Основен / ден 142

Стар Завет

1 Царе

8

Израил иска цар

1 А когато Самуил остаря, постави синовете си за съдии над Израил. 2 Името на първородния му беше Йоил, а името на втория му – Авия; те бяха съдии във Вирсавее. 3 Но синовете му не следваха неговите пътища, а се отклониха и се втурнаха след сребролюбието, и взимаха подкупи, и извращаваха правосъдието. 4 Тогава се събраха всички Израилеви старейшини, дойдоха при Самуил в Рама и му казаха: 5 Ето, ти остаря, а синовете ти не ходят в твоите пътища; постави ни цар, който да ни съди, както е у всички народи. 6 Обаче на Самуил не му беше приятно, че казаха: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа. 7 А Господ каза на Самуил: Послушай гласа на людете за всичко, което ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, а Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях. 8 Както постъпваха от деня, когато ги изведох от Египет, до днес, като Ме оставяха и служеха на други богове; така постъпват и с тебе. 9 Сега послушай гласа им, обаче тържествено протестирай пред тях и им покажи как ще постъпва царят, който ще царува над тях.
10 И Самуил каза всички тези Господни слова на народа, който искаше цар от него. 11 Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас: ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, за да му бъдат конници и за да тичат пред колесниците му. 12 И ще ги назначава хилядници и петдесетници; и ще ги поставя да работят земята му, да жънат житото му, и да му правят оръжия и принадлежностите за колесниците му. 13 Ще взема и дъщерите ви да правят благовонни масла, да готвят и да пекат хляб. 14 И ще взема най-добрите ви ниви, лозя и маслини, и ще ги дава на слугите си. 15 Ще взема и десятъка от посевите ви и от лозята ви, и ще го дава на скопците си и на слугите си. 16 И ще взема слугите ви, слугините ви, най-добрите ви момчета и ослите ви, и ще ги използва за свои работи. 17 Ще взема десятък от стадата ви; и вие ще му бъдете слуги. 18 Тогава ще завикате от царя, когото сте си избрали; но Господ няма да ви послуша в онзи ден.
19 Но народът не искаше да послуша Самуиловия глас, и каза: Не; но нека има цар над нас, 20 за да бъдем и ние както всичките народи, и нашият цар да ни съди, и да ни предвожда, и да води боевете ни. 21 И Самуил, като изслуша всичките думи на народа, каза ги на Господа. 22 А Господ каза на Самуил: Послушай гласа им и им постави цар. Тогава Самуил каза на Израилевите мъже: Идете всеки в града си.
© Библейска лига - България

9

Самуил помазва Саул

1 Имаше един издигнат човек от вениаминците на име Киш, син на Авиил, син на Серор, син на Вехорат, син на Афия, човек вениаминец, силен и храбър. 2 А той имаше син на име Саул, снажен и твърде красив; между израиляните нямаше по-хубав от него; от рамената си нагоре беше по-висок от всички мъже.
3 И ослиците на Сауловия баща се изгубиха; затова Киш каза на сина си Саул: Вземи сега един от слугите със себе си и стани, та иди потърси ослиците. 4 И тъй, той мина през Ефремовата хълмиста земя, мина и през земята Салиса, но не ги намериха; после мина през земята Саалим, но и там ги нямаше; преминаха и през Вениаминовата земя, но не ги намериха. 5 А когато дойдоха в земята Суф, Саул каза на слугата, който беше с него: Ела да се върнем, да не би баща ми да забрави грижата си за ослиците и да вземе да се безпокои за нас. 6 А той му рече: Ето, в този град има един Божий човек, човек, който е на почит; всичко, което казва, непременно се сбъдва; да идем там, може би ще ни покаже пътя, по който да вървим. 7 И Саул каза на слугата си: Но ако отидем, какво да занесем на човека? Защото хлябът в торбите ни се свърши и нямаме подарък, за да го занесем на Божия човек; какво имаме? 8 И слугата пак отговори на Саул: Ето, в ръката ми има четвърт сребърен сикъл, който ще дам на Божия човек, за да ни покаже пътя. 9 (В старо време в Израил, когато някой отиваше да се допита до Бога, казваше така: Елате да идем при ясновидеца; защото онзи, който се нарича пророк, се наричаше по-напред ясновидец.) 10 Тогава Саул каза на слугата си: Добре казваш; да идем. И тъй, отидоха в града, където беше Божият човек. 11 И като се изкачваха по хълма към града, срещнаха момичета, излезли да налеят вода, и попитаха: Тук ли е ясновидецът? 12 А те им отговориха: Тук е; ето го пред вас; побързайте сега, защото днес дойде в града, понеже днес народът има жертвоприношение на високото място. 13 Щом влезете в града, ще го намерите, преди да се е изкачил на високото място да яде; защото народът няма да започне да яде, докато не дойде той, понеже той благославя жертвата; след това поканените ядат. И тъй, качете се сега, защото около този час ще го намерите. 14 И те се изкачиха към града; и като влизаха в града, ето Самуил излизаше насреща им, за да се изкачи на високото място. 15 Един ден преди да дойде Саул, Господ беше открил на Самуил, като беше казал: 16 Утре около този час ще изпратя до тебе човек от Вениаминовата земя; него да помажеш за цар на народа Ми Израил и той ще избави народа Ми от ръката на филистимците, защото Аз погледнах благосклонно към народа Си, понеже викът му стигна до Мене. 17 И когато Самуил видя Саул, Господ му рече: Ето човека, за когото ти говорих! Той ще царува над Моя народ. 18 В същото време Саул се приближи до Самуил при портата и каза: Покажи ми, моля, къде е къщата на ясновидеца. 19 И Самуил в отговор рече на Саул: Аз съм ясновидецът; изкачвай се пред мене към високото място, за да ядете днес с мене; а утре ще те изпратя и ще ти кажа всичко, каквото имаш на сърцето си. 20 А колкото за ослиците ти, които се изгубиха преди три дни, нямай грижа за тях, защото се намериха. И за кого копнее целият Израил? Не е ли за тебе и за дома на баща ти? 21 А Саул в отговор рече: Не съм ли аз вениаминец, от най-малкото сред Израилевите племена? И не е ли семейството ми най-малкото от всички семейства на Вениаминовото племе? Тогава защо ми говориш така? 22 А Самуил взе Саул и слугата му, въведе ги в стаята и даде им първото място между поканените, които бяха около тридесет души. 23 Тогава Самуил каза на готвача: Донеси дела, който ти дадох, за който ти бях казал: пази това при себе си. 24 И така, готвачът вдигна плешката и онова, което беше върху нея, и го сложи пред Саул. И Самуил рече: Ето запазеното; сложи го пред себе си и яж, защото за този час е било запазено за тебе, след като казах, че ще поканя народа. И тъй, Саул яде със Самуил в онзи ден.
25 И като слязоха от високото място в града, Самуил се разговори със Саул на къщния покрив. 26 И станаха рано; и около зазоряване Самуил повика Саул на къщния покрив и каза: Стани да те изпратя. И Саул стана, и двамата – той и Самуил, излязоха навън. 27 А като слизаха към края на града, Самуил каза на Саул: Заповядай на слугата да мине пред нас (и той замина), а ти постой малко, за да ти известя Божието слово.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Йоан

1

Словото стана плът

1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. 2 То в началотобеше у Бога. 3 Всичко чрез Него стана; и без Него не стана нищо от това, което е станало. 4 В Него бе животът и животът бе светлината на човеците. 5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я схвана.
6 Яви се човек, изпратен от Бога, на име Йоан. 7 Той дойде за свидетелство, да свидетелства за светлината, за да повярват всички чрез него. 8 Не беше той светлината, но дойде да свидетелства за светлината. 9 Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света. 10 Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна. 11 У Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. 12 А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, тоест на тези, които вярват в Неговото име; 13 които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.
14 И Словото стана плът, и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, че беше пълно с благодат и истина.
15 Йоан свидетелства за Него и викаше: Ето Онзи, за Когото рекох, Който иде след мене, ме изпревари, понеже беше по-напред от мене. 16 Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат; 17 понеже законът бе даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа. 18 Никой никога не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви.

Йоан Кръстител отрича да е Христос

19 И ето свидетелството, което Йоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си? 20 Той изповяда, и не се отрече; той изповяда: Не съм аз Помазаникът. 21 И попитаха го: Тогава кой? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророкът ли си? И отговори: Не съм. 22 Тогава му рекоха: Кой си, за да дадем отговор на онези, които са ни пратили; какво казваш за себе си? 23 Той каза: Аз съм
„глас на един, който вика в пустинята:
Прав направете пътя на Господа“,
както рече пророк Исая. 24 А изпратените бяха от фарисеите. 25 И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, ако не си Помазаникът, нито Илия, нито пророкът? 26 В отговор Йоан им каза: Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате, 27 Онзи, Който иде след мене, [Който ме изпревари], на Когото аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата. 28 Това стана във Витания, отвъд Йордан, където Йоан кръщаваше.

Исус, Божият Агнец

29 На другия ден Йоан вижда Исуса, идещ към него, и казва: Ето Божия Агнец, Който носи греха на света! 30 Този е, за Когото рекох: След мене иде човек, Който ме изпревари, защото беше по-напред от мене. 31 И аз не Го познавах; но дойдох и кръщавам с вода за това, за да бъде Той изявен на Израил. 32 И Йоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него. 33 И аз не Го познавах; но Онзи, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Святия Дух. 34 И видях, и свидетелствам, че Този е Божият Син.

Първите ученици на Исус

35 На другия ден Йоан пак стоеше с двама от учениците си. 36 И като съгледа Исуса, когато минаваше, каза: Ето Божия Агнец! 37 И двамата ученика го чуха да говори така, и тръгнаха след Исуса. 38 И като се обърна Исус и видя, че идат след Него, каза им: Какво търсите? А те Му рекоха: Равви (което значи: Учителю), къде живееш? 39 Каза им: Елате и ще видите. Дойдоха и видяха къде живее, и останаха при Него този ден. Беше около десетия час. 40 Единият от двамата, които чуха от Йоан за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симон Петър. 41 Той първо намери своя брат Симон и му каза: Намерихме Месия (което значи Помазаника). 42 Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Йонов; ти ще се наричаш Кифа (което значи Петър).

Исус призовава Филип и Натанаил

43 На другия ден Исус поиска да отиде в Галилея; и намери Филип, и му каза: Ела след Мене. 44 А Филип беше от Витсаида, от града на Андрей и Петър. 45 Филип намери Натанаил и му каза: Намерихме Онзи, за Когото писа Мойсей в закона и за Когото писаха пророците, Исуса, Йосифовия син, Който е от Назарет. 46 Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Ела и виж. 47 Исус видя Натанаил да идва към Него и каза за него: Ето истински израилянин, у когото няма лукавство. 48 Натанаил Му каза: Откъде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смокинята. 49 Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божий Син, Ти си Израилев Цар. 50 Исус в отговор му каза: Понеже ти рекох: Видях те под смокинята, вярваш ли? Повече от това ще видиш.
51 И рече му: Истина, истина ви казвам, [отсега] ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи