Основен / ден 168

Стар Завет

2 Царе

19

1 И известиха на Йоав: Ето, царят плаче и жалее за Авесалом. 2 И в онзи ден победата се обърна в печал за целия народ; защото в онзи ден народът чу да казват: Царят скърби за сина си. 3 И през онзи ден мъжете влизаха в града скришно, като посрамени воини, когато бягат от сражение. 4 А царят покри лицето си; и викаше царят със силен глас: Сине мой, Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!
5 Тогава Йоав влезе при царя в къщата и рече: Ти посрами днес лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти и живота на синовете ти, и на дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти. 6 Понеже обичаш онези, които те мразят, а мразиш онези, които те обичат; защото ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги; защото днес разбрах, че ако бе останал Авесалом жив, а ние всички бяхме измрели, щеше да ти е угодно. 7 Сега стани, излез и говори насърчително на слугите си; защото се заклевам в Господа, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тази нощ ни един човек; а това ще бъде по-лошо за тебе от всички злини, които са те сполетели от младостта ти досега. 8 Тогава царят стана и седна в портата. И съобщиха на всички люде, казвайки: Ето, царят седи при портата. И всички мъже дойдоха при царя. А Израил беше побягнал, всеки в шатъра си.

Давид се завръща в Ерусалим

9 И целият народ от всички Израилеви племена се препираше, казвайки: Царят ни избави от ръката на неприятелите ни, освободи ни от ръката на филистимците, а сега побягна от земята заради Авесалом. 10 А сега Авесалом, когото помазахме за цар над нас, умря в сражение. Защо тогава не говорите нищо за завръщането на царя?
11 Тогава цар Давид прати да кажат на свещениците Садок и Авиатар: Говорете на Юдовите старейшини, кажете им: Защо сте последни за връщането на царя в дома му, когато думите на цял Израил са стигнали до царя в дома му? 12 Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът; защо сте последни за връщането на царя? 13 А най-вече на Амаса кажете: Не си ли ти моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог, да! И повече да прибави, ако не бъдеш ти завинаги военачалник при мене вместо Йоав. 14 И той склони сърцата на всички Юдови мъже като на един човек; така че те пратиха да кажат на царя: Върни се ти и всички твои слуги. 15 И тъй, царят се върна, дойде до Йордан; а Юда дойде до Галгал, за да иде да посрещне царя и да преведе царя през Йордан.
16 Тогава вениаминецът Семей, Гераевият син, от Ваурим, побърза да слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давид. 17 И с него бяха хиляда мъже от вениаминците, също и слугата на Сауловия дом Сива, и петнадесетте му сина и двадесет негови слуги с него; и бързо преминаха Йордан да отидат при царя. 18 После премина ладия, за да преведе семейството на царя и да направи каквото би му се видяло за добре. И Семей, Гераевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Йордан, и каза на царя: 19 Нека не ми вменява господарят ми беззаконие и нека не помни това, в което се провини слугата ти в деня, когато господарят ми, царят, излизаше от Ерусалим, и да го сложи царят на сърце; 20 защото аз, слугата ти, знам, че съгреших; затова ето, дойдох днес първи от целия Йосифов дом, за да сляза и посрещна господаря си, царя. 21 Но Ависей, Саруиният син, проговори: Не трябва ли да бъде убит Семей, загдето прокле Господния помазаник? 22 А Давид каза: Какво има между мене и вас, Саруини синове, че да ми ставате днес противници? Бива ли да бъде убит човек днес в Израил? Нима не зная, че днес аз съм цар над Израил? 23 И царят каза на Семей: Няма да умреш. И царят му се закле.
24 Също и Сауловият син Мемфивостей слезе да посрещне царя. Той нито нозете си беше умил, нито брадата си пригладил, нито дрехите си изпрал от деня, когато царят беше заминал, до деня, когато се върна с мир. 25 А когато дойде от Ерусалим да посрещне царя, царят му рече: Защо не дойде с мене, Мемфивостее? 26 А той отговори: Господарю мой, царю, слугата ми ме измами; защото аз, слугата ти, си казах: Ще си оседлая един осел, за да се кача на него и да ида с царя, понеже слугата ти куца. 27 А той е наклеветил слугата ти на господаря ми, царя; но господарят ми, царят, е като Божий ангел; стори каквото ти се вижда угодно. 28 Защото целият ми бащин дом можеше да се определи за смърт от господаря ми, царя; но при все това ти постави слугата си сред онези, които ядяха на трапезата ти. Затова какво право имам аз да се оплаквам още на царя? 29 И царят му рече: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите. 30 А Мемфивостей отговори на царя: И всичките нека вземе той, понеже господарят ми, царят, се е завърнал с мир в дома си.
31 Също и галаадецът Верзелай слезе от Рогелим и премина Йордан с царя, за да го изпрати оттатък Йордан. 32 А Верзелай беше много стар, на възраст осемдесетгодишен; и беше прехранвал царя, докато живееше в Маханаим, защото беше много богат човек. 33 И царят рече на Верзелай: Премини с мене и ще те издържам при себе си в Ерусалим. 34 А Верзелай каза на царя: Колко са на брой годините на живота ми, че да отида с царя в Ерусалим? 35 Днес съм на възраст осемдесетгодишен. Мога ли да различавам между добро и лошо? Може ли слугата ти да усеща какво яде или какво пие? Мога ли да чувам вече гласа на певците или на певиците? Защо да бъде слугата ти товар на господаря ми, царя? 36 Слугата ти ще придружи царя още малко оттатък Йордан; а защо царят да ми даде за това такова възнаграждение? 37 Нека се върне слугата ти, моля, за да умре в града си при гроба на баща си и майка си; но ето слугата ти Хамаам, той нека премине с господаря ми, царя; и стори с него както ти се вижда угодно. 38 И царят рече: Хамаам ще премине с мене; и аз ще му сторя каквото на тебе се вижда угодно; а и за тебе ще сторя всичко, каквото поискаш от мене. 39 И така целият народ премина Йордан. И когато царят премина, царят целуна Верзелай и го благослови; и той се върна у дома си.
40 И така, царят продължи пътя си до Галгал и Хамаам замина с него; и всички Юдови воини, както и половината от Израилевите воини, преведоха царя. 41 И ето, всички Израилеви мъже дойдоха при царя и му казаха: Защо те откраднаха братята ни, Юдовите мъже, та преведоха през Йордан царя и семейството му, и всички Давидови мъже с него? 42 А всички Юдови мъже отговориха на Израилевите мъже: Защото царят е наш сродник; защо се сърдите за това нещо? Дали изядохме нещо от провизиите на царя или ни даде той някакъв дар? 43 А Израилевите мъже в отговор на Юдовите мъже казаха: Ние имаме десет дяла в царя, в Давид имаме по-големи права от вас; защо ни презряхте? И не ние ли говорихме първи да върнем царя си? Но думите на Юдовите мъже бяха по-остри от думите на Израилевите мъже.
© Библейска лига - България

20

Савей се бунтува срещу Давид

1 А случи се да има там един лош човек на име Савей, Вихриевият син, вениаминец; и той засвири с тръбата, и каза: Ние нямаме дял в Давид, нито имаме наследство в Есеевия син! В шатрите си, израиляни, да се върне всеки човек! 2 И тъй, всички Израилеви мъже се оттеглиха от Давид и последваха Савей, Вихриевия син; а Юдовите мъже останаха привързани към царя си – от Йордан до Ерусалим.
3 И Давид дойде у дома си, в Ерусалим. И царят взе десетте си наложници, които бе оставил да пазят къщата, настани ги в една къща под стража и ги хранеше, но не влизаше при тях; и те останаха затворени до деня на смъртта си, живеещи като вдовици.
4 Тогава царят рече на Амаса: Събери ми Юдовите мъже в три дни и ти сам да се явиш тук. 5 И тъй, Амаса отиде да събере Юда, но се забави повече от назначеното време, което му бе определено. 6 Затова Давид каза на Ависей: Сега, Савей, Вихриевият син, ще ни стори по-големи беди от Авесалом. Вземи слугите на господаря си и го преследвай, да не би да си намери укрепени градове и да избяга от очите ни. 7 И излязоха след него Йоавовите мъже и херетците, фелетците, и всички силни мъже; излязоха от Ерусалим, за да преследват Савей, Вихриевия син. 8 Когато стигнаха до голямата скала в Гаваон, Амаса дойде насреща им. А Йоав носеше препасана дрехата, с която беше облечен, а върху нея – меч в ножницата, вързан около кръста му с пояс; и като пристъпи той напред, мечът падна. 9 И каза Йоав на Амаса: Здрав ли си, брате мой? И Йоав хвана Амаса за брадата с дясната си ръка, за да го целуне. 10 А Амаса не се предпази от меча, който беше в Йоавовата ръка; и Йоав го прободе с него в корема и изля червата му на земята, без да го удари втори път; и той умря. Тогава Йоав и брат му Ависей продължиха да преследват Савей, Вихриевия син. 11 А един от Йоавовите момци застана при Амаса и казваше: Който е верен на Йоав и който е за Давид, нека върви след Йоав! 12 А Амаса лежеше, овалян в кръвта си, насред пътя. И когато видя този човек, че всички мъже се спираха, отвлече Амаса от пътя в нивата; и понеже видя, че всеки, който минеше покрай него, се спираше, хвърли една дреха върху него. 13 И като беше преместен от пътя, всички мъже тръгнаха след Йоав, за да преследват Савей, Вихриевия син. 14 А Савей мина през всички Израилеви племена до Абел и до Бет-Мааха; и всички отбрани момци също се събираха и тръгваха след него. 15 Тогава дойдоха и го обсадиха в Абел на Бет-Мааха и издигнаха могила пред града срещу външните крепости; и всички, които бяха с Йоав, удряха стената със стеноломи, за да я съборят. 16 Тогава една мъдра жена извика от града: Слушайте, слушайте! Моля, кажете на Йоав: Приближи се тук, за да ти поговоря. 17 И когато Йоав се приближи до нея, жената рече: Ти ли си Йоав? А той отговори: Аз. Тогава му рече: Слушай думите на слугинята си. А той отговори: Слушам. 18 И тя каза: Едно време имаха обичай да казват: Нека се допитат в Абел и така решаваха спора. 19 Аз съм от мирните и верните в Израиля; а ти искаш да съсипеш град, и то майката на градовете в Израил. Защо искаш да погълнеш Господнето наследство? 20 А Йоав в отговор каза: Далеч от мене, далеч от мене да погълна или да съсипя! 21 Това не е така; но един мъж от хълмистата земя на Ефрем на име Савей, Вихриевият син, е вдигнал ръка против царя, против Давид; предайте само него и ще си отида от града. И жената рече на Йоав: Ето, главата му ще ти хвърлим през стената. 22 Тогава жената отиде при целия народ, та им говори с мъдростта си. И те отсякоха главата на Савей, Вихриевия син, и я хвърлиха на Йоав. Тогава той засвири с тръбата и мъжете се разотидоха от града, всеки в шатъра си. А Йоав се върна при царя в Ерусалим.
23 И Йоав беше над цялата Израилева войска; а Веная, Йодаевият син – над херетците и над фелетците. 24 Адорам беше над данъка; а Йосафат, Ахилудовият син – летописец; 25 Сева – писар; а Садок и Авиатар – свещеници; 26 също и яирецът Ира беше свещеник при Давид.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Галатяни

6

Псалми и Притчи

Псалми

66

1 За диригента, хвалебен псалом.
Възкликни към Бога, цяла земьо!
2 Възпейте славата на Неговото име,
въздайте Му слава и хвала.
3 Кажете на Бога: Колко са страховити делата Ти!
Поради величието на Твоята сила
даже враговете Ти ще се снишат пред Тебе.
4 Цялата земя ще Ти се кланя и ще Те славослови,
ще славословят името Ти. (Села.)
5 Елате и вижте делата на Бога,
колко са страховити те за човешките чада.
6 Превърна морето в суша;
пеша преминаха през реката;
там се развеселихме в Него.
7 Със силата Си владее довека:
очите Му наблюдават народите;
бунтовниците нека не се превъзнасят. (Села.)
8 Вие, племена, благославяйте нашия Бог
и възгласете хвалата Му,
9 Който поддържа в живот душата ни
и не дава да се поклатят нозете ни.
10 Защото Ти, Боже, си ни опитал,
изпитал си ни, както се изпитва сребро.
11 Вкарал си ни в мрежата,
сложил си тежък товар на гърба ни.
12 Направил си да яздят човеци върху главите ни;
преминахме през огън и вода;
но Ти ни изведе на богато място.
13 Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния,
ще изпълня пред Тебе оброците,
14 които произнесоха устните ми и говориха устата ми в
бедствието ми.
15 Всеизгаряния от тлъсти овни ще Ти принеса с тамян,
ще принеса волове и кози. (Села.)
16 Елате, слушайте всички, които се боите от Бога,
и ще разкажа онова, което е сторил за душата ми.
17Към Него извиках с устата си;
и Той бе възвисен чрез езика ми.
18 Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда,
Господ не би послушал;
19 но Бог наистина послуша,
обърна внимание на молбата ми.
20 Благословен да е Бог,
Който не отхвърли молитвата ми и не отвърна от мене Своята милост.
© Библейска лига - България