Основен / ден 144

Стар Завет

1 Царе

12

Прощалното слово на Самуил

1 Тогава Самуил каза на цял Израил: Ето, послушах гласа ви за всичко, което ми казахте, и поставих цар над вас. 2 И сега, ето, царят ви предвожда, а аз съм стар и белокос и синовете ми са с вас; а аз съм вървял пред вас от младостта ми до днес. 3 Ето ме: свидетелствайте против мене пред Господа и пред помазаника Му – Кому съм взел вола? Или кому съм взел осела? Или кого съм онеправдал? Кого съм притеснил? Или от ръката на кого съм взел подкуп, за да заслепя очите си с него? И аз ще ви го върна. 4 А те рекоха: Не си ни онеправдавал, нито си ни притеснявал, нито си вземал нещо от ръката на някого. 5 И рече им: Свидетел ви е Господ, свидетел е и Неговият помазаник днес, че не намерихте нищо в ръката ми. И те отговориха: Свидетел е. 6 И рече Самуил на народа: Господ е, Който постави Мойсей и Аарон и изведе бащите ви от Египетската земя. 7 Сега, останете тук, за да разсъждавам с вас пред Господа за всички справедливи дела, които Господ направи на вас и на бащите ви. 8 Когато Яков дойде в Египет и бащите ви извикаха към Господа, тогава Господ прати Мойсей и Аарон, които изведоха бащите ви от Египет и ги заселиха на това място. 9 Те обаче забравиха Господа, своя Бог; затова ги предаде в ръката на Сисера, хацорския военачалник, в ръката на филистимците и в ръката на моавския цар, които воюваха против тях. 10 Тогава те извикаха към Господа: Съгрешихме, понеже оставихме Господа и служихме на Вааловците и на Ашерите; но сега избави ни от ръката на неприятелите ни и ще Ти служим. 11 И Господ изпрати Ероваал, Ведан, Ефтай и Самуил, и ви избави от ръката на неприятелите ви около вас; и вие живяхте в безопасност. 12 Но когато видяхте, че Наас, царят на амонците, идва против вас, рекохте ми: Не! Нека да царува цар над нас – когато Господ, вашият Бог, ви беше цар. 13 Сега ето царя, когото избрахте и когото искахте! Ето, Господ постави цар над вас. 14 Ако се боите от Господа и Му служите, и слушате гласа Му, и не въставате против Господнето повеление, и следвате Господа, вашия Бог, както вие, така и царят, който царува над вас, добре! 15 Но, ако не слушате Господния глас, а въстанете против Господнето повеление, тогава Господнята ръка ще бъде против вас, както беше против бащите ви. 16 Сега станете и вижте това велико дело, което Господ ще направи пред очите ви. 17 Не е ли днес жетва на пшеницата? Ще призова Господа и Той ще прати гръм и дъжд, за да познаете и видите, че злото, което направихте, като си поискахте цар, е голямо пред Господа. 18 Тогава Самуил призова Господа; и Господ прати гръм и дъжд през същия ден; и целият народ се уплаши твърде много от Господа и от Самуил. 19 И целият народ каза на Самуил: Помоли се за слугите си на Господа, твоя Бог, за да не измрем, защото върху всичките си грехове прибавихме и това зло, да искаме за себе си цар. 20 И Самуил каза на народа: Не се бойте; вие наистина сторихте това зло; но не се отклонявайте да следвате Господа, а служете на Господа от все сърце; 21 и не се отклонявайте, защото тогава ще тръгнете след безполезни неща, които не могат нито да правят добро, нито да ви избавят, понеже са безполезни. 22 Защото Господ няма да остави народа Си заради великото Си име, понеже Господ благоволи да ви направи Свой народ. 23 А колкото до мене, да не даде Бог да съгреша пред Господа, като престана да се моля за вас! Но ще ви уча на добрия и правия път. 24 Само бойте се от Господа и Му служете искрено от все сърце; защото помислете колко велики дела е извършил Той за вас, 25 но ако упорствате да вършите зло, тогава и вие, и царят ви ще погинете.
© Библейска лига - България

13

Самуил укорява Саул

1 До това време Саул беше царувал една година; а като царува две години над Израил, 2 Саул си избра три хиляди мъже от Израил, от които две хиляди бяха със Саул в Михмас и на хълма Ветил, а хиляда бяха с Йонатан в Гавая Вениаминова; а останалата част от мъжете изпрати, всеки в шатъра му.
3 И Йонатан порази филистимския гарнизон, който беше в Гава; и филистимците чуха. И Саул извести това с тръба по цялата земя, като казваше: нека чуят и евреите. 4 Така целият Израил чу да говорят, че Саул поразил филистимския гарнизон и че Израил станал омразен на филистимците. Тогава народът се събра в Галгал да следва Саул. 5 А филистимците се събраха да се бият с Израил – тридесет хиляди колесници и шест хиляди конници, и множество воини, като пясъка край морския бряг; и дойдоха, та разположиха стан в Михмас, на изток от Бет-Авен. 6 Когато Израилевите мъже видяха, че са поставени натясно, (защото народът беше натясно,) тогава воините се скриха в пещерите, в гъсталаците, в скалите, в канарите и в рововете. 7 И някои от евреите преминаха Йордан към Гадовата и Галаадската земя. А колкото до Саул, той беше още в Галгал; и всички вървяха след него с трепет.
8 И чака седем дни, според определеното от Самуил време; а понеже Самуил не беше дошъл в Галгал, хората на Саул започнаха да се разпръсват от него, 9 затова той рече: Донесете тук при мене всеизгарянето и примирителните приноси. И той принесе всеизгарянето. 10 И щом свърши принасянето на всеизгарянето, ето, Самуил дойде; и Саул излезе да го посрещне и да го поздрави. 11 А Самуил каза: Какво стори ти? И Саул рече: Понеже видях, че людете се разпръсват от мене и че ти не идваш в определеното време, а филистимците се събираха в Михмас, 12 затова си рекох: Сега филистимците ще ме нападнат в Галгал, а пък аз не съм отправил молба към Господа; и тъй, дръзнах и принесох всеизгарянето. 13 И Самуил каза на Саул: Безумие си сторил ти, като не опази повелението, което Господ, твоят Бог, ти заповяда; защото Господ щеше сега да утвърди царството ти над Израил довека. 14 Но сега царството ти няма да трае; Господ си потърси човек според сърцето Си и него определи да бъде предводител на народа Му, понеже ти не опази онова, което Господ ти заповяда.
15 Тогава Самуил стана и отиде от Галгал в Гавая Вениаминова. А Саул преброи мъжете, които бяха с него и те бяха около шестстотин.

Израил без оръжие

16 Саул и синът му Йонатан, и мъжете, които бяха с тях, седяха в Гавая Вениаминова; а филистимците бяха разположили стан в Михмас. 17 И от филистимския стан излязоха три чети грабители – една чета се отправи по пътя за Офра към земята Соал; 18 друга чета се отправи по пътя за Веторон; а друга чета се отправи по пътя за околността, която гледа към долината Цевоим, към пустинята.
19 А в цялата Израилева земя не можеше да се намери ковач, защото филистимците бяха рекли: Да не би евреите да си направят мечове или копия. 20 Така всички израиляни слизаха при филистимците да клепят всеки палешника си, мотиката си, брадвата си и търнокопа си. 21 Обаче, имаха пила за търнокопите, палешниците, вилите и брадвите, и за да острят остените.
22 Затова в деня на боя не се намери нито меч, ни копие в ръката на някого от мъжете, които бяха със Саул и Йонатан; намериха се само в Саул и в сина му Йонатан.

Йонатан атакува филистимците

23 А филистимският гарнизон излезе към прохода на Михмас.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Йоан

3

Исус поучава Никодим

1 Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник. 2 Той дойде при Исуса нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тези знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него. 3 Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой отгоре, не може да види Божието царство. 4 Никодим Му каза: Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? 5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. 6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. 7 Недей се чуди, че ти казах: Трябва да се родите отгоре. 8 Вятърът духа, където ще, и чуваш шума му; но не знаеш откъде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа. 9 Никодим в отговор Му рече: Как може да бъде това? 10 Исус в отговор му каза: Ти си Израилев учител, и не знаеш ли това? 11Истина, истина ти казвам, това, което знаем, говорим, и свидетелстваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни. 12 Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните? 13 И никой не е възлязъл на небето, освен Този, Който е слязъл от небето, тоест, Човешкият Син, Който е на небето. 14 И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, 15 та всеки, който вярва в Него, [да не погине, но] да има вечен живот. 16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. 17 Понеже Бог не е пратил Сина в света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. 18 Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син. 19 И това е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. 20 Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му; 21 но който постъпва според истината, отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.

Свидетелството на Йоан Кръстител за Исус

22 След това дойде Исус с учениците Си в Юдейската земя; и там живееше с тях и кръщаваше. 23 Също и Йоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и людете идваха и се кръщаваха. 24 Понеже Йоан още не беше хвърлен в тъмница. 25 И така, възникна препирня от страна на Йоановите ученици с един юдеин относно очистването. 26 И дойдоха при Йоан, и му рекоха: Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Йордан, за Когото ти свидетелства, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него. 27 Йоан в отговор рече: Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето. 28Вие сами сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Помазаникът, но съм пратен пред Него. 29 Младоженецът е, който има невястата, а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, се радва твърде много на гласа на младоженеца; и така, тая моя радост е пълна. 30 Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам. 31 Оня, Който иде отгоре, е от всички по-горен; който е от земята, земен е, и земно говори. Който иде от небето, е от всички по-горен. 32 Каквото е видял и чул, за него свидетелства; но никой не приема свидетелството Му. 33 Който е приел Неговото свидетелство, потвърдил е, че Бог е истинен. 34 Защото Този, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи; понеже Той не Му дава Духа с мярка. 35 Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка. 36 Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не приема Сина, няма да види живот и Божият гняв остава върху него.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи