Основен / ден 194
Стар Завет
Еклисиаст
10
1 Както умрелите мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи,така и малко безумие покварява онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.
2 Сърцето на мъдрия го насочва надясно,а сърцето на безумния – го насочва наляво.
3 Дори когато ходи в пътя, на безумния ум не му достигаи той показва на всички колко е безумен.
4 Ако гневът на управника се надигне против тебе, не напускай мястото си:защото кротостта предпазва от големи грешки.
5 Има зло, което видях под слънцето,грешка, която произхожда от владетеля:
6 безумните са поставени на високо място,а богатите стоят ниско.
7 Видях слуги на конеи князе, ходещи като слуги по земята.
8 Който копае яма, сам ще падне в нея;и който събаря ограда, него змия ще ухапе.
9 Който кърти камъни, ще се нарани от тях;и който цепи дърва, се излага на опасност от тях.
10 Ако се изтъпи брадвата и не се наточи острието щ,нужна е повече сила, но умението ще донесе успех.
11 Ако змията не се омае, ще ухапе змиеукротителя;и клеветникът не е по-добър.
12 Думите от устата на мъдрия са благодатни,а устните на безумния ще погълнат самия него;
13 първите думи, които изговаря, са безумие,а краят на речта му – пакостна лудост.
14 Безумният тъй също умножава думи,но никой не знае какво ще бъде;а и кой може да му открие какво ще бъде след него?
15 Трудът на безумния го уморява така, че не намира пътя за града.
16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете,а князете ти пируват отрано!
17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни,а князете ти пируват в подходящо време – за подкрепа, а не за опиване!
18 От голяма леност пропада къщният покрив;и от безделието на ръцете къщата прокапва.
19 Угощение се прави за веселба и виното весели живота,а парите са отговор на всичко.
20 Да не прокълнеш царя даже в мисълта си,да не прокълнеш богатия в спалнята си,защото небесна птица ще отнесе думите тии крилатото ще извести реченото от тебе.
© Библейска лига - България11
Хляб по водата
1 Хвърли хляба си по водата,защото след много дни ще го намериш.
2 Дай дял на седмина и дори на осмина,защото не знаеш каква беда ще сполети земята.
3 Ако са пълни облаците, изливат дъжд на земята.И ако падне дърво на юг или на север,където падне, там ще остане.
4 Който се взира във вятъра, няма да сее;и който гледа към облаците, няма да жъне.
5 Както не знаеш пътищата на духа,нито как се образуват костите в майчината утроба,така не знаеш и делата на Бога,Твореца на всичко.
6 Сей семето си сутрин и вечер не въздържай ръката си,защото не знаеш кое ще успее – това ли или онова,или дали ще са и двете еднакво добри.
Помни своя Създател в младостта си
7 Наистина светлината е сладкаи приятно е на очите да гледат слънцето.
8 Да! Ако и да живее човек много години,нека се весели през всички тях;но нека си спомня и за дните на тъмнината, защото ще бъдат много.Всичко, което иде, е суета.
9 Весели се, младежо, в младостта сии нека се радва сърцето ти в дните на младостта ти;ходи по пътищата на сърцето сии според каквото виждат очите ти!Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.
10 Затова премахни тревогата от сърцето сии отклонявай злото от тялото си,защото младостта и юношеството са суета.
© Библейска лига - България12
1 И помни своя Създател в дните на младостта си,преди да дойдат дните на злотои настанат години, когато ще речеш: Не намирам наслада в тях, –
2 преди да се помрачат слънцето и светлината, луната и звездите,и да се върнат облаците след дъжда;
3 преди да настъпи денят,когато стражите на къщата затреперяти силните мъже се прегърбят,и онези, които мелят, престанат, защото са намалели,и онези, които гледат презпрозорците, помръкнат;
4 когато вратите към пътя се затворяти отслабне гласът на мелницата;и при гласа на птиците започне да става човек,и всички звуци на песента им заглъхнат;
5 още когато започне да се бои човек от всичко високои трепери по пътя;когато бадемовото дърво разцъфне и скакалецът натежи, и всяка охота изчезне,защото човек отива към вечния си доми жалеещите обикалят улиците;
6 преди да се скъса сребърната струна и да се счупи златната чаша;преди да се строши стомната при извораили се счупи колелото над кладенеца
7 и се върне пръстта в земята, откъдето е дошла,и духът се върне при Бога, Който го е дал.
8 Суета на суетите – казва проповедникът, –всичко е суета.
Заключение
9 И колкото по-мъдър ставаше проповедникът,толкова повече поучаваше народа на знание;а най-вече слушаше и проучваше,и събираше много притчи.
10 Проповедникът се стараеше да намери полезни думии с правота написа думи на истина.
11 Думите на мъдрите са като остени;като забити гвоздеи са събраните им слова,дадени от единия Пастир.
12 И още, сине мой, не бързай, знай,че правенето на много книги няма крайи от многото изучаване се изморява плътта.
13 Нека чуем същината на всичко:Бой се от Бога и пази заповедите Му,понеже това е задължението на човека;
14 защото Бог ще докара на съд всяко делои всяко скрито нещо, било то добро или зло.
© Библейска лига - БългарияНов Завет
Марк
12
Притчата за наемните земеделци
1 И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин, и съгради кула, и даде го под наем на земеделци, и отиде в странство.
2 И във времето на плода изпрати един слуга до земеделците да прибере от тях плода на лозето.
3 А те го хванаха, биха го и го отпратиха без нищо.
4 И пак изпрати до тях друг слуга; и на него разбиха главата и безсрамно го оскърбиха.
5 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.
6 Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като казваше: Ще почетат сина ми.
7 А тези земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.
8 И тъй, хванаха го, та го убиха и хвърлихаго вън от лозето.
9 И тогава какво ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други.
10 Не сте ли чели и това Писание:„Камъкът, който отхвърлиха зидарите,Той стана глава на ъгъла;
11 от Господа е това,и чудно е в нашите очи“?
12 И първенците искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тази притча. И оставиха Го, и си отидоха.
Притчата за наемните земеделци
13 Тогава пращат при Него някои от фарисеите и от Иродианите, за да Го уловят в думите Му.
14 И те, като дойдоха, казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на кесаря, или не?
15 Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.
16 И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е този образ и надпис? А те Му рекоха: На кесаря.
17 И Исус им рече: Отдавайте кесаревото на кесаря, и Божието на Бога. И те Му се зачудиха.
Жененето при възкресението
18 След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и попитаха Го:
19 Учителю, Мойсей ни написа, че ако на някого умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.
20 И тъй, имаше седем братя; и първият взе жена, и когато умря, не остави потомък.
21 Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.
22 Взеха я и седемте, и не оставиха потомство. А след всички умря и жената.
23 Във възкресението на кого от тях ще бъде жена? Защото и седемте я имаха за жена.
24 Исус им каза: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила?
25 Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.
26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Мойсей, на мястото за къпината, как Бог му говори, казвайки: „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“?
27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.
Най-голямата заповед
28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е първа от всички?
29 Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ;
30 и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“.
31 А втората [подобна на нея] е: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. Друга заповед по-голяма от тези няма.
32 И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг, освен Него;
33 и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.
34 И Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.
Чий Син е Христос?
35 И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как казват книжниците, че По мазаникът е Давидов Син?
36 Сам Давид каза чрез Святия Дух:„Рече Господ на Моя Господ:седи отдясно Ми,докато положа враговете Ти за Твое подножие“.
37 Сам Давид Го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.
38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите,
39 и първите столове в синагогите, и първите места при угощенията;
40 тия, които изпояждат домовете на вдовиците даже когато за показ принасят дълги молитви. Тези ще приемат по-голямо осъждение.
Дарението на вдовицата
41 И Исус, като седна срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.
42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, тоест, един кодрант.
43 И повика учениците Си, и каза им: Истина ви казвам: Тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;
44 защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше, целия си имот.
© Библейска лига - БългарияПсалми и Притчи