Основен / ден 153

Стар Завет

1 Царе

30

Давид унищожава амаликчаните

1 И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаликчаните бяха нападнали Южната страна и Сиклаг и бяха опустошили Сиклаг, и бяха го изгорили с огън. 2 Бяха пленили и жените, които се намериха в него; не бяха убили никого – ни малък, ни голям – но бяха ги откарали и бяха отишли по пътя си. 3 А когато Давид и мъжете му дойдоха в града, ето, беше изгорен с огън и жените им, синовете им и дъщерите им – пленени. 4 Тогава Давид и мъжете, които бяха с него, плакаха с висок глас, докато не им остана вече сила да плачат. 5 Също и двете Давидови жени бяха пленени – езреелката Ахиноам и Авигея, жената на кармилеца Навал. 6 И Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички беше преогорчена, всеки тъжеше за синовете си и за дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа, своя Бог.
7 Тогава Давид каза на свещеника Авиатар, Ахимелеховия син: Донеси ми тук, моля, ефода. И Авиатар донесе ефода при Давид. 8 И Давид се допита до Господа: Да преследвам ли този полк? Ще ги стигна ли? А Господ му отговори: Преследвай, защото без друго ще ги стигнеш и ще отървеш всичко. 9 Тогава Давид тръгна с шестстотинте мъже, които бяха с него, и дойдоха до потока Бесор, където се спряха изостаналите назад. 10 И Давид и четиристотинте мъже продължиха да преследват, понеже бяха останали назад двеста души, дотам уморени, че не можаха да преминат потока Бесор. 11 И на полето намериха един египтянин, когото доведоха при Давид; и му дадоха хляб, та яде и го напоиха с вода, 12 дадоха му и част от низата смокини, и два грозда сухо грозде; и като яде, духът му се върна в него, защото три дни и три нощи не беше ял хляб, нито беше пил вода. 13 И Давид му каза: Чий си? И откъде си? И той рече: Аз съм египтянин, слуга на един амаликчанин; и господарят ми ме остави, понеже се разболях преди три дни. 14 Ние нападнахме Южната земя на херетците и Юдовите земи, и Южната земя на Халев, и изгорихме Сиклаг с огън. 15 Тогава Давид му каза: Можеш ли да ме заведеш при този полк? А той рече: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми и ще те заведа при този полк. 16 И когато го заведе, ето, те бяха разпръснати по цялата местност, и ядяха, пиеха и се веселяха заради цялата голяма плячка, която бяха взели от Филистимската земя и от Юдовата земя.
17 И Давид ги поразяваше от свечеряване до вечерта срещу другия ден, тъй че ни един от тях не се избави, освен четиристотин младежи, които се качиха на камили и побягнаха. 18 Така Давид отърва всичко, което бяха взели амаликчаните; също и двете си жени отърва Давид. 19 Не им се изгуби нищо – ни малко, ни голямо, ни синове, ни дъщери, ни плячка, ни каквото и да било, заграбено от тях; Давид върна всичко. 20 Също Давид взе всички овце и говеда; и като караха тази черда пред него, казваха: Това е Давидовата плячка.
21 И когато дойде Давид при двестата мъже, които бяха дотам уморени, че не можаха да следват Давид и които бяха оставили при потока Бесор, те излязоха да посрещнат Давид и да посрещнат народа, който беше с него; и когато се приближи Давид при тях, поздрави ги. 22 А всичките лоши и развратени мъже от онези, които бяха ходили с Давид, проговориха, казвайки: Понеже тези не дойдоха с нас, не ще им дадем от плячката, която отървахме, освен на всекиго жената му и чадата му; тях нека вземат и да си отидат. 23 Но Давид каза: Не бива да постъпите така, братя мои, с онези неща, които ни даде Господ, Който ни опази и предаде в ръката ни полка, който бе дошъл против нас. 24 И кой би послушал тези ваши думи? Но какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът и на седящия при вещите; по равно ще се дели плячката помежду им. 25 И така ставаше от онзи ден нататък; той направи това закон и повеление в Израил, както е и до днес.
26 А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тази плячка на Юдовите старейшини, на приятелите си и каза: Ето ви подарък от плячката, взета от Господните врагове. 27 Изпрати на онези, които живееха във Ветил, на онези в южен Рамот, на онези в Ятир, 28 на онези в Ароир, на онези в Сифмот, на онези в Естемо, 29 на онези в Рахал, на онези в градовете на ерамеилците, на онези в градовете на кенейците, 30 на онези в Хорма, на онези в Хорасан, на онези в Атах, 31 на онези в Хеброн и по всички места, където Давид и мъжете му бяха ходили.
© Библейска лига - България

31

Саул се самоубива

1 И филистимците воюваха против Израил; и Израилевите мъже побягнаха от филистимците и падаха убити на хълма Гелвуе. 2 И филистимците настигнаха Саул и синовете му; и филистимците убиха Сауловите синове Йонатан, Авинадав и Мелхисуа. 3 И битката против Саул ставаше все по-жестока; и стрелците го улучиха; и той бе тежко ранен от стрелците. 4 Тогава Саул каза на оръженосеца си: Изтегли меча си и ме прободи с него, за да не дойдат тия необрязани да ме прободат и да се поругаят с мене. Но оръженосецът му не прие, защото много се боеше. Затова Саул взе меча си и падна върху него. 5 И като видя оръженосецът му, че Саул умря, падна и той на меча си и умря с него. 6 Така умряха Саул, тримата му сина, оръженосецът му и всичките му мъже заедно в същия онзи ден. 7 Тогава израиляните, които бяха оттатък долината и отвъд Йордан, като видяха, че Израилевите мъже бягат и че Саул и синовете му измряха, напуснаха градовете и побягнаха; а филистимците дойдоха и се заселиха в тях.
8 На другия ден, когато филистимците дойдоха да съблекат убитите, намериха Саул и тримата му сина паднали на хълма Гелвуе. 9 И отсякоха главата му и снеха оръжията му, и изпратиха вестители навред из Филистимската земя, за да разнесат известие в капищата на идолите си и между народа. 10 И оръжията му положиха в капището на Астарта, а тялото му обесиха на стената на Бет-Шан. 11 А като чуха жителите на Явис-Галаад това, което филистимците бяха направили със Саул, 12 всички храбри мъже станаха и като вървяха цяла нощ, снеха тялото на Саул и телата на синовете му от стената на Бет-Шан и като дойдоха в Явис, там ги изгориха. 13 И взеха костите им, и ги закопаха под дървото в Явис и постиха седем дни.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Йоан

12

Заговорът за убийството на Исус

1 А шест дни преди Пасхата Исус дой де във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. 2 Там Му приготвиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата. 3 Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си изтри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото. 4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза: 5 Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите? 6 А това рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата, вземаше от това, което пускаха в нея. 7 Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми. 8 Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не се намирам всякога.
9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха не само поради Исуса, но за да видят и Лазар, когото възкресил от мъртвите. 10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар, 11 защото поради него мнозина от юдеите отиваха на страната на Исуса и вярваха в Него.

Тържественото влизане в Ерусалим

12 На другия ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим, 13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осанна! Благословен, Който иде в Господнето име, Израилевият Цар! 14 А Исус, като намери едно осле, възседна го, според както е писано:
15 „Не бой се, дъще Сионова.
Ето, твоят Цар иде, възседнал на осле“.
16 Учениците Му отначало не разбраха това; а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че това Му бяха сторили. 17 И народът, който беше с Него когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше за това чудо. 18 По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение. 19 Затова фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.

Исус предрича смъртта Си

20 А между онези, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци. 21 И те дойдоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине, искаме да видим Исуса. 22 Филип идва и казва на Андрей; Андрей и Филип пък казват на Исуса. 23 А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син. 24 Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод. 25 Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. 26 Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми. 27 Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но за това дойдох на тоя час. 28 Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя. 29 На това народът, който стоеше там, като чу гласа, каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори. 30 Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас. 31 Сега е съд над този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. 32 И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си. 33 А като казваше това, Той даваше да се разбере от каква смърт щеше да умре. 34 А народът Му отговори: Ние сме чули от закона, че Помазаникът пребъдвал довека: тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Този Човешки Син? 35 И Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете, докато имате светлината, за да не ви настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива. 36 Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрезсветлината. Това изговори Исус, отиде и се скри от тях.

Неверието на евреите

37 Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него; 38 за да се изпълни казаното от пророк Исая, който рече:
„Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули?
И мишцата Господня на кого се е открила“?
39 Те затова не можеха да вярват, защото Исая още е рекъл:
40 „Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им,
да не би с очи да видят и със сърца да разберат,
та да се обърнат и да ги изцеля“.
41 Това каза Исая, защото видя славата Му и говори за Него. 42 Но пак мнозина и от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; 43 защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.
44 А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Този, Който Ме е пратил. 45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил. 46 Аз дойдох светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене. 47 И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, а да спася света. 48 Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден. 49 Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря. 50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи