Основен / ден 194

Стар Завет

Еклисиаст

10

1 Както умрелите мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи,
така и малко безумие покварява онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.
2 Сърцето на мъдрия го насочва надясно,
а сърцето на безумния – го насочва наляво.
3 Дори когато ходи в пътя, на безумния ум не му достига
и той показва на всички колко е безумен.
4 Ако гневът на управника се надигне против тебе, не напускай мястото си:
защото кротостта предпазва от големи грешки.
5 Има зло, което видях под слънцето,
грешка, която произхожда от владетеля:
6 безумните са поставени на високо място,
а богатите стоят ниско.
7 Видях слуги на коне
и князе, ходещи като слуги по земята.
8 Който копае яма, сам ще падне в нея;
и който събаря ограда, него змия ще ухапе.
9 Който кърти камъни, ще се нарани от тях;
и който цепи дърва, се излага на опасност от тях.
10 Ако се изтъпи брадвата и не се наточи острието щ,
нужна е повече сила, но умението ще донесе успех.
11 Ако змията не се омае, ще ухапе змиеукротителя;
и клеветникът не е по-добър.
12 Думите от устата на мъдрия са благодатни,
а устните на безумния ще погълнат самия него;
13 първите думи, които изговаря, са безумие,
а краят на речта му – пакостна лудост.
14 Безумният тъй също умножава думи,
но никой не знае какво ще бъде;
а и кой може да му открие какво ще бъде след него?
15 Трудът на безумния го уморява така, че не намира пътя за града.
16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете,
а князете ти пируват отрано!
17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни,
а князете ти пируват в подходящо време – за подкрепа, а не за опиване!
18 От голяма леност пропада къщният покрив;
и от безделието на ръцете къщата прокапва.
19 Угощение се прави за веселба и виното весели живота,
а парите са отговор на всичко.
20 Да не прокълнеш царя даже в мисълта си,
да не прокълнеш богатия в спалнята си,
защото небесна птица ще отнесе думите ти
и крилатото ще извести реченото от тебе.
© Библейска лига - България

11

Хляб по водата

1 Хвърли хляба си по водата,
защото след много дни ще го намериш.
2 Дай дял на седмина и дори на осмина,
защото не знаеш каква беда ще сполети земята.
3 Ако са пълни облаците, изливат дъжд на земята.
И ако падне дърво на юг или на север,
където падне, там ще остане.
4 Който се взира във вятъра, няма да сее;
и който гледа към облаците, няма да жъне.
5 Както не знаеш пътищата на духа,
нито как се образуват костите в майчината утроба,
така не знаеш и делата на Бога,
Твореца на всичко.
6 Сей семето си сутрин и вечер не въздържай ръката си,
защото не знаеш кое ще успее – това ли или онова,
или дали ще са и двете еднакво добри.

Помни своя Създател в младостта си

7 Наистина светлината е сладка
и приятно е на очите да гледат слънцето.
8 Да! Ако и да живее човек много години,
нека се весели през всички тях;
но нека си спомня и за дните на тъмнината, защото ще бъдат много.
Всичко, което иде, е суета.
9 Весели се, младежо, в младостта си
и нека се радва сърцето ти в дните на младостта ти;
ходи по пътищата на сърцето си
и според каквото виждат очите ти!
Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.
10 Затова премахни тревогата от сърцето си
и отклонявай злото от тялото си,
защото младостта и юношеството са суета.
© Библейска лига - България

12

1 И помни своя Създател в дните на младостта си,
преди да дойдат дните на злото
и настанат години, когато ще речеш: Не намирам наслада в тях, –
2 преди да се помрачат слънцето и светлината, луната и звездите,
и да се върнат облаците след дъжда;
3 преди да настъпи денят,
когато стражите на къщата затреперят
и силните мъже се прегърбят,
и онези, които мелят, престанат, защото са намалели,
и онези, които гледат през
прозорците, помръкнат;
4 когато вратите към пътя се затворят
и отслабне гласът на мелницата;
и при гласа на птиците започне да става човек,
и всички звуци на песента им заглъхнат;
5 още когато започне да се бои човек от всичко високо
и трепери по пътя;
когато бадемовото дърво разцъфне и скакалецът натежи, и всяка охота изчезне,
защото човек отива към вечния си дом
и жалеещите обикалят улиците;
6 преди да се скъса сребърната струна и да се счупи златната чаша;
преди да се строши стомната при извора
или се счупи колелото над кладенеца
7 и се върне пръстта в земята, откъдето е дошла,
и духът се върне при Бога, Който го е дал.
8 Суета на суетите – казва проповедникът, –
всичко е суета.

Заключение

9 И колкото по-мъдър ставаше проповедникът,
толкова повече поучаваше народа на знание;
а най-вече слушаше и проучваше,
и събираше много притчи.
10 Проповедникът се стараеше да намери полезни думи
и с правота написа думи на истина.
11 Думите на мъдрите са като остени;
като забити гвоздеи са събраните им слова,
дадени от единия Пастир.
12 И още, сине мой, не бързай, знай,
че правенето на много книги няма край
и от многото изучаване се изморява плътта.
13 Нека чуем същината на всичко:
Бой се от Бога и пази заповедите Му,
понеже това е задължението на човека;
14 защото Бог ще докара на съд всяко дело
и всяко скрито нещо, било то добро или зло.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Марк

12

Притчата за наемните земеделци

1 И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин, и съгради кула, и даде го под наем на земеделци, и отиде в странство. 2 И във времето на плода изпрати един слуга до земеделците да прибере от тях плода на лозето. 3 А те го хванаха, биха го и го отпратиха без нищо. 4 И пак изпрати до тях друг слуга; и на него разбиха главата и безсрамно го оскърбиха. 5 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха. 6 Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като казваше: Ще почетат сина ми. 7 А тези земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше. 8 И тъй, хванаха го, та го убиха и хвърлихаго вън от лозето. 9 И тогава какво ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други. 10 Не сте ли чели и това Писание:
„Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
Той стана глава на ъгъла;
11 от Господа е това,
и чудно е в нашите очи“?
12 И първенците искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тази притча. И оставиха Го, и си отидоха.

Притчата за наемните земеделци

13 Тогава пращат при Него някои от фарисеите и от Иродианите, за да Го уловят в думите Му. 14 И те, като дойдоха, казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на кесаря, или не? 15 Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя. 16 И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е този образ и надпис? А те Му рекоха: На кесаря. 17 И Исус им рече: Отдавайте кесаревото на кесаря, и Божието на Бога. И те Му се зачудиха.

Жененето при възкресението

18 След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и попитаха Го: 19 Учителю, Мойсей ни написа, че ако на някого умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си. 20 И тъй, имаше седем братя; и първият взе жена, и когато умря, не остави потомък. 21 Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият. 22 Взеха я и седемте, и не оставиха потомство. А след всички умря и жената. 23 Във възкресението на кого от тях ще бъде жена? Защото и седемте я имаха за жена. 24 Исус им каза: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила? 25 Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата. 26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Мойсей, на мястото за къпината, как Бог му говори, казвайки: „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“? 27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

Най-голямата заповед

28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е първа от всички?
29 Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ; 30 и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“. 31 А втората [подобна на нея] е: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. Друга заповед по-голяма от тези няма. 32 И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг, освен Него; 33 и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви. 34 И Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

Чий Син е Христос?

35 И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как казват книжниците, че По мазаникът е Давидов Син? 36 Сам Давид каза чрез Святия Дух:
„Рече Господ на Моя Господ:
седи отдясно Ми,
докато положа враговете Ти за Твое подножие“.
37 Сам Давид Го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.
38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите, 39 и първите столове в синагогите, и първите места при угощенията; 40 тия, които изпояждат домовете на вдовиците даже когато за показ принасят дълги молитви. Тези ще приемат по-голямо осъждение.

Дарението на вдовицата

41 И Исус, като седна срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много. 42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, тоест, един кодрант. 43 И повика учениците Си, и каза им: Истина ви казвам: Тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата; 44 защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше, целия си имот.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи