Основен / ден 159

Стар Завет

2 Царе

1

Давид чува за смъртта на Саул

1 След смъртта на Саул Давид като се върна от поражението на амаликчаните и беше престоял в Сиклаг два дни, 2 на третия ден, ето, дойде един човек от стана на Саул, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давид, падна на земята и се поклони. 3 И Давид го попита: Откъде идеш? А той му отговори: От Израилевия стан избягах. 4 И рече му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Воините побягнаха от сражението и мнозина паднаха мъртви; умряха и Саул, и синът му Йонатан. 5 Тогава Давид каза на момъка, който му съобщи това: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са умрели? 6 И момъкът, който му съобщаваше това, рече: Намерих се случайно на хълма Гелвуе и ето, Саул се беше подпрял на копието си и колесниците, и конниците го застигаха. 7 И като погледна назад, той ме видя и ме повика. И отговорих: Ето ме. 8 И попита ме: Кой си ти? И отговорих му: Амаликчанин съм. 9 Пак ми рече: Застани, моля, над мене и ме убий, защото помрачение ме обзе, понеже целият ми живот е още в мене. 10 И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не може да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук, при господаря си.
11 Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра; така направиха и всички мъже, които бяха с него. 12 И жалиха, и плакаха, и постиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, и за Господния народ, и за Израилевия дом, загдето бяха паднали от меч.
13 А Давид рече на момъка, който му съобщаваше това: Откъде си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаликчанин. 14 И рече му Давид: Ти как не се побоя да вдигнеш ръка да убиеш Господния помазаник? 15 И Давид повика един от слугите и каза: Пристъпи, нападни го. И той го порази, та умря. 16 И Давид му каза: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелства против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник.

Давид оплаква Саул и Йонатан

17 Тогава Давид оплака Саул и сина му Йонатан с този плач; 18(и заръча да научат юдеите тази песен на лъка; ето, записана е в Книгата на Праведния:)
19 Славата ти, о Израилю, е устрелена на високите ти места!
Как паднаха силните!
20 Не възвестявайте това в Гет,
не го прогласявайте по улиците на Ашкелон,
за да не се зарадват филистимските дъщери,
за да не се развеселят дъщерите на необрязаните.
21 Хълми гелвуйски, да няма роса, нито дъжд на вас,
нито ниви с първи плодове за жертви;
защото там бе захвърлен щитът на силните,
щитът на Саул, като че ли той не е бил помазан с миро.
22 От кръвта на убитите,
от тлъстината на силните
лъкът Йонатанов не се връщаше назад
и мечът Саулов не се връщаше празен.
23 Саул и Йонатан
бяха обичани и предраги в живота си
и в смъртта си не се разделиха;
по-леки бяха от орлите,
по-силни от лъвовете.
24 Израилеви дъщери, плачете за Саул,
който ви обличаше в багреница с украшения,
който кичеше със златна украса дрехите ви.
25 Как паднаха силните сред боя!
Йонатан, поразен по високите места!
26 Преоскърбен съм за тебе, брате мой, Йонатане!
Предраг ми беше ти;
твоята любов към мене беше чудесна,
превъзхождаше любовта на жените.
27 Как паднаха силните
и погинаха бойните оръжия!
© Библейска лига - България

2

Давид е помазан за цар на Юда

1 След това Давид се допита до Господа: Да отида ли в някой от Юдовите градове? И Господ му каза: Иди. Пак рече Давид: Къде да ида? А Той му каза: В Хеброн. 2 И тъй, Давид отиде там с двете си жени – езреелката Ахиноам и Авигея, жената на кармилеца Навал. 3 Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му; и се заселиха в Хебронските градове. 4 Тогава Юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давид за цар над Юдовия дом. И известиха на Давид, казвайки: Явис-галаадските мъже погребаха Саул. 5 Затова Давид прати вестители до явис-галаадските мъже да им кажат: Благословени да сте от Господа загдето показахте тази благост към господаря си, към Саул, и го погребахте. 6 Сега Господ нека ви покаже милост и истина; така и аз ще ви се отплатя за тази добрина, понеже сторихте това. 7 И тъй, сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдовият дом помаза мене за цар.

Война между домовете на Давид и Саул

8 Обаче Авенир, Нировият син, Сауловият военачалник, взе Исвостей, Сауловия син, и го заведе в Маханаим 9 и го направи цар над Галаад, над асурците, над езреелците, над Ефрем, над Вениамин и над целия Израил; 10 Исвостей, Сауловият син, беше на четиридесет години, когато стана цар над Израил, и царува две години;) но Юдовият дом последва Давид. 11 А времето, през което Давид царува в Хеброн над Юдовия дом, беше седем години и шест месеца.
12 И тъй, Авенир, Нировият син, и слугите на Исвостей, Сауловия син, отидоха от Маханаим в Гаваон. 13 Също и Йоав, Саруиният син, и Давидовите слуги излязоха, та се срещнаха близо до Гаваонския водоем; и едните седнаха отсам водоема, а другите – оттатък водоема. 14 Тогава Авенир каза на Йоав: Нека станат сега младежите да поиграят пред нас. И рече Йоав: Нека станат. 15 И тъй, те станаха и на брой бяха дванадесет души от Вениамин, от страната на Исвостей, Сауловия син, и дванадесет от Давидовите слуги. 16 И хвана всеки съперника си за главата, та заби меча си в ребрата на съперника си и паднаха заедно; затова онова място се нарече Хелкат-Асурим, което е в Гаваон. 17 И в онзи ден сражението стана много ожесточено; и Авенир, и Израилевите мъже бяха победени от Давидовите слуги.
18 И там бяха тримата Саруини синове – Йоав, Ависей и Асаил; а Асаил бе лек в нозете като полска сърна. 19 И Асаил се спусна след Авенир; и като тичаше, не се отби ни надясно, ни наляво от преследването на Авенир. 20 А Авенир погледна назад и рече: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз. 21 Тогава Авенир му каза: Отбий се надясно или наляво, хвани някого от момците и вземи оръжието му. Но Асаил отказа да се отбие. 22 И Авенир пак каза на Асаил: Отбий се и не ме преследвай; защо да те поваля на земята? Как ще погледна после брат ти Йоав в лицето? 23 Но той отказа да се отбие; затова Авенир го порази в корема със задния край на копието си, така че копието излезе отзад; и той падна там и умря на самото място. И които минаваха през мястото, където Асаил падна и умря, спираха се.
24 А Йоав и Ависей преследваха Авенир; и слънцето залязваше, когато стигнаха до хълма Амма, който е срещу Гия, край пътя за Гаваонската пустиня. 25 И вениаминците, като се събраха около Авенир, съставиха една дружина и застанаха на върха на един хълм. 26 Тогава Авенир извика към Йоав и рече: Винаги все мечът ли ще пояжда? Не знаеш ли, че краят ще бъде горчив? Кога ще заповядаш на твоите мъже да спрат да преследват братята си? 27 И рече Йоав: Заклевам се в живота на Бога, че ако не беше казал ти да поиграят младежите, още в зори мъжете щяха да спрат да преследват брата си. 28 И тъй, Йоав засвири с тръбата, и всички мъже се спряха и не преследваха вече Израил, нито се биха повече.
29 Тогава Авенир и мъжете му вървяха през цялата онази нощ из полето, преминаха Йордан, пропътуваха целия Витрон и дойдоха в Маханаим. 30 А Йоав се върна от преследването на Авенир; и като събра всички мъже, от Давидовите слуги липсваха деветнадесет души и Асаил. 31 А Давидовите слуги бяха поразили вениаминците и авенировите мъже, от които бяха загинали триста и шестдесет души. 32 И вдигнаха Асаил, та го погребаха в бащиния му гроб, който бе във Витлеем. А Йоав и мъжете му, като вървяха цяла нощ, стигнаха в Хеброн около зазоряване.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Йоан

18

Предаването на Исус
1 Като изговори това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, където имаше градина, в която влязоха Той и учениците Му. 2 А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си. 3 И тъй, Юда, като взе една дружина войници и служители от главните свещеници, и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия. 4 А Исус, като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите? 5 Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше. 6 И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята. 7 Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина. 8 Исус отговори: Казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, оставете тези да си отидат; 9 (за да се изпълни думата, казана от Него: От тези, които си Ми дал, не изгубих ни един). 10 А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх. 11 Тогава Исус каза на Петър: Сложи ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да не я ли пия?

Отвеждането на Исус при Анна

12 И тъй, дружината, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха. 13 И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тази година. 14 А Каиафа беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете.

Отричането на Петър

15 И след Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника. 16 А Петър стоеше вън до вратата; и тъй, другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, та каза на вратарката и въведе Петър. 17 И слугинята вратарка казва на Петър: И ти ли си от учениците на Тоя човек? Той казва: Не съм. 18 А слугите и служителите бяха наклали жарава, защото беше студено, и стояха, та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.

Първосвещеникът разпитва Исус

19 А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му. 20 Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, където всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно. 21 Защо питаш Мене? Питай онези, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят какво съм казвал. 22 Когато каза това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника? 23 Исус му отговори: Ако съм изрекъл нещо зло, покажи злото; но ако добро – защо Ме биеш? 24 И Анна Го прати вързан при първосвещеника Каиафа.

Второто и третото отричане на Петър

25 А Симон Петър стоеше и се грееше; и му казаха: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече, казвайки: Не съм. 26 Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, на когото Петър отсече ухото, каза: Нали те видях аз в градината с Него? 27 И Петър пак се отрече; и начаса пропя петел.

Исус пред Пилат

28 Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да не се осквернят, та да могат да ядат пасхата. 29 Тогава Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Този Човек? 30 В отговор му казаха: Ако не беше Той злодеец, не бихме Го предали на тебе. 31 А Пилат им каза: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: На нас не е позволено да умъртвим никого 32 (за да се изпълни словото, което изрече Исус, като даваше да се разбере с каква смърт щеше да умре). 33 И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти Юдейският Цар ли си? 34 Исус отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене? 35 Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил? 36 Исус отговори: Моето царство не е от тоя свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук. 37 Затова Пилат Му каза: Тогава Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих и за това дойдох на света, да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас. 38 Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и им каза: Аз не намирам никаква вина у Него. 39 А у вас има обичай да ви пускам по един на Пасхата; желаете ли да ви пусна Юдейския Цар? 40 Тогава те пак закрещяха: Не Този, а Варава. А Варава беше разбойник.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи