Основен / ден 190

Стар Завет

Еклисиаст

1

Всичко е безсмислено

1 Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим:
2 Суета на суетите – казва проповедникът, –
суета на суетите, всичко е суета.
3 Каква полза за човека от целия му труд,
с който се труди под слънцето?
4 Едно поколение преминава и друго поколение идва,
а земята вечно стои.
5 Слънцето изгрява и слънцето залязва,
и бърза да се върне към мястото, където изгрява.
6 Вятърът духа на юг
и се връща на север;
върти ли се върти,
и пак се връща в своя кръговрат.
7 Всички реки се вливат в морето
и пак морето не се напълва;
на мястото, откъдето идват реките,
там те отново се връщат.
8 Всички неща са досадни –
повече отколкото човек може да изкаже.
Окото не се насища с гледане,
нито се пълни ухото със слушане.
9 Каквото е било, пак ще бъде;
и каквото се е правило, пак ще се прави –
няма нищо ново под слънцето.
10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж, това е ново?
То вече е станало през вековете, които са били преди нас.
11 Няма спомен за предишните поколения,
нито ще се помнят бъдещите поколения
от онези, които ще дойдат след тях.

Мъдростта е безсмислена

12 Аз, проповедникът, бях цар
над Израил в Ерусалим.
13 Аз предадох сърцето си да издирвам
и да изпитвам чрез мъдростта
всичко, което става под небето.
Какво тежко бреме е възложил Бог върху човешките чада!
14 Видях всички дела, които се вършат под слънцето;
и ето, всичко е суета и гонене на вятъра.
15 Кривото не може да се изправи;
и това, което го няма, не може да се преброи.
16 Мислех си в сърцето:
Ето, станах велик и умножих мъдростта си
повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;
да, сърцето ми е придобило много мъдрост и знание.
17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта
и да позная лудостта и безумието,
но узнах, че и това е гонене на вятъра.
18 Защото в многото мъдрост има много тъга;
и който трупа знание, трупа и печал.
© Библейска лига - България

2

Удоволствията са безсмислени

1 Рекох си в сърцето:
Ела сега да те изпитам с веселба
и наслади се с блага;
но ето, и това се оказа суета.
2 Казах за смеха: Глупост е.
И за веселбата: Каква полза от нея?
3 Опитах да веселя плътта си с вино,
докато сърцето ми още се управлява от мъдростта,
и да прегърна глупостта, докато видя какво е добре да правят човешките чада
под небето през всичките дни на живота си.
4 Заех се с големи работи:
съградих си къщи;
насадих си лозя;
5 направих си градини и паркове
и насадих в тях всякакви плодни дървета;
6 направих си водоеми, за да поя от тях
насадения с дървета лес;
7 купих си слуги и слугини,
и имах слуги, родени в дома ми;
имах още едър и дребен добитък
повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим.
8 Събрах си и сребро, и злато,
и скъпоценности на царе и области;
набавих си певци и певици,
и насладите за човешките чада –
наложници твърде много.
9 Станах велик и се издигнах
повече от всички, които са били
преди мене в Ерусалим;
още и мъдростта ми си остана в мене.
10 И от всичко, което пожелаха очите ми,
нищо не им отказах;
не спрях сърцето си от никаква веселба.
Сърцето ми се радваше във всяка моя работа
и това беше делът ми от целия ми труд.
11 Тогава разгледах всичките дела,
които бяха извършили ръцете ми,
и труда, с който бях се трудил;
и ето, всичко беше суета и гонене на вятъра,
и нямаше полза под слънцето.

Мъдростта и глупостта са безсмислени

12 И обърнах се да разгледам мъдростта, лудостта и безумието,
защото какво може да направи човек след царя,
освен онова, което е вече направено?
13 И видях, че мъдростта превъзхожда безумието,
както светлината превъзхожда тъмнината.
14 На мъдрия очите са в главата му,
а безумният ходи в тъмнина;
обаче аз узнах още, че една участ постига и двамата.
15 Тогава рекох в сърцето си:
Каквото постига безумния,
това ще постигне и мене.
Каква полза тогава от това, че съм мъдър?
Затова рекох в сърцето си, че и това е суета.
16 Защото както за безумния, така и за мъдрия
не остава дълъг спомен;
понеже в идните дни и двамата ще бъдат забравени.
Както умира мъдрият,
тъй умира и безумният.

Трудът е безсмислен

17 Затова намразих живота,
защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето,
понеже всичко е суета и гонене на вятъра.
18 Намразих още и целия си труд,
с който съм се трудил под слънцето,
защото трябва да го оставя на някой, който ще дойде след мене.
19 А кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен?
Но пак той ще властва над целия ми труд, с който съм се трудил
и с който съм показал мъдрост под слънцето.
И това е суета.
20 Затова сърцето ми започна да се отчайва
поради целия труд, с който съм се трудил под слънцето.
21 Защото един човек може да се труди
с мъдрост, със знание и със сполука,
а после трябва да остави всичко за дял на някого,
който не е участвал в труда му.
И това е суета и голямо зло.
22 Защото каква полза за човека
от целия му труд и грижи,
с които се изморява под слънцето?
23 Понеже всичките му дни са скърби
и усърдният му труд – печал;
даже и нощем сърцето му не
си почива.
И това е суета.
24 Няма по-добро за човека, освен да яде и да пие,
и да намира наслада за душата си в плодовете на труда си.
И аз видях, че и това е от Божията ръка.
25 Защото кой може да яде
и кой може да се наслаждава без Бога?
26 Понеже Бог дава на угодния Нему човек
мъдрост, знание и радост;
а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа,
за да даде всичко на угодния Богу.
И това е суета и гонене на вятъра.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Марк

8

Исус нахранва четирите хиляди

1 През онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество, и нямаха какво да ядат, Исус повика учениците Си и каза им: 2 Жално ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат какво да ядат; 3 и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя; а някои от тях са дошли отдалеч. 4 И учениците Му Му отговориха: Откъде ще може някой да насити тези с хляб тук, в това уединено място? 5 И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем. 6 И заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даваше на учениците Си, за да ги сложат. И сложиха ги пред народа. 7 Имаха и малко рибки; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях. 8 И ядоха, и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи, седем кошници. 9 А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди души; и разпусна ги.
10 И веднага влезе в ладията с учениците Си, и дойде в Далманутанските предели. 11 И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето. 12 А Той въздъхна дълбоко в духа си и рече: Защо иска този род знамение? Истина ви казвам: На този род няма да се даде знамение. 13 И остави ги, като влезе пак в ладията и мина на отвъдната страна.

Квасът на фарисеите и Ирод

14 Но учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха със себе си в ладията повече от един самун. 15 И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод. 16 И те разискваха помежду си, казвайки: Това е, защото нямаме хляб. 17 А Исус, като разбра това, им рече: Защо разисквате, задето нямате хляб? Още ли не виждате и не разбирате? Вкаменено ли е сърцето ви? 18 Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли? 19 Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове, пълни с къшеи вдигнахте? Казаха му: Дванадесет. 20 А когато седемте хляба – на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи вдигнахте? Казаха Му: Седем. 21 И каза им: Не разбирате ли още?

Изцеляването на сляп човек във Витсаида

22 Дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един слепец, и помолиха Му се да се докосне до него. 23 И Той хвана слепеца за ръка, та го изведе вън от селото и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо? 24 И той, като повдигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят. 25 После пак положи ръце на очите му; накара го да втренчи очите си и той оздравя, и виждаше всичко ясно. 26 И изпрати го у дома му, и каза: Недей нито влиза в селото, [нито казвай това на някого в селото].

Изповедта на Петър за Христос

27 И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си: Според хората кой съм Аз? 28 А те в отговор Му казаха: За едни – Йоан Кръстител; за други – Илия; а за други – един от пророците. 29 Тогава ги попита: А според вас кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Помазаникът. 30 И заръча им на никого да не казват за Него.

Исус предрича смъртта Си

31 И почна да ги учи, че Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне. 32 И открито говореше това. А Петър Го взе настрана и почна да Го мъмри. 33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петър, като каза: Махни се, Сатана, и иди зад Мене, защото не даваш ума си на Божиите неща, но на човешките неща.
34 И повика народа заедно с учениците Си и им рече: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва. 35 Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси. 36 Понеже каква полза за човека, като спечели целия свят, а изгуби живота си? 37 Защото, какво би дал човек в замяна за живота си? 38 Защото, ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със святите ангели.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи