Основен / ден 152

Стар Завет

1 Царе

28

Саул и запитвачката на зли духове в Ендор
1 В тези дни филистимците събраха войските си за война, за да воюват против Израил. И Анхус каза на Давид: Знай положително, че ще тръгнеш с мене във войската, ти и мъжете ти. 2 И Давид каза на Анхус: Сега ще видиш какво може да извърши слугата ти. А Анхус каза на Давид: Затова ще те направя пазач на главата ми завинаги.
3 А Самуил беше умрял и целият Израил го беше оплакал и го беше погребал в града му Рама. А Саул беше изгонил от земята запитвачите на зли духове и врачовете. 4 И тъй, филистимците се събраха и дойдоха та разположиха стана си в Сунам; също и Саул събра целия Израил, и разположиха стана си в Гелвуе. 5 А Саул, когато видя стана на филистимците, уплаши се и сърцето му се разтрепера твърде много. 6 И Саул се допита до Господа; но Господ не му отговори нито чрез сънища, нито чрез Урим, нито чрез пророци.
7 Тогава Саул каза на слугите си: Потърсете ми някоя запитвачка на зли духове, за да ида при нея и да направя допитване чрез нея. И слугите му му рекоха: Ето, има в Ендор една запитвачка на зли духове. 8 И така, Саул се преоблече, като сложи други дрехи, и тръгна – той и двама мъже с него – та дойдоха при жената през нощта; и Саул ѝ рече: Поврачувай ми, моля, чрез запитване на зли духове и извикай ми когото ти кажа. 9 А жената му каза: Ето, ти знаеш какво направи Саул, как изтреби от земята запитвачите на зли духове и врачовете; тогава защо впримчваш живота ми, та да ме умъртвят? 10 Но Саул ѝ се закле в Господа, казвайки: Заклевам се в живота на Господа, няма да ти се случи никакво зло за това. 11 Тогава рече жената: Кого да ти извикам? А той каза: Самуил ми извикай. 12 И когато жената видя Самуил, извика със силен глас; и жената говори на Саул и рече: Защо ме измами? Ти си Саул. 13 И рече ѝ царят: Не бой се; но ти какво видя? И жената каза на Саул: Видях един бог, който излизаше от земята. 14 И рече ѝ: Какъв е наглед? А тя рече: Един старец излиза и е обвит с мантия. И Саул позна, че това е Самуил и се наведе с лице доземи, та се поклони. 15 И Самуил каза на Саул: Защо ме обезпокои, като ме накара да изляза? И Саул отговори: Намирам се в голямо притеснение, защото филистимците воюват против мене, а Бог се е отдалечил от мене и не ми отговаря вече нито чрез пророци, нито чрез сънища; затова повиках тебе да ми явиш какво да правя. 16 Тогава рече Самуил: А защо се допитваш до мене, като Господ се е отдалечил от тебе и ти е станал неприятел? 17 Ето, Господ ще направи каквото бе говорил чрез мене; защото Господ откъсна царството от твоята ръка и го даде на ближния ти, на Давид. 18 Понеже ти не се покори на гласа на Господа и не пренесе върху Амалик големия му гняв, затова Господ ти направи това нещо днес. 19 При това Господ ще предаде Израил с тебе в ръката на филистимците; и утре ти и синовете ти ще бъдете при мене; и Господ ще предаде войската на израиляните в ръката на филистимците.
20 Тогава Саул изведнъж падна цял прострян на земята, защото се уплаши много от Самуиловите думи; нямаше сила в него, понеже не бе вкусил храна целия ден и цялата нощ. 21 А жената дойде при Саул и като видя, че беше много разтревожен, му каза: Ето, слугинята ти послуша гласа ти; сложих живота си в опасност, и се покорих на думите, които ми говори. 22 Сега послушай и ти гласа на слугинята си и нека сложа малко хляб пред тебе, та яж, за да имаш сила, когато тръгнеш на път. 23 Но той отказа: Не ща да ям. Слугите му обаче и жената го принудиха, та послуша думите им, стана от земята и седна на леглото. 24 А жената имаше в къщата угоено теле и побърза, та го закла; и взе брашно, та замеси и изпече от него безквасни пити; 25 и ги донесе пред Саул и пред слугите му, и ядоха. Тогава те станаха и си отидоха през същата нощ.
© Библейска лига - България

29

Анхус връща Давид в Сиклаг

1 Филистимците събраха всичките си войски в Афек; а израиляните разположиха стана си при извора, който е в Езреел. 2 И филистимските началници вървяха със стотините си и с хилядите си войници; а Давид и мъжете му идеха отзад с Анхус. 3 Тогава рекоха филистимските военачалници: Какво търсят тука тия евреи? И Анхус каза на филистимските военачалници: Това не е ли Давид, слугата на Израилевия цар Саул, който е бил с мене през тези дни или години? И аз не съм намерил в него никаква грешка, откакто е преминал към мене, до днес. 4 Обаче филистимските военачалници му се разгневиха и филистимските военачалници му рекоха: Изпрати този човек и нека се върне на мястото, което си му определил, и да не слиза с нас в битката, да не би в боя да се обърне против нас, защото с какво би умилостивил той господаря си, ако не с главите на тези мъже? 5 Той не е ли Давид, за когото пееха по хороигранията, като казваха:
Саул порази хилядите си,
а Давид – десетките си хиляди?
6 Тогава Анхус повика Давид и му рече: В името на живия Господ, ти си бил честен и излизането ти, и влизането ти с мене във войската е угодно пред очите ми, защото не съм намерил зло в тебе от деня, когато си дошъл при мене, до днес; обаче началниците не са добре разположени към тебе. 7 Сега се върни и си иди с мир, да не би да причиниш недоволство у филистимските началници. 8 А Давид каза на Анхус: Но какво съм сторил? И какво си намерил ти в слугата си, откакто съм при тебе до днес, че да не мога да ида да воювам против неприятелите на господаря си, царя? 9 И Анхус в отговор каза на Давид: Зная, че си угоден пред очите ми като Божий ангел; обаче филистимските военачалници рекоха: Да не влиза той с нас в битката. 10 Затова стани утре рано със слугите на господаря си, които дойдоха с тебе; и като станете утре рано, щом съмне, идете си. 11 И тъй, на сутринта Давид и мъжете му станаха рано, за да си идат и да се върнат във Филистимската земя. А филистимците отидоха в Езреел.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Йоан

11

Смъртта на Лазар

1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра ѝ Марта, боледуваше. 2 (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе онази, която помаза Господа с миро и изтри нозете Му с косата си.) 3 И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето, този, когото любиш, е болен. 4 А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея. 5 А Исус обичаше Марта и сестра ѝ, и Лазар. 6 Тогава, откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, където се намираше. 7 А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея. 8 Казаха Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш? 9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на този свят. 10 Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен. 11 Това изговори и после им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя. 12 Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. 13 Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън. 14 Затова Исус тогава им рече ясно: Лазар умря. 15 И заради вас, радвам се, че не бях там, та да повярвате; обаче нека да отидем при него. 16 Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

Исус утешава сестрите

17 И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба. 18 А Витания беше близо до Ерусалим колкото петнадесет стадии; 19 и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брата им. 20 И Марта като чу, че Исус идел, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше вкъщи. 21 Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми. 22 А и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. 23 Каза ѝ Исус: Брат ти ще възкръсне. 24 Каза Му Марта: Зная, че ще възкръсне с възкресението на последния ден. 25 Исус ѝ рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; 26 и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре довека. Вярваш ли това? 27 Казва му: Да, Господи, вярвам, че Ти си Помазаникът, Божият Син, Който трябваше да дойде на света. 28 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика. 29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него. 30 Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, където Го посрещна Марта. 31 А юдеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире ѝ, като мислеха че отива на гроба да плаче там. 32 И тъй, Мария, като дойде там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и каза Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми. 33 Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа Си и се смути. 34 И рече: Къде го положихте? Казват Му: Господи, ела и виж. 35 Исус се просълзи. 36 Тогава юдеите казваха: Виж колко го е обичал! 37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи, така че и този да не умре?

Исус възкресява Лазар от мъртвите

38 А Исус като тъжеше пак в Себе Си, дойде на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък. 39 Исус каза: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба. 40 Каза ѝ Исус: Не ти ли рекох, че ако повярваш, ще видиш Божията слава? 41 И тъй, отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. 43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! 44 Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

Заговорът за убийството на Исус

45 Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което стори Исус, повярваха в Него. 46 А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.
47 Тогава главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този Човек върши много знамения? 48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат, ще отнемат и страната ни, и народността ни. 49 А един от тях на име Каиафа, който беше първосвещеник през тази година, им рече: Вие нищо не знаете, 50 нито помисляте, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ. 51 Това не каза от себе си, но понеже беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа, 52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада. 53 И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят. 54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в местност, близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и там остана с учениците.
55 А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди Пасхата, за да се очистят. 56 И така, те търсеха Исуса и стоейки в храма, разговаряха помежду си: Как ви се вижда? Няма ли да дойде на празника? 57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

60

1 За диригента, по „Кринът на свидетелството.“ Поучение на Давид за окуражение, когато воюваше против Средоречна Сирия и Совска Сирия, и Йоав се върна, та порази дванадесет хиляди едомци в Долината на солта.
Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни;
разгневил си се;
обърни се отново към нас.
2 Разтърсил си земята, разпукнал си я;
изцели проломите ѝ, защото тя е разклатена.
3 Показал си на людете Си мъчителни неща;
напоил си ни с вино до омайване.
4 Дал си знаме на онези, които се боят от Тебе,
за да го издигат заради истината. (Села.)
5 За да се избавят Твоите възлюбени,
спаси с десницата Си и послушай ме.
6 Бог говори в светилището Си:
Аз ще тържествувам;
ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
7 Мой е Галаад, Мой и Манасия,
Ефрем също е защита на главата Ми, Юда е скиптър Мой;
8 Моав е умивалникът Ми,
на Едом ще хвърля обувката Си;
приветствай Ме, Филистимска земьо!
9 Кой ще ме въведе в укрепения град?
Кой ще ме заведе до Едом?
10 Не Ти ли, Боже,
Който си ни отхвърлил,
и не излизаш вече, о Боже, с войските ни?
11 Помогни ни в беда,
защото суетна е човешката помощ.
12 Чрез Бога ще вървим юнашки,
защото Той ще стъпче противниците ни.
© Библейска лига - България