Основен / ден 171

Стар Завет

3 Царе

1

Адония се самообявява за цар

1 А когато цар Давид бе остарял, в напреднала възраст, при все че го покриваха с дрехи, не се стопляше. 2 Затова слугите му му казаха: Нека потърсят за господаря ни, царя, млада девица, за да стои при царя и да се грижи за него, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни, царят. 3 И тъй, потърсиха по всички Израилеви предели красавица девица и намериха сунамката Ависага, и я доведоха при царя. 4 Девицата бе много красива и се грижеше за царя, и му слугуваше; но царят не я позна.
5 Тогава Адония, Агитиният син, се възгордя и си каза: Аз ще царувам. И си приготви колесници и конници, и петдесет мъже, които да тичат пред него. 6 А баща му никога не беше му досаждал с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много хубав наглед; и се бе родил на Давид след Авесалом. 7 Той се наговори с Йоав, Саруиния син, и със свещеника Авиатар; и те последваха Адония и му помагаха. 8 Но свещеник Садок, Веная, Йодаевият син, пророк Натан, Семей и Рей, и Давидовите силни мъже не бяха с Адония. 9 И Адония закла овце, говеда и угоени телци при скалата на Зоелет, която е при извора Рогил, и покани всичките си братя – царските синове, и всички Юдови мъже – царските слуги. 10 Обаче пророк Натан, Веная и силните мъже, и брат си Соломон не покани.
11 Тогава Натан говори на Соломоновата майка Витсавее, казвайки: Не си ли чула, че се е възцарил Адония, Агитиният син? А господарят ни Давид не знае това. 12 Сега ела да те съветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломон. 13 Иди, влез при цар Давид и му кажи: Господарю мой, царю, не се ли закле ти на слугинята си: Синът ти Соломон ще царува след мене и той ще седи на престола ми? Защо се възцари Адония? 14 И ето, докато ти още говориш там с царя, ще дойда и аз след тебе и ще потвърдя думите ти.
15 И така, Витсавее влезе при царя, в спалнята – а царят беше много стар и сунамката Ависага му слугуваше. 16 И Витсавее се наведе, и се поклони на царя. И царят рече: Какво желаеш? 17 А тя му каза: Господарю мой, ти се закле в Господа, твоя Бог, на слугинята си и каза: Твоят син Соломон ще царува след мене и той ще седи на престола ми. 18 Но сега ето, Адония се е възцарил; а ти, господарю мой, царю, не знаеш това. 19 И той е заклал говеда, угоени телци и овце в изобилие, и е поканил всички царски синове, и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав; обаче слугата ти Соломон не е поканил. 20 Но към тебе, господарю мой, царю, към тебе са обърнати очите на цял Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми, царя, след него. 21 Иначе, когато господарят ми, царят, заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще се считаме за оскърбители. 22 А докато тя още говореше с царя, ето, дойде и пророк Натан; 23 и известиха на царя: Ето пророк Натан. И той, като влезе пред царя, поклони му се с лице до земята. 24 И Натан каза: Господарю мой, царю, казал ли си ти: Адония ще царува след мене и той ще седи на престола ми? 25 Защото той слезе днес и закла говеда, угоени телци и овце в изобилие и покани всички царски синове и военачалници, и свещеника Авиатар; и ето, ядат и пият пред него, и викат: Да живее цар Адония! 26 А мене, слугата ти, и свещеника Садок, и Веная, Йодаевия син, и слугата ти Соломон не покани. 27 От господаря ми, царя, ли стана това нещо, без да си обявил на слугите си кой ще седне на престола на господаря ми, царя, след него?

Давид обявява Соломон за цар

28 Тогава цар Давид в отговор каза: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него. 29 И царят се закле: В името на живия Господ, Който е избавил душата ми от всякакво бедствие, 30 както ти се заклех в Господа, Израилевия Бог, и казах, че синът ти Соломон ще царува след мене и че той ще седи вместо мене на престола ми, така ще направя днес. 31 Тогава Витсавее се наведе с лице до земята, поклони се на царя и каза: Да живее господарят ми, цар Давид, довека!
32 Тогава каза цар Давид: Повикайте ми свещеника Садок, пророк Натан и Веная, Йодаевия син. И те дойдоха пред царя. 33 И царят им каза: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломон на моето муле и го заведете долу в Гихон; 34 и свещеник Садок и пророк Натан нека го помажат там за цар над Израил; и засвирете с тръба и кажете: Да живее цар Соломон! 35 Тогава се качете тук след него и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мене и аз го назначих да бъде вожд на Израил и на Юда. 36 А Веная, Йодаевият син, в отговор на царя рече: Амин! Така да повели и Господ Бог на господаря ми, царя! 37 Както е бил Господ с господаря ми, царя, така да бъде и със Соломон и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми, цар Давид. 38 И така, свещеник Садок, пророк Натан и Веная, Йодаевият син, с херетците и фелетците слязоха и качиха Соломон на цар Давидовото муле и го доведоха в Гихон. 39 И свещеник Садок взе рога с мирото от шатъра за срещане и помаза Соломон. И засвириха с тръба, и целият народ завика: Да живее цар Соломон! 40 И целият народ тръгна нагоре след него; и народът свиреше със свирки и се веселеше с бурно веселие, така че земята се цепеше от виковете им.
41 А Адония и всичките му гости чуха врявата, като бяха свършили с яденето си. И когато Йоав чу тръбния звук, каза: За какво ли е тази врява в града? 42 И докато още говореше, ето, Йонатан, синът на свещеника Авиатар, дойде; и Адония каза: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш добри вести. 43 А Йонатан в отговор рече на Адония: Наистина господарят ни, цар Давид, направи Соломон цар; 44 и царят прати с него свещеника Садок, пророк Натан и Веная, Йодаевия син, с херетците и фелетците, и го качиха на царското муле; 45 и свещеник Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гихон; и оттам тръгнаха нагоре с веселие, така че градът екна. Това е врявата, която сте чули. 46 При това, Соломон седна на престола на царството. 47 Освен това и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни, цар Давид, и казаха: Бог да направи името на Соломон по-светло и от твоето име и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони, както беше на леглото си. 48 Царят още говори така: Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който ми даде днес син да седи на престола ми, докато очите ми още виждат. 49 Тогава всички гости на Адония се уплашиха и ставайки, се разотидоха всеки по пътя си.
50 А Адония, понеже се уплаши от Соломон, стана и отиде, та се хвана за роговете на жертвеника. 51 И известиха на Соломон: Ето, Адония се бои от цар Соломон и ето, хванал се е за роговете на олтара и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч. 52 И каза Соломон: Ако се покаже достоен мъж, ни един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще се умъртви. 53 И тъй, цар Соломон прати, та го свалиха от олтара; и той дойде да се поклони на цар Соломон. А Соломон му каза: Иди у дома си.
© Библейска лига - България

2

Заръката на Давид

1 И когато наближи на Давид времето да умре, заръча на сина си Соломон, казвайки: 2 Аз отивам по пътя на целия свят; а ти бъди силен и мъжествен. 3 Пази заръките на Господа, твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази постановленията Му, заповедите Му, законите Му и наредбите Му, както е писано в Мойсеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш и накъдето и да се обърнеш; 4 за да утвърди Господ словото, с което е говорил за мене, като е казал: Ако внимават чадата ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва мъж от тебе на Израилевия престол. 5 Освен това ти знаеш какво ми стори Йоав, Саруиният син, и какво направи на двамата военачалници на Израилевите войски – на Авенир, Нировия син, и на Амаса, Етеровия син, когото уби, като проля боева кръв в мирно време и обагри с боева кръв пояса, който бе около кръста му, и обущата, които бяха на нозете му. 6 Постъпвай според мъдростта си и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба. 7 Но покажи благост към синовете на галаадеца Варзелай и нека бъдат сред онези, които ядат на трапезата ти; защото така с храна те дойдоха при мене, когато бягах от брат ти Авесалом. 8 И ето, с тебе е и вениаминецът Семей, Гераевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отивах в Маханаим; слезе обаче да ме посрещне при Йордан и му се заклех в Господа, като казах: Няма да те убия с меч. 9 Сега да не го считаш за невинен; защото си мъдър човек и ще знаеш какво трябва да му направиш, за да сведеш белите му коси с кръв в гроба.
10 И така, Давид заспа с бащите си и беше погребан в Давидовия град. 11 А времето, през което Давид царува над Израил, беше четиридесет години; седем години царува в Хеброн и тридесет и три години царува в Ерусалим.
12 И Соломон седна на престола на баща си, Давид; и царството му се закрепи твърдо.

Утвърждаване на Соломоновия престол

13 Тогава Адония, Агитиният син, дойде при Витсавее, Соломоновата майка. А тя каза: С мир ли идеш? И рече: С мир. 14После рече: Имам да ти кажа нещо. И тя рече: Казвай: 15 Тогава той каза: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството и че към мене целият Израил беше обърнал лицето си като към очакван цар; обаче царството се отклони и се падна на брат ми, защото от Господа му дойде. 16 Сега имам една молба към тебе; не ми я отказвай. И тя му рече: Казвай. 17 И рече: Кажи на цар Соломон (защото не ще ти откаже това) да ми даде за жена сунамката Ависага. 18 А Витсавее каза: Добре; аз ще говоря за тебе на царя. 19 И така, Витсавее влезе при цар Соломон да му говори за Адония. И царят стана да я посрещне и ѝ се поклони; после, като седна на престола си, каза да сложат престол и за царевата майка; и тя седна отдясно му. 20 Тогава тя каза: Една малка молба имам към тебе; не ми я отказвай. А царят ѝ рече: Искай, майко моя, защото няма да ти откажа. 21 И тя рече: Нека се даде сунамката Ависага на брат ти Адония за жена. 22 Но цар Соломон в отговор каза на майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? Искай за него и царството (защото ми е по-голям брат) – да; за него, за свещеника Авиатар и за Йоав, Саруиния син. 23 Тогава цар Соломон се закле в Господа, казвайки: Така да ми направи Бог, да! И повече да прибави, ако Адония не е изговорил тази дума против живота си. 24 Сега се заклевам в живота на Господа, Който ме утвърди и ме сложи да седна на престола на баща ми Давид, и Който ми направи дом, както е обещавал, днес Адония непременно ще се умъртви. 25 И тъй, цар Соломон прати да изпълни запо ведта му Веная, Йодаевият син, който нападна Адония; и той умря.
26 А на свещеника Авиатар царят каза: Иди в Анатот, на нивите си, защото заслужаваш смърт; но няма сега да те умъртвя, понеже ти си носил ковчега на Господа Еова пред баща ми Давид и понеже си изстрадал всичко, което е изстрадал и баща ми. 27 Така Соломон отстрани Авиатар да не бъде свещеник на Господа, за да се изпълни словото, което Господ бе говорил в Сило за Илиевия дом.
28 И когато за това стигна слух до Йоав, (защото Йоав се беше сговорил с Адония, ако и да не беше се сговорил с Авесалом) Йоав побягна в Господния шатър и се хвана за роговете на олтара. 29 И известиха на цар Соломон: Йоав побягна в Господния шатър и ето, той е при олтара. Тогава Соломон прати Веная, Йодаевия син, като каза: Иди, нападни го. 30 И тъй, Веная дойде в Господния шатър и му рече: Така казва царят: Излез. А той рече: Не; но тук ще умра. И Веная съобщи на царя: Така каза Йоав и такъв отговор ми даде. 31 И царят му рече: Направи, както е казал: нападни го и го погреби, за да изгладиш от мене и от бащиния ми дом невинната кръв, която Йоав е пролял. 32 Господ ще възвърне проляната от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже по-праведни и по-добри от него, и ги уби с меч, без да знае баща ми Давид – Авенир, Нировия син, Израилевия военачалник, и Амаса, Етеровия син, Юдовия военачалник. 33 Така ще се възвърне кръвта им на Йоавовата глава и на главата на потомството му довека; а на Давид, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от Господа довека. 34 Тогава Веная, Йодаевият син, отиде и го нападна, и го уби; и погребан беше у дома си в пустинята. 35 И царят постави вместо него Веная, Йодаевият син, над войнството, и вместо Авиатар царят постави свещеника Садок. 36 Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Построй си къща в Ерусалим и живей там, и да не излизаш оттам никъде; 37 защото знай положително, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще умреш; кръвта ти ще бъде на твоята глава. 38 И Семей каза на царя: Добро е словото, както каза господарят ми, царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Ерусалим доста време. 39 А след три години двама от Семеевите слуги побягнаха при гетския цар Анхус, Мааховия син; и известиха на Семей: Ето, слугите ти са в Гет. 40 Тогава Семей стана, оседла осела си и отиде в Гет при Анхус, за да потърси слугите си; и Семей отиде и доведе слугите си от Гет. 41 И известиха на Соломон, че Семей ходил от Ерусалим в Гет и се върнал. 42 Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Не те ли заклех в Господа и не те ли предупредих, като казах: Знай положително, че в деня, когато излезеш и отидеш навън, където и да е, непременно ще умреш? И ти ми рече: Добро е словото, което чух. 43 Защо не опази Господнята клетва и заповедта, която ти дадох? 44 Царят каза още на Семей: Ти знаеш всичкото зло, сторено на баща ми Давид, което се таи в сърцето ти: затова Господ ще възвърне злото ти на твоята глава, 45 а цар Соломон ще бъде благословен и Давидовият престол – утвърден пред Господа довека. 46 Тогава царят заповяда на Веная, Йодаевия син; и той излезе, и го нападна; и Семей умря.
И царството се утвърди в Соломоновата ръка.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Ефесяни

3

Павел, проповедник сред езичниците

1 Затова аз, Павел, затворник за Исуса Христа заради вас, езичниците, 2 понеже сте чули за нареденото от Божията благодат, която ми е дадена заради вас, 3 защото по откровение ми стана известна тайната (както и по-горе накратко ви писах. 4 От това, като четете, може да разберете как съм проумял Христовата тайна), 5 която на предишните поколения на човешкия род не бе известена, както сега чрез Духа се откри на Неговите святи апостоли и пророци, 6 а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на [Неговото] обещание в Христа Исуса чрез благовестието, 7 на което станах служител според Божията благодат, дар, който ми е даден по действието на Неговата сила. 8 На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тази благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; 9 и да осветлявам всички в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, 10 та на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога, 11 според предвечното намерение, което Той осъществи в Христа Исуса, нашия Господ, 12 в Когото имаме дързост и достъп, с увереност чрез вяра в Него. 13 Поради това ви моля да не се обезсърчавате от моите страдания за вас, тъй като те са ваша слава.

Молитва за ефесяните

14 Затова прекланям коленете си пред Отеца [на нашия Господ Исус Христос], 15 от Когото носи името си всяко бащинство на небесата и на земята, 16 да ви даде според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек, 17 да се всели Христос във вашите сърца чрез вяра, та, вкоренени и утвърдени в любовта, 18 да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината, 19 и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните до цялата Божия пълнота.
20 А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим, 21 на Него да бъде слава в църквата и в Христа Исуса във всичките поколения отвека и довека! Амин.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи