Основен / ден 196

Стар Завет

3 Царе

11

Жените на Соломон

1 А цар Соломон залюби, освен Фараоновата дъщеря, много чужденки – моавки, амонки, едомки, сидонки, хетки – 2 от народите, за които Господ бе казал на израиляните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не наклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се прилепи страстно. 3 Имаше седемстотин жени от царско потекло и триста наложници; и жените му отвърнаха сърцето му от Бога. 4 Защото, когато остаря Соломон, жените му наклониха сърцето му към други богове; а сърцето му не беше праведно пред Господа, неговия Бог, както сърцето на баща му Давид. 5 Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхом, мерзостта на амонците. 6 Така Соломон стори зло пред Господа и не следваше праведно Господа, като баща си Давид. 7 В това време Соломон издигна високо място на Хемош, мерзостта на Моав, и на Молох, мерзостта на амонците, на хълма, който е срещу Ерусалим. 8 Така направи и за всичките си жени – чужденки, които кадяха и принасяха жертви на боговете си.
9 И Господ се разгневи на Соломон, понеже сърцето му се отвърна от Господа, Израилевия Бог, Който му се бе явявал два пъти 10 и му бе заповядвал да не отива след други богове; но той не опази онова, което Господ заповяда. 11 Затова Господ каза на Соломон: Понеже това се върши от тебе и ти не опази завета Ми и повеленията, които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от тебе и ще го дам на слугата ти. 12 Но заради баща ти Давид, в твоите дни няма да направя това; от ръката на сина ти ще го откъсна. 13 Обаче няма да откъсна цялото царство; едно племе ще дам на сина ти заради слугата Ми Давид и заради Ерусалим, който съм избрал.

Противниците на Соломон

14 След това Господ повдигна противник на Соломон, едомеца Адад, който бе от царско потекло в Едом. 15 Защото, когато Давид беше в Едом и военачалникът Йоав бе отишъл да погребе избитите, като бе убил всеки от мъжки пол в Едом, 16 (понеже Йоав престоя там с целия Израил шест месеца, докато изтреби всеки от мъжки пол в Едом), 17 Адад побягна и с него няколко едомци от слугите на баща му, за да отидат в Египет; а Адад беше още малко дете.
18 И като се вдигнаха от Мадиам, дойдоха в Паран; и вземайки със себе си мъже от Паран, дойдоха в Египет при египетския цар, Фараон, който му даде къща, определи му храна и му даде земя. 19 И Адад придоби голямо благоволение пред Фараон, така че той му даде за жена балдъза си, сестрата на царица Тахпенеса. 20 И Тахпенесината сестра му роди син Генуват, когото Тахпенеса отби във Фараоновия дом; и Генуват живееше в дома на Фараон между неговите синове. 21 И когато Адад чу в Египет, че Давид заспал с бащите си и че военачалникът Йоав умрял, Адад каза на Фараон: Пусни ме да си отида в моята страна. 22 А Фараон му каза: От какво си лишен при мене, че искаш да отидеш в страната си? И отговори: От нищо; но както и да е, пусни ме.
23 Бог му повдигна и друг противник – Резон, Елиадаевия син, който бе побягнал от господаря си Ададезер, совския цар, 24 и който, като събра около себе си мъже, стана главатар на чета, когато Давид порази совците; и те отидоха в Дамаск, и се заселиха там, и царуваха в Дамаск. 25 Той бе противник на Израил през всичките Соломонови дни; и освен пакостите, които нанесе Адад, Резон отхвърляше властта на Израил и царуваше над Сирия.

Еровоам се бунтува срещу Соломон

26 Също и Еровоам, Наватовият син, ефремец от Сарида, Соломонов слуга, чиято майка, една вдовица, се наричаше Серуа, и той вдигна ръка против царя. 27 А ето причината, поради която той вдигна ръка против царя: Соломон беше съградил Мило и когато поправяше разваленото в стената на града на баща си Давид, 28 този Еровоам, човек силен и храбър, бе там; и Соломон, като видя, че момъкът беше способен за работа, го постави надзирател над цялата работа, наложена върху Йосифовия дом. 29 А в това време, като беше излязъл Еровоам от Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия силонецът, облечен в нова дреха; и двамата бяха сами на полето. 30 И Ахия хвана новата дреха, която носеше и я разкъса на дванадесет части. 31 И рече на Еровоам: Вземи си десет части; защото така каза Господ, Израилевият Бог: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка и ще дам на тебе десет племена; 32 (ще остане обаче и на него едно племе, заради слугата Ми Давид и заради Ерусалим – града, който съм избрал измежду всички Израилеви племена), 33 защото оставиха Мене и послужиха на Астарта, богинята на сидонците, на Хемош, бога на моавците, и на Мелхом, бога на амонците, и не ходиха в пътищата Ми да вършат онова, което е право пред Мене, и да пазят повеленията Ми и законите Ми, както правеше баща му Давид. 34 Не искам обаче да отнема цялото царство от ръката му, но ще го поставя владетел през всички дни на живота му заради слугата ми Давид, когото избрах, защото той пазеше заповедите Ми и повеленията Ми. 35 Обаче ще отнема царството от ръката на сина му и ще го дам на тебе – десет племена; 36 а на сина му ще дам едно племе, тъй че слугата Ми Давид да има всякога светилник пред Мене в Ерусалим – в града, който съм избрал за Себе Си, за да настаня там името Си. 37 А тебе ще взема и ти ще царуваш над всичко, което желае душата ти, и ще бъдеш цар над Израил. 38 И ако слушаш всичко, което ти заповядвам, и ходиш в пътищата Ми, и вършиш, което е право пред Мене, като пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както правеше слугата Ми Давид, тогава ще бъда с тебе и ще ти съградя непоклатим дом, както съградих на Давид, и ще ти дам Израил. 39 И чрез това ще оскърбя Давидовия род, но не завинаги. 40 Затова Соломон поиска да убие Еровоам. А Еровоам стана и побягна в Египет при египетския цар Сисак и остана в Египет до Соломоновата смърт.

Смъртта на Соломон

41 А останалите дела на Соломон, всичко, което извърши той, и мъдростта му, не са ли написани в Книгата на Соломоновите дела? 42 А времето на Соломоновото царуване в Ерусалим, над целия Израил, беше четиридесет години. 43 Така Соломон заспа с бащите си и беше погребан в града на баща си Давид; а вместо него се възцари синът му Ровоам.
© Библейска лига - България

12

Израил се бунтува срещу Ровоам

1 И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем се беше стекъл целият Израил, за да го направи цар. 2 И Еровоам, Наватовият син, който беше още в Египет, където бе побягнал от присъствието на цар Соломон, когато чу това, остана в Египет. 3 Но пратиха и го повикаха. Тогава Еровоам и цялото Израилево общество дойдоха и говориха на Ровоам, казвайки: 4 Баща ти направи непоносим хомота ни; сега ти облекчи жестоката ни робия на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти служим. 5 А той им каза: Идете си, чакайте три дни; после се върнете при мене. И народът си отиде. 6 Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили при баща му Соломон, когато беше още жив, и ги попита: Как ме съветвате да отговоря на тези люде? 7 Те му отговориха: Ако станеш днес слуга на тези люде, да им слугуваш, и им отговориш, като им продумаш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги завинаги. 8 Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, и се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него. 9 Попита ги: Как ме съветвате вие да отговорим на тези люде, които ми казаха: Облекчи хомота, който баща ти наложи върху нас? 10 И младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха: Така да кажеш на тези люде, които ти казаха: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го облекчиш – така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст. 11 Ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпиони. 12 Тогава Еровоам и целият народ дойдоха при Ровоам на третия ден, както царят бе казал: Върнете се при мене на третия ден. 13 И царят отговори на народа остро, като отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, 14 и им говори по съвета на младежите, казвайки: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще утежня хомота ви; баща ми ви наказваше с бичове, но аз ще ви наказвам със скорпиони. 15 Така царят не послуша народа; защото това нещо стана от Господа, за да се изпълни словото, което Господ бе говорил чрез силонеца Ахия на Еровоам, Наватовия син. 16 А като видя целият Израил, че царят не го послуша, народът в отговор на царя рече: Какъв дял имаме ние в Давид? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! Върни се в шатрите си, Израилю! О, Давиде, погрижи се сега за дома си! И така, Израил се разотиде в шатрите си. 17 А колкото за израиляните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях. 18 Тогава цар Ровоам прати при израиляните Адорам, началника на данъците; но целият Израил го би с камъни и умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Ерусалим. 19 Така Израил въстана против Давидовия дом и се бунтува до днес. 20 А когато чу целият Израил, че Еровоам се завърнал, пратиха да го повикат пред обществото и го направиха цар над целия Израил; никое друго племе освен Юдовото не последва Давидовия дом.
21 Тогава Ровоам, като дойде в Ерусалим, събра целия Юдов дом и Вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди отбрани войници, за да се бият против Израилевия дом, та дано възвърнат царството пак на Ровоам, Соломоновия син. 22 Но Божието слово дойде към Божия човек Семая: 23 Говори на Ровоам, Соломоновия син, Юдовия цар и на целия Юдов и Вениаминов дом, и на останалите от народа, като речеш: 24 Така казва Господ: Не излизайте, нито се бийте против братята си, израиляните; върнете се всеки у дома си; защото от Мене стана това нещо. И те послушаха Господнето слово, та се върнаха и си отидоха, според Господнето слово.

Златните телета във Ветил и Дан

25 Тогава Еровоам съгради Сихем в хълмистата земя на Ефрем и се засели в него; после излезе оттам и съгради Фануил. 26 А Еровоам рече в сърцето си: Сега ще се върне царството в Давидовия дом; 27 защото, ако този народ отива да принася жертви в Господния дом в Ерусалим, тогава сърцето на този народ ще се обърне пак към Господаря му, Юдовия цар Ровоам, а мене ще убият; и ще се върнат при Юдовия цар Ровоам. 28 Затова царят, като се посъветва, направи две златни телета и рече на народа: Трудно ви е да ходите в Ерусалим; ето боговете ти, Израилю, които те изведоха от Египетската земя. 29 И единия идол постави във Ветил, а другия постави в Дан. 30 А това нещо беше грях; защото народът, за да се кланя пред всеки от тях, отиваше дори до Дан. 31 Царят направи и капища на високите места и постави жреци от всякакви племена, които не бяха от Левиевите потомци. 32 Тогава Еровоам установи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, подобен на празника, който става в Юда, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като принесе жертва на телетата, които бе направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които бе направил. 33 И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който бе измислил от сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил; и установи празник за израиляните, и се възкачи на жертвеника, за да покади.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Марк

14

Исус помазан с миро във Витания

1 А след два дни щеше да бъде Пасхата и Празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го умъртвят. 2 Защото казваха: Да не стане на празника, за да не се повдигне вълнение между народа.
3 И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симон прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, възля мирото на главата Му. 4 А имаше някои, които, негодуващи, казваха помежду си: Защо така се прахоса мирото? 5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея. 6 Но Исус рече: Оставете я; защо ѝ досаждате? Тя извърши добро дело на Мене. 7 Защото сиромасите всякога се намират между вас и когато щете, можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.
8 Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение. 9 Истина ви казвам: Където и да се про повядва благовестието по целия свят, ще се разказва в нейна памет това, което тя стори.
10 Тогава Юда Искариотски, онзи, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде. 11 Те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.

Господнята вечеря

12 А на първия ден на Празника на безкваснитехлябове, когато колеха жертви за пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата? 13 И Той изпрати двама от учениците Си и им каза: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете след него. 14 И където влезе, кажете на стопанина на тая къща: Учителят пита: Къде е приготвената за Мене приемна стая, където ще ям пасхата с учениците Си? 15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе. 16 И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха, както им беше казал; и приготвиха пасхата.
17 И като се свечери, Той дойде с дванадесетте. 18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. 19 Те започнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз? 20 А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото. 21 Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за тоя човек, ако не бе се родил.
22 И когато ядяха, Исус взе хляб, и като благослови, разчупи, та им даде и рече: Вземете [яжте]; това е Моето тяло. 23 Взе и чашата, благодари и даде им; и те всички пиха от нея. 24 И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина. 25 Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство.
26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

Исус предрича отричането на Петър

27 И Исус им каза: Вие всичките ще се съблазните [поради Мене тая нощ]; защото е писано: „Ще поразя пастиря, и овцете ще се разпръснат.“ 28 А след възкресението Си ще ви предваря в Галилея. 29 А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз обаче – не. 30 И Исус му каза: Истина Ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 31 А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и всички.

Гетсимания

32 И дойдоха на едно място, наречено Гетсимания; и каза на учениците Си: Седете тука, докато се помоля. 33 И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан, и захвана да се тревожи и да тъгува. 34 И каза им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете. 35 И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се, ако бе възможно, да Го отмине този час, казвайки: 36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не обаче каквото Аз искам, но каквото Ти. 37 И идва, и ги намира заспали; и казва на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш? 38 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно. 39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. 40 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха какво да Му отговорят. 41 И трети път дойде, и каза им: Още ли спите и почивате? Достатъчно е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците. 42 Станете да вървим; ето, приближава се този, който ме предава!

Предаването на Исус

43 И веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, изпрате ни от главните свещеници, книжниците и старейшините. 44 А онзи, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го, та Го заведете, като Го пазите здраво. 45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И целуна Го. 46 И те сложиха ръце на Него и Го хванаха. 47 А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника, и му отсече ухото. 48 И Исус проговори, казвайки им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? 49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат Писанията. 50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха. 51 И някой си момък го следваше, обвит с плащаница на голо; и те го хванаха.
52 А той, като остави плащаницата, избяга гол.

Пред синедриона

53 И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събират всичките главни свещеници и старейшините, и книжниците. 54 А Петър беше Го следвал отдалеч до двора на първосвещеника, и седеше вътре заедно със служителите, и грееше се на огъня. 55 И главните свещеници, и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намираха. 56 Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им не бяха еднакви. 57 Сетне някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха: 58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен. 59 Но и така свидетелствата им не бяха еднакви. 60 Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Тебе? 61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Помазаникът, Син на Благословения? 62 А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Силата и идещ с небесните облаци. 63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? 64 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание. 65 И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.

Петър се отрича от Исус

66 И когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника; 67 и като видя Петър, че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса. 68 А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън на предверието; и петелът пропя. 69 Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.
70 А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин [и говорът ти съответства].
71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам тоя човек, за когото говорите. 72 И начаса петелът пропя втори път. И Петър си спомни думите, които Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът два пъти, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи