Основен / ден 20

Стар Завет

Йов

32

1 И така, тези трима човека престанаха да отговарят на Йов, защото беше праведен пред своите собствени очи.
2 Тогава пламна гневът на Вузитеца Елиу, син на Варахиил, от Рамовото потомство. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си наместо Бога; 3 също против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Йов, без да му намерят отговор. 4 А Елиу беше чакал да говори на Йов, защото другите бяха по-стари от него. 5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тези трима мъже, гневът му пламна.
6 Тогава Елиу Вузитеца, син на Варахиил, в отговор каза:
Аз съм млад, а вие много стари;
затова се посвених, и не смеех да ви изкажа моето мнение.
7 Казах си: Дните нека говорят
и многото години нека учат на мъдрост.
8 Но има дух в човека
и вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9 Великите човеци не са винаги мъдри,
нито старитевинаги разбират правосъдието.
10 И така, казвам: Слушайте мене;
нека изкажа и аз мнението си.
11 Ето, чаках, докато вие говорехте,
слушах разсъжденията ви,
когато търсехте какво да кажете;
12 внимателно ви слушах,
и ето, ни един от вас не убеди Йов,
нито отговори на думите му;
13 за да не речете: Ние намерихме мъдрост.
Бог ще го свали, а не човек.
14 Понеже той не е отправял думите си против мене;
то и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15 Те се смайват, не отговарят вече,
не намират и дума да кажат.
16 А да чакам ли аз, понеже те не говорят,
понеже стоят и не отговарят вече?
17 Нека отговоря и аз от моя страна,
нека изкажа и аз мнението си.
18 Защото съм пълен с думи;
духът в мене ме подбужда.
19 Ето, гърдите ми са като вино неотворено,
готови да се разпукнат като нови мехове.
20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко;
ще отворя устните си и ще отговоря.
21 Далеч съм от това, да гледам на лице,
или да полаская човека.
22 Защото не зная да лаская;
иначе Създателят ми би ме премахнал веднага.
© Библейска лига - България

33

1 Затова, Йове, чуй сега словото ми
и слушай всичките мои думи.
2 Ето, сега отворих устата си,
езикът ми с устата ми говори.
3 Думите ми ще бъдат според правотата на сърцето ми
и устните ми ще произнесат чисто знание.
4 Духът Божий ме е създал
и дишането на Всемогъщия ме оживотворява.
5 Ако можеш, отговори ми;
опълчи се с думите си пред мене, та ми се изправи насреща.
6 Ето, и аз съм пред Бога, както си ти,
и аз съм от кал направен.
7 Ето, моят ужас няма да те плаши,
нито ще тежи ръката ми върху тебе.
8 Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз,
и аз чух гласа на думите ти, като казваше:
9 Чист и без престъпление съм;
невинен съм и беззаконие няма в мене;
10 ето, Бог намира причини против мене,
счита ме за Свой неприятел;
11 поставя нозете ми в окови,
наблюдава всичките ми пътища.
12 Ето, в това ти не си прав;
ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.
13 Защо се препираш с Него,
загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?
14 Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж,
само че човекът не внимава.
15 В сън, в нощно видение,
когато дълбок сън напада човеците,
когато сънуват на леглата си,
16 тогава Той отваря ушите на човеците
и запечатва поука в тях,
17 за да отклони човека от намерението му
и да извади гордостта из човека;
18 предпазва душата му от гроба,
и живота му, за да не падне от меч.
19 Той бива и наказван с болки на леглото си,
да, с непрестанни болки в костите си,
20 така че душата му се отвръща от хляб,
и сърцето му – от вкусното ястие.
21 Плътта му чезне тъй, че не се вижда,
а невидимите му по-рано кости се подават.
22 Да, душата му се приближава до гроба,
и животът му – при
погубителите.
23 Тогава, ако има ангел с него,
посредник, пръв между хиляда,
за да възвести на човека кое е за него право,
24 и ако Бог бъде милостив към него,
и рече: Избави го, за да не слезе в гроба,
Аз промислих откуп за него, –
25 тогава тялото му ще се подмлади повече от тялото на дете.
Той ще се върне в дните на младостта си.
26 Ако се помоли на Бога, Той е благосклонен към него
и му дава да гледа лицето Му с радост;
и възвръща на човека праведността му.
27 Той пее пред човеците, казвайки:
Съгреших и изкривих правдата,
и не ми се въздаде според греха ми;
28 Той избави душата ми, за да не отиде в рова;
и животът ми ще види светлината.
29 Ето, всичко това върши Бог
дваж и триж с човека,
30 за да отвърне душата му от рова
и да се просветли със светлината на живота.
31 Внимавай, Йове, послушай ме.
Мълчи и аз ще говоря.
32 Ако имаш какво да кажеш, отговори ми;
говори, защото желая да бъдеш оправдан.
33 Но ако не, то ти слушай мене;
мълчи и ще те науча на мъдрост.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Матей

20

1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си. 2 И като се услови с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си. 3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни; 4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха. 5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото. 6 А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и каза им: Защо стоите тука цял ден празни? 7 Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето [и каквото е право, ще получите.] 8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите. 9 И тъй, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един пеняз. 10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече; но и те получиха по един пеняз. 11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха: 12 Тия последните работиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата. 13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли услови с мене за един пеняз? 14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния, както и на тебе. 15 Не ми ли е позволено да сторя със своето, каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър? 16 Така последните ще бъдат първи, а първите – последни; [защото мнозина са призвани, а малцина избрани.]

Исус отново предрича смъртта Си

17 И Исус, когато възлизаше за Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме, и по пътя им каза: 18 Ето, възлизаме за Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт, 19 и ще Го предадат на езичниците, за да Го поругаят, да Го бият, и да Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.

Молбата на майката

20 Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, като Му се покланяше и искаше нещо от Него. 21 А Той ѝ рече: Какво искаш? Каза му: Заповядай тия мои двама сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство. 22 А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия [или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?] Казаха Му: Можем. 23 Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете [и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не зависи от Мене да дам, аще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми. 24 И десетимата, като чуха това, възнегодуваха против двамата братя. 25 Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властват над тях. 26 Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; 27и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; 28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

Двама слепци проглеждат

29 И като излизаха от Ерихон, голямо множество вървеше след Него. 30 И ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов! 31 А народът ги смъмри, за да млъкнат; но те още по-силно викаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов! 32 И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя? 33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни. 34 А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледнаха, и тръгнаха след Него.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

8

1 За диригента на гетската лира. Давидов псалом.
Еова, Господи наш,
колко е превъзходно Твоето име по цялата земя!
Ти си поставил славата Си над небесата.
2 Из устата на младенците и сучещите
приготвил си хвала поради противниците Си,
за да накараш да млъкне врагът и отмъстителят.
3 Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти,
луната и звездите, които Ти си отредил,
4 казвам си: Що е човек, та да го помниш?
Или човешки син, та да го посещаваш?
5 А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите
и със слава и чест си го увенчал.
6 Поставил си го господар над делата на ръцете Си;
всичко си подчинил под нозете му,
7 всичките овце и говеда,
още и животните на полето,
8 въздушните птици, морските риби,
и всичко, което минава през морските пътища.
9 Еова, Господи наш,
колко е превъзходно Твоето име по цялата земя!
© Библейска лига - България