Основен / ден 164

Стар Завет

2 Царе

11

Давид и Витсавее

1 След една година, по времето когато царете отиват на война, Давид прати Йоав и слугите си с него, и целия Израил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.
2 И една вечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царския дом, и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива наглед. 3 И Давид прати да разпитат за жената; и каза един: Не е ли това Витсавее, дъщерята на Елиам, жената на хета Урия? 4 И Давид прати слуги да я вземат, и когато дойде при него, спа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си;) и тя се върна у дома си. 5 А жената зачена; и прати да известят на Давид, казвайки: Непразна съм.
6 Тогава Давид прати до Йоав да кажат: Изпрати ми хета Урия. И Йоав изпрати Урия при Давид. 7 И когато Урия дойде при него, Давид го попита как е Йоав, как са воините и как върви войната. 8 После Давид каза на Урия: Слез у дома си и умий нозете си. И Урия излезе от царския дом, а след него отнесоха дял от царската трапеза. 9 Но Урия спа при вратата на царския дом с всички слуги на господаря си и не слезе у дома си. 10 И когато известиха Давид, казвайки: Урия не слезе у дома си, Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? Защо не слезе у дома си? 11 И Урия каза на Давид: Ковчегът и Израил, и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Йоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия, и да спя с жена си? Заклевам се в твоя живот и в живота на душата ти, няма да направя аз това нещо. 12 Тогава Давид каза на Урия: Престой тук и днес, а утре ще те изпратя. И тъй, Урия остана в Ерусалим онзи ден и на следващия. 13 И Давид го покани, и Урия яде пред него и пи; и Давид го опи. Но вечерта Урия отиде да спи на леглото си със слугите на господаря си, а у дома си не слезе. 14 Затова на сутринта Давид писа писмо на Йоав и го прати чрез Уриевата ръка. 15 А в писмото написа: Поставете Урия там, където сражението е най-люто; после се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре. 16 И така, Йоав, като държеше града в обсада, постави Урия на едно място, където знаеше, че има храбри мъже. 17 И когато излязоха от града и мъжете се биха с Йоав, неколцина от мъжете, от Давидовите слуги, паднаха, убит бе и хетът Урия.
18 Тогава Йоав прати да известят Давид за всичко, което се бе случило в битката. 19 И заповяда на вестителя: Като разкажеш на царя всичко, каквото се случи в битката, 20 ако пламне гневът на царя и той попита: Защо се приближихте толкова до града да се биете? Не знаехте ли, че ще стрелят от стената? 21 Кой порази Авимелех, сина на Ерувесет? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък, та умря в Тевес? Защо се приближихте толкова при стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти, хетът Урия. 22 И така, вестителят замина и като дойде, извести на Давид всичко, за което Йоав го беше изпратил. 23 Вестителят каза на Давид: Мъжете надделяха над нас, и излязоха срещу нас на полето; а ние ги прогонихме чак до входа на портата; 24 но стрелците стреляха от стената върху слугите ти и неколцина от слугите на царя умряха; умря и слугата ти, хетът Урия. 25 Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Йоав: Да не те смущава това нещо, защото мечът посича веднъж един, друг път друг; засили още повече нападението си против града и го съсипи. Така да го насърчиш.
26 И като чу Уриевата жена, че мъжът ѝ Урия умрял, плака за мъжа си. 27 И като премина жалейката, Давид прати и я взе у дома си, и тя му стана жена, и му роди син. Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.
© Библейска лига - България

12

Натан изобличава Давид

1 Тогава Господ прати Натан при Давид. И той, като дойде при него, му каза: В един град имаше двама човека – единият богат, а другият сиромах. 2 Богатият имаше овце и говеда твърде много; 3 а сиромахът нямаше друго освен едно женско агънце, което бе купил и което хранеше; и то бе пораснало заедно с него и с чадата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше и на гърдите му спеше; и му беше като дъщеря. 4 И един пътник дойде у богатия; и на него се досвидя да вземе от своите овце и от своите говеда да сготви за пътника, който бе дошъл у него, а взе агънцето на сиромаха и го сготви за човека, който бе дошъл у него. 5 Тогава гневът на Давид пламна силно против този човек, и той каза на Натан: В името на живия Господ, човекът, който е извършил това, заслужава смърт; 6 и ще плати за агнето четворно, понеже е сторил това и понеже не се е смилил.
7 Тогава Натан каза на Давид: Ти си този човек. Така казва Господ, Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израил и те избавих от Сауловата ръка; 8 и ти дадох дома на господаря ти, и жените на господаря ти в твоите ръце, и ти дадох Израилевия и Юдовия дом; и ако това беше малко, приложил бих ти още и още. 9 Защо презря ти словото на Господа и извърши зло пред очите Му? Ти порази с меч хета Урия и взе за жена неговата жена, а него уби с меча на амонците. 10 Сега няма никога да се оттегли мечът от дома ти, понеже ти Ме презря и взе жената на хета Урия, за да ти бъде жена. 11 Така казва Господ: Ето, от твоя дом ще повдигна против тебе злини и ще взема жените ти пред очите ти, и ще ги дам на ближния ти; и той ще спи с жените ти пред това слънце. 12 Защото ти си извършил това тайно; но аз ще извърша това нещо пред целия Израил и пред слънцето. 13 Тогава Давид каза на Натан: Съгреших пред Господа. А Натан каза на Давид: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш. 14 Но понеже чрез това дело ти си дал голям повод на Господните врагове да хулят, затова детето, което ти се е родило, непременно ще умре. 15 И Натан отиде у дома си. А Господ порази детето, което Уриевата жена роди на Давид, и то се разболя.
16 И Давид се моли на Бога за детето; и пости Давид, и влезе, та пренощува легнал на земята. 17 И по-старите слуги на дома му дойдоха при него, за да го вдигнат от земята; но той отказа, нито вкуси хляб с тях. 18 И на седмия ден се бояха да му кажат, че детето е умряло, защото си казваха: Ето, докато детето бе още живо, говорехме му и той не слушаше думите ни; колко ли ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло! 19 Но Давид, като видя, че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че детето е умряло; затова Давид попита слугите си: Умря ли детето? А те рекоха: Умря. 20 Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза, и като се преоблече, влезе в Господния дом и се поклони. После дойде у дома си; и, понеже поиска, сложиха пред него хляб и той яде. 21 А слугите му го попитаха: Какво е това, което стори? Ти пости и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, стана и яде хляб! 22 А той каза: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си рекох: Кой знае? Може Бог да ми покаже милост и детето да остане живо. 23 А сега то умря; защо да постя? Мога ли да го върна назад? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.
24 След това Давид утеши жена си Витсавее и влезе при нея, та спа с нея; и тя роди син, и го нарече Соломон. И Господ го възлюби, 25 и прати чрез пророка Натан, та го нарече Едидия, заради Господа. 26 А Йоав воюва против Рава на амонците и превзе царския град. 27 И Йоав прати вестители до Давид да кажат: Воювах против Рава и даже превзех водата на града. 28 Сега събери останалите мъже, и разположи стана си против града и го завладей, да не би аз да завладея града и той да се нарече с моето име. 29 Затова Давид събра всички мъже, отиде в Рава, би се против нея и я завладя. 30 И взе от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант, и бе украсена със скъпоценни камъни; и я положиха на главата на Давид. И той изнесе от града твърде много плячка. 31 Изведе и народа, който беше в него и го прекара през триони и през железни дикани, и през железни брадви, и го преведе през пещта за тухли; и така постъпи с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с всичките си мъже в Ерусалим.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Галатяни

2

Павел е приет от апостолите

1 После, след четиринадесет години, пак пристигнах в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит. 2 (А пристигнах по откровение.) И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но насаме пред по-именитите от тях, да не би да тичам или да съм тичал напразно. 3 Но даже Тит, който бе с мене, макар и грък, не бе принуден да се обреже. 4 Колкото до лъжебратята, които бяха се промъкнали сред нас да дебнат свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят, 5 на тях нито за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието. 6 А тези, които се считаха за нещо (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека) – тези, именитите, не прибавиха нищо повече към моетоучение; 7 а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните, 8 (защото Който действа в Петър за апостолство между обрязаните, действа и в мене за апостолство между езичниците) 9 и когато познаха дадената ми благодат, то Яков, Кифа и Йоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общуване на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните. 10 Искаха само да помним сиромасите – което и ревностно желаех да върша.

Павел се възпротивява на Петър

11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз лично му се възпротивих, защото беше се провинил. 12 Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците; а когато дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните. 13 И заедно с него лицемерстваха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерството им. 14 Но като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, казах на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?
15 Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците, 16 като знаем, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът. 17 Но ако, искайки да се оправдаем в Христа, сами се оказахме грешни, нима Христос е служител на греха? Да не бъде! 18 Защото, ако градя наново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник. 19 Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога. 20 Сразпях се с Христа, и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене. 21 Не отхвърлям Божията благодат, защото, ако правдата се придобива чрез закон, тогава Христос е умрял без причина!
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

64

1 За диригента. Давидов псалом.
Послушай гласа ми, Боже, като се оплаквам;
опази живота ми от страх от неприятеля.
2 Покрий ме от тайния съвет на злодейците,
от сганта на беззаконниците,
3 които острят езика си като меч
и прицелват горчиви думи като стрели,
4 за да стрелят тайно върху непорочния;
внезапно стрелят и не се боят.
5 Насърчават се в зло намерение,
наговарят се да поставят скришно примки
и казват: Кой ще ги види?
6 Измислят беззакония;
казват: Изпълнихме добре обмислен план.
А и вътрешната мисъл и сърцето на всеки от тях са дълбоки.
7 Но Бог ще ги прониже;
от внезапна стрела ще бъдат ранени.
8 Така собственият им език, като ги осъжда, ще ги спъне;
всички, които ги гледат, ще бягат.
9 И всички човеци ще се убоят;
ще разгласят делото на Бога,
защото ще разберат действието Му.
10 Праведният ще се развесели в Господа
и ще се уповава на Него;
и ще Го славят всички, които са с право сърце.
© Библейска лига - България