Основен / ден 145

Стар Завет

1 Царе

14

1 Един ден Сауловият син Йонатан каза на оръженосеца си: Ела, да идем към филистимския гарнизон, който е насреща. Но на баща си не каза за това. 2 А Саул седеше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; и мъжете, които бяха с него, бяха около шестстотин. 3 И Ахия, синът на Ахитов, брат на Ихавод, син на Финехас, син на Илий, бе Господният свещеник в Сило и носеше ефод. И мъжете не знаеха, че Йонатан е заминал. 4 А между проходите, през които Йонатан искаше да мине към филистимския гарнизон, имаше остра скала от едната страна и остра скала от другата страна; името на едната беше Восес, а името на другата беше Сене. 5 Едната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата – на юг срещу Гавая. 6 И Йонатан каза на оръженосеца си: Ела да идем при гарнизона на тези необрязани, та дано Господ подейства за нас, защото нищо не пречи на Господа да спасява чрез мнозина или чрез малцина. 7 И рече му оръженосецът му: Стори всичко, което ти е на сърце; върви напред; ето, аз съм с тебе според сърцето ти. 8 Тогава Йонатан каза: Ето, ще идем при тези мъже и ще им се явим. 9 Ако ни кажат така: Стойте, докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се изкачим при тях. 10 Но ако кажат така: Качете се при нас, тогава ще се изкачим, защото Бог ги предаде в ръката ни. Това ще ни послужи за знак. 11 И тъй, и двамата се появиха пред филистимския гарнизон; и филистимците казаха: Ето, евреите излизат от дупките, където се бяха скрили. 12 И мъжете от гарнизона проговориха на Йонатан и на оръженосеца му: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Йонатан каза на оръженосеца си: Изкачи се след мене, защото Господ ги предаде в Израилевата ръка. 13 И тъй, Йонатан запълзя нагоре с ръцете си и с нозете си и оръженосецът му – след него. И филистимците падаха пред Йонатан; и оръженосецът му ги доубиваше след него. 14 В това първо поражение, което Йонатан и оръженосецът му нанесоха, паднаха около двадесет души върху половината нива.

Израил разгромява филистимците

15 И настана ужас в стана, по нивите и сред целия народ; гарнизонът и грабителите също потрепераха и земята се потресе – така че настана голям ужас. 16 И като наблюдаваха Сауловите стражи в Гавая Вениаминова, ето, множеството се разтопяваше и се разотиваше на всички страни.
17 Тогава Саул каза на мъжете, които бяха с него: Пребройте сега и вижте кой от нас го няма. И като преброиха, ето, Йонатан и оръженосецът му ги нямаше. 18 И Саул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег, (защото в това време Божият ковчег беше там с израиляните). 19 А докато Саул говореше на свещеника, смутът във филистимския стан продължаваше да нараства; затова Саул каза на свещеника: Оттегли ръката си. 20 И Саул и всички мъже, които бяха с него, се събраха, та отидоха до сражението; и ето, всеки бе вдигнал меча си срещу другаря си и имаше твърде голям смут. 21 И евреите, които по-рано бяха с филистимците и които бяха дошли с тях в стана от околните местности, също се обърнаха да помогнат на израиляните, които бяха със Саул и Йонатан. 22 Също и всички Израилеви мъже, които се бяха крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягат, завтекоха се и те в сражението да ги преследват. 23 Така в онзи ден Господ избави Израил; и битката се простря до Бет-Авен.

Йонатан яде мед

24 А Израилевите мъже се измъчиха в онзи ден, защото Саул закле народа: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато отмъстя на неприятелите си. Затова никой от людете не вкуси храна. 25 И дойде целият народ до една гора, където имаше мед по земята, 26 и като навлезе народът в гората, ето, мед покапваше; но никой не приближи ръка до устата си, защото народът се боеше от клетвата. 27 Йонатан обаче не беше чул, че баща му е заклел народа; затова простря края на тоягата, която беше в ръката му, натопи я в медената пита и сложи ръка в устата си; и светна му на очите. 28 А един от людете проговори: Баща ти строго закле народа, като каза: Проклет онзи, който вкуси храна днес; от това народът изнемощя. 29 А Йонатан каза: Баща ми смути света. Я вижте как ми светна на очите, защото вкусих малко от този мед; 30 колко по-добре щеше да бъде, ако людете бяха яли днес свободно от плячката, която намериха у неприятелите си! Нямаше ли да бъде сега по-голямо клането на филистимците?
31 През онзи ден те поразиха филистимците от Михмас до Аялон; но израиляните бяха много изнемощели. 32 Затова людете се нахвърлиха върху плячката и, като взеха овце, говеда и телци, заклаха ги по земята и ядоха с кръвта. 33 Тогава известиха на Саул: Ето, людете съгрешават пред Господа, защото ядат с кръвта. А той каза: Престъпници станахте; търколете голям камък към мене още днес. 34 И каза Саул: Отидете между людете и им кажете: Докарайте ми тук всеки говедото си и всеки овцата си, та ги заколете тук и яжте; и не съгрешавайте пред Господа, като ядете с кръвта. И тъй, през онази нощ всеки докара говедото си и ги заклаха там. 35 И Саул издигна олтар на Господа; това беше първият олтар, който той издигна на Господа.
36 Тогава Саул каза: Да слезем след филистимците през нощта и да ги ограбим, преди да се развидели, и да не оставим ни един от тях. А те казаха: Направи каквото ти се вижда добро. Тогава свещеникът рече: Да се приближим тук до Бога. 37 И Саул се допита до Бога: Да сляза ли след филистимците? Ще ги предадеш ли в ръката на Израил? Но Бог не му отговори през онзи ден. 38 Тогава Саул рече: Приближете се тук всички началници на народа, та научете и вижте кой е съгрешил днес; 39 защото – заклевам се в живота на Господа, който избави Израил – даже и синът ми Йонатан да е бил, непременено ще се умъртви. Но не му отговори ни един измежду людете. 40 И каза на целия Израил: Застанете вие на едната страна, а аз и синът ми Йонатан ще застанем на другата страна. И людете казаха на Саул: Стори каквото ти се вижда добро. 41 Тогава Саул рече на Господа, Израилевия Бог: Покажи чрез жребий истината. И изобличени чрез жребия бяха Йонатан и Саул, а народът се отърва. 42 И Саул рече: Хвърлете жребий между мене и сина ми Йонатан. И жребият падна на Йонатан. 43 Тогава Саул каза на Йонатан: Кажи ми какво си сторил. И Йонатан му разказа, като рече: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, която имах в ръката си; и ето, трябва да умра! 44 И Саул рече: Така да направи Бог, да! И повече да прибави, ще умреш, Йонатане. 45 А народът каза на Саул: Йонатан ли да умре, който извърши това голямо избавление на Израил? Да не даде Бог! Заклеваме се в живота на Господа, нито един косъм от главата му няма да падне на земята, защото той действа с Бога днес. Така народът избави Йонатан, та не умря. 46 Тогава Саул престана да преследва филистимците, а филистимците се върнаха на мястото си.
47 А Саул, като бе поел царуването над Израил, воюва против всичките си околни неприятели: против Моав, против амонците, против Едом, против совските царе и против филистимците; и накъдето и да се обърнеше, все побеждаваше. 48 И като действаше сърцато, порази и Амалик, и избави Израил от ръката на онези, които го разграбваха.

Семейството на Саул

49 А синовете на Саул бяха: Йонатан, Исуй, Мелхисуа; и имената на двете му дъщери бяха Мерава – името на първородната, и Михала – името на по-малката. 50 А името на жената на Саул беше Ахиноам, Ахимаасова дъщеря; и името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия чичо Нир. 51 А Киш, Сауловият баща, и Нир, Авенировият баща, бяха Авиилови синове.
52 И през всички дни на Саул се води упорита война против филистимците; и когато Саул виждаше някой мъж силен и храбър, вземаше го при себе си.
© Библейска лига - България

15

Бог отстранява Саул от царския престол

1 След това Самуил каза на Саул: Господ ме изпрати да те помажа за цар над народа Му, над Израил; сега послушай гласа Господен. 2 Така казва Господ на силите: Спомням си онова, което стори Амалик на Израил, как му се възпротиви на пътя, когато идеше от Египет. 3 Иди сега и порази Амалик, обречи на изтребление всичко, което има и не го жали; но избий мъж и жена, дете и кърмаче, говедо и овца, камила и осел.
4 И тъй, Саул събра мъжете и ги преброи в Телаим, и бяха двеста хиляди пешаци израиляни и десет хиляди Юдови мъже. 5 И Саул дойде до един Амаликов град и постави засада в долината. 6 И Саул каза на кенейците: Идете, оттеглете се от амаликчаните, за да не ви изтребя с тях; защото вие постъпвахте с благост към всички израиляни, когато идеха от Египет. И така, кенейците се оттеглиха от амаликчаните. 7 И Саул порази амаликчаните от Хавила до прохода на Сур срещу Египет. 8 И хвана жив царя на амаликчаните Агаг, а изтреби целия народ с меч. 9 Саул, обаче, и воините пощадиха Агаг и най-добрите от овцете и от говедата, и от угоените, и от агнетата, и всичко, което беше добро, и не искаха да ги обрекат на изтребление; но всичко, което беше изхабено и нямаше стойност, него изтребиха.
10 Тогава Господнето слово дойде към Самуил: 11 Разкаях се, че поставих Саул за цар, понеже той се отвърна, не Ме следва и не изпълни повеленията Ми. И натъжи се Самуил и вика към Господа цяла нощ.
12 А на сутринта, като стана Самуил рано, за да посрещне Саул, известиха на Самуил: Саул дойде в Кармил и ето, като си издигна паметник, обърна се, та замина и слезе в Галгал. 13 И когато Самуил дойде при Саул, Саул му каза: Благословен да си от Господа! Изпълних Господнята заповед. 14 Но Самуил каза: Какво значи тогава това блеене на овце в ушите ми и това мучене на говеда, което чувам? 15 И Саул отговори: От амаликчаните ги докараха; защото мъжете пощадиха най-добрите от овцете и от говедата, за да принесат жертва на Господа, твоя Бог; а другите обрекохме на изтребление. 16 Тогава Самуил каза на Саул: Почакай и ще ти известя какво ми говори Господ нощес. Саул рече: Казвай. 17 И рече Самуил: Когато ти беше малък в собствените си очи, не стана ли глава на Израилевите племена? Господ те помаза за цар над Израил 18 и Господ те изпрати на път, и каза: Иди и изтреби грешните амаликчани и воювай против тях, докато ги довършиш. 19 Защо не послуша ти Господния глас, а се нахвърли на плячката и стори това зло пред Господа? 20 А Саул каза на Самуил: Да! Послушах Господния глас и тръгнах по пътя, по който Господ ме изпрати, и доведох царя на амаликчаните Агаг, а амаликчаните обрекох на изтребление. 21 Но людете взеха от плячката овце и говеда, най-добрите от обречените неща, за да ги принесат в жертва на Господа, твоя Бог, в Галгал. 22 И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй на Господа, както слушането на Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността – от тлъстината на овни. 23 Защото непокорството е като греха на чародейството и упорството – като нечестието и идолопоклоничеството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар. 24 Тогава Саул каза на Самуил: Съгреших, защото престъпих Господнето повеление и твоите думи, понеже се побоях от народа и послушах неговия глас. 25 Сега прости ми съгрешението и се върни с мене, за да се поклоня на Господа. 26 А Самуил каза на Саул: Няма да се върна с тебе, защото ти отхвърли Господнето слово и Господ отхвърли тебе, да не бъдеш цар над Израил. 27 И като се обърна Самуил да си отиде, Саул хвана полата на мантията му и тя се раздра. 28 И рече му Самуил: Господ откъсна днес Израилевото царство от тебе и го даде на един твой ближен, който е по-добър от тебе. 29 Силният Израилев няма да излъже, нито да се разкае; защото Той не е човек, че да се разкайва. 30 А Саул каза: Съгреших, но сега стори ми чест пред старейшините на народа ми и пред Израил и се върни с мене, за да се поклоня на Господа, твоя Бог. 31 И тъй, Самуил се върна и отиде след Саул; и Саул се поклони на Господа.
32 Тогава каза Самуил: Доведете ми тук царя на амаликчаните Агаг. И Агаг дойде при него предпазливо, защото си казваше: Непременно горчивината от смъртта ще е преминала. 33 А Самуил рече: Както мечът ти е оставял жените без деца, така и твоята майка ще остане без син. И Самуил съсече Агаг пред Господа в Галгал. 34 Тогава Самуил отиде в Рама, а Саул отиде у дома си в Гавая Саулова. 35 И Самуил не видя повече Саул до деня на смъртта си; обаче Самуил тъгуваше за Саул. И Господ се разкая задето беше поставил Саул за цар над Израил.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Йоан

4

Исус говори със самарянката

1 И така, когато Исус узна, че фарисеите чули, че Той придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан, 2 (макар сам Исус да не кръщаваше, а учениците Му), 3 напусна Юдея и отиде пак в Галилея. 4 И трябваше да мине през Самария. 5 И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф. 6 Там беше Якововият кладенец. И Исус уморен от пътуването, седеше така до кладенеца. Беше около шестият час. 7 Дойде една самарянка да си начерпи вода. Исус ѝ каза: Дай Ми да пия. 8 (Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.) 9 Самарянката Му каза: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не общуват със самаряните.) 10 Исус в отговор ѝ каза: Ако би знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него, и Той би ти дал живавода! 11 Жената Му каза: Господине, нито почерпало имаш, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода? 12 Нима си по-голям от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца, и сам е пил от него, и чадата му, и добитъкът му? 13 Исус в отговор ѝ каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; 14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. 15 Жената Му каза: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път дотук да изваждам. 16 Исус ѝ каза: Иди, повикай мъжа си и ела тука. 17 В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Каза ѝ Исус: Право каза, че нямаш мъж; 18 защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш, не ти е мъж. Това си право казала. 19 Каза Му жената: Господине, гледам, че Ти си пророк. 20 Нашите бащи в тоя хълм са се кланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото, където трябва да се кланяме. 21 Каза ѝ Исус: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. 22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. 23 Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. 24 Бог е дух; и онези, които Му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят. 25 Каза Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Помазаник); Той, когато дойде, ще ни яви всичко. 26 Каза ѝ Исус: Аз, Който разговарям с тебе, съм Месия.

Учениците се връщат при Исус

27 В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, че разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш, или: Защо разговаряш с нея? 28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората: 29 Елате да видите човек, който ми каза всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Помазаникът? 30 Те излязоха от града и отиваха към Него.
31 Между това, учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж. 32 А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете. 33 Затова учениците казваха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене? 34 Каза им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да свърша Неговата работа. 35 Не казвате ли: Още четири месеца, и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, повдигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва. 36 Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно, и който сее, и който жъне. 37 Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.
38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.

Мнозина самаряни повярват

39 И от този град много самаряни повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила. 40 И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни. 41 И още мнозина повярваха поради Неговото учение; 42 и на жената казаха: Ние вярваме не само поради това, което ни каза, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Помазаникът] Спасителят на света.

Исус изцелява син на царски чиновник

43 След два дни излезе оттам и отиде в Галилея. 44 Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си. 45 И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко, което стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.
46 И тъй, Исус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум. 47 Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране. 48 Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате. 49 Царският чиновник Му каза: Господине, ела, докато не е умряло детенцето ми. 50 Каза му Исус: Иди си; синът ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде. 51 И когато той слизаше към дома си, слугите му го срещнаха и казаха, че синът му е жив. 52 А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: Вчера на седмия час треската го остави. 53 И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му рече: Синът ти е жив. И повярва той, и целият му дом. 54 Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак от Юдея в Галилея.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Притчи

26

1 Както сняг лятно време и дъжд – в жетва,
така и чест не прилича на безумния.
2 Както пърхащото врабче, както литналата лястовица,
така и незаслуженото проклятие не ще се сбъдне.
3 Бич за коня, юзда за осела
и тояга за гърба на безумните.
4 Не отговаряй на безумния според безумието му,
за да не станеш и ти подобен на него.
5 Отговаряй на безумния според безумието му,
да не би да се има за мъдър в своите очи.
6 Който праща известие чрез безумния,
отсича нозете си и си навлича неприятност.
7 Както висят безполезни краката на куция,
така е притча в устата на безумния.
8 Да окажеш чест на безумния,
е все едно да хвърлиш скъпоценен камък в грамада.
9 Както е трън в ръката на пияницата,
така е притча в устата на безумните.
10 Какъвто е стрелецът, който безогледно наранява всички,
такъв е онзи, който наема безумен или скитник за работа.
11 Както кучето се връща на бълвоча си,
така безумният повтаря своята глупост.
12 Видял ли си човек, който се има за мъдър?
Повече надежда има за безумния, отколкото за него.
13 Ленивият казва: Лъв има на пътя!
Лъв има по улиците!
14 Както вратата се върти на пантите си,
така и ленивият се върти на постелката си.
15 Ленивият топи ръката си в паницата,
и го мързи да я вдигне до устата си.
16 Ленивият се има за по-мъдър
от седмина души, които могат да дадат умен отговор.
17 Минувачът, който се намесва в чужда разпра,
е като онзи, който хваща куче за ушите.
18 Какъвто е лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,
19 такъв е човекът, който мами ближния си
и казва: Не сторих ли това на шега?
20 Където няма дърва, огънят изгасва,
и където няма клюкар, раздорът престава.
21 Каквото са въглищата за жарта и дървата – за огъня,
това е и крамолникът, за да разпалва препирня.
22 Думите на клюкаря са като сладки залъци
и слизат вътре в корема.
23 Изгарящи устни и злобно сърце
са като пръстен съд, покрит със сребърна глеч.
24 Зложелателят се прикрива с устните си,
но крои коварство в сърцето си;
25 когато говори сладко, не му вярвай,
защото има седем мерзости в сърцето му;
26 макар омразата му да се покрива с измама,
нечестието му ще се издаде сред събранието.
27 Който копае ров, ще падне в него;
и който търкаля камък, върху него ще се търкулне.
28 Лъжливият език мрази наранените от него;
и ласкателните уста докарват съсипия.
© Библейска лига - България