План за четене на Библията

Основен / ден 193

Стар Завет

Еклисиаст

8

1 Кой е като мъдрия? И кой знае тълкуването на нещата?
Мъдростта на човека просветлява лицето му
и коравината на лицето му се променя.

Покорявай се на царя


2 Аз те съветвам да пазиш царската заповед
най-вече заради клетвата ти пред Бога.
3 Не бързай да излезеш от присъствието на царя;
и не упорствай в злотворство;
защото той ще направи каквото поиска,
4 тъй като думата на царя има власт,
кой може да му рече: Какво правиш?
5 Който пази неговата заповед, няма да види зло;
и сърцето на мъдрия знае време и присъда.
6 Понеже за всяко нещо си има време и присъда,
а окаяната участ на човека тегне върху него,
7 понеже не знае какво има да става,
защото кой може да му яви какво ще бъде?
8 Няма човек, който да има власт над духа, та да го задържи,
нито да има власт над деня на своята смърт;
и в тази война няма уволнение,
нито ще избави нечестието онези, които са се предали на него.
9 Всичко това видях, като обръщах сърцето си
към всяко дело, което става под слънцето.
Има време, когато човек властва над човека за своя вреда.
10 И така, видях нечестивите погребани,
които бяха идвали и си отивали от святото място;
и те бяха забравени в града, където бяха така постъпвали.
И това е суета.
11 Понеже присъдата за нечестиво дело не се изпълнява скоро,
сърцето на човешките чада е всецяло отдадено да върши зло.
12 Макар грешникът да извършва зло сто пъти и да дългоденства,
аз знам, че ще бъде добре на онези, които се боят от Бога, които благоговеят пред Него.
13 А на нечестивия не ще бъде добре,
нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка,
защото той не се бои от Бога.
14 Има една суета, която се среща на земята:
има праведни, на които се случва според делата на нечестивите,
и нечестиви, на които се случва според делата на праведните.
И аз си казах, че и това е суета.
15 Затова аз похвалих веселбата,
защото за човека няма по-добро под слънцето
освен да яде и да пие, и да се весели;
и това да му остава от труда му
през всичките дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.
16 Когато предадох сърцето си да позная мъдростта
и да видя онова, което става по земята, –
как очите на някои не виждат сън ни денем, ни нощем, –
17 тогава видях всичко, което Бог е направил.
Никой не може да проумее онова, което става под слънцето.
Колкото и да се труди човек да го проумее,
пак не може да открие значението му.
Дори ако мъдрият твърди че го знае,
пак не ще може да го разбере.
© Библейска лига - България

9

Еднаква съдба за всички


1 Така размишлявах над всичко това в сърцето си и заключих,
че праведните и мъдрите, и делата им са в Божията ръка;
няма човек, който да знае дали любов или омразаго очаква;
всичко е неизвестно пред тях.
2 Всичко постига всички еднакво;
една е участта на праведния и на злия,
на добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия,
на онзи, който принася жертва, и на онзи, който не принася жертва;
както се случва на добрия, така и на грешния;
на този, който се кълне, както и на онзи, който се бои да се кълне.
3 Това е злото във всичко, което става под слънцето:
Че една е участта на всички.
И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло
и лудост е в сърцето им, докато са живи,
и послеслизат при мъртвите.
4 Защото за онзи, който е сред живите, има надежда –
понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.
5 Защото живите знаят, че ще умрат,
а мъртвите не знаят нищо; нито имат занапред награда;
понеже споменът за тях е забравен.
6 И любовта им, и омразата им, и завистта им вече са изгубени,
нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето.
7 Иди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце,
защото Бог вече има благоволение в делата ти.
8Дрехите ти нека бъдат винаги бели
и миро да не липсва от главата ти.
9 Радвай се на живота с жената, която си възлюбил,
през всичките дни на суетния си живот,
които Бог ти е дал под слънцето –
през всичките твои суетни дни,
защото това е твоят дял в живота
и в труда ти, с който се трудиш под слънцето.
10 Всичко, с което се заеме ръката ти, да прави според силата си,
защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, където отиваш.
11 Обърнах се и видях под слънцето,
че победата в надбягването не е дадена на бързите,
нито боят – на силните,
нито хлябът – на мъдрите,
нито богатството – на разумните,
нито благоволението – на изкусните майстори;
но на всички се случва според времето и случая.
12 Защото човек не знае кога ще дойде часът му.
Както рибите се улавят в жестока мрежа
и както птиците се улавят в примка,
така се улавят човешките чада в бедите,
които ги връхлитат внезапно.

Мъдростта е по-добра от глупостта


13 И това видях като мъдрост под слънцето,
и тя ми се видя голяма:
14 Имаше малък град и малцина мъже в него;
и излезе срещу него велик цар и го обсади,
и издигна против него големи насипи.
15 Ала в него се намери сиромах човек, но мъдър,
и той с мъдростта си избави града;
но никой не си спомни за този сиромах човек.
16 Тогава си казах: Мъдростта струва повече от силата,
но при все това мъдростта на сиромаха се презира
и думите му не се слушат.
17 Думите на мъдрите, тихо изговорени, се слушат
повече от вика на онзи, който властва сред безумните.
18 Мъдростта струва повече от военните оръжия,
а един грешник разваля много добри неща.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Марк

11

Тържественото влизане в Ерусалим


1 И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и им казва: 2 Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
3 И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук. 4 И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързаха го. 5 И някои от стоящите там им казаха: Какво правите, та отвързвате ослето? 6 А те им говориха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги. 7 И докараха ослето при Исуса, и намятаха на него дрехите си; и Той го възседна. 8 И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други – клони, като ги сечаха от дърветата. 9 И тези, които вървяха отпред, и тези, които идеха след тях, викаха: Осанна! Благословен, Който иде в Господнето име! 10 Благословено царството на баща ни Давид, което иде [в Господнето име]; осанна във висините! 11 И Исус влезе в Ерусалим, в храма и, като разгледа всичко, понеже вече беше се свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

Исус прочиства храма


12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня. 13 И като видя отдалеч една разлистила се смокиня, дойде, дано намери нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини. 14 И Той проговори, казвайки ѝ: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе довека. И учениците Му чуха това.
15 И дойдоха в Ерусалим; и Исус, като влезе в храма, започна да пъди онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на онези, които продаваха гълъбите. 16 И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма. 17 И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи“? А вие го направихте „разбойнически вертеп“. 18 И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се удивляваше на учението Му.
19 А когато мръкваше, Той излизаше вън от града.

Изсъхналата смокиня


20 И тъй, като минаваха сутринта, видяха смокинята изсъхнала от корен. 21 И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смокинята, която Ти прокле, изсъхнала. 22 А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога. 23 Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Вдигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, то ще стане. 24 Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне. 25 И когато се изправяте на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения. 26 [Но ако вие не прощавате, то и Отец ви, Който е на небесата, не ще ви прости съгрешенията.]

Властта на Исус поставена под съмнение


27 И дойдоха пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините и Му казват: 28 С каква власт правиш това? Или кой Ти е дал тази власт да правиш това? 29 Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това. 30 Йоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете Ми. 31 И те разискваха помежду си, казвайки: Ако речем: От небето, ще каже: Тогава защо не го повярвахте? 32 Но ако речем: От човеците... (бояха се от народа; защото всички искрено считаха Йоан за пророк). 33 И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

76

1 За диригента, на струнни инструменти, Асафов псалом. Песен.
Познат е Бог в Юда;
в Израил е велико името Му.
2 В Салим е скинията Му
и обиталището Му е в Сион.
3 Там Той строши лъскавите стрели на лъка,
щита и меча, и битката. (Села.)
4 Светъл се явяваш,
по-величествен от хълмите с користите.
5 Сърцатите бяха обрани, заспаха във вечния си сън;
и никой от яките мъже не можа да вдигне ръце.
6 От Твоето мъмрене, Боже Яковов,
паднаха в дълбок сън и колесници, и коне.
7 Ти, сам Ти, си страшен;
и кой може да устои пред лицето Ти, когато се разгневиш?
8 Направил си да се чуе от небето присъда;
земята се убоя и утихна,
9 когато Бог стана да съди,
за да спаси всичките кротки на земята. (Села.)
10 Наистина човешката ярост ще се обърне в хвала на Тебе;
остатъка от яростта ще укротиш.
11 Обричайте се и изпълнявайте оброците си на Господа, вашия Бог;
всички, които са около Него, нека принасят дарове на Достопочитаемия.
12 Той снишава гордостта на князете, страшен е за земните царе.
© Библейска лига - България