Основен / ден 141

Стар Завет

1 Царе

5

Ковчегът на завета в Азот и Акарон

1 А филистимците, като пле-ниха Божия ковчег, го занесоха от Евен-Езер в Азот. 2 И филистимците взеха Божия ковчег, и го внесоха в капището на Дагон, и го поставиха до Дагон. 3 И на другия ден, когато азотяните станаха рано, ето Дагон паднал по лице на земята пред Господния ковчег. И взеха Дагон, и го поставиха на мястото му. 4 И на другия ден, като станаха рано сутринта, ето Дагон пак паднал по лице на земята пред Господния ковчег и главата на Дагон, и двете длани на ръцете му – отсечени, върху прага; само трупът на Дагон беше останал. 5 Затова, нито Дагоновите жреци, нито някои от онези, които влизат в Дагоновото капище, стъпват на прага Дагонов в Азот до ден днешен.
6 Но ръката на Господа натегна над азотяните и Бог ги изтреби, и ги порази с хемороиди – в Азот и околностите му. 7 И като видяха азотските мъже, че работата е такава, казаха: Ковчегът на Израилевия Бог няма да стои сред нас, защото ръката Му тежи върху нас и върху нашия бог Дагон. 8 И пратиха, та събраха при себе си всички филистимски началници и рекоха: Какво да правим с ковчега на Израилевия Бог? А те отговориха: Ковчегът на Израилевия Бог нека се пренесе в Гет. И тъй, пренесоха в Гет ковчега на Израилевия Бог. 9 Но като го пренесоха, ръката на Господа се стовари против града и нанесе много голямо поражение; и Бог порази градските жители – от малък до голям, и избухнаха по тях хемороиди. 10 Затова пратиха Божия ковчег в Акарон. А като дойде Божият ковчег в Акарон, акаронците извикаха: Донесоха ковчега на Израилевия Бог у нас, за да измори нас и близките ни. 11 И тъй, пратиха да съберат всички филистимски началници и рекоха: Изпратете ковчега на Израилевия Бог и нека се върне на мястото си, за да не измори нас и народа ни; защото имаше смъртно поражение по целия град; Божията ръка се стовари твърде тежко там. 12 И мъжете, които не умряха, бяха поразени с хемороиди; и викът на града се издигна до небето.
© Библейска лига - България

6

Ковчегът на завета се връща на Израил

1 Господният ковчег стоя във филистимската земя седем месеца. 2 И филистимците повикаха жреците и чародеите, и казаха: Какво да правим с Господния ковчег? Кажете ни как да го изпратим на мястото му? 3 А те рекоха: Ако изпратите ковчега на Израилевия Бог, не го изпращайте празен, но непременено Му отдайте принос за престъпление; тогава ще оздравеете и ще узнаете защо не се оттегля от вас ръката Му. 4 И те попитаха: Какъв принос за престъпление трябва да Му отдадем? А те отговориха: Пет златни хемороиди и пет златни мишки, според броя на филистимските началници; защото една и съща напаст беше върху всички вас и върху началниците ви. 5 Затова да направите подобия на хемороидите си и подобия на мишките, които повреждат земята ви; и отдайте слава на Израилевия Бог, та дано би направил по-лека ръката Си над вас, над боговете ви и над земята ви. 6 И защо закоравявате сърцата си, както египтяните и Фараон закоравиха сърцата си? След като извърши чудеса сред тях, те не пуснаха ли народа да си отиде и той не си ли тръгна? 7 И тъй сега, пригответе си една нова кола, вземете и две дойни крави, на които хомот не е слаган, и впрегнете кравите в колата, а телетата им отделете от тях и ги върнете у дома. 8 Тогава вземете Господния ковчег и го сложете на колата; а златните неща, които Му отдавате в принос за престъпление, сложете в ковчеже отстрани; и го изпратете, нека си върви. 9 И гледайте: ако тръгне по пътя към своята граница, към Бет-Шемеш, значи Той ни е сторил това голямо зло; ако ли не, ще знаем, че не Неговата ръка ни е поразила, а това ни е постигнало случайно. 10 И мъжете направиха така; взеха две дойни крави, впрегнаха ги в колата, а телетата им затвориха у дома. 11 И положиха на колата Господния ковчег, и ковчежето със златните мишки и подобията на хемороидите си. 12 И кравите се отправиха по пътя направо за Бет-Шемеш; все по друма вървяха и мучаха, без да се обръщат ни надясно, ни наляво; а филистимските началници ги следваха до границата при Бет-Шемеш. 13 А жителите на Бет-Шемеш жънеха пшеницата си в долината; и като повдигнаха очи, видяха ковчега и като го видяха, зарадваха се. 14 И колата влезе в нивата на бетшемешеца Исус и застана там; а там имаше голям камък; и нацепиха колата на дърва, и принесоха кравите във всеизгаряне на Господа. 15 Левитите снеха Господния ковчег и ковчежето, което беше с него, в което бяха златните неща, и ги положиха на големия камък; и в същия ден бетшемешките мъже принесоха всеизгаряния и пожертваха жертви на Господа. 16А петимата филистимски началници, като видяха това, върнаха се в Акарон в същия ден.
17 А златните хемороиди, които филистимците отдадоха на Господа в принос за престъпление, бяха следните: един за Азот, един за Газа, един за Ашкелон, един за Гет, един за Акарон; 18 а златните мишки бяха според броя на всички филистимски градове, принадлежащи на петимата началници: както оградените градове, така и неоградените села, чак до големия камък, на който положиха Господния ковчег – камък, който стои до днес в нивата на бетшемешеца Исус.
19 И Бог порази бет-шемешките мъже, защото бяха погледнали в Господния ковчег, като изби от народа петдесет хиляди и седемдесет души; и людете плакаха, защото Господ ги порази с голямо изтребление. 20 И бетшемешките мъже казаха: Кой може да застане пред Господа, пред този свят Бог? И при кого от нас ще отиде Той? 21 И изпратиха вестители до кириат-еаримските жители да кажат: филистимците върнаха Господния ковчег; елате и го вземете при себе си.
© Библейска лига - България

7

1 Тогава кириат-еаримските мъже дойдоха, взеха Господния ковчег и го донесоха в Авинадавовата къща на хълма; и осветиха сина му Елеазар да пази Господния ковчег.

Самуил покорява филистимците при Масфа

2 И от деня, в който ковчегът бе положен в Кириат-Еарим, се мина много време – двадесет години; и целият Израилев дом въздишаше за Господа. 3 И Самуил говорѝ на целия Израилев дом: Ако се обръщате от все сърце към Господа, махнете от себе си чуждите богове и ашерите, пригответе сърцата си за Господа и само на Него служете; и Той ще ви избави от ръката на филистимците. 4 Тогава израиляните махнаха Вааловците и ашерите, и служеха само на Господа. 5 После Самуил каза: Съберете целия Израил в Масфа и ще се помоля на Господа за вас. 6 И тъй, събраха се в Масфа и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през онзи ден и рекоха там: Съгрешихме пред Господа. И Самуил съдеше израиляните в Масфа: 7 А като чуха филистимците, че израиляните се събрали в Масфа, филистимските началници излязоха против Израил. Като чуха това, израиляните се уплашиха от филистимците. 8 И израиляните рекоха на Самуил: Не преставай да викаш за нас към Господа, нашия Бог, за да ни избави от ръката на филистимците. 9 Затова Самуил взе едно агне сукалче и го принесе цяло всеизгаряне на Господа; и Самуил извика към Господа за Израил, и Господ го послуша. 10 И когато Самуил принасяше всеизгарянето, филистимците дойдоха да се бият с Израил, но в същия ден Господ изпрати силен гръм върху филистимците и ги смути; и те бяха поразени пред Израил. 11 Израилевите мъже излязоха от Масфа и гониха филистимците, и ги поразяваха до под Бет-Кар. 12 Тогава Самуил взе един камък и го постави между Масфа и Сен, и го нарече Евен-Езер, като каза: Дотук ни помогна Господ. 13 Така филистимците бяха покорени и не дойдоха вече в Израилевите предели; и Господнята ръка беше против филистимците през всичките дни на Самуил. 14 И градовете, които филистимците бяха превзели от Израил, бяха върнати на Израил – от Акарон до Гет; и Израил освободи техните околности от ръката на филистимците. А между Израил и аморейците имаше мир.
15 И Самуил съдеше Израил през всичките дни на живота си. 16 Всяка година той обикаляше Ветил, Галгал и Масфа, и съдеше Израил във всички тези места; 17а после се връщаше в Рама, защото там беше домът му, и там съдеше Израил. Там издигна и олтар на Господа.
© Библейска лига - България

Нов Завет

2 Коринтяни

13

Последни предупреждения

1 Ето, трети път ида при вас. „От устата на двама или трима свидетели трябва да се потвърди всяко дело“. 2 Както, когато бях при вас втория път, ви предупредих, така и сега, когато не съм при вас, предупреждавам тези, които преди са съгрешили, и всички други, че ако дойда пак, няма да пощадя; 3 тъй като търсите доказателство, че чрез мене говори Христос, Който към вас не е немощен, но е силен сред вас; 4 защото, при все че Той беше разпнат в немощ, пак живее чрез Божията сила. Подобно на Него и ние сме немощни, но ще живеем с Него сред вас чрез Божията сила. 5 Изпитвайте себе си дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или не съзнавате, че Исус Христос е във вас – освен ако сте неодобрени? 6 А надявам се, да познаете, че ние сме одобрени. 7 И моля Бога да не вършите никакво зло не за да се покажем, че сме одобрени, а за да вършите вие това, което е добро, ако и да изглежда, че ние сме неодобрени. 8 Защото не можем да вършим нищо против истината, но за истината можем. 9 Понеже се радваме, когато ние сме немощни, а вие сте силни; и затова се молим – за вашето усъвършенстване. 10 Ето защо, като отсъствам, пиша това, та когато съм при вас, да не се отнеса строго, според властта, която ми е дал Господ за съзидание, а не за събаряне.

Последни поздрави

11 Най-после, братя, сбогом. Усъвършенствайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир; и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас. 12 Поздравете се един друг със свята целувка. 13 Поздравяват ви всичките светии. 14 Благодатта на Господа Исуса Христа и любовта на Бога, и общението на Святия Дух да бъдат с всички вас. [Амин].
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи