Основен / ден 161

Стар Завет

2 Царе

5

Давид става цар на Израил

1 Тогава всички Израилеви племена дойдоха при Давид в Хеброн и говориха, казвайки: Ето, твоя кост и твоя плът сме ние. 2 И по-напред, още докато Саул царуваше над нас, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израил; и на тебе каза Господ: Ти ще пасеш Моя народ Израил и ти ще бъдеш вожд над Израил. 3 И така, всички Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеброн и цар Давид сключи завет с тях пред Господа в Хеброн; и те помазаха Давид за цар над Израил. 4 Давид беше на тридесет години, когато се възцари, и царува четиридесет години. 5 В Хеброн царува над Юда седем години и шест месеца; а в Ерусалим царува над целия Израил и Юда тридесет и три години.

Давид завладява Ерусалим

6 След това царят отиде с мъжете си в Ерусалим против евусейците – жители на земята; а те казваха на Давид: Няма да влезеш тук; но и слепите, и куците ще те отблъснат; защото си мислеха: Давид не ще може да влезе тук. 7 Обаче Давид превзе крепосттта Сион; това е Давидовият град. 8 И в онзи ден Давид каза: Който удари евусейците, нека мине по вадата и порази слепите и куците, които са омразни на Давидовата душа. Затова казват: Сляп и куц няма да влезе в дома Господен. 9 И Давид се засели в крепостта, която и нарече Давидов град. И Давид построи здания около Мило и навътре. 10 Така Давид преуспяваше и ставаше по-велик; и Господ Бог на силите беше с него.
11 В това време тирският цар Хирам прати посланици при Давид, и кедрови дървета, дърводелци и зидари, та построиха дом за Давид. 12 И Давид позна, че Господ го бе утвърдил цар над Израил и че беше възвисил царството му заради народа Си Израил.
13 И Давид си взе още наложници и жени от Ерусалим, след като дойде от Хеброн; и родиха се на Давид още синове и дъщери. 14 А ето имената на онези, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон, 15 Евар, Елисуа, Нефег, Яфия, 16 Елисама, Елиада и Елифалет.

Давид поразява филистимците

17 А когато филистимците чуха, че помазали Давид за цар над Израил, всички филистимци дойдоха да търсят Давид; а Давид, като чу за това, слезе в крепостта. 18 И тъй, филистимците дойдоха и се разположиха в долината Рафаим. 19 Тогава Давид се допита до Господа: Да изляза ли срещу филистимците? Ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ каза на Давид: Отиди, защото непременно ще предам филистимците в ръката ти. 20 И тъй, Давид дойде във Баал-Ферасим; и там ги порази, като рече: Господ се отприщи пред мене и отнесе враговете ми, както води се отприщват. Затова онова място се нарече Баал-Ферасим. 21 Там филистимците оставиха идолите си; а Давид и мъжете му ги отнесоха.
22 И филистимците пак дойдоха, и се разположиха в долината Рафаим. 23 А когато Давид се допита до Господа, Той каза: Не отивай; обиколи изотзад и ги нападни срещу черниците. 24 И когато чуеш шум като от маршируване по върховете на черниците, тогава да се придвижиш, защото тогава Господ ще излезе пред тебе да порази филистимското множество. 25 И Давид стори, както му заповяда Господ, и порази филистимците от Гава до Гезер.
© Библейска лига - България

6

Ковчегът на завета се пренася в Ерусалим

1 След това Давид пак събра всички отбрани мъже от Израил, на брой тридесет хиляди души. 2 И Давид стана от Баала Юдова, и тръгна с всички мъже, които бяха с него, за да пренесе оттам Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на силите, Който обитава между херувимите. 3 И положиха Божия ковчег на нова кола, и го вдигнаха от Авинадавовата къща, която бе на хълма; а Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола с Божия ковчег. 4 И вдигнаха го от Авинадавовата къща, която беше на хълма, като Ахио вървеше пред ковчега. 5 А Давид и целият Израилев дом свиреха пред Господа с всички видове инструменти от елхово дърво, с арфи, с псалтири, с тимпани, с цитри и с кимвали. 6 А когато стигнаха до Нахоновото гумно, Оза посегна към Божия ковчег и го хвана, защото воловете го раздрусаха. 7 И Господният гняв пламна против Оза, и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при Божия ковчег. 8 И Давид се наскърби загдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарес-Оза, както се нарича и до днес. 9 И в онзи ден Давид се уплаши от Господа и рече: Как ще дойде Господният ковчег при мене? 10 Затова Давид се отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град; и го остави в къщата на гетеца Овид-Едом. 11 И Господният ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-Едом три месеца; и Господ благослови Овид-Едом и целия му дом.
12 И когато известиха на цар Давид: Господ е благословил дома на Овид-Едом и целия му имот заради Божия ковчег, Давид отиде и пренесе с веселия Божия ковчег от къщата на Овид-Едом в Давидовия град. 13 И когато тези, които носеха Господния ковчег, преминеха шест крачки, той принасяше в жертва по едно говедо и едно угоено теле. 14 И Давид играеше пред Господа с всичката си сила; и Давид беше препасан с ленен ефод. 15 Така Давид и целият Израилев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и тръбен звук. 16 А като влизаше Господният ковчег в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца и като видя, че цар Давид скача и играе пред Господа, презря го в сърцето си. 17 И донесоха Господния ковчег, и го положиха на мястото му, сред шатъра, който Давид беше поставил за него; и Давид принесе всеизгаряния и примирителни приноси пред Господа. 18 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови народа в името на Господа на силите. 19 И раздаде на целия народ, на цялото множество израиляни – мъже и жени – по един хляб и по една мера вино, и по една низа сухо грозде. Тогава целият народ се разотиде, всеки в къщата си.
20 А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да посрещне Давид и рече: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек! 21 А Давид каза на Михала: Пред Господа, който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господния народ, над Израил, да, пред Господа играх. 22 И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан. 23 И Михала, Сауловата дъщеря, остана бездетна до деня на смъртта си.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Йоан

20

Празният гроб

1 В първия ден на седмицата Мария Магдалина дойде на гроба сутринта, докато беше още тъмно, и видя, че камъкът е вдигнат от гроба. 2 Затова се затича и дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им каза: Вдигнали са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили. 3 И тъй, Петър и другият ученик излязоха и тръгнаха за гроба; 4 И двамата тичаха заедно, но другият ученик изпревари Петър и стигна пръв на гроба. 5 И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре. 6 След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени, 7 а кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място. 8 Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя, и повярва. 9 Защото още не бяха разбрали Писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите. 10 И тъй, учениците се върнаха пак у тях си.

Исус се явява на Мария Магдалина

11 А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, като плачеше, надникна в гроба, 12 и видя два ангела в бели дрехи, седнали там, където бе лежало Исусовото тяло, един откъм главата и един откъм нозете. 13 И те ѝ казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото са вдигнали моя Господ и не знам къде са Го положили. 14 Като каза това, тя се обърна назад и видя Исуса, че стои, но не позна, че беше Исус. 15 Казва ѝ Исус: Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, казва Му: Господине, ако ти си Го изнесъл, кажи ми къде си Го положил, и аз ще Го вдигна. 16 Казва ѝ Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! Което значи: Учителю! 17 Казва ѝ Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог. 18 Мария Магдалина дойде и извести на учениците, че е видяла Господа и че Той ѝ е казал това.

Исус се явява на Своите ученици

19 А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, където бяха учениците, беше заключена, поради страха от юдеите, Исус дойде, застана на средата, и им каза: Мир вам! 20 И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците, като видяха Господа. 21 И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас. 22 И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Святия Дух. 23 На които простите греховете, простени им са, на които задържите, задържани са.

Исус се явява на Тома

24 А Тома, един от дванадесетте, наречен Близнак, не беше с тях, когато дойде Исус. 25 Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им каза: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа пръста си в раните от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
26 И след осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. А Исус дойде, когато беше заключена вратата, застана посред тях и рече: Мир вам! 27 Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и сложи я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. 28 Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой! 29 Исус му казва: Понеже Ме видя [Тома], ти повярва, блажени онези, които, без да видят, са повярва ли.
30 А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са записани в тази книга. 31 А тези са написани, за да повярвате, че Исус е Помазаникът, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи