Основен / ден 150

Стар Завет

1 Царе

24

Давид опазва живота на Саул

1 След това Давид излезе оттам и заживя в недостъпните места на Ен-Геди; и като се върна Саул от преследването на филистимците, известиха му: Ето, Давид е в пустинята Ен-Геди. 2 И тогава Саул взе три хиляди мъже, избрани измежду целия Израил и отиде да търси Давид и мъжете му по скалите на дивите кози. 3 И дойде при овчите кошари край пътя, където имаше пещера; там Саул влезе по нуждата си, а Давид и мъжете му седяха по-навътре в пещерата. 4 И мъжете на Давид му рекоха: Ето деня, за който Господ ти каза: Ето, Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще му сториш както ти се вижда за добро. Тогава Давид стана и отряза скришно полата на Сауловата мантия. 5 А после Давид се смути в сърцето си, задето бе отрязал Сауловата мантия. 6 И рече на мъжете си: Да не ми не даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да вдигна ръка против него; защото е Господният помазаник. 7 С тези думи Давид спря мъжете си и не ги остави да се вдигнат против Саул. А Саул стана, излезе от пещерата и отиде по пътя си.
8 После стана Давид, излезе от пещерата и извика след Саул: Господарю мой, царю! И когато Саул погледна назад, Давид се наведе с лице до земята, та се поклони. 9 И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на човеци, които казват: Ето, Давид иска злото ти? 10 Ето, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми този ден в пещерата, и едни рекоха да те убия, но аз те пожалих, защото си казах: Няма да вдигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник. 11 Виж още, отче мой, виж и полата на мантията ти в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, познай и виж, че няма ни зло, ни престъпление в ръката ми и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти ме гониш, за да отнемеш живота ми. 12 Господ нека съди между мене и тебе, и Господ нека ми въздаде за тебе, обаче моята ръка не ще се вдигне против тебе. 13 Какво казва поговорката на древните: От беззаконници произхожда беззаконие; но моята ръка не ще се вдигне против тебе. 14 След кого е излязъл Израилевият цар? Кого преследваш ти? След умряло куче, след една бълха. 15 Господ нека бъде съдия и нека съди между мене и тебе; нека види, нека се застъпи за делото ми и нека ме избави от ръката ти.
16 И като изговори Давид тези думи на Саул, рече Саул: Това твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Саул плака с висок глас. 17 И каза на Давид: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми въздаде добро, а аз ти въздадох зло. 18 И ти показа днес, че си ми сторил добро, защото, когато Господ ме бе предал в ръцете ти, ти не ме уби. 19 Понеже кой, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? Господ да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес. 20 И сега ето, познавам, че наистина ти ще станеш цар и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка. 21 Сега закълни ми се в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мене и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом. 22 И Давид се закле на Саул. Тогава Саул си отиде у дома си, а Давид и мъжете му се изкачиха на укрепеното място.
© Библейска лига - България

25

Давид, Навал и Авигея

1 В това време Самуил умря и целият Израил се събра, та го оплакаха и го погребаха в къщата му в Рама. И Давид стана и слезе в пустинята Паран.
2 И имаше в Маон един човек, чиито имоти бяха на Кармил; и този човек беше много богат, и имаше три хиляди овце и хиляда кози; и стрижеше овцете си на Кармил. 3 Името на човека беше Навал, а името на жена му – Авигея; и жената беше благоразумна и красива, а мъжът опак и нечестив в делата си; и той беше от Халевовия род. 4 И като чу Давид в пустинята как Навал стрижел овцете си, 5 изпрати десет момъка; и Давид каза на момците: Качете се на Кармил, идете при Навал и го поздравете от мое име, като кажете: 6 Здравей! Мир и на тебе, мир и на дома ти, мир и на всичко, което имаш! 7 И сега чух, че си имал стригачи; ето, не обиждахме овчарите ти, които бяха с нас, нито им се изгуби нещо през цялото време, когато бяха на Кармил. 8 Попитай слугите си и ще ти кажат. И нека придобият моите момци твоето благоволение, защото в добър ден дойдохме; дай, моля, на слугите си и на сина си Давид, каквото ти ръка дава. 9 И тъй, Давидовите момци дойдоха и изговориха на Навал всички тези думи от името на Давид, и млъкнаха. 10 Но Навал отговори на Давидовите слуги: Кой е Давид? И кой е Есеевият син? Много са станали днес слугите, които бягат от господаря си. 11 И така, да взема ли хляба си и водата си, и закланото, което заклах за стригачите си, за да ги дам на човеци, които не знам откъде са? 12 И Давидовите момци се върнаха по пътя си, та си отидоха, и като дойдоха, известиха на Давид всички тези думи. 13 Тогава Давид каза на мъжете си: Препашете всеки меча си; и препасаха всеки меча си, така и Давид препаса меча си; и излязоха след Давид около четиристотин мъже, а двеста останаха при вещите.
14 А един от момците извести Наваловата жена, Авигея: Ето, Давид прати човеци от пустинята, за да поздравят нашия господар; а той се нахвърли върху тях. 15 Но тези мъже бяха много добри към нас; не ни обиждаха, нито изгубихме нещо, докато дружахме с тях, когато бяхме в полето; 16 те бяха като стена около нас и нощем и денем, през цялото време, докато бяхме с тях и пасяхме овцете. 17 Знай това и размисли какво ще направиш; защото зло е решено против господаря ни и против целия му дом; понеже той е толкова злонрав човек, че никой не може да му продума. 18 Тогава Авигея побърза, взе двеста хляба, два мяха вино, пет сготвени овце, пет мери пържено жито, сто грозда сухо грозде и двеста низи смокини и ги натовари на осли. 19 И каза на слугите си: Вървете пред мене; ето, аз ида след вас. А на мъжа си Навал не каза нищо. 20 И когато тя, възседнала осела, слизаше под сянката на гората, ето, Давид и мъжете му слизаха към нея; и тя ги срещна. 21 А Давид беше казал: Наистина напразно съм пазил всичко, което има този човек в пустинята, и нищо не се изгуби от всичко, което има; той ми въздаде зло за добро. 22 Така да направи Бог на Давидовите неприятели, да! И повече да прибави, ако до утрешната зора оставя едно мъжко от всичко, което е негово.
23 И Авигея, като видя Давид, побърза да слезе от осела и падна пред Давид по лице, та се поклони доземи. 24 И като падна при нозете му, рече: На мене, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие; и нека говори, моля, слугинята ти в ушите ти; и послушай думите на слугинята си. 25 Нека господарят ми не обръща никакво внимание на този злонрав човек Навал; защото каквото е името му, такъв е и той – Навал е името му и безумие обитава с него; а пък аз, твоята слугиня, не видях момците на господаря си, които си пратил. 26 Сега господарю мой, в името на живия Господ и на живота на душата ти, понеже Господ те е въздържал от кръвопролитие и от самоотмъщение с ръката ти, то враговете ти и тези, които искат зло на господаря ми, нека бъдат като Навал. 27 И сега този подарък, който твоята слугиня донесе на господаря си, нека се даде на момците, които следват господаря ми. 28 Прости, моля, грешката на слугинята си, защото Господ ще направи за господаря ми крепък дом, понеже господарят ми воюва в Господните войни и зло не се намери в тебе никога. 29 И при все че се е вдигнал човек да те гони и да иска живота ти, пак животът на господаря ми ще бъде вързан във вързопа на живите при Господа, твоя Бог; а живота на неприятелите ти Той ще изхвърли като с прашка. 30 И когато Господ постъпи към господаря ми според всички благости, които е говорил за тебе, и те постави управител над Израил, 31 тогава това не ще бъде причина за съжаление, нито причина да се спъва сърцето на господаря ми, че си пролял невинна кръв или че господарят ми е отмъстил сам за себе си; но когато Господ направи добро на господаря ми, тогава спомни слугинята си.
32 Тогава Давид каза на Ави-гея: Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш; 33 и благословен съветът ти; и благословена ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от самоотмъщение с ръката ми. 34 Защото действително – заклевам се в живота на Господа, Израилевия Бог, Който ме въздържа да не ти сторя зло – ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, то до утрешната зора нямаше да остане на Навал нито едно мъжко. 35 И така, Давид взе от ръката ѝ онова, което му бе донесла; и ѝ каза: Иди в дома си с мир. Виж, послушах думите ти и те приех. 36 А Авигея дойде при Навал и ето, той имаше в дома си гощавка, като царска гощавка; и Наваловото сърце беше весело, понеже той беше крайно пиян; затова до утрешната зора тя не му извести нищо – ни малко, ни много. 37 Но на сутринта, като изтрезня Навал, жена му му разказа тези работи; и сърцето му примря, и той стана като камък. 38 И около десет дни след това Господ порази Навал и той умря.
39 А когато Давид чу, че Навал умрял, каза: Благословен да бъде Господ, Който защити достойнството ми от обидата, която ми нанесе Навал, и въздържа слугата си да не стори зло; защото Господ обърна злобата на Навал върху главата му. И Давид прати да говорят на Авигея, за да я вземе за жена. 40 И когато Давидовите слуги дойдоха при Авигея в Кармил, говориха ѝ, казвайки: Давид ни прати при тебе да те вземем за негова жена. 41 И тя стана, поклони се с лице доземи и рече: Ето, слугинята ти е готова да ти служи и да мие нозете на господаревите си слуги. 42 Тогава Авигея побърза, стана и се качи на осел заедно с пет нейни слугини, и тръгна след пратениците на Давид, и му стана жена.
43 Давид взе още Ахиноам от Езреел; и тези двете му станаха жени. 44 А Саул беше дал дъщеря си Михала, Давидовата жена, на Фалти, Лаишовия син, който беше от Галим.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Йоан

9

Исус изцелява човек, сляп по рождение

1 И когато заминаваше, видя един сляпороден човек. 2 И учениците Му Го попитаха, казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли или на родителите му, той се е родил сляп? 3 Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела. 4 Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докато е ден; иде нощ, когато никой не може да работи. 5 Когато съм в света, светлина съм на света. 6 Като каза това, плю на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му; 7 и рече му: Иди, умий се в къпалнята Силоам (което значи: пратен). И тъй, той отиде, уми се и дойде прогледнал.
8 А съседите и онези, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, казваха: Не е ли тоя, който седеше и просеше? 9 Едни казваха: Той е; други казваха: Не, а прилича на него. Той каза: Аз съм. 10 Затова му рекоха: Тогава как ти се отвориха очите? 11 Той отговори: Човекът, Който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми и рече ми: Иди на Силоам и умий се. И тъй, отидох, и като се умих, прогледнах. 12 Тогава му рекоха: Къде е Той? Казва: Не зная.

Фарисеите разследват изцелението

13 Заведоха при фарисеите някогашния слепец. 14 А беше събота, когато Исус направи калта и му отвори очите. 15 И тъй, пак го питаха и фарисеите как е прогледнал. И той им рече: Кал сложи на очите ми, умих се и гледам. 16 Затова някои от фарисеите казваха: Този Човек не е от Бога, защото не пази съботата. А други казваха: Как може грешен човек да върши такива знамения? И възникна раздор помежду им. 17 Казват пак на слепеца: Ти какво казваш за Него, като ти е отворил очите? И той рече: Пророк е. 18 Но юдеите не вярваха, че той е бил сляп и е прогледнал, докато не повикаха родителите на прогледналия, 19 та ги попитаха, казвайки: Този ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда? 20 Родителите в отговор казаха: Знаем, че този е нашият син и че се роди сляп; 21 а сега как вижда, не знаем; или кой му е отворил очите, не знаем; него питайте, той е на възраст, сам нека говори за себе си. 22 Това казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите се бяха вече споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го признал, че е Помазаникът. 23 По тази причина родителите му казаха: Той е на възраст, него питайте. 24 И тъй, повикаха втори път човека, който беше сляп, и му казаха: Въздай слава на Бога; ние знаем, че Този Човек е грешник. 25 А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам. 26 Затова му казаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите? 27 Отговори им: Казах ви ей сега, и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици? 28 Тогава те го изругаха, казвайки: Ти си Негов ученик; а ние сме Мойсееви ученици. 29 Ние знаем, че на Мойсей Бог е говорил, а Този не знаем откъде е. 30 Човекът в отговор им каза: Това е чудното, че вие не знаете откъде е, но пак ми отвори очите. 31 Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша. 32 А пък от века не се е чуло да е отворил някой очи на сляпороден човек. 33 Ако не беше Тоя Човек от Бога, не би могъл нищо да стори. 34 Те в отговор му казаха: Ти цял в грехове си роден, и нас ли учиш? И го изпъдиха вън.

Духовна слепота

35 Чу Исус, че го изпъдили вън и като го намери, рече: Ти вярваш ли в Божия Син? 36 Той в отговор рече: А кой е Той, Господи, за да вярвам в Него? 37 Исус му рече: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е. 38 А той рече: Вярвам, Господи; и поклони Му се. 39 И Исус рече: За съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят. 40 Ония от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, казаха Му: Да не сме и ние слепи? 41 Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: Виждаме, грехът ви остава.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи