Основен / ден 146

Стар Завет

1 Царе

16

Самуил помазва Давид

1 Тогава Господ каза на Самуил: Докога ще тъгуваш за Саул, понеже съм го отхвърлил да не царува над Израил? Напълни рога си с миро и върви. Аз те изпращам при витлеемеца Есей, защото си избрах цар измежду неговите синове. 2 А Самуил каза: Как да отида? Ако чуе Саул, ще ме убие. Господ каза: Вземи със себе си телица и речи: Дойдох да принеса жертва на Господа; 3 и поканѝ Есей на жертвата. Тогава Аз ще ти покажа какво да правиш; и ще ми помажеш когото ти посоча по име.
4 И Самуил стори каквото каза Господ и дойде във Витлеем. А градските старейшини го посрещнаха разтреперани и попитаха: С мир ли идваш? 5 И той отговори: С мир. Идвам да принеса жертва на Господа. Осветете се и елате с мене на жертвата. И той освети Есей и синовете му, и ги покани на жертвата. 6 И като влизаха, и видя Елиав, си каза: Несъмнено пред Господа е помазаникът Му. 7 Но Господ каза на Самуил: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил, защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце. 8 Тогава Есей повика Авинадав и го накара да мине пред Самуил; а Самуил каза: И този не е избрал Господ. 9 Тогава Есей накара да мине Сама; а той каза: Нито този е избрал Господ. 10 И Есей накара да минат седемте му сина пред Самуил; но Самуил каза на Есей: Господ не е избрал тези. 11 Тогава Самуил попита Есей: Тук ли са всичките ти чада? И той рече: Остава още най-малкият, който пасе овцете. Самуил каза на Есей: Прати да го доведат, защото няма да седнем около трапезата, докато не дойде тук. 12 И прати, та го доведоха. И той беше рус, с хубави очи и красив наглед. И Господ каза: Стани, помажи го, защото е той. 13 Тогава Самуил взе рога с мирото, и го помаза сред братята му; и Господният дух дойде със сила на Давид от този ден и нататък. Тогава Самуил стана и си отиде в Рама.

Давид служи на Саул

14 А Господният Дух се беше оттеглил от Саул и зъл дух от Господа го смущаваше. 15 И така, слугите на Саул му казаха: Ето сега зъл дух от Бога те смущава; 16затова нека заповяда господарят ни на слугите си, които са пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири с арфа; и когато злият дух от Бога дойде върху тебе, той ще свири с ръката си и ще ти стане добре. 17 И Саул каза на слугите си: Намерете ми човек, който свири добре и доведете го при мене. 18 Тогава един от слугите проговори: Ето, видях един от синовете на витлеемеца Есей, който знае да свири и е силен и храбър воин, в слово разумен и красив наглед; и Господ е с него. 19 Тогава Саул проводи пратеници до Есей да кажат: Прати ми сина си Давид, който е с овцете. 20 И тъй, Есей взе осел, натоварен с хляб, и мех с вино, и едно яре, та ги прати на Саул със сина си Давид. 21 И Давид дойде при Саул, и постъпи на служба при него; и той го обикна много; и Давид му стана оръженосец. 22 И Саул прати да кажат на Есей: Нека стои Давид при мене, защото придоби моето благоволение. 23 И когато злият дух от Бога дойдеше върху Саул, Давид вземаше арфата и свиреше с ръката си; тогава Саул се освежаваше и му ставаше добре, и злият дух се оттегляше от него.
© Библейска лига - България

17

Давид и Голиат
1 След това, като свикаха филистимците войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ефес-Дамим, между Сокхот и Азека. 2 А Саул и Израилевите мъже се събраха, и разположиха стан в долината Ила, и се приготвиха за бой против филистимците. 3 Филистимците застанаха на хълма от едната страна, а Израил застана на хълма от другата страна и долината беше помежду им. 4 И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок. 5 Той имаше меден шлем на главата си и бе облечен с люспеста броня, тежината на която беше пет хиляди сикли мед, 6 с медни набедреници и меден щит между раменете му. 7 Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикли желязо; и щитоносецът му вървеше пред него. 8 И той застана, та извика към израилските редове: Защо излязохте да се приготвите за бой? Не съм ли аз филистимец, а вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мене. 9 Ако може да се бие с мене и да ме убие, тогава ние ще бъдем слуги на вас; но ако му надвия аз и го убия, тогава вие ще бъдете слуги на нас и ще ни се подчинявате. 10 Филистимецът рече още: Аз хвърлям презрение днес върху израилските редове; дайте ми мъж да се бием двама. 11 А Саул и целият Израил, когато чуха тези думи на филистимеца, се смаяха и се уплашиха твърде много.
12 А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдов, който се именуваше Есей, и имаше осем сина; и в Сауловите дни този човек имаше старейшински чин между хората. 13 И тримата по-големи сина на Есей бяха тръгнали след Саул на война; и имената на тримата му сина, които отидоха на война, бяха – на първородния Елиав, на другия след него Авинадав и на третия Сама. 14 Давид беше най-малкият. Тримата по-големи последваха Саул, 15 а Давид се върна от Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем. 16 И четиридесет дни филистимецът излизаше напред заран и вечер и се представяше.
17 В това време Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тези десет хляба, и ги занеси бързо на братята си в стана; 18 а тези десет пити сирене занеси на хилядника им; и виж здрави ли са братята ти и ми донеси знак от тях. 19 Саул и те, и всички израиляни са в долината Ила, където се бият с филистимците. 20 На сутринта Давид стана рано, остави овцете на пазач и взе нещата, та отиде, както Есей му бе заповядал; и дойде при оградата от коли, когато войската излизаше на бой с гръмогласен вик. 21 И Израил, и филистимците се опълчиха войска срещу войска. 22 А Давид остави товара си под грижата на товаропазача и като се завтече към войската, дойде и попита братята си за здравето им. 23 И като се разговаряше с тях, ето, юнакът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от филистимските редове и каза отново същите думи; и Давид го чу. 24 А всички израиляни, като видяха този мъж, побягнаха от него и много се уплашиха. 25 Израиляните казваха: Виждате ли този мъж, който излиза? Той излиза да хвърли презрение върху Израил; но който го убие, него царят ще надари с голямо богатство и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен в Израил. 26 И Давид каза на стоящите до него мъже: Какво ще направят на онзи, който порази тоя филистимец и премахне позора от Израил? Защото кой е тоя необрязан филистимец, че да хвърля презрение върху войските на живия Бог? 27 И людете му отговориха: Така ще направят на мъжа, който би го поразил. 28 А като чу Елиав, най-големият му брат, как говореше на мъжете, гневът на Елиав пламна против Давид и рече: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил онези малко овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавщината на сърцето ти; ти си слязъл, за да видиш битката. 29 И Давид каза: Какво съм сторил сега? Няма ли причина? 30 И се обърна към другиго, и говори по същия начин; и мъжете пак му отговориха както по-рано.
31 И когато се разчуха думите, които Давид говореше, известиха ги на Саул; и той го повика при себе си. 32 И Давид каза на Саул: Да не отпада сърцето на никого заради този филистимец. Слугата ти ще иде и ще се бие с него. 33 Но Саул каза на Давид: Ти не можеш да идеш против този филистимец и да се биеш с него, защото ти си момче, а той е воин още от младостта си. 34 А Давид рече на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато дойдеше лъв или мечка, и грабнеше агне от стадото, 35 аз го подгонвах и го поразявах, и отървавах грабнатото от устата му. И когато се хвърлеше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах. 36 Слугата ти е убивал и лъв, и мечка, и този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог. 37 Рече още Давид: Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме отърве и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Иди и Господ да бъде с тебе. 38 Тогава Саул облече Давид с дрехите си и сложи меден шлем на главата му, и облече го с броня. 39 И Давид препаса неговия меч над доспехите му и се постара да повърви, защото не беше свикнал с тях. Тогава Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези доспехи, защото не съм навикнал. И така Давид ги съблече. 40 И взе тоягата си в ръка, и като си избра пет гладки камъка от потока и ги сложи в пастирската си торбица, той се приближи към филистимеца с прашката си в ръка.
41 И филистимецът напредваше и се приближаваше към Давид; и щитоносецът вървеше пред него. 42 Когато филистимецът се огледа и видя Давид, презря го; защото беше още момче, рус и красив наглед. 43 И филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идеш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давид с боговете си. 44 Филистимецът каза още на Давид: Ела при мене и ще дам месата ти на небесните птици и на земните зверове. 45 А Давид каза на филистимеца: Ти идеш против мене с меч, копие и щит; а аз ида против тебе в името на Господа на силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение. 46 Днес Господ ще те предаде в ръката ми; и като те поразя, ще ти отнема главата и днес ще предам труповете на филистимската войска на небесните птици и на земните зверове, за да познае цял свят, че има Бог в Израил 47 и да познаят всички тук събрани, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа и Той ще ви предаде в нашата ръка.
48 И като стана филистимецът, тръгна и се приближи да посрещне Давид, Давид побърза и се завтече към редовете да посрещне филистимеца. 49 И Давид пъхна ръката си в торбичката си, взе от там камък и като го хвърли с прашката, удари филистимеца в челото, така че камъкът се заби в челото му; и той падна по лице на земята. 50 Така с прашка и камък Давид надви филистимеца; удари филистимеца и го уби. Но нямаше меч в ръката на Давид; 51 затова Давид се завтече, застана над филистимеца, хвана меча му и го изтръгна от ножницата му, и като го уби, отсече главата му с него. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побягнаха. 52 Тогава Израилевите и Юдовите мъже станаха, извикаха и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци падаха из пътя за Саараим до Гет и до Акарон. 53 А израиляните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им. 54 И Давид взе главата на филистимеца, та я занесе в Ерусалим, а оръжията му сложи в шатъра си.
55 А Саул, когато видя Давид, че излиза против филистимеца, каза на военачалника Авенир: Авенире, чий син е този момък? А Авенир рече: Заклевам се в живота на душата ти, царю, не зная. 56 И царят каза: Попитай чий син е този момък. 57 И като се върна Давид от поражението на филистимеца, Авенир го взе и го доведе пред Саул; и главата на филистимеца беше в ръката му. 58 И Саул рече: Чий си син, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти, витлеемеца Есей.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Йоан

5

Изцелението при къпалнята

1 След това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим. 2 А в Ерусалим, близо до Овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витезда, която имаше пет предверия. 3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и парализирани [които чакаха движението на водата. 4 Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и раздвижваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата, оздравяваше от каквато и болест да беше болен]. 5 И там имаше един човек, болен от тридесет и осем години. 6 Исус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време вече боледувал, каза му: Искаш ли да оздравееш? 7 Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата; докато дойда аз, друг слиза преди мене. 8 Исус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи. 9 И начаса човекът оздравя, вдигна постелката си, и взе да ходи. А този ден беше събота. 10 Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е и не ти е позволено да вдигнеш постелката си. 11 Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Вдигни постелката си и ходи. 12 Попитаха го: Кой човек ти рече: Вдигни постелката си и ходи? 13 А изцеленият не знаеше кой е; защото Исус беше се отдръпнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място. 14 След това Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо.
15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.

Живот чрез Сина

16 И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тези неща в събота. 17 А Исус им отговори: Отец Ми работи досега, и Аз работя. 18 Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога. 19 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам: не може Синът да върши Сам от Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши. 20 Защото Отец люби Сина и Му показва всичко, което върши Сам; ще Му показва и от тези по-големи работи, за да се чудите вие. 21 Понеже, както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тези, които иска. 22 Защото Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички, 23 за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил. 24 Истина, истина ви казвам: който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота. 25 Истина ви казвам: Иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят, ще живеят. 26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си; 27 и дал Му е власт да извършва съд, защото е Човешкият Син. 28 Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, 29 и ще излязат; онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30 Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя, както чуя; и присъдата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Отца, Който Ме е пратил.

Свидетелства за Исус

31 Ако свидетелствам Аз за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно. 32 Друг има, Който свидетелства за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене, е истинно. 33 Вие пратихте до Йоан; и той засвидетелства за истината. 34 (Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човек; но казвам това, за да се спасите вие.) 35 Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене. 36 Но Аз имам свидетелство по-голямо от Йоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е пратил. 37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелства за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели. 38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате на Този, Когото Той е пратил. 39 Вие изследвате Писанията, понеже мислите чрез тях да имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене, 40 и пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот. 41 Почит от човеци не приемам; 42 но зная, че вие нямате в себе си Божията любов. 43 Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете. 44 Как можете да повярвате вие, които приемате почит един от друг, а не търсите почитта, която е от Единия Бог. 45 Не мислете, че Аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява – Мойсей, на когото вие се облягате. 46 Защото, ако вярвахте на Мойсей, бихте повярвали и на Мене; понеже той за Мене писа. 47 Но ако не вярвате на неговите писания, как ще повярвате на Моите думи?
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

56

1 За диригента, по „Гълъба на далечните дъбове“. Песен на Давид, когато филистимците го хванаха в Гет.
Смили се над мене, Боже, защото човек иска да ме погълне;
всеки ден, като воюва, ме притеснява.
2 Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат;
защото мнозина са онези, които с гордост воюват против мене.
3 Когато съм в страх,
на Тебе ще се уповавам.
4 Чрез Бога ще хваля словото Му;
на Бога се уповавам; няма да се боя;
какво ще ми стори човек?
5 Всеки ден изкривяват думите ми;
всичките им помисли са за зло против мене.
6 Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми, надявайки се да отнемат живота ми.
7 Нима ще се избавят чрез беззаконието?
Боже, повали с гняв тия племена.
8 Ти си преброил скитанията ми;
сложи сълзите ми в съда Си;
не са ли те записани в Твоята книга?
9 Ще се върнат неприятелите ми назад в деня, щом Те призова;
това зная, защото Бог е с мене.
10 Чрез Бога ще хваля словото Му;
чрез Господа ще хваля словото Му.
11 На Бога се уповавам;
няма да се боя;
какво ще ми стори човек?
12 Върху мене, Боже, са моите оброци към Тебе;
ще Ти принеса благодарствени приноси.
13 Понеже си избавил душата ми от смърт,
няма ли да избавиш и нозете ми от подхлъзване,
за да ходя пред Бога в светлината на живите?
© Библейска лига - България