Основен / ден 165

Стар Завет

2 Царе

13

Амнон и Тамар

1 След това Амнон, Давидовият син, залюби сестрата, която имаше Авесалом, Давидовият син, една хубавица на име Тамар. 2 И Амнон дотолкова се измъчваше, че се разболя по сестра си Тамар; защото беше девица и на Амнон се виждаше твърде мъчно да стори нещо с нея. 3 Но Амнон имаше един приятел на име Йонадав, син на Давидовия брат Сама; а Йонадав беше много хитър човек. 4 И рече на Амнон: Защо ти, сине на царя, слабееш толкова от ден на ден? Не щеш ли да ми откриеш причината? И Амнон му каза: Обичам Тамар, сестрата на брат ми Авесалом. 5 А Йонадав му рече: Легни на леглото си и се престори на болен; и когато дойде баща ти да те види, кажи му: Нека дойде сестра ми Тамар и нека ми даде хляб да ям, и нека сготви ястието пред мене, за да видя и да ям от ръката ѝ. 6 И тъй, Амнон легна и се престори на болен; и като дойде царят да го види, Амнон каза на царя: Нека дойде сестра ми Тамар и нека направи пред мене две мекици, за да ям от ръката ѝ. 7 И Давид прати у дома да кажат на Тамар: Иди сега в къщата на брат си Амнон и му сготви ястие. 8 И Тамар отиде в къщата на брат си Амнон, който беше легнал; и взе брашно, замеси тесто, направи мекици пред него и изпържи мекиците. 9 После взе тавата и ги изсипа пред него; но той отказа да яде. И рече Амнон: Изведете навън всички, които са при мене. И всички излязоха. 10 Тогава Амнон каза на Тамар: Донеси ястието в спалнята, за да ям от ръката ти. И тъй, Тамар взе мекиците, които бе направила, и ги донесе в спалнята при брат си Амнон. 11 А като ги донесе близо до него, за да яде, той я хвана и рече ѝ: Ела, легни с мене, сестро моя. 12 Но тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не е прилично да стане такова нещо в Израил; да не сториш това безумие. 13 И аз къде да скрия срама си? А и ти ще бъдеш като един от безумните в Израил. Сега говори на царя; защото той няма да откаже да ме даде на тебе. 14 Но той отказа да послуша гласа ѝ; и понеже бе по-як от нея, изнасили я и спа с нея. 15 Тогава Амнон я намрази с много голяма омраза, така че омразата, с която я намрази, бе по-голяма от любовта, с която я бе залюбил. И каза ѝ Амнон: Стани, иди си. 16 А тя му каза: Не така; защото това зло, дето ме пъдиш, е по-голямо от другото, което ми стори. Но той отказа да я послуша. 17 И викна момъка, който му прислужваше, и рече: Изведи сега тази вън от мене и заключи вратата след нея. 18 А тя бе облечена в шарена дреха, защото царските дъщери, девиците, в такива дрехи се обличаха. И тъй, слугата му я изведе вън и заключи вратата след нея. 19 Тогава Тамар посипа с пепел главата си, раздра шарената дреха, която бе на нея, и като сложи ръка на главата си, тръгна си; и тъй вървеше и викаше. 20 А брат ѝ Авесалом ѝ каза: Брат ти Амнон ли беше с тебе? Но мълчи сега, сестро моя; брат ти е; не си го слагай на сърце. И така, Тамар живееше като вдовица в дома на брат си Авесалом. 21 А когато цар Давид чу всички тези работи, много се разгневи.
22 А Авесалом не казваше ни дума на Амнон – ни зло, ни добро; понеже Авесалом мразеше Амнон, загдето бе насилил сестра му Тамар.

Авесалом убива Амнон

23 След цели две години Авесалом имаше стригачи в Баал-Хацор, който е близо до Ефрем; и Авесалом покани всички царски синове. 24 Авесалом дойде и при царя, и каза: Ето, слугата ти има сега стригачи; нека дойде царят и слугите му със слугата ти. 25 А царят каза на Авесалом: Не, сине мой, да не идваме всички, за да не те отегчаваме. И Авесалом го молеше настойчиво, но царят отказа да иде, а го благослови. 26 Тогава Авесалом каза: Нека дойде с нас поне брат ми Амнон. А царят му каза: Защо да дойде с тебе? 27 Но понеже Авесалом настоя, той позволи да отидат с него Амнон и всички царски синове. 28 Тогава Авесалом заповяда на слугите си: Гледайте, когато Амноновото сърце се развесели от виното и аз ви кажа: Поразете Амнон, тогава го убийте. Не бойте се; нали аз ви заповядвам? Бъдете дръзновени и храбри. 29 И Авесаломовите слуги сториха с Амнон, както заповяда Авесалом. Тогава всички царски синове станаха, възседнаха всеки мулето си и побягнаха. 30 И докато те бяха още на път, слух стигна до Давид: Авесалом избил всички царски синове и не останал ни един от тях. 31 Тогава царят стана, раздра дрехите си и легна на земята; и всичките му слуги, които бяха при него, раздраха дрехите си. 32 А Йонадав, синът на Сама, Давидовия брат, проговори, казвайки: Да не мисли господарят ми, че са избили всички млади царски синове, защото само Амнон е умрял; понеже по заповед от Авесалом това е било решено от деня, когато изнасили сестра му Тамар. 33 Сега господарят ми, царят, да не взима това присърце и да не помисли, че всички царски синове са измрели; защото само Амнон е умрял. 34 А Авесалом беше избягал. В това време младежът, който пазеше стража, като вдигна очи, видя много народ да идва по пътя зад него покрай хълма. 35 И Йонадав каза на царя: Ето, царските синове идат; както каза слугата ти, така е станало. 36 И като изговори това, ето, царските синове дойдоха и плакаха с висок глас: също и царят и всичките му слуги плакаха твърде много.
37 Авесалом побягна и отиде при гесурския цар Талмай, Амиудовия син. А Давид жалеше за сина си всеки ден. 38 И тъй, Авесалом побягна и отиде в Гесур, и там преживя три години. 39 И духът на цар Давид копнееше за Авесалом, защото царят се беше утешил за Амноновата смърт.
© Библейска лига - България

14

Авесалом се завръща в Ерусалим

1 И Йоав, Саруиният син, позна, че сърцето на царя клони към Авесалом. 2 Затова Йоав прати в Текоа, та доведоха оттам една мъдра жена, и рече ѝ: Престори се, моля, че си в жалейка и облечи траурни дрехи, и не се помазвай с масло, но бъди като жена, която жалее от дълго време за мъртвец; 3 и иди при царя, та му кажи така. И Йоав вложи думите в устата ѝ.
4 И когато текойката дойде да говори на царя, падна по лице на земята да се поклони и каза: Помогни ми царю. 5 И попита я царят: Какво ти е? А тя отговори: Ах! Аз съм вдовица; мъжът ми умря. 6 Слугинята ти имаше двама сина; те двамата се сбиха на полето, и като нямаше кой да ги разтърве, единият удари другия и го уби. 7 И ето, всички роднини се вдигнаха срещу слугинята ти и казват: Предай онзи, който уби брат си, за да го убием за живота на брат му, който погуби, и така да изтребим и наследника. Така те ще угасят въглена, който ми е останал, и не ще оставят на мъжа ми ни име, ни потомство по лицето на земята. 8 И царят каза на жената: Иди у дома си; аз ще разпоредя за тебе. 9 А текойката каза на царя: Господарю мой, царю, беззаконието нека бъде на мене и на бащиния ми дом; а царят и престолът му нека бъдат невинни. 10 И рече царят: Който проговори против тебе, доведи го при мене и няма вече да те докосне. 11 И тя каза: Моля, нека помни царят Господа, своя Бог, за да не продължава повече отмъстителят за кръвта да изтребва и да не погуби сина ми. А той каза: Заклевам се в живота на Господа, ни един косъм от сина ти няма да падне на земята. 12 Тогава жената рече: Нека каже, моля, слугинята ти още една дума на господаря си, царя. И той рече: Кажи. 13 И жената каза: Тогава защо си намислил такова нещо против Божия народ? Като казва царят това, излиза виновен, загдето не е върнал своя изгнаник. 14 Защото ние неизбежно ще умрем и сме като вода, разляна по земята, която не може да се събере. И пак Бог не отнема живот, но намира начин изгнаникът да не бъде напълно отхвърлен от Него. 15 Сега по тази причина дойдох да кажа това на господаря си, царя, защото народът ме плаши; и слугинята ти рече: Ще говоря сега на царя; може царят да изпълни просбата на слугинята си. 16 Защото царят ще послуша, за да избави слугинята си от ръката на човека, който иска да погуби и мене, и сина ми сред Божието наследство. 17 И слугинята ти си каза: Думата на господаря ми нека бъде сега утешителна; защото господарят ми, царят, е като Божий ангел, за да разсъждава за доброто и злото; затова Господ, твоят Бог, ще бъде с тебе. 18 Тогава царят в отговор каза на жената: Да не скриеш от мене това, за което ще те попитам. И рече жената: Нека проговори, моля, господарят ми, царят. 19 И рече царят: Не е ли с тебе във всичко това ръката на Йоав? И жената в отговор рече: Заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, царю, никой не може да се отклони ни надясно, ни наляво от това, което изрече господарят ми, царят; защото слугата ти Йоав, той ми заповяда и той вложи всички тези думи в устата на слугинята ти. 20 Слугата ти Йоав стори това, за да промени положението; и господарят ми е мъдър с мъдростта на Божий ангел, за да познава всичко, каквото има на света. 21 Тогава царят каза на Йоав: Ето ще направя това; иди доведи младежа Авесалом. 22 И Йоав падна по лице на земята да се поклони и благослови царя. И рече Йоав: Днес слугата ти познава, че е придобил твоето благоволение, господарю мой, царю, тъй като царят изпълни желанието на слугата си. 23 И така, Йоав стана, отиде в Гесур и доведе Авесалом в Ерусалим. 24 А царят каза: Нека се отбие в своята къща, а моето лице да не види. Затова Авесалом се отби в своята къща и не видя лицето на царя.
25 А в целия Израил нямаше човек толкова хвален за красотата си, колкото Авесалом; от петата на крака му, до върха на главата му нямаше в него недостатък. 26 И когато острижеше главата си, (защото всяка година я стрижеше, понеже косата му натежаваше, затова я стрижеше,) претегляше косата си и тя тежеше двеста сикли според царската теглилка. 27 И родиха се на Авесалом трима сина и една дъщеря на име Тамар, която беше красива жена.
28 И Авесалом седя в Ерусалим цели две години, без да види лицето на царя. 29 Тогава Авесалом повика Йоав, за да го изпрати при царя; но той отказа да дойде при него. И го повика втори път; но пак отказа да дойде. 30 Затова каза на слугите си: Вижте, Йоавовата нива е близо до моята; и там има ечемик; идете, запалете го. И тъй, Авесаломовите слуги запалиха нивата. 31 Тогава Йоав стана, отиде при Авесалом в къщата му и му каза: Защо са запалили слугите ти нивата ми? 32 А Авесалом отговори на Йоав: Ето, пратих до тебе да кажат: Ела тук, за да те пратя при царя да кажеш: Защо съм дошъл от Гесур? По-добре да си бях още там; сега нека видя лицето на царя; и ако има неправда в мене, нека ме убие. 33 Тогава Йоав отиде при царя и му извести това; и той повика Авесалом, който, като дойде при царя, се поклони с лице доземи пред царя; и царят целуна Авесалом.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Галатяни

3

Вяра или спазване на закона

1 О, неразумни галатяни, кой ви омая вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно изобразен като разпнат? 2 Това само желая да науча от вас: Чрез дела по закона ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание? 3 Толкова ли сте неразумни, че като започнахте в Духа, сега се усъвършенствате в плът? 4 Напразно ли толкова страдахте – ако наистина е било напразно? 5 Този, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела по закона ли върши това, или чрез вяра в посланието, 6 както Авраам повярва в Бога и му се вмени за правда? 7 Тогава знайте, че тези, които упражняват вяра, те са Авраамови чада. 8 И Писанието, като предвиди, че Бог чрез вяра ще оправдае езичниците, предизвести благовестието на Авраам, казвайки: „В тебе ще се благославят всичките народи“. 9Така че тези, които упражняват вяра, се благославят заедно с вярващия Авраам. 10 Защото всички, които се облягат на дела по закона, са под клетва, понеже е писано: „Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко, писано в книгата на закона“. 11 А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно, защото „праведният чрез вяра ще живее“; 12 а законът не действа чрез вяра, но казва: „Който върши това, което заповядва законът, ще живее чрез него“. 13 Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: „Проклет всеки, който виси на дърво“; 14 така че благословението, дадено на Авраам, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.

Законът и обещанието

15 Братя, (по човешки говоря) едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито към него се прибавя. 16 А обещанията се изрекоха на Авраам и на неговия потомък. Не казва: „и на потомците“, като за мнозина, но като за един: „и на твоя потомък“, Който е Христос. 17 И това казвам, че завет, предварително потвърден от Бога, не може да бъде развален от закона, въведен четиристотин и тридесет години по-късно, та да се унищожи обещанието. 18 Защото, ако наследството е по закон, то не е вече по обещание; а Бог го дари на Авраам с обещание. 19 Тогава защо се даде законът? Прибави се с цел да се изявят престъпленията, докато дойде Потомъкът, на Когото бе дадено обещанието; и беше постановен от ангели чрез ръката на един ходатай. 20 Но ходатаят не ходатайства само за един; а Бог, Който дава обещание, е един. 21 Тогава законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотворява, то наистина правдата щеше да бъде от закон.
22 Но Писанието затвори всичко под грях, та обещанието, изпълняемо чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тези, които вярват. 23 А преди да дойде вярата, ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която щеше да се открие. 24 Така законът стана за нас детеводител – да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра. 25 Но след идването на вярата не сме вече под ръководството му.

Синове на Бога

26 Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Исуса Христа. 27 Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.
28 Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса. 29 И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

65

1 За диригента, Давидов псалом. Песен.
Очаква Те хваление, Боже, в Сион;
и пред Тебе ще се изпълни оброкът.
2 Ти, Който слушаш молитва,
при Тебе ще идва всяка плът.
3 Беззакония ме надвиха;
но престъпленията ни – Ти ще ги очистиш.
4 Блажен човекът, когото избираш
и приемаш, за да живее в Твоите дворове;
ще се наситим от благата на Твоя дом,
на святия Ти храм.
5 Със страховити праведни дела ще ни отговаряш,
Боже, Избавителю наш,
Надеждо на всичките земни краища
и на онези, които са далеч по море,
6 Ти, Който със силата Си утвърждаваш планините,
препасан с могъщество,
7 Който правиш да утихва шума на морето,
бученето на вълните му и размирието на племената.
8 Така и тези, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знамения.
Развеселяваш настъпването на зората и на вечерта.
9 Посещаваш земята и я напояваш;
преобогатяваш я с пълноводната Божия река;
осигуряваш жито за хората,
защото така си устроил земята.
10 Напояваш нейните бразди,
изравняваш буците ѝ;
размекваш я с капките на дъжда,
благославяш поникналото от нея;
11 увенчаваш годината с изобилието Си
и от следите Ти капе тлъстина;
12 капе тлъстина върху пустинните пасбища,
и хълмовете се опасват с радост,
13 ливадите се обличат със стада
и долините се обкичват с жито;
възклицават, още и пеят.
© Библейска лига - България