Основен / ден 151

Стар Завет

1 Царе

26

Давид отново опазва живота на Саул

1 Тогава дойдоха зифийците при Саул в Гавая и рекоха: Не се ли крие Давид в хълма Ехела срещу Есимон? 2 И тъй, Саул стана, слезе в Зифската пустиня с три хиляди отбрани израилски мъже и търсѝ Давид в Зифската пустиня. 3 И Саул разположи стана си на върха Ехела, който е срещу Есимон, край пътя. А Давид се намираше в пустинята; и като научи, че Саул идва след него в пустинята, 4 Давид прати съгледвачи и разбра, че Саул наистина е дошъл.
5 И Давид стана, дойде на мястото, където Саул беше разположил стана си, и съгледа мястото, където спяха Саул и Авенир, Нировият син, военачалникът му. Саул спеше в шатъра, а воините бяха разположени около него. 6 Тогава Давид проговори и рече на хета Ахимелех и на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат: Кой ще слезе с мене при Саул в стана? И каза Ависей: Аз ще сляза с тебе. 7 И тъй, Давид и Ависей дойдоха през нощта при войните; и ето, Саул лежеше заспал в шатрата и копието му беше забито в земята при главата му; а Авенир и войните спяха около него. 8 Тогава Ависей каза на Давид: Бог предаде днес врага ти в ръката ти; сега нека го прикова с копието о земята с един удар и няма да повторя. 9 А Давид каза на Ависей: Да не го погубиш, защото кой може да вдигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен? 10 Каза още Давид: Бъди уверен, както си уверен в живота на Господа, че Господ ще го порази; или денят му ще дойде и ще умре; или ще влезе в сражение и ще загине. 11 Да не ми даде Господ да вдигна ръка против Господния помазаник! Но вземи сега, моля, копието, което е при главата му и съда с водата, и да си отидем. 12 И тъй, Давид взе копието и съда с водата, които бяха при Сауловата глава, и си отидоха; никой не видя, никой не усети и никой не се събуди; защото всички спяха, понеже дълбок сън от Господа бе паднал на тях. 13 Тогава Давид мина насреща и застана на върха на хълма надалеч, а между тях имаше голямо разстояние, 14 и извика Давид към воините и Авенир, Нировия син: Не отговаряш ли, Авенире? И Авенир в отговор рече: Кой си ти, който викаш към царя? 15 И Давид каза на Авенир: Не си ли ти доблестен мъж? И кой е подобен на тебе в Израил? Защо тогава не пазиш господаря си, царя? Защото един от мъжете влезе да погуби господаря ти, царя. 16 Не е добро това, което стори ти; в името на живия Господ вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, Господния помазаник. И сега вижте къде е копието на царя и съдът с водата, който беше при главата му. 17 А Саул позна Давидовия глас и рече: Твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Давид рече: Моят глас е, господарю мой, царю. 18 Рече още: Защо преследва господарят ми така слугата си? Какво съм сторил? Или какво зло има в ръката ми? 19 И сега, моля, нека чуе господарят ми, царят, думите на слугата си. Ако Господ те е подбудил против мене, нека приеме жертва; но ако това са синове човешки, нека бъдат проклети пред Господа, защото са ме пропъдили, така че днес нямам участие в даденото от Господа наследство, като ми казват: Иди служи на други богове. 20 Сега нека не падне кръвта ми на земята пред лицето Господне; защото Израилевият цар е излязъл да търси една бълха, както когато гони някой яребица в планините. 21 Тогава рече Саул: Съгреших; върни се, сине мой, Давиде; защото няма вече да ти сторя зло, понеже животът ми е бил днес скъпоценен пред очите ти; ето, безумие сторих и направих голяма грешка. 22 А Давид в отговор рече: Ето копието на царя; нека дойде един от слугите да го вземе. 23 А Господ да въздаде на всеки според правдата му и вярността му; защото Господ те предаде днес в ръката ми, но аз отказах да вдигна ръката си против Господния помазаник. 24 Ето както твоят живот бе днес скъпоценен пред моите очи, така и моят живот нека бъде скъпоценен пред очите на Господа и той да ме избави от всички скърби. 25 Тогава Саул каза на Давид: Да си благословен, сине мой, Давиде! Ти ще извършиш велики дела и без друго ще надделееш. И така, Давид пое по пътя си; а Саул се върна в къщи.
© Библейска лига - България

27

Давид сред филистимците

1 Тогава Давид каза в сърцето си: Най-сетне ще загина един ден от Сауловата ръка; няма по-добро за мене от това да избягам по-скоро във филистимската земя; тогава Саул ще се отчае и няма вече да ме търси по всички предели на Израил; така ще се отърва от ръката му. 2 Затова Давид стана с шестстотинте мъже, които бяха с него, и отиде при гетския цар Анхус, Маоховия син. 3 И Давид остана да живее при Анхус в Гет, той и мъжете му, всеки със семейството си, и Давид с двете си жени, езреелката Ахиноам и кармилката Авигея, Наваловата жена. 4 И когато известиха на Саул, че Давид побягнал в Гет, той не го потърси повече. 5 И Давид каза на Анхус: Ако съм придобил сега твоето благоволение, нека ми се даде място в някой от полските градове да живея там; защо да живее слугата ти при тебе в царския град? 6 И в същия ден Анхус му даде Сиклаг; затова Сиклаг принадлежи на Юдовите царе и до днес. 7 А времето, което Давид прекара в земята на филистимците, бе една година и четири месеца. 8 И Давид и мъжете му излизаха, та нападаха гесурците, гезрейците и амаликчаните, защото те отдавна населяваха тази земя до Сур и дори до Египетската земя. 9 И Давид опустошаваше земята и не оставяше жив ни мъж, ни жена; и грабеше овце, говеда, осли, камили и дрехи; и като се връщаше, идваше при Анхус. 10 И Анхус казваше на Давид: Къде нападнахте днес? А Давид казваше: Южната част на Юда и южната земя на ерамеилците, и южната земя на кенейците. 11 И Давид не оставяше жив ни мъж, ни жена, които да доведе в Гет, понеже си казваше: Да не би да долагат против нас, казвайки: Така направи Давид, и такъв е бил обичаят му през цялото време, откак живее във филистимската земя. 12 И Анхус вярваше на Давид и си казваше: Той е направил себе си съвсем омразен на народа си Израил; затова ще ми бъде слуга завинаги.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Йоан

10

Пастирът и неговото стадо

1 Истина, истина ви казвам: Който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача отдругаде, той е крадец и разбойник. 2 А който влиза през вратата, овчар е на овцете. 3 На него вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име, и ги извежда. 4 Когато е изкарал всичките, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му. 5 А чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите. 6 Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше.
7 Тогава Исус пак им каза: Истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овцете. 8 Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха. 9 Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира. 10 Крадецът идва само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно. 11 Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете. 12 Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва. 13 Той бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овцете. 14 Аз съм добрият пастир и познавам Моите, и Моите Мене познават, 15 също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете. 16 И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир. 17 Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. 18 Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тази заповед получих от Отца Си.
19 Поради тези думи пак възникна раздор между юдеите. 20 Мнозина от тях казваха: Бяс има и луд е; защо Го слушате? 21 Други казваха: Тези думи не са на човек, хванат от бяс. Може ли бяс да отваря очи на слепи?

Неверието на юдеите

22 И настъпи в Ерусалим празникът на освещението на храма. Беше зима; 23 и Исус ходеше в Соломоновия трем на храма. 24 Тогава юдеите Го заобиколиха и Му казаха: Докога ще ни държиш в съмнение? Ако си Ти Помазаникът, кажи ни ясно. 25 Исус им отговори: Казах ви и не вярвате. Делата, които върша в името на Отца Си, те свидетелстват за Мене. 26 Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце. 27 Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват. 28 И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.
29 Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца. 30 Аз и Отец едно сме. 31 Юдеите пак взеха камъни, за да Го убият. 32 Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тези дела искате да Ме убиете с камъни? 33 Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство и защото Ти, като си човек, правиш Себе Си Бог. 34 Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: „Аз рекох, богове сте вие“? 35 Ако са наречени богове онези, към които дойде Божието слово (и написаното не може да се наруши), 36 то на Този, Когото Бог освети и прати на света, казва те ли: Богохулстваш, защото рекох: Аз съм Божий Син? 37 Ако не върша делата на Отца Си, недейте Ми вярва; 38 но ако ги върша, то, макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене и Аз в Отца. 39 Пак искаха да Го хванат; но Той избяга от ръцете им.
40 И отиде отвъд Йордан, на мястото, където Йоан по-преди кръщаваше, и остана там. 41 И мнозина дойдоха при Него; и казваха: Йоан не извърши никое знамение; но всичко, което каза Йоан за Този беше истинно. 42 И там мнозина повярваха в Него.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

59

1 За диригента, по „Не разорявай.“ Песен на Давид, когато Саул прати стражи да пазят къщата, в която бе Давид, за да го убият.
Избави ме от неприятелите ми, Боже мой;
защити ме от онези, които се повдигат против мене.
2 Избави ме от онези, които вършат беззаконие
и спаси ме от кръвопийци.
3 Защото, ето, причакват, за да уловят душата ми;
силните се събират против мене,
неза мое престъпление, Господи, нито за мой грях.
4 Без да има в мене вина, тичат и се готвят за бой;
събуди се да ме посрещнеш и виж.
5 Ти, Господи Боже на силите, Боже Израилев,
стани, за да посетиш всичките народи;
не показвай милост към никого от нечестивите престъпници. (Села.)
6 Вечер се връщат,
вият като кучета и обикалят града.
7 Ето, те бълват заплахи с устата си:
мечове има в устните им,
понеже – казват те – кой слуша?
8 Но Ти, Господи, ще им се присмееш,
ще се подиграеш с всички тези народи.
9 О, Сило моя, на Тебе ще се надявам,
защото Бог ми е крепост.
10 Милостивият мой Бог ще ме предпази;
Бог ще ме удостои да видя повалянето на онези,
които ме причакват.
11 Не ги убивай, за да не забравят това моите люде;
разпръсни ги със силата Си
и свали ги, Господи, защитниче наш.
12 Поради греха на устата си, поради думите на устните си,
нека бъдат уловени в гордостта си,
също и поради клетвата и лъжата, която говорят.
13 Довърши ги с гняв, довърши ги, да ги няма вече,
и нека се научат, че Бог господства над Яков
до краищата на земята. (Села.)
14 Нека се връщат вечер,
нека вият като кучета и нека обикалят града;
15 нека се скитат за храна;
и ако не се наситят, нека прекарат нощта ненаситени.
16А аз ще пея за Твоята сила,
да, на ранина високо ще славословя Твоята милост;
защото Ти си ми станал крепост
и прибежище в деня на бедствието ми.
17 О, Сило моя, на Тебе ще пея хваление;
защото Ти, Боже, милостиви мой Боже, си крепост моя.
© Библейска лига - България