Основен / ден 143

Стар Завет

1 Царе

10

1 Тогава Самуил взе съда с миро, изля го на главата му, целуна го и каза: Не те ли помаза Господ за цар на наследството Си? 2 Като си заминеш днес от мене, ще срещнеш двама човека близо до Рахилиния гроб във Вениаминовата земя, в Селса; и те ще ти кажат: Намериха се ослиците, които ти ходи да търсиш; и ето, баща ти забрави грижата си за ослиците, и много се тревожи за вас, като казва: Какво да направя за сина си? 3 И като отидеш по-нататък, ще стигнеш до дъба на Тавор, и там ще те посрещнат трима човека, които отиват при Бога във Ветил, от които единият носи три ярета, другият носи три хляба, а третият носи мех с вино; 4 те ще те поздравят и ще ти дадат два хляба, които да приемеш от ръцете им. 5 После ще стигнеш до Божия хълм, където е филистимският гарнизон; и като стигнеш там, в града, ще срещнеш дружина пророци, които слизат от високото място, предшествани от псалтир, тимпан, свирка и китара – и те ще пророкуват. 6 Тогава ще дойде Господният Дух върху тебе и ти ще пророкуваш заедно с тях, и ще се превърнеш в друг човек. 7 А когато тези знамения дойдат на тебе, прави каквото случаят позволява; защото Бог е с тебе. 8 После слез преди мене в Галгал; и ето, аз ще сляза при тебе, за да принеса всеизгаряния и да пожертвам примирителни жертви; чакай седем дни, докато дойда при тебе и ти кажа какво да направиш.

Саул се възцарява

9 И когато Саул обърна гръб да си замине от Самуил, Бог му даде друго сърце; и всички онези знамения се сбъднаха в същия ден. 10 Като дойдоха до хълма, ето, дружина пророци го посрещнаха; и Божият Дух дойде със сила върху него, и той пророкува сред тях. 11 И като видяха всички, които го познаваха от по-рано, че пророкува сред пророците, си казаха един на друг: Какво е станало с Кишовия син? И Саул ли е между пророците? 12 А един от онези, които бяха там, отговори: А кой е техният баща? От това стана поговорка: И Саул ли е между пророците? 13 И като свърши пророкуването си, той отиде на високото място.
14 И чичото на Саул попита него и слугата му: Къде ходихте? И той каза: Да търсим ослиците; и когато видяхме, че ги няма, отидохме при Самуил. 15 И Сауловият чичо рече: Кажи ми какво ви каза Самуил. 16 И Саул каза на чичо си: Каза ни, че ослиците са намерени. Но не му съобщи това, което Самуил беше казал за царството.
17 След това Самуил събра народа при Господа в Масфа; 18 и рече на израиляните: така говори Господ, Израилевият Бог: Аз изведох Израил от Египет и ви избавих от ръката на египтяните, и от ръката на всички царства, които ви притесняваха, 19 а вие днес отхвърлихте вашия Бог, Който ви избавя от всичките ви бедствия и скърби, и Му рекохте: Непременно да поставиш цар над нас. Затова сега застанете пред Господа според племената си и според хилядите си. 20 И когато Самуил накара да се приближат всички Израилеви племена, падна се чрез жребий Вениаминовото племе. 21 И като накара да се приближи Вениаминовото племе според семействата си, падна се семейството на Матри; и падна се Кишовият син Саул, но като го потърсиха, не го намериха. 22 Затова се допитаха отново до Господа: Човекът дошъл ли е вече тук? И Господ отговори: Ето, той се е скрил между вещите. 23 Тогава се завтекоха, взеха го оттам и като застана сред народа, беше с една глава по-висок от другите. 24 Тогава Самуил каза на целия народ: Виждате ли този, когото Господ избра? Няма подобен на него между всичките люде? И целият народ извика: Да живее царят! 25 После Самуил съобщи на народа как ще се управлява царството и като го написа в книга, я положи пред Господа. Тогава Самуил разпусна всичките люде, всеки у дома му. 26 Също и Саул отиде у дома си в Гавая, и с него отиде един полк силни мъже, до чиито сърца Бог се беше докоснал.
27 Но някои лоши човеци казаха: Тоя ли ще ни избави? И го презираха, и не му принесоха дарове; а той се правеше, че не чува.
© Библейска лига - България

11

Саул освобождава град Явис

1 След това амонецът Наас дойде и разположи стан срещу Явис-Галаад; и всички явиски мъже казаха на Наас: Сключи договор с нас и ще ти слугуваме. 2 И амонецът Наас им каза: С това условие ще сключа договор с вас: да извадя дясното око на всеки от вас; така ще хвърля позор върху цял Израил. 3 И явиските старейшини му казаха: Дай ни седем дни срок, за да пратим вестители по всички предели на Израил; и тогава, ако няма кой да ни избави, ще ти се предадем. 4 И тъй, вестителите дойдоха в Сауловия град Гавая, и казаха тези думи на всеослушание пред народа; и всички плакаха с висок глас. 5 И ето, Саул идеше след воловете от полето; и рече: Какво е на народа, че плаче? И съобщиха му думите на явиските мъже. 6 Тогава дойде Божият Дух със сила върху Саул, когато чу онези думи и гневът му пламна твърде много. 7 И взе два вола, и като ги наряза на части, прати ги по всички предели на Израил чрез вестители, за да кажат: Който не тръгне след Саул и Самуил, така ще се направи на воловете му. И страх от Господа обзе людете; и излязоха като един човек. 8 И като ги преброи при Безек, израиляните бяха триста хиляди души, а Юдовите мъже – тридесет хиляди души. 9 И рекоха на вестителите, които бяха дошли: Така да кажете на явис-галаадските мъже: Утре, като припече слънцето, ще ви дойде избавление. А когато вестителите дойдоха и известиха на явиските мъже, те се зарадваха. 10 И явиските мъже казаха на амонците: Утре ще ви се предадем и вие ни направете всичко, което ви се вижда добро.
11 И на сутринта Саул раздели людете си на три полка; и по време на утринната стража те навлязоха сред стана, и докато се стопли денят, поразиха амонците; и оцелелите от тях се разпиляха дотолкова, че двама от тях не останаха заедно.
12 Тогава народът каза на Самуил: Кой е онзи, който рече: Саул ли ще се възцари над нас? Доведете тези мъже, за да ги избием. 13 Но Саул каза: Никой няма да бъде убит този ден; защото днес Господ извърши избавление в Израил.
14 Тогава Самуил каза на людете: Елате да идем в Галгал и там да възобновим царството. 15 И така, целият народ отиде в Галгал и поставиха Саул за цар пред Господа, там, в Галгал; там пожертваха и примирителни жертви пред Господа; и Саул, и всички Израилеви мъже се развеселиха твърде много.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Йоан

2

Исус превръща водата във вино

1 На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и Исусовата майка беше там. 2 И Исус, и учениците Му бяха поканени на сватбата. 3 И когато се свърши виното, майката на Исуса Му каза: Вино нямат. 4 А Исус ѝ каза: Какво има между Мене и тебе, жено? Часът Ми още не е дошъл. 5 Майка Му каза на слугите: Каквото ви рече, сторете. 6 А там имаше шест каменни делви, поставени за миене по юдейския обичай, които побираха по две или три мери. 7 Исус им каза: Напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре. 8 Тогава им каза: Налейте сега и занесете на настойника на угощението. И те занесоха. 9 И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше откъде беше (но слугите, които бяха налели водата, знаеха), настойникът на угощението повика младоженеца и му каза: 10 Всеки човек слага първо доброто вино, а по-долното – след като се понапият; ти си задържал доброто вино досега. 11 Това извърши Исус в Кана Галилейска, ка то начало на знаменията Си, и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.

Исус прочиства храма

12 След това слезе в Капернаум, Той и майка Му, братята Му, и учениците Му, и там преседяха не много дни. 13 И като наближаваше Пасхата на юдеите, Исус възлезе в Ерусалим. 14 И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби, и тези, които седяха и разменяха пари; 15 и направи бич от върви, и изпъди всички тях от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на среброменителите и прекатури масите им; 16 и на тези, които продаваха гълъбите рече: Вдигнете тези оттука; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия. 17 Учениците Му си спомниха, че е писано: „Ревността за Твоя дом ще Ме изяде“. 18 По повод на това, юдеите, проговаряйки, Му рекоха: С какво знамение ще ни покажеш, че имаш власт тъй да постъпваш? 19 В отговор Исус им каза: Разрушете тоя храм, и за три дни ще го издигна. 20 А юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш? 21 Но Той говореше за храма на тялото Си. 22 И тъй, когато беше възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това; и повярваха на Писанието, и на словото, което Исус беше говорил.
23 И когато беше в Ерусалим, на Пасхата, през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше. 24 Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци 25 и защото Той нямаше нужда да Му свидетелства някой за човека, понеже сам знаеше какво има в човека.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

55

1 За диригента, на струнни инструменти. Давидово поучение.
Послушай, Боже, молитвата ми
и не се крий от молбата ми.
2 Обърни ми внимание и отговори ми.
Безпокоя се в тъгата си и стена
3 поради гласа на неприятеля,
поради притеснението на нечестивия;
защото ми приписват беззаконие
и с гняв враждуват против мене.
4 Сърцето ми тъжи дълбоко в мене
и смъртен ужас ме нападна;
5 страх и трепет ме нападнаха
и ужас ме потопи.
6 И рекох: Да имах криле като на гълъба!
Щях да отлетя и да си почина.
7 Ето, щях да бягам надалеч,
щях да живея в пустинята. (Села.)
8 Щях да побягна към прибежището си
от вихъра и от бурята.
9 Унищожи, Господи, раздвоения им език;
защото видях насилие и разпри в града.
10 Ден и нощ обикалят по стените му,
беззаконие и зло има всред него;
11 разруха има всред него;
угнетение и измама не напускат улиците му.
12 Понеже да би ме враг укорявал – това бих търпял,
да би ме противник мразел – от него бих се скрил;
13 но това си ти, човек равен на мене,
другар мой и мой близък приятел.
14 Заедно се разговаряхме сладко,
с множеството ходехме в Божия дом.
15 Нека ненадейно смърт ги сполети,
нека слязат живи в шеол;
защото в жилищата им и в сърцата им има злодейство.
16 Но аз към Бога ще извикам;
и Господ ще ме избави.
17 Вечер и сутрин, и на пладне ще се оплаквам и ще стена;
и Той ще чуе гласа ми.
18 Ще избави в мир душата ми от битката, която е против мене;
защото мнозина са с мене.
19 Бог, Който се е възцарил преди вековете,
ще чуе и ще ги съкруши. (Села.)
Ще съкруши човеците, защото не се променят и не се боят от Бога.
20 Всеки от тях простира ръце против онези, които са
в мир с Него;
нарушава съюза си.
21 Устата му са по-мазни от масло,
а в сърцето му има война;
думите му са по-меки от дървено масло,
но са голи мечове.
22 Възложи на Господа това, което ти е възложил, и Той ще те подпре:
никога не ще допусне да се поклати праведният.
23 Но Ти, Боже, ще ги сведеш в гибелния ров;
мъже кръвопийци и измамници няма да стигнат и до половината на дните си;
но аз ще се уповавам на Тебе.
© Библейска лига - България