Основен / ден 147

Стар Завет

1 Царе

18

Саул ревнува Давид

1 И като престана Давид да говори със Саул, Йонатан се привърза към Давид и го обикна като собствената си душа. 2 И в същия ден Саул взе Давид при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом. 3 Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа. 4 Още Йонатан съблече мантията, която беше на него, та я даде на Давид, и дрехите си, и самия си меч, лъка си и пояса си. 5 И Давид излизаше навсякъде, където го изпращаше Саул, и постъпваше разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на целия народ, а още и пред очите на Сауловите служители.
6 А като си идваха при завръщането на Давид от поражението на филистимците, жените излизаха от всички Израилеви градове с песни и хора, за да посрещнат цар Саул с тимпани, с радост и с кимвали. 7 И жените, като играеха, пееха и нареждаха:

Саул порази хилядите си,

а Давид – десетките си хиляди.
8 И Саул се разсърди много и тези думи му бяха оскърбителни; и каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството? 9 И от този ден нататък Саул гледаше Давид с лошо око.
10 На другия ден зъл дух от Бога нападна Саул и той лудееше сред къщата си; и Давид свиреше с ръката си както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка. 11 И Саул хвърли копието, като каза: Ще прикова Давид до стената. Но Давид му се изплъзна два пъти. 12 И Саул се страхуваше от Давид, понеже Господ беше с него, а от Саул се беше оттеглил. 13 Затова Саул го отстрани от себе си и го постави хилядник; и той излизаше и влизаше пред народа. 14 И Давид постъпваше много разумно във всичките си пътища, защото Господ беше с него. 15 За това Саул, като гледаше, че Давид постъпва твърде разумно, се страхуваше от него. 16 А целият Израил и Юда обичаха Давид, понеже излизаше и влизаше пред тях.
17 Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава, нея ще ти дам за жена; само ми служи храбро и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се вдига върху него, но ръката на филистимците нека се вдигне върху него. 18 И Давид каза на Саул: Кой съм аз и какъв е животът ми, и какво е бащиното ми семейство в Израил, че да стана аз царски зет? 19 Обаче във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да бъде дадена на Давид, тя бе дадена за жена на меолатянина Адриил. 20 А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давид; и като известиха това на Саул, стана му угодно. 21 И каза Саул: ще му я дам, за да му бъда примка и за да се вдигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давид втори път: Днес ще ми станеш зет. 22 И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и кажете: Ето, царят благоволи към тебе и всичките му служители те обичат; затова сега стани зет на царя. 23 И тъй, Сауловите служители говориха тези думи в ушите на Давид. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен. 24 И служителите на Саул му известиха: Така и така казва Давид. 25 А Саул каза: Така да говорите на Давид: Царят не ще вино, а сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските врагове. Но Саул замисляше да погуби Давид чрез ръцете на филистимците. 26 А когато служителите известиха на Давид тези думи, угодно беше на Давид да стане зет на царя; затова преди да изминат определените за това дни 27 Давид стана и отиде заедно с мъжете си, та уби двеста мъже от филистимците; и Давид донесе краекожията им, и ги даде в пълен брой на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена. 28 И Саул видя и позна, че Господ е с Давид; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше. 29 И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давид; и Саул стана Давидов враг завинаги.
30 И филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всички Саулови служители, така че името му беше на голяма почит.
© Библейска лига - България

19

Саул се опитва да убие Давид

1 Саул каза на сина си Йонатан и на всичките си служители да убият Давид. 2 Но Сауловият син Йонатан обичаше много Давид, затова Йонатан извести на Давид: Баща ми Саул търси случай да те убие; и тъй, пази се до утре, стой на тайно място и се крий; 3 а аз ще изляза и ще застана при баща си на нивата, където ще бъдеш ти, и ще говоря с баща си за тебе; и ако видя нещо, ще ти известя. 4 И Йонатан говори добре за Давид на баща си Саул, като му каза: Да не съгреши царят против слугата си Давид, понеже не ти е съгрешил и делата му са били много полезни за тебе; 5 защото изложи живота си на опасност и уби филистимеца, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил. Ти видя и се зарадва; защо тогава искаш да съгрешиш против невинна кръв, като убиеш Давид без причина? 6 И Саул послуша Йонатановите думи; и Саул се закле в живота на Господа: Давид няма да бъде убит. 7 Тогава Йонатан повика Давид и му извести всичко това. И Йонатан доведе Давид при Саул, и той беше при него както по-рано.
8 И пак избухна война; и Давид излезе, та се би с филистимците и ги порази с голямо клане, и те бягаха пред него. 9 А злият дух от Господа дойде върху Саул, както седеше в къщата си с копието си в ръка; а Давид свиреше с ръката си. 10 И Саул поиска да прикове Давид с копието до стената; но той се изплъзна от Саул и Саул удари копието в стената, а Давид побягна и се избави през онази нощ. 11 Тогава Саул изпрати мъже в дома на Давид, за да го дебнат и да го убият на сутринта; а Михала, жената на Давид, му извести: Ако не избавиш живота си тази нощ, утре ще бъдеш убит. 12 И Михала спусна Давид през прозореца и той отиде, побягна и се избави. 13 Тогава Михала взе един домашен идол и го положи на леглото; сложи под главата му възглавница от козина и го покри с дреха. 14 И когато Саул прати мъже, за да хванат Давид, тя рече: Болен е. 15 Но Саул пак прати мъжете, за да видят Давид и каза: Донесете ми го на леглото, за да го убия. 16 А когато влязоха мъжете, ето, домашният идол беше на леглото с възглавница от козина под главата му. 17 И Саул каза на Михала: Защо ме излъга така и пусна врага ми да избяга? Михала отговори на Саул: Той ми рече: Пусни ме, защо да те убия.
18 Така Давид побягна и се отърва; и дойде при Самуил в Рама, та му извести всичко, което му беше сторил Саул. Тогава със Самуил тръгнаха и спряха в Навиот. 19 И известиха на Саул: Ето, Давид е в Навиот, в Рама. 20 И Саул прати мъже да хванат Давид; но като видяха дружината на пророците, че пророкуват със Самуил начело, Божият Дух дойде на Сауловите пратеници, та пророкуваха и те. 21 И като известиха това на Саул, той изпрати още мъже; но и те пророкуваха. И пак трети път Саул прати мъже; но и те пророкуваха. 22 Тогава сам той отиде в Рама; и като стигна до големия кладенец в Сокхо, попита: Къде са Самуил и Давид? И казаха: Ето, те са в Навиот, в Рама. 23 И отиде там в Навиот, в Рама; и Божият Дух дойде и върху него, та като вървеше по пътя, пророкуваше, докато стигна в Навиот, в Рама. 24 Съблече и той дрехите си и пророкуваше пред Самуил, и лежа гол през целия онзи ден и цялата онази нощ. Затова казват: И Саул ли е между пророците?
© Библейска лига - България

Нов Завет

Йоан

6

Исус нахранва петте хиляди

1 След това Исус отиде на отвъдната страна на Галилейското, тоест, Тивериадското езеро. 2 И след Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните. 3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си. 4 А наближаваше юдейският празник, Пасхата. 5 Исус, като повдигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филип: Откъде да купим хляб да ядат тези? 6 (А това каза, за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи.) 7 Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко. 8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза: 9 Тук у едно момченце се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова души. 10 Исус рече: Накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой. 11 И Исус взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите, колкото искаха. 12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо. 13 И тъй, от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тези, които бяха яли. 14 Тогава човеците, като видяха знамението, което извърши, казаха: Наистина, Този е Пророкът, Който щеше да дойде на света.
15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли самичък на хълма.

Исус ходи по водата

16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото 17 и влязоха в ладия, и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Исус не бе дошъл още при тях; 18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър. 19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се. 20 Но Той им каза: Аз съм; не бойте се! 21 Тогава бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.
22 На другия ден народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладия, освен една, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладията, но че учениците Му бяха тръгнали сами 23 (обаче други ладии бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил), 24 и тъй, народът, като видя, че Исус Го няма там, нито учениците Му, те сами влязоха в ладията и дойдоха в Капернаум, и търсиха Исуса.

Исус, Хлябът на живота

25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука? 26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте. 27 Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си. 28 Затова те Му рекоха: Какво да направим, за да вършим Божиите дела? 29 Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил. 30 Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш? 31 Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат“. 32 На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Мойсей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето. 33 Защото Божият хляб е хля бът, който слиза от небето и дава живот на света. 34 Те Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб. 35 Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никак няма да огладнее, и който вярва в Мене, никак няма да ожаднее. 36 Но казвам ви, че вие Ме видяхте и пак не вярвате. 37 Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя; 38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е пратил. 39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден. 40 Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.
41 Тогава юдеите възроптаха против Него, задето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето. 42 И казаха: Не е ли този Исус, Йосифовият син, чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето? 43 Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си. 44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден. 45 Писано е в пророците: „Всички ще бъдат научени от Бога“. Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мене. 46 Не че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца. 47 Истина, истина ви казвам: Който вярва [в Мене], има вечен живот. 48 Аз съм хлябът на живота. 49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха. 50 Този е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре. 51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее довека, да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, [която Аз ще дам] за живота на света.
52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем от плътта Му? 53 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. 54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. 55 Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие. 56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене и Аз в него. 57 Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене. 58 Този е хлябът, който слезе от небето; онзи, който се храни с тоя хляб, ще живее довека, а не както бащите ви ядоха манната и измряха. 59 Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

Много ученици напускат Исус

60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша? 61 Но Исус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му негодуват против това, рече им: Това ли ви съблазнява? 62 Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкият Син да възлиза там, където е бил преди? 63 Духът е, Който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са. 64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде. 65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене, ако не му е дадено от Отца.
66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него. 67 Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете? 68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот 69 и ние вярваме и знаем, че Ти си [Помазаникът, Син на живия Бог]. 70 Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол? 71 Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

57

1 За диригента, по „Не разорявай.“ Песен на Давид, когато побягна от Сауловото лице в пещерата.
Смили се над мене, о Боже, смили се над мене,
защото при Тебе се приютява душата ми;
да, под сянката на Твоите криле ще се приютя,
докато преминат тия бедствия.
2 Ще викам към Всевишния Бог,
към Бога, Който действа за мене.
3 Ще прати от небесата и ще ме избави,
когато ме укорява онзи, който иска да ме погълне. (Села.)
Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.
4 Душата ми е всред лъвове;
лежа между пламнали човеци,
чиито зъби са копия и стрели
и чийто език е остър меч.
5 Възнеси се, Боже, над небесата;
славата Ти нека бъде по цялата земя.
6 Мрежи приготвиха за нозете ми;
душата ми се е привела;
изкопаха пред мене яма;
те сами паднаха в нея. (Села.)
7 Непоколебимо е сърцето ми,
Боже, непоколебимо е сърцето ми;
ще пея, още ще славословя.
8 Събуди се, душе моя;
събуди се, псалтире и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.
9 Ще Те хваля, Господи, между племената;
ще Те славословя между народите.
10 Защото Твоята милост е велика, дори до небесата
и Твоята вярност е до облаците.
11 Възнеси се, Боже, над небесата;
славата Ти нека бъде по цялата земя.
© Библейска лига - България