Основен / ден 169

Стар Завет

2 Царе

21

Гаваонците са отмъстени

1 В Давидовите дни настана глад за три години наред; и когато Давид се допита до Господа за причината, Господ каза: Поради Саул е и поради кръвожадния му дом, защото изби гаваонците. 2 Тогава царят повика гаваонците (а гаваонците не бяха от израиляните, но от останалите аморейци; и израиляните им се бяха заклели да ги оставят да живеят, а Саул в ревността си за потомците на израиляните и юдеите беше поискал да ги избие). 3 И Давид каза на гаваонците: Що да ви сторя? И с какво да направя умилостивение, за да благословите Господнето наследство? 4 А гаваонците му казаха: Не е въпрос за сребро или злато между нас и Саул или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израил. И той рече: Каквото кажете, ще ви сторя. 5 И те отговориха на царя: От синовете на човека, който ни е погубвал и който кроеше планове против нас с цел да бъдем изтребени и да не останем в никой от Израилевите предели, 6 от тях нека ни се дадат седмина човека и ще ги обесим пред Господа в Гавая, града на Саул, Господния избраник. И каза царят: Ще ги предам. 7 Обаче царят пожали Мемфивостей, сина на Йонатан, Сауловия син, поради Господнята клетва помежду им – между Давид и Йонатан, Сауловия син. 8 Но царят взе Армони и Мемфивостей, двамата синове на Ресфа, дъщерята на Аия, които беше родила на Саул, и петимата синове на Михала, Сауловата дъщеря, които беше родила на Адриил, сина на меолатянина Верзелай, 9 и ги предаде в ръцете на гаваонците; и те ги обесиха на хълма пред Господа. И седмината загинаха заедно, като бяха погубени в първите дни на жетвата, в началото на жетвата на ечемика. 10 Тогава Ресфа, дъщерята на Аия, взе вретище, постла си го на канарата и от началото на жетвата, докато падна на тях дъжд от небето, не оставяше да се допрат до тях нито небесните птици денем, нито полските зверове нощем. 11 И известиха на Давид онова, което бе сторила Ресфа, дъщерята на Аия, Сауловата наложница.
12 Тогава Давид отиде, взе костите на Саул и костите на сина му Йонатан от мъжете на Явис-Галаад, които ги бяха грабнали от улицата на Бет-Шан, където ги бяха обесили филистимците в деня, когато филистимците убиха Саул в Гелвуе; 13 и изнесе оттам костите на Саул и костите на сина му Йонатан; събраха и костите на обесените. 14 И погребаха костите на Саул и на сина му Йонатан в Сила, във Вениаминовата земя, в гроба на баща му Киш; и изпълниха всичко, което заповяда царят. След това Бог се умилостиви към земята.

Война срещу филистимците

15 А филистимците пак воюваха против Израил; и Давид, и слугите му с него слязоха, и се биха против филистимците; и умори се Давид. 16 А Исви-Венов, който беше от синовете на исполина, чието копие тежеше триста медни сикли и който беше опасан с нов меч, се надяваше да убие Давид. 17 Ависей обаче, Саруиният син, му помогна, та порази филистимеца и го уби. Тогава Давидовите мъже му се заклеха, като рекоха: Ти няма вече да излезеш с нас на бой, да не би да изгасиш светилото на Израил.
18 След това настана пак война с филистимците в Гов, когато хусатецът Сивехай уби Саф, който беше от синовете на исполина. 19 И пак настана война с филистимците в Гов, когато Елханан, синът на витлеемеца Яреорегим, уби брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката бе като кросно на тъкач. 20 И настана пак война в Гет, където имаше един висок и снажен мъж с по шест пръста на ръцете си и по шест пръста на нозете си, двадесет и четири на брой; също и той се бе родил на исполина. 21 И когато хвърли презрение върху Израил, Йонатан, синът на Давидовия брат Самай, го уби. 22 Тези четирима се бяха родили на исполина в Гет; и паднаха от ръката на Давид и от ръката на слугите му.
© Библейска лига - България

22

Песента на Давид

1 Тогава Давид изговори на Господа думите на тази песен в деня, когато Господ го избави от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саул, 2 и каза:
Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой;
3 Бог е канара моя, на Когото се надявам;
щит мой, рогът на избавлението ми;
висока моя кула и прибежище,
Спасител мой; Ти ме избавяш от насилие.
4 Ще призова Господа, Който е достохвален;
така ще бъда избавен от неприятелите си.
5 Защото вълните на смъртта ме окръжиха,
порои от беззаконие ме уплашиха;
6 връзките на шеол ме обвиха,
примките на смъртта ме стигнаха.
7 В притеснението си призовах Господа
и към Бога мой викнах;
и от храма Си Той чу гласа ми,
и викането ми стигна до ушите Му;
8 тогава се поклати и потресе земята:
основите на небето се разлюляха
и се поклатиха, защото се разгневи Той.
9 Дим се издигаше от ноздрите Му
и огън от устата Му поглъщаше;
въглища се разпалиха от Него.
10 Той сведе небесата и слезе
и мрак бе под нозете Му.
11 Възседна на херувим и летя,
и появи се на ветрени криле.
12 Положи за скиния наоколо Си тъмнината,
събраните води, гъстите въздушни облаци.
13 От святкането пред Него
огнени въглища се разпалиха.
14 Гръмна Господ от небето,
Всевишният извиси гласа Си;
15 и прати стрели, та ги разпръсна;
светкавици, та ги смути.
16 Тогава се явиха морските дълбочини,
откриха се основите на света
от изобличението на Господа,
от духането на дъха на ноздрите Му.
17 Прати от височината, взе ме,
извлече ме от големи води;
18 избави ме от силния ми неприятел,
от онези, които ме мразеха,
защото бяха по-силни от мене.
19 Стигнаха ме в деня на бедствието ми,
но Господ ми стана опора.
20 И изведе ме нашироко,
избави ме, защото има благоволение към мене.
21 Въздаде ми Господ според правдата ми;
според чистотата на ръцете ми ме възнагради.
22 Защото съм опазил пътищата Господни
и не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
23 Защото всичките Му закони са били пред мене;
и от повеленията Му не съм се отдалечил.
24 Непорочен бях пред Него.
И се опазих от беззаконието си.
25 Затова ми въздаде Господ според правдата ми,
според чистотата ми пред очите Му.
26 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш,
към непорочния, непорочен ще се явиш,
27 към чистия, чист ще се явиш,
а към развратния, противен ще се явиш.
28 Оскърбените Ти ще спасиш,
а очите Ти са над горделивите, за да ги смириш.
29 Защото Ти, Господи, си светилник мой;
и Господ ще озари тъмнината ми.
30 Защото чрез Тебе разбивам полк,
чрез Бога мой прескачам стена.
31 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен;
словото на Господа е опитано;
Той е щит на всички, които се уповават на Него.
32 Защото кой е Бог, освен Господа?
И кой е канара, освен нашият Бог?
33 Бог е силната моя крепост
и прави съвършен пътя ми;
34 прави нозете ми като нозете на елените
и ме поставя на високите ми места;
35 учи ръцете ми да воюват,
така че мишците ми запъват меден лък.
36 Ти си ми дал и щита на избавлението Си;
и Твоята благост ме е направила велик.
37 Ти си разширил стъпките ми под мене;
и нозете ми не се подплъзнаха.
38 Гоних неприятелите си и ги изтребих,
и не се върнах, докато не ги довърших.
39 Довърших ги, стрих ги, и не можаха да се надигнат,
а паднаха под нозете ми.
40 Защото си ме препасал със сила за бой;
повалил си под мене въставащите против мене.
41 Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми,
за да изтребя онези, които ме мразят.
42 Погледнаха – но нямаше избавител –
към Господа, но Той не им отговори.
43 Тогава ги стрих както земния прах,
сгазих ги както калта на пътищата и ги стъпках.
44 Ти си ме избавил и от бунта на моя народ;
поставил си ме глава на народите;
народ, когото не познавах, ми слугува.
45 Чужденците ми се покориха;
щом чуха за мене, те ме и послушаха.
46 Чужденците отслабнаха
и разтреперени излязоха от местата, където са се затворили.
47 Жив е Господ,
и благословена да бъде канарата ми;
и да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
48 Бог, Който мъсти за мене,
и покорява племена под мене
49 и Който ме избавя от неприятелите ми.
Да! Възвишаваш ме над въставащите против мене;
избавяш ме от насилника.
50 Затова ще Те хваля, Господи, между народите
и името Ти ще възпея.
51 Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си,
и показваш милост към помазаника Си –
към Давид и към потомството му довека.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Ефесяни

1

1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, до светиите и верните в Христа Исуса, които са в Ефес: 2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и от Господа Исуса Христа.

Духовни благословения в Христос

3 Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места; 4 като ни е избрал в Него преди създаването на света, да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов; 5 като ни е предопределил да ни осинови чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля, 6 за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си. 7 В Него имаме изкуплението си чрез кръвта Му, опрощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат, 8 която ни е дарил изобилно с цялата мъдрост и разум, 9 като ни е открил тайната на Своята воля според благото Си намерение, което е вложил в Себе Си, 10 което да се приложи, когато се изпълнят времената, тоест, да събере в Христа всичко – това, което е на небесата, и това, което е на земята. 11 В Него, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени за това според намерението на Бога, Който върши всичко по решението на Своята воля, 12 тъй че да бъдем за похвала на Неговата слава – ние, които първи се надявахме на Христа. 13 В Когото и вие, като чухте словото на истината, тоест, благовестието на вашето спасение, и като повярвахте в Него, бяхте запечатани с обещания Святи Дух, 14 Който е залог за нашето наследство, докато бъде изкупено притежанието на Бога за похвала на Неговата слава.

Благодарност и молитва

15 Затова и аз, като чух за вярата ви в Господа Исуса и за любовта ви към всичките светии, 16 непрестанно благодаря на Бога за вас и ви споменавам в молитвите си, 17 дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете, 18 и да просветли очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното Негово наследство, 19 и колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите, според действието на могъщата Негова мощ, 20 с която подейства в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го сложи да седне от дясната Си страна на небесата, 21 далеч по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всеки чин, с който се именуват не само в този свят, но и в бъдещия. 22 И всичко покори под нозете Му и постави Го глава над всичко за църквата, 23 която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълва всичко във всички.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи