Основен / ден 140

Стар Завет

1 Царе

3

Господ призовава Самуил

1 А в онези дни, когато детето Самуил служеше на Господа при Илий, слово от Господа беше рядкост и нямаше явно видение. 2 И в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, а очите му бяха започнали да отслабват и не можеше да вижда, 3 и Божият светилник още не беше изгаснал в Господния храм, където беше Божият ковчег, и където Самуил си беше легнал, 4 Господ повика Самуил и той рече: Ето ме. 5 И се завтече при Илий, и каза: Ето ме, защото ме повика. А той отговори: Не съм те викал; върви да си легнеш. И той отиде и си легна. 6 Но Господ извика втори път: Самуиле! И Самуил стана, отиде при Илий и рече: Ето ме, защото ме повика. А той отговори: Не съм те викал, чадо мое; върви да си легнеш. 7 Самуил не познаваше още Господа и слово от Господа още не му се беше откривало. 8 И Господ повика Самуил трети път. И той стана, отиде при Илий и рече: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илий разбра, че Господ е повикал детето. 9 Затова Илий каза на Самуил: Иди си легни; и ако те повика, кажи: Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. И тъй, Самуил отиде да си легне на мястото си. 10 И Господ дойде, застана и извика както по-напред: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша.
11 Тогава Господ каза на Самуил: Ето, Аз ще извърша в Израил такова дело, че на всеки, който чуе за него, ще му писнат и двете уши. 12 В онзи ден ще извърша против Илий всичко, което говорих за дома му; ще почна и ще свърша. 13 Защото му известих, че ще съдя дома му довека поради беззаконието, което той знае; понеже синовете му навлякоха проклятие на себе си, а той не ги възпря. 14 Затова се заклех пред Илиевия дом, че беззаконието на Илиевия дом няма да се очисти довека нито с жертва, нито с принос.
15 И Самуил лежа до сутринта; после отвори вратата на Господния дом. Но Самуил се боеше да каже видението на Илий. 16 А Илий повика Самуил: Самуиле, сине мой! А той рече: Ето ме. 17 И каза Илий: Какво слово ти говори Господ? Не го крий, моля, от мене. Така да ти направи Бог и повече да прибави, ако скриеш от мене нещо от всичко, което ти е говорил. 18 Тогава Самуил му каза всичко и не скри нищо от него. И рече Илий: Господ е; нека стори, каквото Му е угодно.
19 И Самуил растеше; и Господ беше с него, и не оставяше да падне на земята ни една от неговите думи. 20 И цял Израил, от Дан до Вирсавее, позна, че Самуил беше потвърден за Господен пророк. 21 И Господ пак се явяваше в Сило; защото Господ се бе открил на Самуил в Сило чрез слово от Господа. И Самуиловите думи се разнасяха по целия Израил.
© Библейска лига - България

4

Филистимците пленяват ковчега на завета

1 В това време Израил излезе на бой против филистимците и разположи стан близо при Евен-Езер, а филистимците разположиха стан в Афек. 2 И филистимците се опълчиха против Израил, и когато започна битката, Израил бе разбит от филистимците, и около четири хиляди мъже бяха убити на полесражението.
3 А когато дойдоха людете в стана, Израилевите старейшини казаха: Защо ни порази Господ днес пред филистимците? Да донесем при себе си ковчега на Господния завет от Сило, че като дойде сред нас, да ни избави от ръката на неприятелите ни. 4 И така, пратиха людете в Сило, та донесоха оттам ковчега на завета на Господа на силите, Който обитава между херувимите; и двамата Илиеви синове – Офни и Финехас, бяха там с ковчега на Божия завет. 5 И като дойде ковчегът на Господния завет в стана, целият Израил възкликна с пълен глас, тъй че земята проехтя. 6 А филистимците, като чуха радостните възгласи, рекоха: Какво значат тези шумни възгласи в стана на евреите? И научиха, че Господният ковчег е дошъл в стана. 7 И уплашиха се филистимците, защото казваха: Бог е дошъл в стана. И рекоха: Горко ни! Защото такова нещо не е ставало досега. 8 Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на тези мощни богове? Това са боговете, които поразиха египтяните с всякаква напаст в пустинята. 9 Укрепете се, филистимци, и бъдете мъжествени, за да не станете слуги на евреите, както те станаха на вас; бъдете мъжествени и се бийте с тях. 10 Тогава филистимците се биха; и Израил беше поразен, и всеки побягна в шатъра си; и поражението беше много голямо, защото паднаха тридесет хиляди пешаци от Израил. 11 И Божият ковчег бе пленен; и двамата Илиеви синове – Офни и Финехас, бяха убити.

Смъртта на Илий

12 Тогава един човек от вениаминците се завтече от мястото на битката и отиде в Сило, в същия ден, с раздрани дрехи и с пръст на главата си. 13 И като стигна там, ето, Илий седеше на стола си край пътя и пазеше, защото сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато дойде човекът в града, и съобщи веста, целият град нададе стон. 14 А Илий, като чу воплите, каза: Какво значат този шум и тази глъч? И човекът се втурна да извести на Илий. 15 А Илий беше тогава на деветдесет и осем години; и очите му бяха замъглени, та не можеше да вижда. 16 И човекът каза на Илий: Аз дойдох от сражението; днес избягах от битката. И рече Илий: Какво стана, сине мой? 17 И вестителят в отговор каза: Израил побягна пред филистимците, при това народът претърпя голямо поражение и двамата ти сина – Офни и Финехас, загинаха, а Божият ковчег е пленен. 18 Когато той спомена за Божия ковчег, Илий падна назад от стола край портата и вратът му се строши, и умря; защото беше стар и тежък човек. И той бе съдил Израил четиридесет години.
19 А снаха му, жената на Финехас, която беше непразна, готова да роди, щом чу известието, че Божият ковчег бил пленен, и че свекърът ѝ и мъжът ѝ са умрели, преви се и роди, защото болките ѝ дойдоха. 20 И когато умираше, жените, които стояха около нея, ѝ рекоха: Не бой се, защото си родила син. Но тя не отговори, нито обърна внимание. 21 И нарече детето Ихавод, като казваше: Славата напусна Израил, (защото Божият ковчег бе пленен и защото свекърът ѝ и мъжът ѝ бяха умрели;) 22 И тя каза: Славата напусна Израил, защото Божият ковчег е пленен.
© Библейска лига - България

Нов Завет

2 Коринтяни

12

Видението на Павел и неговият трън

1 Принуден съм да се хваля, при все че не е за полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа. 2 Познавам един човек в Христа, който преди четиринадесет години (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная; Бог знае) бе занесен до третото небе. 3 И такъв човек познавам (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае), 4 който бе занесен в рая и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да говори. 5 С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля, освен с немощите си. 6 (Защото, даже ако поискам да се похваля, не ще бъда безумен, понеже ще говоря истината; но въздържам се, да не би някой да мисли за мене повече, от каквото вижда или чува от мене.) 7 А за да не се превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, за да не се превъзнасям. 8 За това три пъти се молих на Господа да го отстрани от мене; 9 и Той ми каза: Стига ти Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да се всели в мене Христовата сила. 10 Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.

Грижата на Павел за коринтяните

11 Станах безумец. Вие ме принудихте, защото вие трябваше да ме препоръчвате; понеже не съм бил по-долен от тези превъзходни апостоли, макар и да съм нищо. 12 Наистина признаците на един апостол – знамения, чудеса и велики дела, се показаха сред вас с пълно постоянство. 13 Защото, в какво бяхте поставени по-долу от другите църкви, освен в това, че не съм ви дотягал? Простете ми тая неправда!
14 Ето, готов съм да дойда при вас трети път и няма да ви дотегна, защото не искам вашето, а вас; понеже чадата не са длъжни да събират имот за родителите, а родителите – за чадата. 15 А пък аз с преголяма радост ще жертвам и цял ще се жертвам за душите ви. Ако аз ви обичам повече, вие по-малко ли ще ме обичате? 16 Но, казвате вие, така да е – не съм ви дотегнал, обаче като хитър съм ви уловил с измама. Така ли е? 17 Възползвах ли се от вас чрез някои от онези, които изпратих до вас? 18 Помолих Тит да дойде при вас и с него пратих един брат. Тит ли припечели нещо от вас? Не ходим ли в един и същи дух? В едни и същи стъпки?
19 Още ли мислите, че ние се оправдаваме пред вас? Не; пред Бога говорим това в Христа, и то всичко, любезни мои, за ваше назидание. 20 Защото се боя да не би, като дойда, да ви намеря не каквито ви желая, и аз да се намеря за вас не какъвто ме желаете, и да не би да има между вас раздор, завист, гняв, партизанства, одумвания, клюкарство, високомерие, безредици. 21 Да не би, когато дойда пак, да ме смири моят Бог между вас, и да оплача мнозина, които преди това са съгрешили и не са се покаяли за нечистотата, блудството и сладострастието, на които са се предавали.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

54

1 За диригента, на струнни инструменти, Давидово поучение, когато зифците дойдоха и казаха на Саул: Ето, Давид се крие между нас.
Боже, избави ме чрез името Си,
и чрез Своята мощ ме защити.
2 Боже, чуй молитвата ми,
послушай думите на устата ми;
3 защото чужденци се надигнаха против мене
и насилници посягат към живота ми;
не поставиха Бога пред себе си.
(Села.)
4 Ето, Бог ми помага;
Господ е от онези, които подкрепят душата ми.
5 Той ще въздаде злото върху неприятелите ми;
според Твоята вярност изтреби ги.
6 Доброволно ще Ти принеса жертва;
ще славословя името Ти, Господи, защото е благо.
7 Защото си ме избавил от всяко притеснение;
и с очите си съм видялповалянето на неприятелите ми.
© Библейска лига - България