Основен / ден 172

Стар Завет

1 Летописи

11

Давид става цар над Израил

1 Тогава всички израиляни се събраха при Давид в Хеброн и казаха: Ето, ние сме твоя кост и твоя плът. 2 И по-рано, докато Саул царуваше, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израил, и на тебе Господ, твоят Бог, каза: Ти ще пасеш народа Ми Израил, и ти ще бъдеш владетел над народа Ми Израил. 3 И така, всички Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеброн; и Давид сключи завет с тях пред Господа в Хеброн; и те помазаха Давид за цар над Израил, според Господнето слово чрез Самуил.

Давид завладява Ерусалим

4 Тогава Давид и целият Израил отидоха в Ерусалим (който бе Евус), където живееха евусците, жителите на онази земя. 5 А жителите на Евус рекоха на Давид: Няма да влезеш тук. Обаче Давид превзе крепостта Сион; това е Давидовият град. 6 И каза Давид: Който пръв удари евусците, той ще бъде военачалник и вожд. И Йоав, Саруиният син, се качи пръв; и стана военачалник. 7 Тогава Давид се засели в крепостта; затова тя се нарече Давидов град. 8 И той съгради града околовръст, от Мило наоколо, а Йоав поправи останалата част от града. 9 И Давид преуспяваше и ставаше по-велик, защото Господ на силите бе с него.

Началници на силните мъже на Давид

10 А ето началниците на силните мъже, които имаше Давид, които заедно с целия Израил се подвизаваха с него за царството му, за да го направят цар, според Господнето слово относно Израил. 11 И ето списъка на силните мъже, които имаше Давид: Ясовеам, Ахмоновия син, главен военачалник; той, като вдигна копието си против триста души неприятели, уби ги в едно сражение. 12 И след него бе ахохиецът Елеазар, Додовият син, който бе един от тримата силни мъже. 13 Той бе с Давид във Фас-Дамим, когато филистимците се събраха за бой там, където имаше частица земя, пълна с ечемик; и когато воините побягнаха пред филистимците, 14 те застанаха сред нивата и я защитаваха, и поразиха филистимците; и Господ извърши голямо избавление.
15 Трима от тридесетте военачалници слязоха до скалата при Давид в Адуламската пещера; а филистимският стан бе разположен в Рафаимската долина. 16 И както беше Давид тогава в укрепено място, а филистимският гарнизон бе в това време във Витлеем, 17 Давид, пожелавайки вода, рече: Кой би ми дал да пия вода от Витлеемския кладенец, който е при портата; 18 то тези трима пробиха филистимския стан и наляха вода от Витлеемския кладенец, който е при портата, и като взеха, донесоха на Давид. Но Давид отказа да я пие, а я възля пред Господа, като рече: 19 Да не ми даде Бог да сторя това! Да пия ли кръвта на тези мъже, които изложиха живота си на опасност? Защото с опасност за живота си я донесоха. Затова отказа да я пие. Това сториха тези трима силни мъже. 20 И Йоавовият брат Ависей беше главен между тримата; защото той, като вдигна копието си против триста души неприятели, ги уби и придоби име между тримата. 21 От тримата той беше най-славен и им беше началник, макар да не се равняваше на първите трима. 22 Веная, Йодаевият син, беше храбър воин от Кавсеил, който извърши велики подвизи. Повали двамата синове на Ариил от Моав. Той също слезе и уби лъв в един ров през снежен ден. 23 Повали един египтянин – мъж с голям ръст, пет лакти висок. В ръката на египтянина имаше копие като кросно на тъкач; а Веная тръгна срещу него с тояга и като грабна копието от ръката на египтянина, уби го със собственото му копие. 24 Такива бяха подвизите на Веная, Йодаевия син, и той придоби име като тримата силни мъже. 25 Ето, той стана по-славен от тридесетте, но не се числеше между тримата. И Давид го постави над телохранителите си.
26 Силните мъже сред воините бяха: Асаил – Йоавовият брат, Елханан – син на Додо от Витлеем, 27 Самот арорецът, Хелис фелонецът, 28 Ира – син на текоеца Екис, Авезер анатонецът, 29 Сивехай хусатецът, Илай ахохиецът, 30 Маарай нетофатецът, Хелед – син на нетофатеца Ваана, 31 Итай – син на Ривай от Гавая Вениаминова, Веная пиратонецът, 32 Урай от долините Гааш, Авиил арбатецът, 33 Азмавет варумецът, Елиава шаалбонецът, 34 синовете на Асим гизонеца, Йонатан – син на Сагей арареца, 35 Ахиам – син на Сахар арареца, Елифал – Уровият син, 36 Ефер мехиратецът, Ахия фелонецът, 37 Есро кармилецът, Наарай – син на Есвей, 38 Йоил – Натанов брат, Мивар – Аргиев син, 39 Селек амонецът, Нахарай беротецът – оръженосец на Йоав, Саруиния син, 40Ира етерецът, Гарив етерецът, 41 Урия хетът, Завад – Аалаев син, 42 Адина – син на Сиза рувимеца, който беше началник на рувимците, и тридесет души с него, 43Анан – син на Мааха, Йосафат митнецът, 44 Озия аштаротецът, Сама и Еиил – синове на Хотам ароиреца, 45 Едиаел – син на Симри, брат му Йоха тисецът, 46 Елиил маавецът, Еривай и Йосавия – Елнаамови синове, Етема моавецът, 47 Елиил, Овид и Ясиил от Месовая.
© Библейска лига - България

12

Воини се присъединяват към Давид

1 И ето онези, които дойдоха при Давид в Сиклаг, докато още се криеше от Саул, Кишовия син; те бяха от силните мъже, които му помагаха във война; 2 бяха въоръжени с лъкове и можеха да си служат и с дясната, и с лявата ръка за хвърляне на камъни с прашка и за стреляне с лък; бяха роднини на Саул, от Вениаминовото племе. 3 Началник им беше Ахиезер, после Йоас – синове на гаваатеца Сама; Езиил и Филет – Азмаветови синове; Вераха и анатотецът Иуй, 4 и гаваонецът Исмая – силен между тридесетте и водач на тридесетте; Еремия, Яазаил, Йоанан, гедиротецът Йозавад, 5 Елузай, Еримот, Ваалия, Семария и аруфецът Сефатия, 6 Елкана, Есия, Азареил, Йозер и Ясовеам – кореовци; 7 и Йоила и Зевадия – синове на Ероам от Гедор.
8 И някои от гадците се отделиха и дойдоха при Давид в укрепеното място в пустинята, мъже силни, готови за бой, които знаеха да употребяват щит и копие, чиито лица бяха като лъвски, и които бяха бързи като сърните по хълмовете. 9 Езер беше началникът, Авдия беше вторият, Елиав – третият, 10 Мисмана – четвъртият, Еремия – петият, 11 Атай – шестият, Елиил – седмият, 12 Йоанан – осмият, Елзавад – деветият, 13 Еремия – десетият и Махванай – единадесетият. 14 Тези гадци бяха военачалници; най-малкият – над сто войници, най-големият – над хиляда. 15 Тези бяха, които преминаха Йордан в първия месец, когато реката заливаше всичките си брегове, и разгониха всичките жители на долините към изток и към запад.
16 Други вениаминци и юдеи също дойдоха при Давид в укрепеното място. 17 А Давид излезе да ги посрещне и им каза: Ако идвате при мене с мир, за да ми помогнете, сърцето ми ще се привърже към вас; но ако сте дошли, за да ме предадете на враговете ми, като няма насилие в ръцете ми, Бог на бащите ни нека види и нека изобличи това. 18 Тогава Духът дойде на Амасай, началника на тридесетте, и той каза: Твои сме, Давиде, и на твоя страна, Есеев сине! Мир, мир на тебе! Мир и на помощниците ти! Защото твоят Бог ти помага. Тогава Давид ги прие и ги постави водачи на дружините си.
19 И от Манасия някои се присъединиха към Давид, когато той тръгна с филистимците на бой против Саул, но не им помогнаха, защото филистимските управители, като се посъветваха, го върнаха, понеже си казаха: Той ще мине към господаря си Саул и това ще ни струва главите ни. 20 А когато Давид се връщаше в Сиклаг, присъединиха се към него от Манасия: Адна, Йозавад, Едиаел, Михаил, Йозавад, Елиу и Силатай – водачи-хилядници на Манасия. 21 Те помогнаха на Давид против разбойниците, защото те всички бяха храбри воини и опитни пълководци. 22 Ден след ден прииждаха мъже при Давид, за да му помагат, докато стана голяма войската му, като Божието войнство.

И други се присъединяват към Давид в Хеброн

23 И ето броя на въоръжените за бой мъже, които дойдоха при Давид в Хеброн, за да предадат нему Сауловото царство според Господнето слово: 24 от юдейците – шест хиляди и осемстотин щитоносци и копиеносци, въоръжени за бой; 25 от симеонците – седем хиляди и сто воини, готови за бой; 26 от синовете Левиеви – четири хиляди и шестотин души. 27 А Йодай беше началник на аароновците и с него бяха три хиляди и седемстотин мъже; 28 и Садок, храбър млад воин, с двадесет и двама началника от бащиния му дом; 29 от вениаминците, Саулови роднини – три хиляди души, по-голямата част от които бяха поддържали Сауловия дом дотогава; 30 от ефремците – двадесет хиляди и осемстотин души, храбри воини, именити мъже от бащиния си дом; 31 от половината Манасиево племе – осемнадесет хиляди души, които се определиха по име да дойдат и да направят Давид цар; 32 от исахарците, които разбираха времената, та знаеха как трябва да постъпва Израил – двестата началници с всичките им братя, действащи под тяхна заповед; 33 от Завулон – петдесет хиляди опитни воини, готови да излязат на война в строй, с всякакви военни оръжия, и да помогнат с непоколебимо сърце; 34 от Нефталим – хиляда началници и с тях тридесет и седем хиляди щитоносци и копиеносци; 35 от Дан – двадесет и осем хиляди и шестотин мъже, готови за бой; 36 от Асир – четиридесет хиляди опитни воини, готови за бой; 37 а оттатък Йордан – от рувимците, от гадците и от половината племе на Манасия – сто и двадесет хиляди души с всякакви военни оръжия. 38 Всички тези военни мъже, наредени в строй, дойдоха с цяло сърце в Хеброн, за да направят Давид цар над цял Израил, а и всички останали израиляни бяха единодушни да направят Давид цар. 39 И там бяха с Давид три дни и ядоха и пиха; защото братята им бяха приготвили за тях. 40 Освен това и онези, които бяха близо до тях, дори до Исахар, Завулон и Нефталим, им донесоха храна с осли, с камили, с мулета и с волове – храна от брашно, низи смокини, сухо грозде, вино, дървено масло, говеда и овце; защото беше веселие в Израил.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Ефесяни

4

Единство в тялото на Христос

1 И тъй, аз, затворник за Господа, ви моля да живеете достойно за званието, за което бяхте призвани, 2 със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като се търпите един друг с любов, 3 и се стараете чрез свръзката на мира да опазите единството на Духа. 4 Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призвани към една надежда на званието ви: 5 един Господ, една вяра, едно кръщение, 6 един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички. 7 А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал. 8 Затова казва:
„Като възлезе нависоко,
взе множество пленници,
и даде дарования на човеците.“
9 (А това „възлезе“ какво друго значи, освен че бе и [по-напред] слязъл в по-долните места на земята? 10 Този, Който е слязъл, е Същият, Който и възлезе по-горе от всичките небеса, за да изпълни всичко.) 11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, 12 с цел да се усъвършенстват светиите за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло; 13 докато ние всички достигнем до единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на Христовата пълнота; 14 за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамни хитрости; 15 но действащи истинно в любов, да порастем по всичко в Него, Който е главата, Христос, 16 от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез участието на всяко съединение, според съразмерното действие на всяка една част, нараства и се изгражда в любов.

Да живеем като деца на светлината

17 Това казвам и заявявам в Господа, да не постъпвате вече, както постъпват и езичниците, според своя суетен ум, 18 помрачени в разума и отстранени от живота на Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцата им; 19 които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота. 20 Но вие не сте познали така Христа; 21 понеже сте чули и сте научени от Него (както е истината в Исуса) 22 да съблечете, относно по-предишното си поведение, стария човек, който тлее в измамни страсти; 23 и да се подновявате от обитаващия във вашия ум Дух, 24 и да се облечете с новия човек, създаден по образа на Бога в правдата и святостта които са от истината. 25 Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истината; защото сме части един на друг. 26 Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залязва в гнева ви; 27 нито давайте място на дявола. 28 Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има какво да отдели и на този, който е в нужда. 29 Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, а само онова, което е добро за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тези, които слушат. 30 И не наскърбявайте Святия Божий Дух, в Когото сте запечатани за деня на изкуплението. 31 Всякакво огорчение, ярост, гняв, викане и хулене, заедно с всяка злоба, да се махне от вас; 32 а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Притчи

30

Думите на Агур

1 Думите на Якеевия син Агур, пророческото сло-во, което той изговори пред Итиил, пред Итиил и Укал:
2 Наистина аз съм по-невежа от който и да било човек,
и нямам човешки разум;
3 не се научих на мъдрост,
нито имам знание за Всесвятия.
4 Кой е възлязъл на небето и слязъл?
Кой е събрал вятъра в шепите си?
Кой е вързал водите в дрехата си?
Кой е утвърдил всички земни краища?
Какво е името Му и какво е името на Сина Му?
Кажи, ако го знаеш.
5 Всяко слово на Бога е без недостатък;
Той е щит на тези, които се уповават на Него.
6 Не прибавяй към Неговите думи,
да не би да те изобличи и да се окажеш лъжец.
7 Две неща прося от Тебе, о Господи;
не ми ги отказвай, преди да умра:
8 Отдалечи от мене измамата и лъжата;
не ми давай ни сиромашия, ни богатство;
храни ме с хляба, който ми се пада,
9 да не би да се преситя и се отрека от Тебе, и да кажа: Кой е Господ?
Или да не би да осиромашея и открадна,
и да употребя скверно името на моя Бог.
10 Не одумвай слуга пред господаря му,
да не би да те прокълне и ти да се намериш виновен.
11 Има поколение, което кълне баща си
и не благославя майка си.
12 Има поколение, което е чисто пред своите си очи,
обаче не е измито от нечистотата си.
13 Има поколение, чиито очи са високомерни,
а клепачите му – надигнати!
14 Има поколение, чиито зъби са мечове, и челюстните му зъби – ножове,
за да изпояжда от земята сиромасите
и немотните сред човеците.
15 Пиявицата има две дъщери, които викат: Дай, дай!
Три неща има, които са ненаситни,
дори четири, които не казват: Стига! –
16 шеол, неплодната утроба,
земята, която не се насища с вода,
и огънят, който не казва: Стига!
17 Окото, което се присмива на баща си,
и презира покорността към майка си,
гарваните от долината ще го изкълват
и орлови пилци ще го изядат.
18 Три неща има, които са непостижими за мене,
дори четири, които не разбирам:
19 пътя на орел във въздуха,
пътя на змия върху канара,
пътя на кораб сред морето
и пътя на мъж при девица.
20 Такъв е пътят и на жена прелюбодейка –
яде и си бърше устата, и казва: Не съм извършила беззаконие.
21 Поради три неща се тресе земята,
да, поради четири тя не може да търпи:
22 слуга, когато стане цар,
и безумен, когато се насити с хляб,
23 омразна жена, когато се омъжи,
и слугиня, която измества господарката си.
24 Четири неща на земята са малки,
но са превъзходно мъдри:
25 мравките, които са народ слаб,
но лете приготвят храната си;
26 скалните язовци, които са слаби същества,
но правят жилищата си на канара;
27 скакалците, които нямат цар,
но излизат всички по дружини;
28 и гущерът, който можеш да хванеш с ръка,
но пак се намира в царските палати.
29 Три неща има, които вървят величаво,
дори четири, които ходят благородно:
30 лъвът, който е най-силен от животните,
и не се връща назад пред никого;
31 напереният петел;
козелът;
и царят, против когото не може да се въстава.
32 Ако си постъпил глупаво, като си се надигнал,
или ако си намислил зло, сложи ръка на устата си.
33 Защото както, като се бие мляко, се изважда масло,
и като се блъска нос, се изважда кръв,
така и като се подбужда гняв, се изкарва крамола.
© Библейска лига - България