Основен / ден 192

Стар Завет

Еклисиаст

6

1 Видях и друго зло под слънцето,
и то тегне върху човеците:
2 Човек, на когото Бог дава богатство, имот и почест,
така че душата му не се лишава от нищо, което би пожелал,
ала Бог не му дава власт да им се наслаждава,
а чужденец им се наслаждава.
Това е суета и е тежък недъг.
3 Ако роди човек сто чада
и живее много години,
така че дните му станат много,
а душата му не се насити с благо
и не го погребат прилично,
казвам, че мъртвороденото е по-щастливо от него;
4 защото то е дошло напразно и отива в тъмнина;
и името му се покрива с тъмнина.
5 И макар, че никога не е видяло слънцето и не е познало нищо,
то има повече покой, отколкото онзи.
6 Дори два пъти по хиляда години да би живял онзи, без да се радва на добруването си,
не отиват ли и единият, и другият на едно и също място?
7 Всичкият труд на човека е за устата му
и пак душата не се насища.
8 Защото какво предимство има мъдрият пред безумния?
Или какво предимство има сиромахът, който знае как да се държи сред живите?
9 По-добре е да се наслаждаваш с очи,
отколкото да преследваш смътни желания.
И това е суета и гонене на вятъра.
10 Онова, което съществува, вече си е получило името
и се знае, че това е човек,
и че не може да се състезава с по-силния от него.
11 Понеже колкото повече думи има, толкова повече смисълът се губи,
и каква полза за човека?
12 Защото кой знае кое е добро за човека
в този живот, през всичките дни на суетния му живот,
който минава като сянка?
Понеже кой ще извести на човека
какво ще бъде след него под слънцето?
© Библейска лига - България

7

Мъдрост

1 Добро име струва повече от
скъпоценно миро
и денят на смъртта – от деня на раждането.
2 По-добре да отидеш в дом на жалеене,
отколкото в дом на пируване,
защото смъртта е краят на всеки човек
и живият трябва да помни това в сърцето си.
3 Тъгата е по-добра от смеха;
защото когато е тъжно лицето, сърцето става по-добро.
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене,
а сърцето на безумните е в дома на веселие.
5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия,
отколкото песен от безумните.
6 Защото какъвто е пукотът от тръните под котела,
такъв е смехът на безумния.
И това е суета.
7 Наистина изнудването превръща мъдрия в безумец,
и подкупът разтлява сърцето.
8 По-добре е свършването на една работа, отколкото започването ѝ;
по-добър е дълготърпеливият, отколкото високоумният.
9 Не бързай да се ядосваш в духа си;
защото гневът почива в гърдите на безумните.
10 Не казвай: Защо предишните дни бяха по-добри от сегашните?
Защото не е мъдро да питаш за това.
11 Мъдростта е добро нещо, като наследство,
даже и по-ценна е за онези, които виждат слънцето.
12 Защото, не само че мъдростта
е защита, както и парите са защита,
но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.
13 Размисли върху делото Божие,
защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
14 Във време на благоденствие бъди весел,
а във време на злополука бъди разсъдлив;
защото Бог е поставил едното до другото,
за да не може човек да открие какво ще бъде след него.
15 Всичко съм видял в суетните си дни:
Има праведен, който загива в праведността си
и нечестив, който живее дълго в злотворството си.
16 Не се мисли за прекалено праведен,
нито за прекалено мъдър;
защо да се погубваш?
17 Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен –
защо да умреш преди времето си?
18 Добре е да се придържаш за едното
и да не оттегляш ръката си от другото,
защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете.
19 Мъдростта прави мъдрия по-силен
от десет началника в града.
20 Наистина няма праведен човек на земята,
който да струва добро и да не греши.
21 Не обръщай внимание на всички думи, които се говорят,
да не би да чуеш слугата си да те кълне –
22 защото в сърцето си знаеш, че и ти си проклинал другите много пъти.
23 Всичко това опитах чрез мъдростта
и рекох: Ще бъда мъдър;
но мъдростта се отдалечи от мене.
24 Онова, което е много далеч и твърде дълбоко –
кой може да го намери?
25 Аз отново предадох сърцето си
да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и причината за нещата,
и да позная нечестието на глупостта, безумието и лудостта;
26 и намирам, че е по-горчива от смъртта
онази жена, която е примка,
чието сърце е капан и ръцете ѝ – окови;
който е добър пред Бога, ще се отърве от нея,
а грешникът ще бъде хванат от нея.
27 Виж, това открих – казва проповедникът, –
като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината:
28 (и душата ми още я търси, но не съм я намерил)
мъж един между хиляда намерих,
но ни една жена между всички тях не намерих.
29 Ето, това само намерих:
Че Бог е направил човека праведен,
но човеците са се впуснали в много мъдрувания.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Марк

10

За развода

1 И стана оттам и дойде в Юдейските предели, и местата отвъд Йордан; и народът пак се стече при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше. 2 И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне жена си? 3 В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Мойсей? 4 А те рекоха: Мойсей е позволил да напише разводно писмо и да я напусне. 5 А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед; 6 обаче от началото на създанието Бог ги е направил мъж и жена. 7 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, 8 и двамата ще бъдат една плът; така че не са вече двама, а една плът. 9 И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва. 10 И вкъщи учениците пак Го попитаха за това. 11 И Той им каза: Който си напусне жената и се ожени за друга, прелюбодейства против нея. 12 И ако тя напусне мъжа си и се омъжи за друг, тя прелюбодейства.

Малките деца и Исус

13 Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха. 14 Но Исус, като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство. 15 Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него. 16 И прегърна ги, та ги благослови, като положи ръцете Си на тях.

Богатият млад човек

17 И когато излизаше на път, някой се завтече, коленичи пред Него и Го попита: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот? 18 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. 19 Знаеш заповедите: „Не убивай; Не прелюбодействай; Не кради; Не лъжесвидетелствай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си.“ 20 А той Му каза: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си. 21 А Исус, като го погледна, възлюби го и му рече: Едно не ти достига; иди, продай всичко, което имаш, и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и ела Ме следвай. 22 Но лицето му посърна от тези думи, и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот. 23 А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство! 24 А учениците се смаяха от Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство [онези, които се уповават на богатството]! 25 По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богаташ да влезе в Божието царство. 26 А те се удивиха твърде много и Му казаха: Тогава кой може да се спаси? 27 Исус ги погледна и рече: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно. 28 Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. 29 Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви заради Мене и заради благовестието, 30 и да не получи стократно сега, в настоящото време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят – вечен живот. 31 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните – първи.

Исус отново предрича смъртта Си

32 А когато бяха на път за Ерусалим, Исус вървеше пред тях; а те се удивяваха, и онези, които Го следваха, бяха обзети от страх. И като събра дванадесетте, започна да им казва това, което щеше да Го сполети: 33 Ето, ние възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците; 34 и ще се поругаят над Него, ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще възкръсне.

Молбата на Яков и Йоан

35 Тогава се приближиха до Него Яков и Йоан, Зеведеевите синове, и Му казаха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото и да поискаме от Тебе. 36 А Той им каза: Какво желаете да ви сторя? 37 Те Му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоята слава. 38 А Исус им рече: Не знаете как во искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? 39 Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; 40 но да седнете отдясно Ми или отляво Ми, не зависи от Мене, а ще се даде на онези, за които е било приготвено. 41 А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Яков и Йоан. 42 Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че онези, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властват над тях. 43 Но между вас няма да бъде така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде слуга; 44 и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките. 45 Защото наистина Човешкият Син не дойде, за да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.

Слепият Вартимей проглежда

46 Дойдоха в Ерихон; и когато излизаше от Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя. 47 И като чу, че бил Исус Назарянинът, започна да вика, казвайки: Исусе, Сине Давидов, смили се над мене! 48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мене! 49 И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те. 50 И той си хвърли дрехата и скокна, та дойде при Исуса. 51 И Исус проговори и му каза: Какво искаш да ти сторя? Слепецът му рече: Учителю, да прогледна. 52 А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледна, и тръгна след Него по пътя.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

75

1 За диригента, по „Не разорявай“, Асафов псалом. Песен.
Славословим Те, Боже, славословим;
и е близо при нас явлението на името Ти; разгласяват се
чудесните Ти дела.
2 Когато дойде определеното време,
Аз ще съдя с правота.
3 Ако и да се разтопи земята с всичките ѝ жители,
Аз закрепвам стълбовете ѝ. (Села.)
4 Рекох на надменните: Не постъпвайте надменно.
И на нечестивите: Не издигайте рог;
5 не вдигайте високо рога си,
не говорете с корав врат.
6 Защото нито от изток, нито от запад,
нито от планинската пустиня иде съд;
7 но Бог е съдията:
едного Той снижава, а другиго издига.
8 Защото в ръката на Господа има чаша и виното се пени;
тя е пълна с кипящо вино с подправки, от което и Той налива;
и даже утайката му ще прецедят и ще изпият всичките
нечестиви на земята.
9 А аз ще разгласявам винаги Якововия Бог,
на Него ще пея хваления.
10 И ще отсека всичките рогове на нечестивите;
а роговете на праведните ще се издигнат.
© Библейска лига - България