Основен / ден 186

Стар Завет

3 Царе

9

Господ се явява на Соломон

1 Когато Соломон беше свършил градежа на Господния дом и на царския дом, и беше извършил всичко, което желаеше да направи, 2 яви се Господ на Соломон втори път, както му се бе явил в Гаваон. 3 И Господ му каза: Чух молитвата ти и молбата, която отправи пред Мене. Този дом, който ти построи, Аз го осветих, за да настаня там името Си довека; и очите Ми, и сърцето Ми ще бъдат там завинаги. 4 А колкото за тебе, ако ходиш пред Мене, както ходи баща ти Давид, с цяло сърце и с правота, тъй че да постъпваш според всичко, което ти заповядах, като пазиш повеленията и законите Ми, 5 тогава ще утвърдя престола на царството ти над Израил довека, както обещах на баща ти Давид, като казах: Няма да ти липсва мъж, седящ на Израилевия престол. 6 Но ако се отклоните от Мене, вие или чадата ви, и не опазите заповедите Ми и повеленията, които поставих пред вас, но отидете и послужите на други богове, и им се поклоните, 7 тогава ще отсека Израил от земята, която съм им дал, и ще махна от очите Си този дом, който осветих за името Си; и Израил ще бъде за присмех и подигравки сред всички племена. 8 Колкото за този дом, някога толкова висок, всеки, който мине покрай него, ще се чуди и ще се мае. И когато питат: Защо направи Господ така на тази земя и на този дом?, 9 ще им отговарят: Понеже оставиха Господа, своя Бог, Който изведе бащите им от Египетската земя, и си избраха други богове, и им се поклониха, и им послужиха, затова Господ нанесе на тях всичкото това зло.

Други дела на Соломон

10 А когато изминаха двадесетте години, в които Соломон построи двата дома – Господния дом и царския дом, 11 за които тирският цар Хирам беше доставил на Соломон кедрови дървета и елхови дървета, и злато колкото той желаеше, тогава цар Соломон даде на Хирам двадесет града в Галилейската земя. 12 А когато Хирам излезе от Тир, за да види градовете, които му бе дал Соломон, те не му се харесаха. 13 И рече: Що за градове са тези, които си ми дал, брате? И ги нарече земя Хавул, както се нарича и до днес. 14 И Хирам изпрати на царя сто и двадесет таланта злато.
15 И ето причината на данъка, който цар Соломон събра: да съгради Господния дом и своя дом, също и Мило, и Ерусалимската стена, и Хацор, Магедон и Гезер. 16 (Защото египетският цар, Фараон, беше дошъл и превзел Гезер, и го беше изгорил с огън и избил ханаанците, които живееха в града, и го беше дал в зестра на дъщеря си, Соломоновата жена.) 17 И Соломон съгради освен Гезер и долен Веторон, 18 Баалат, Тадмор в пустата част на Юдовата земя, 19 и всички градове, в които Соломон имаше житници, градовете за колесниците, градовете за конниците и всичко, което пожела Соломон да съгради в Ерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си. 20 А всички люде, останали от аморейците, хетите, ферезейците, евейците и евусейците, които не бяха от израиляните, 21 техните потомци, останали след тях в земята, които израиляните не можаха да изтребят, Соломон събра за задължителни работници, каквито са и до днес. 22 Но от израиляните Соломон не направи никого задължителен работник; а те бяха военни мъже и негови служители, негови първенци, негови военачалници и началници на колесниците му и на конниците му. 23 Главните началници, които надзираваха Соломоновите работи, бяха петстотин и петдесет души; те началстваха над людете, които вършеха работите.
24 А Фараоновата дъщеря се пренесе от Давидовия град в своя дом, който Соломон беше построил за нея; тогава той съгради Мило.
25 И три пъти в годината Соломон принасяше всеизгаряния и примирителни приноси върху олтар, който бе издигнал на Господа, и кадеше върху него пред Господа, след като свърши храма.
26 Цар Соломон построи и кораби в Ецион-Гебер, който е при Елот, на брега на Червено море, в Едомската земя. 27 И на корабите Хирам прати от слугите си, опитни моряци, да бъдат със Соломоновите слуги. 28 Те отидоха в Офир, откъдето взеха четиристотин и двадесет таланта злато и го донесоха на цар Соломон.
© Библейска лига - България

10

Савската царица посещава Соломон

1 И Савската царица, като чу за славата на Соломон във връзка с Господнето име, дойде да го изпита с мъчни въпроси. 2 Дойде в Ерусалим с една твърде голяма свита, с камили, натоварени с аромати, и с твърде много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломон, говори с него за всичко, което имаше на сърцето си. 3 И Соломон отговори на всичките ѝ въпроси; нямаше нищо скрито за царя, което не можа да ѝ обясни. 4 А като видя Савската царица цялата мъдрост на Соломон и дома, който бе построил, 5 ястията на трапезата му, настаняването на слугите му и прислужването на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и процесията, която го съпровождаше нагоре към Господния дом, не остана дух в нея. 6 И каза на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти. 7 Аз не вярвах на думите, докато не дойдох и не видях с очите си; но ето, и половината не ми е била казана; мъдростта ти и благоденствието ти надминават слуха, който бях чула. 8 Честити мъжете ти, честити тези твои слуги, които стоят всякога пред тебе и слушат мъдростта ти. 9 Да бъде благословен Господ, твоят Бог, Който е имал благоволение към тебе да те постави на Израилевия престол. Понеже Господ е възлюбил Израил завинаги, затова те е поставил цар, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда. 10 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не дойде повече такова изобилие от аромати, като онези, които Савската царица подари на Соломон. 11 Още и Хирамовите кораби, които докарваха злато от Офир, докараха от Офир и голямо изобилие алмугови дървета и скъпоценни камъни. 12 А от алмуговите дървета царят направи прегради в Господния дом и в царския дом, също и арфи, и псалтири за певците; такива алмугови дървета не бяха донасяни, нито бяха виждани до този ден. 13 И цар Соломон даде на Савската царица всичко, каквото тя пожела и каквото поиска, освен онова, което Соломон ѝ подари според царското си благоволение. И тъй, тя се върна със слугите си, и си отиде в своята земя.

Соломоновото величие

14 А теглото на златото, което идваше за Соломон всяка година, беше шестстотин и шестдесет и шест златни таланта, 15 освен онова, което се внасяше от купувачите, от товарите на търговците, от всички арабски царе и от управителите на страната. 16 И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикли злато отиде за всеки щит; 17 и триста щитчета от ковано злато; три мини злато отиде за всяко щитче; и царят ги положи в Дома на Ливанския лес. 18 Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с най-чисто злато. 19 Престолът имаше шест стъпала и върхът на престола беше кръгъл отзад; и имаше облегалка от двете страни на седалището, и два лъва стояха край облегалките. 20 А там, върху шестте стъпала, от двете страни, стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е правило в никое царство. 21 И всички потири на цар Соломон бяха златни, и всички съдини в Дома на Ливанския лес – от чисто злато; ни един не бе от сребро; среброто се считаше за нищо в Соломоново време. 22 Защото царят имаше на море тарсиска флота, заедно с флотата на Хирам; веднъж на три години тази тарсиска флота идваше и докарваше злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.
23 Така цар Соломон надмина всички царе на света по богатство и мъдрост. 24 И целият свят търсеше Соломоновото присъствие, за да чуе мъдростта, която Бог бе вложил в сърцето му. 25 И всяка година донасяха, всеки човек, подаръка си: сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мулета. 26 Соломон събра колесници и конници; имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесници и при царя в Ерусалим. 27 И царят направи среброто да изобилства в Ерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници. 28 И конете, които имаше Соломон, се докарваха от Египет; и царските търговци ги купуваха по стада с определена цена. 29 А всяка колесница се внасяше от Египет за шестстотин сребърни сикли и всеки кон – за сто и петдесет; а Соломоновите търговци на свой ред ги доставяха на всички хетски царе и на сирийските царе.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Марк

4

Притчата за сеяча

1 И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седеше в езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото. 2 И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си: 3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее. 4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха, та ги изкълваха. 5 Други паднаха на канаристо място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва; 6 а когато изгря слънцето, прегоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, та не дадоха плод. 8 А други паднаха на добра земя и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто. 9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 И когато остана самичък, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите. 11 И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко бива в притчи; 12 тъй че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират; да не би да се обърнат и да им се прости [грехът]. 13 И казва им: Не разбирате ли тази притча? А как тогава ще разберете всичките притчи? 14 Сеячът сее словото. 15 А онези край пътя, където се сее словото, са такива, които, като го чуят, Сатана веднага идва и грабва посяното в тях слово. 16 Също и посяното на канаристите места са тези, които, като чуят словото, веднага с радост го приемат; 17 нямат обаче корен в себе си, а са кратковременни; после, като настане напаст или гонение поради словото, веднага се съблазняват. 18 Посяното между тръните са онези, които са слушали словото; 19 но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат в тях, заглушават словото, и то става безплодно. 20 А посяното на добрата земя са тези, които слушат словото, приемат го и дават плод, тридесет, шестдесет и стократно.

Лампа на светилник

21 И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не за това ли, за да го поставят на светилника? 22 Защото няма нещо тайно, което да не се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве. 23 Ако има някой уши да слуша, нека слуша. 24 Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, ще ви се отмери, и на вас, които слушате ще ви се прибави. 25 Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

Притчата за поникващото семе

26 И каза: Божието царство е също както когато човек хвърли семе в земята; 27 и спи, и става нощем и денем; а как никне и расте семето, той не знае. 28 Земята сама по себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа. 29 А когато узрее плодът, начаса изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

Притчата за синаповото зърно

30 При това каза: На какво да оприличим Божието царство, или с каква притча да го представим? 31 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята; 32 но когато се посее, расте и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслоняват небесните птици.
33 С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат. 34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

Исус укротява бурята

35 И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отвъдната страна. 36 И като разпуснаха народа, взеха Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него. 37 И вдигна се голяма буря, и вълните връхлетяха в ладията, така че тя вече се пълнеше с вода. 38 А Той беше в задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме? 39 И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина. 40 И рече им: Защо сте тъй страхливи? Още ли нямате вяра? 41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

73

1 Асафов псалом.
Благ е наистина Бог към Израил,
към чистосърдечните.
2 А колкото за мене, нозете ми почти се препънаха,
без малко да се подхлъзнат стъпките ми.
3 Защото завидях на надменните,
като гледах благоденствието на нечестивите.
4 Понеже не се притесняват при умирането си,
но тялото им е тлъсто.
5 Нямат общите човешки трудности,
нито са измъчвани като другите човеци.
6 Затова, гордостта като верижка окръжава шията им,
насилието обличат като дреха.
7 Очите им изпъкват от тлъстина;
нечестие блика от закоравелите им сърца.
8 Присмиват се и говорят нечестиво за насилие;
говорят горделиво.
9 Раззинват устата си до небето
и езикът им обхожда земята.
10 Затова отбиват се при тях людете Му;
пият с пълна чаша.
11 И казват: Откъде знае Бог?
и: Има ли знание у Всевишния?
12 Ето, такива са нечестивите.
Винаги са благополучни.
Умножават богатство.
13 Наистина ли аз съм напразно очистил сърцето си
и съм измил в невинност ръцете си,
14 тъй като съм измъчван цял ден
и наказван всяка заран.
15 Ако речех да говоря така,
ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
16 и мислех как да разбера това,
но ми се виждаше много мъчно,
17 докато влязох в Божието светилище
и размишлявах върху сетнината им.
18 Ти наистина си ги поставил на плъзгави места,
хвърлил си ги в разорение.
19 Как изведнъж стигат в запустение!
Съвършено се довършват от ужаси.
20 Както се презира съновидение, когато се събуди някой,
така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им.
21 Но тогава моето сърце кипеше,
и вътрешността ми се терзаеше.
22 Дотолкова бях обезумял и не разбирах!
Бях като скот пред Тебе.
23 Обаче аз винаги съм с Тебе;
Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24 Чрез съвета Си ще ме водиш
и след това ще ме приемеш в слава.
25 Кого имам на небето, освен Тебе?
И на земята не желая другиго, освен Тебе.
26 Чезне плътта ми и сърцето ми;
но Бог е сила на сърцето ми и вечният ми дял.
27 Защото, ето тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат;
Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
28 Но за мене е добре да се приближа при Бога;
Тебе, Господи Боже, направих свое прибежище,
за да възгласявам всичките Твои дела.
© Библейска лига - България