4Обичаш всичките пагубни думи и измамливия език.
5 Затова, и тебе Бог ще съкруши съвсем,
ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти,
и ще те изкорени от земята на живите. (Села.)
6 А праведните, като видят това, ще се поклонят на Бога
и ще му се присмеят и рекат:
7 Ето човек, който не направи Бога своя крепост,
но се уповаваше на многото си богатство
и се закрепваше в нечестието си.
8 А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом;
уповавам се на Божията милост отвека и довека.
9 Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това;
и пред Твоите светии ще призовавам името Ти,
защото е благо.
© Библейска лига - България