Основен / ден 160

Стар Завет

2 Царе

3

1 А войната между Сауловия дом и Давидовия дом трая дълго време; и Давид непрестанно се засилваше, а Сауловият дом непрестанно отслабваше.
2 И народиха се синове на Давид в Хеброн; първородният му беше Амнон – от езреелката Ахиноам; 3 вторият му – Хилеав, от Авигея, жената на кармилеца Навал; третият – Авесалом, син на Мааха, дъщерята на гесурския цар Талмай; 4 четвъртият – Адония, син на Агита; петият – Сефатия, син на Авитала; 5 и шестият – Итраам, от Давидовата жена Егла. Тези се родиха на Давид в Хеброн.

Авенир преминава на страната на Давид

6 А докато траеше войната между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир засилваше влиянието си в Сауловия дом. 7 А Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Аия; и Исвостей каза на Авенир: Ти защо си влязъл при бащината ми наложница? 8 Тогава Авенир много се разяри от думите на Исвостей и рече: Аз кучешка глава ли съм – от Юдова страна? Днес показвам благост към дома на баща ти Саул, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, а ти ме обвиняваш сега за тази жена! 9 Така да направи Бог на Авенир, да! И повече да му прибави, ако не сторя за Давид тъй както Господ му се е клел, 10 като отнема царството от Сауловия дом и поставя Давидовия престол над Израил и над Юда, от Дан до Вирсавее. 11 И Исвостей не можа да отговори ни дума на Авенир, понеже се боеше от него.
12 Тогава Авенир изпрати вестители до Давид да кажат от своя страна: Чия е земята? И още: Сключи съюз с мене; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, и ще доведа под твоя власт цял Израил. 13 А той каза: Добре; ще сключа съюз с тебе; но едно нещо искам аз от тебе, а именно: няма да видиш лицето ми, ако не доведеш предварително Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да видиш лицето ми. 14 И Давид прати вестители до Сауловия син Исвостей да кажат: Предай жена ми Михала, която съм взел за жена срещу сто филистимски краекожия. 15 И тъй, Исвостей, прати да я вземат от мъжа ѝ Фалтиил, Лаишовия син. 16 И мъжът ѝ я съпроводи, плачейки до Ваурим. Тогава Авенир му каза: Иди, върни се; и той се върна.
17 А Авенир се посъветва с Израилевите старейшини и рече: Едно време вие сте искали Давид да царува над вас. 18 Сега направете това, защото Господ е говорил за Давид, казвайки: Чрез ръката на слугата Си Давид, ще избавя Моя народ от ръката на филистимците и от ръката на всичките му неприятели. 19 Авенир говори още и в ушите на вениаминците; също Авенир отиде да говори и в ушите на Давид в Хеброн всичко, което бе угодно на Израил и на целия Вениаминов дом. 20 И тъй, Авенир дойде при Давид в Хеброн, и с него дванадесет мъже. И Давид направи угощение на Авенир и на мъжете, които бяха с него. 21 Тогава Авенир каза на Давид: Ще стана да ида да събера целия Израил при господаря си, царя, за да сключат завет с тебе и да царуваш над всички, според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенир, и той отиде с мир.

Йоав убива Авенир

22 И ето, Давидовите слуги и Йоав дойдоха от едно нашествие и донесоха със себе си много плячка; но Авенир не беше с Давид в Хеброн, защото той го беше изпратил и Авенир си беше отишъл с мир. 23 А като дойде Йоав и цялата войска, която беше с него, известиха на Йоав: Авенир, Нировият син дойде при царя; и той го изпрати и си отиде с мир. 24 Тогава Йоав влезе при царя и каза: Какво си направил? Ето, Авенир е идвал при тебе; защо си го изпратил, и си е отишъл? 25 Знаеш какъв е Авенир, Нировият син; той е идвал, за да те измами и да научи къде излизаш и къде влизаш, и да научи всичко, което правиш. 26 И Йоав, като излезе от Давид, прати вестители след Авенир, които го върнаха от кладенеца Сира; Давид обаче не знаеше това. 27 И когато се върна Авенир в Хеброн, Йоав го отведе настрана от портата, за да му говори уж тайно; и там го удари в корема за кръвта на брат си Асаил; и той умря. 28 А по-късно, като чу Давид, каза: Невинен съм аз и царството ми пред Господа довека за кръвта на Авенир, Нировия син; 29 нека остане тя на Йоавовата глава и на целия му бащин дом; и нека Йоавовият дом никога не остане без такъв, който има семетечение или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб. 30 Така Йоав и брат му Ависей убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в сражението при Гаваон.
31 Тогава Давид каза на Йоав и на целия народ, който беше с него: Раздерете дрехите си и се облечете с вретище, и оплаквайте Авенир. И цар Давид вървеше след носилото. 32 И погребаха Авенир в Хеброн; и царят плака с висок глас над Авенировия гроб; също и целият народ плака. 33 И царят плака над Авенир, казвайки:
Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумен?
34 Ръцете ти не бяха вързани,
нито нозете ти – стегнати в окови;
както пада човек пред злосторници,
така падна ти.
И целият народ плака пак над него. 35 Сетне дойдоха всички, за да склонят Давид да яде хляб, докато беше още видело; но Давид се закле, казвайки: Така да ми направи Бог, да! И повече да прибави, ако вкуся хляб или каквото и да било нещо, преди да залезе слънцето. 36 И целият народ научи за това, и му стана угодно, както му беше угодно и всичко, което правеше царят. 37 Защото в онзи ден целият народ и цял Израил узнаха, че убийството на Авенир, Нировия син не беше дело на царя. 38 И царят каза на слугите си: Не знаете ли, че велик военачалник падна днес в Израил? 39 Днес аз съм слаб, ако и да съм помазан за цар; а тези мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. Господ да въздаде на злодееца според злодеянието му.
© Библейска лига - България

4

Исвостей е убит

1 А когато чу Исвостей, Сауловият син, че Авенир умрял в Хеброн, ръцете му отслабнаха и всички израиляни се смутиха. 2 А този Саулов син имаше двама мъже пълководци: името на единия беше Ваана, а името на другия – Рихав, синове на бееротянина Римон от вениаминците; (защото и Беерот се числеше към Вениамин; 3 а бееротяните бяха побегнали в Гитаим, където са пришълци до днес.)
4 А Сауловият син Йонатан имаше син, повреден в нозете. Беше на петгодишна възраст, когато дошло известие от Езреел за Саул и Йонатан, и гледачката му го дигнала и побягнала; и като бързала да бяга, той паднал и окуцял. Името му беше Мемфивостей.
5 И Рихав, и Ваана, синовете на бееротянина Римон, тръгнаха и в горещината на деня влязоха в къщата на Исвостей, който си почиваше в леглото по пладне. 6 И Рихав и брат му Ваана влязоха в къщата, уж да вземат жито, удариха го в корема и избягаха. 7 Защото, когато влязоха в къщата, той лежеше на легло в спалнята си; удариха го, убиха го и му отсякоха главата. И като взеха главата му, вървяха през полето цяла нощ, 8 и донесоха главата на Исвостей при Давид в Хеброн, и казаха на царя: Ето главата на Исвостей, сина на врага ти Саул, който търсеше живота ти; днес Господ въздаде на Саул и на потомците му за господаря ни, царя. 9 А Давид отговори на Рихав и на брат му Ваана, синовете на бееротянина Римон: Заклевам се в живота на Господа, Който избави душата ми от всякакво бедствие, 10 когато един ми извести, казвайки: Ето, Саул умря, като мислеше, че носи добро известие, хванах го и го убих в Сиклаг – което беше наградата, която му дадох за известието му. 11 Колко повече сега, когато нечестиви мъже са убили праведен човек в неговата къща, на леглото му, няма да изискам кръвта му от ръката ви и да ви изтребя от земята! 12 Тогава Давид заповяда на слугите си и те ги убиха, и като отсякоха ръцете и нозете им, обесиха ги при водоема в Хеброн. А главата на Исвостей взеха и заровиха в Авенировия гроб в Хеброн.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Йоан

19

Исус, осъден на разпъване на кръст

1 Тогава Пилат взе Исуса и Го би. 2 И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му и като Му облякоха морава дреха, 3 приближиха се при Него и казваха: Здравей, Царю Юдейски! И удряха Му плесници. 4 Тогава Пилат пак излезе вън и им каза: Ето, извеждам ви Го вън, за да познаете, че не намирам никаква вина у Него. 5 И тъй, Исус излезе вън, носещ трънения венец и моравата дреха. Пилат им каза: Ето Човека! 6 А като Го видяха главните свещеници и служителите, извикаха: Разпни Го, разпни Го! Пилат им каза: Вземете Го вие и разпнете Го; защото аз не намирам вина у Него. 7 Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син. 8 А Пилат, като чу тая дума, още повече се уплаши. 9 И пак влезе в преторията, и каза на Исуса: Ти откъде си? А Исус не му даде отговор. 10 Затова Пилат Му каза: На мене ли не говориш? Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна и имам власт да Те разпна? 11 Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено отгоре; затова по-голям грях има онзи, който Ме предаде на тебе. 12 Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите обаче викаха, казвайки: Ако пуснеш Този, не си кесарев приятел; всеки, който прави себе си цар, е противник на кесаря. 13 А Пилат, като чу тези думи, изведе Исуса вън и седна на съдийския стол, на мястото, наречено Каменно настлание, а по еврейски – Гавата. 14 Беше денят на приготовление за Пасхата, около шестия час; и той каза на юдеите: Ето вашия Цар! 15 А те извикаха: Махни Го, махни, разпни Го! Пилат им каза: Вашия Цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен кесаря. 16 И тогава той им Го предаде да бъде разпнат.

Разпъването

17 И така, взеха Исуса; и Той, сам носейки кръста Си, излезе; и дойде на мястото, наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота, 18 където Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исуса по средата. 19 А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста. А писаното бе: Исус Назарянин, Юдейският Цар. 20 Този надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото, където разпнаха Исуса, беше близо до града, и написаното бе по еврейски, по латински и по гръцки. 21 А юдейските главни свещеници казаха на Пилат: Недей писа: Юдейският Цар, но – Самозваният Юдейски цар. 22 Пилат отговори: Каквото писах, писах.
23 А войниците, като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и ризата. А ризата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу; 24 тогава те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребий за нея, чия да бъде; за да се изпълни Писанието, което казва:
„Разделиха си дрехите Ми,
и за облеклото Ми хвърлиха жребий“.
И тъй, войниците направиха това.
25 А при кръста на Исуса стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина. 26 А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето сина ти! 27 После каза на ученика: Ето майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у дома си.

Смъртта на Исус

28 След това Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза: Жаден съм. 29 А като беше сложен там съд, пълен с оцет, натъкнаха на исопова тръстика една гъба, натопена в оцет, и я поднесоха на устата Му. 30 И Исус, като прие оцета, рече: Свърши се; и наведе глава, и предаде дух.
31 И понеже беше Приготвителният ден, то, за да не останат телата на кръста в съботата (защото онази събота беше голям ден), юдеите помолиха Пилат да им се пребият пищялите и да ги вдигнат от там. 32 Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия, и на другия, които бяха разпнати с Исуса. 33 Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищялите. 34 Обаче един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода. 35 И този, който видя, свидетелства за това, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие. 36 Защото това стана, за да се изпълни написаното: „Кост Негова няма да се строши“; 37 и пак на друго място Писанието казва: „Ще погледнат на Него, Когото прободоха“.

Погребението на Исус

38 След това Йосиф от Ариматея, който беше Исусов ученик, но таен, поради страха от юдеите, помоли Пилат да му позволи да вземе Исусовото тяло; и Пилат позволи. И той дойде и вдигна тялото Му. 39 Дойде и Никодим, който бе идвал по-рано при Него нощем, и донесе около сто литра смес от смирна и алой. 40 И тъй, взеха Исусовото тяло и Го обвиха в плащаница с ароматите според юдейския обичай на погребване. 41 А на мястото, където бе разпнат, имаше градина, и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган. 42 Там положиха Исуса поради юдейския Приготвителенден; защото гробът беше близо.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Притчи

28

1 Нечестивите бягат, без да ги гони някой,
а праведните са смели като млад лъв.
2 В размирна страна има много управници,
но разбран и разумен човек може да запази порядък.
3 Беден човек, който насилва немотните,
е като пороен дъжд, който не оставя посев.
4 Които отстъпват от закона, хвалят нечестивите,
а които пазят закона, негодуват против тях.
5 Злите човеци не разбират правосъдието;
но тези, които търсят Господа, разбират всичко.
6 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си,
отколкото онзи, който криви пътищата си, ако и да е богат.
7 Който пази закона, е разумен син;
който дружи с чревоугодници, засрамва баща си.
8 Който умножава имота си с лихварство,
го събира за този, който ще покаже милост към сиромасите.
9 Който отклонява ухото си от закона,
на такъв самата му молитва е мерзост.
10 Който заблуждава праведните в лош път,
сам ще падне в своята яма,
а непорочните ще наследят добрини.
11 Богатият човек се има за мъдър,
но разумният сиромах прозира истината.
12 Когато тържествуват праведните, има голяма слава,
а когато се въздигнат нечестивите, човек се крие.
13 Който крие престъпленията си, няма да успее;
а който ги изповядва и оставя, ще намери милост.
14 Блажен онзи човек, който се бои винаги;
а който закоравява сърцето си, ще падне в бедствие.
15 Нечестив управител над беден народ
е като ревящ лъв и стръвна мечка.
16 Управник, лишен от разум, е голям тиранин,
а онзи, който мрази грабителството, ще продължи дните си.
17 Човек, измъчван от вина за убийство,
ще бяга до гроб;
никой да не го спира.
18 Който ходи непорочно, ще се избави;
а който ходи по криви пътища, изведнъж ще падне.
19 Който обработва земята си, ще се насити с хляб,
а който следва суетни неща, ще изпадне в сиромашия.
20 Верният човек ще има много благословения,
а който бърза да се обогати, не ще остане ненаказан.
21 Не е добре да бъде човек лицеприемник;
защото за един залък хляб ще извърши престъпление.
22 Който има лошо око, бърза да се обогати,
а не знае, че немотия ще го постигне.
23 Който изобличава човек, после ще намери по-голямо благоволение,
отколкото онзи, който ласкае с езика си.
24 Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях,
той е съучастник на разрушител.
25 Човек с ненаситен дух повдига крамоли,
а който се уповава на Господа ще добрува.
26 Който се уповава на своето сърце е безумен,
а който ходи разумно, той ще се избави.
27 Който дава на сиромасите, няма да изпадне в немотия;
а който покрива очите си за тях, ще го стигнат много клетви.
28 Когато се въздигат нечестивите, хората се крият,
а когато загиват, праведните се умножават.
© Библейска лига - България