Основен / ден 166

Стар Завет

2 Царе

15

Заговорът на Авесалом

1 След това Авесалом си приготви колесница и коне, и петдесет бързоходци. 2 И Авесалом ставаше рано и стоеше край пътя до портата; и когато някой имаше спор и идваше при царя за съд, тогава Авесалом го викаше и питаше: От кой град си? А той казваше: Слугата ти е от еди кое си Израилево племе. 3 И Авесалом му казваше: Виж, твоето дело е добро и право; но от страна на царя няма кой да те изслуша. 4 Авесалом още казваше: Да бяха поставили мене съдия на тази страна! Всеки, който има спор или дело, щеше да идва при мене, за да получи справедливост! 5 И когато някой се приближаваше да му се поклони, той простираше ръка, та го хващаше и го целуваше. 6 Така постъпваше Авесалом с всеки израилянин, който идваше при царя за съд; и по този начин Авесалом подмамваше сърцата на Израилевите мъже. 7 И като се минаха четиридесет години, Авесалом каза на царя: Да отида, моля, в Хеброн, за да изпълня оброка, който бях дал на Господа; 8 защото слугата ти даде оброк, когато живееше в Гесур, в Сирия, и каза: Ако наистина ме върне Господ в Ерусалим, тогава ще послужа на Господа. 9 И царят му каза: Иди с мир. И така, той стана и отиде в Хеброн. 10 И Авесалом разпрати съгледвачи по всички Израилеви племена, като каза: Щом чуете тръбния звук, кажете: Авесалом се възцари в Хеброн. 11 А с Авесалом тръгнаха от Ерусалим двеста мъже, поканени, които отидоха простодушно, без да знаят нищо. 12 После, докато принасяше жертвите, Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от града му Гило. И заговорът бе силен, понеже людете около Авесалом постоянно се умножаваха.

Давид бяга

13 Тогава дойде вестител при Давид и каза: Сърцата на Израилевите мъже се обърнаха към Авесалом. 14 А Давид каза на всичките си слуги, които бяха с него в Ерусалим: Ставайте да бягаме, иначе никой от нас не ще може да се опази от Авесалом; побързайте да заминем, да не би да ни застигне скоро и да докара зло върху нас, и да порази с меч града. 15 И царските слуги казаха на царя: Ето, слугите ти са готови да направят всичко, което избере господарят ни, царят. 16 И тъй, царят излезе и целият му дом след него. А царят остави десет жени, наложници, да пазят къщата. 17 И тъй, царят излезе и целият народ след него; и спряха се на едно далечно място. 18 И всичките му слуги вървяха близо до него; а всички херетци, всички фелетци и всички гетци – шестстотин мъже, които го бяха последвали от Гет – вървяха пред царя. 19 Тогава царят каза на гетеца Итай: Защо идваш и ти с нас? Върни се и остани с царя Аве са лом, защото си чужденец и преселен от мястото си. 20 Ти вчера дойде, а днес да те карам да се скиташ с нас ли? Ето, аз ще ида където мога; ти се върни, заведи още и братята си; милост и истина да бъдат с тебе! 21 А Итай в отговор на царя рече: заклевам се в живота на Господа и в живота на господаря ми, царя, където и да бъде господарят ми, царят, било за смърт, било за живот, там ще бъде и слугата ти. 22 Тогава Давид каза на Итай: Върви и премини. И тъй, премина гетецът Итай и всичките му мъже, и всичките деца, които бяха с него. 23 А цялата местност плачеше с висок глас, като преминаваше целият народ; и царят премина потока Кедрон и целият народ тръгна по пътя за пустинята. 24 А ето, дойде и Садок и с него всички левити, които носеха ковчега на Божия завет; и сложиха Божия ковчег (при който се качи и Авиатар), докато целият народ излезе от града. 25 Тогава царят каза на Садок: Върни Божия ковчег в града; ако придобия благоволението на Господа, Той ще ме върне, за да видя Него и обиталището Му, 26 но ако каже: Нямам благоволение в тебе – ето ме, нека ми стори каквото Му се вижда за добро. 27 Царят каза още на свещеника Садок: Виж, върни се в града с мир заедно с двамата ви сина – със сина си Ахимаас и с Авиатаровия син Йонатан. 28 Вижте, аз ще се бавя при бродовете в пустинята, докато дойде известие. 29 И тъй, Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Ерусалим и там останаха.
30 А Давид се изкачваше нагоре по Маслинения хълм; вървеше и плачеше; главата му беше покрита и той вървеше бос; и всички мъже, които бяха с него, покриваха всеки главата си и плачеха, като се изкачваха. 31 И съобщиха на Давид, казвайки: Ахитофел е сред заговорниците с Авесалом. И каза Давид: Господи, моля Ти се, осуети съвета на Ахитофел. 32 И когато стигна Давид на върха на хълма, където ставаше Богопоклонение, ето, архиецът Хусай го посрещна с дрехата си, раздрана, и с пръст на главата си. 33 И Давид му каза: Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш товар; 34 но ако се върнеш в града и речеш на Авесалом: Царю, ще ти бъда слуга, както бях слуга на баща ти досега, така ще бъда слуга и на тебе – тогава можеш да осуетиш за мене съвета на Ахитофел. 35 Не са ли там с тебе свещениците Садок и Авиатар? И тъй, всичко, каквото чуеш от царския дом, съобщи на свещениците Садок и Авиатар. 36 Ето, там с тях са двамата им сина – Ахимаас Садоков и Йонатан Авиатаров; чрез тях ми съобщавайте всичко, каквото чуете. 37 И така, Давидовият приятел Хусай влезе в града; също и Авесалом влезе в Ерусалим.
© Библейска лига - България

16

Давид и Сива

1 И когато Давид беше превалил малко върха на хълма, ето, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто низи летни плодове и мях вино. 2 И царят каза на Сива: Защо носиш това? А Сива рече: Ослите са, за да язди царското семейство, хлябът и летните плодове – за да ги ядат младежите, а виното – за да пият онези, които изнемощеят в пустинята. 3 Тогава царят попита: А къде е синът на господаря ти? И Сива каза на царя: Ето, остава в Ерусалим, защото рече: Днес Израилевият дом ще ми върне бащиното ми царство. 4 И царят каза на Сива: Ето, твой е целият Мемфивостеев имот. И рече Сива: Кланям ти се; нека придобия твоето благоволение, господарю мой, царю.
Семей проклина Давид
5 А когато цар Давид стигна до Ваурим, ето, излезе оттам човек от семейството на Сауловия дом, на име Семей, Гераев син; и като излезе, вървеше и кълнеше. 6 И хвърляше камъни върху Давид и върху всички слуги на цар Давид; а всички воини и всички силни мъже бяха отдясно и отляво на царя. 7 И Семей, като кълнеше, говореше така: Махай се, махай се, кръвнико и злосторнико! 8 Господ докара върху тебе всичката кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари, и Господ предаде царството в ръката на сина ти Авесалом; и ето те в нещастието ти, защото си кръвник! 9 Тогава Ависей, Саруиният син, каза на царя: Защо да кълне това мъртво куче господаря ми, царя? Позволи ми, моля, да мина насреща и да му отсека главата. 10 А царят рече: Какво общо има между мене и вас, Саруини синове? Когато кълне и когато Господ му е казал: Прокълни Давид, кой ще му рече: Защо правиш така? 11 Давид още каза на Ависей и на всичките си слуги: Ето, синът ми, който е излязъл из чреслата ми, търси живота ми, а колко повече сега този вениаминец! Остави го, нека кълне, защото Господ му е заповядал. 12 Може би Господ ще погледне онеправданието ми и ще ми въздаде Господ добро вместо неговото проклинане днес. 13 И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него, вървеше и кълнеше и хвърляше камъни върху него и мяташе пръст. 14 И царят, и всички люде с него пристигнаха уморени и си починаха там.

Съветът на Хусай и Ахитофел

15 Междувременно Авесалом и всички Израилеви мъже дойдоха в Ерусалим, и Ахитофел с него. 16 И когато архиецът Хусай, Давидовият приятел, дойде при Авесалом, Хусай каза на Авесалом: Да живее царят! Да живее царят! 17 А Авесалом каза на Хусай: Това ли е благостта ти към приятеля ти? Защо не отиде с приятеля си? 18 И Хусай каза на Авесалом: Не; но на избрания от Господа и от тези люде, и от всички Израилеви мъже – негов ще бъда и с него ще остана. 19 При това кому ще служа? Не ли на сина на приятеля ми? Както бях служил на баща ти, така ще служа и на тебе.
20 Тогава Авесалом каза на Ахитофел: Дайте съвет какво да правим. 21 И Ахитофел каза на Авесалом: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата; и като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се укрепят ръцете на всички, които са с тебе. 22 И тъй, поставиха шатър за Авесалом върху къщния покрив; и Авесалом влезе при бащините си наложници пред цял Израил.
23 А в онова време съветите на Ахитофел, се смятаха за съвети на някой, който се бе допитал до Бога; за такива се смятаха всички Ахитофелови съвети, както за Давид, тъй и за Авесалом.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Галатяни

4

1 Казвам още: Дотогава, докато наследникът е малолетен, той не се различава с нищо от роб, макар и да е господар на всичко, 2 но е под надзиратели и настойници до назначения от бащата срок. 3 Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните учения на света; 4 а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закон, 5 за да изкупи онези, които бяха под закона, та да получим осиновението. 6 И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче! 7 Затова не си вече роб, а син; и акоси син, то си наследник чрез Бога.

Грижата на Павел за галатяните

8 Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на онези, които по естество не са богове; 9 а сега, като познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате пак към слабите и окаяни първоначални учения, на които отново желаете да робувате? 10 Вие тачите дни, месеци, сезони и години. 11 Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви. 12 Моля ви се, братя, станете като мене, защото и аз станах като вас. Не сте ми сторили никаква неправда, 13 но сами знаете, че първия път ви проповядвах благовестието вследствие на телесна слабост; 14 но пак, това, което беше за вас изпитание в моето тяло, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христа Исуса. 15 Тогава, какво стана с онази ваша радост? Свидетелствам за вас, че ако беше възможно, очите си бихте изтръгнали и бихте ми ги дали. 16 И тъй, неприятел ли ви станах, понеже ви говоря истината? 17 Тия учители ви търсят ревностно по недобър начин; даже те желаят да ви отлъчат от нас, за да търсите тях ревностно. 18 Но добре е да бъдете търсени ревностно за това, което е добро, и то винаги, а не само когато се намирам между вас.
19 Дечица мои, за които съм пак в родилни болки, докато се изобрази Христос във вас, 20 желал бих да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас.

Агар и Сара

21 Кажете ми, вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли какво казва законът? 22 Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от робинята и един от свободната; 23 но този, който бе от робинята, се роди естествено, а онзи, който бе от свободната, по обещание. 24 И това е иносказание; защото тези жени представляват два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар. 25 А Агар представлява планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чадата си. 26 А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка; 27 защото е писано:
„Весели се, неплодна, която не раждаш;
възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки,
защото повече са чадата на самотната, отколкото чадата на омъжената“.
28 А ние, братя, както Исаак, сме чада по обещание. 29 Но както тогава естествено роденият гонеше родения по Дух, така е и сега. 30 Обаче, какво казва Писанието? – „Изпъди робинята и сина ѝ; защото синът на робинята няма да наследи заедно със сина на свободната“. 31 Затова, братя, ние не сме чада на робинята, а на свободната.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Притчи

29

1 Човек, който е често изобличаван, но закоравява врата си,
внезапно ще се съкруши, и не ще има за него изцеление.
2 Когато праведните са на власт, народът се радва,
а когато нечестивият началства, народът стене.
3 Който обича мъдростта, радва баща си,
а който дружи с блудници, разпилява имотаму.
4 Чрез правосъдието царят утвърждава земята си,
а който е жаден за подкупи, я съсипва.
5 Човек, който ласкае ближния си,
простира мрежа пред нозете му.
6 Злосторникът се впримчва в своя грях,
а праведният пее и се радва.
7 Праведният го е грижа за съдбата на бедните,
а нечестивият не иска да я знае.
8 Присмивачите запалват града,
а мъдрите отклоняват гнева.
9 Ако мъдър човек има спор с безумен,
глупецът се разярява и се надсмива;
и няма спокойствие.
10 Кръвопийците мъже мразят непорочния,
а праведните се грижат за живота му.
11 Безумният изригва целия си гняв,
а мъдрият го удържа и укротява.
12 Ако управителят слуша лъжливи думи,
то всичките му слуги стават нечестиви.
13 Сиромах и потисник имат едно общо –
Господ дава светлина за очите и на двамата.
14 Когато цар съди вярно сиромасите,
престолът му ще бъде утвърден завинаги.
15 Тоягата и изобличението придават мъдрост;
а пренебрегнато дете позори майка си.
16 Умножават ли се нечестивите, избуява грехът,
но праведните ще видят падението им.
17 Наказвай сина си и той ще ти даде покой,
и ще донесе наслада на душата ти.
18 Където няма пророческо видение, народът е разюздан;
а който пази закона, е блажен.
19 Слугата не се поправя само с думи;
защото, при все че разбира, не обръща внимание.
20 Видял ли си човек прибързан в работите си?
Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
21 Ако някой глези слугата си от детинство,
накрая той ще му стане като син.
22 Гневлив човек възбужда препирни
и сприхав човек прави много прегрешения.
23 Гордостта на човека ще го снижи;
а смирението ще го въздигне.
24 Който е съдружник с крадец, мрази душата си –
той чува заклеването, а не обажда.
25 Страхът от човека поставя примка;
но който се уповава на Господа, ще е в безопасност.
26 Мнозина търсят благоволението на управителя,
но съдбата на човека е от Господа.
27 Несправедлив човек е мерзост за праведните;
и който ходи в прав път, е мерзост за нечестивите.
© Библейска лига - България