Основен / ден 200

Стар Завет

2 Летописи

14

1 Така Авия заспа с бащите си и го погребаха в Давидовия град; и вместо него се възцари синът му Аса. В неговите дни земята беше спокойна десет години.

Аса, цар на Юда

2 И Аса върши това, което бе добро и право пред Господа, неговия Бог; 3 защото махна жертвениците на чуждите богове и високите места, изпотроши идолите и изсече ашерите; 4 и заповяда на Юда да търсят Господа, Бога на бащите си, и да изпълняват закона и заповедите Му. 5 Махна още от всички Юдови градове високите места и кумирите на слънцето. И царството утихна пред него. 6 И тъй като земята утихна, и нямаше война в онези години, той съгради укрепени градове в Юда; понеже Господ му даде покой. 7 Затова той каза на Юда: Да съградим тези градове и да направим около тях стени и кули, порти и лостове, докато земята е още наша; понеже потърсихме Господа, нашия Бог, потърсихме Го и Той ни даде покой от всяка страна. И тъй, съградиха и благоуспяха. 8 А Аса имаше войска: от Юда – триста хиляди мъже, които носеха щитове и копия, а от Вениамин – двеста и осемдесет хиляди, които носеха щитове и опъваха лъкове; всички те бяха силни и храбри.
9 След това етиопецът Зара излезе против тях с една войска от един милион мъже и с триста колесници и стигна до Мариса. 10 И Аса излезе против него; и се опълчиха за бой в долината Цефата, при Мариса. 11 Тогава Аса извика към Господа, своя Бог, и рече: Господи, безразлично е за Тебе да помагаш на мощния или на онзи, който няма никаква сила; помогни нам, Господи, Боже наш, защото на Тебе се уповаваме и в Твоето име идем против това множество. Господи, Ти си нашият Бог; да не надделее човек против Тебе.
12 И Господ порази етиопците пред Аса и пред Юда; и етиопците побягнаха. 13 А Аса и неговата войска ги преследваха до Герар; и от етиопците паднаха толкова много, че не можаха вече да се съвземат, защото бяха смазани пред Господа и пред Неговото множество. И Юдовите мъже взеха твърде много плячка. 14 И поразиха всички градове около Герар, защото страх от Господа ги обзе; и ограбиха всички градове, защото имаше в тях много плячка. 15 Нападнаха още и шатрите на добитъка и като взеха много овце и камили, се върнаха в Ерусалим.
© Библейска лига - България

15

Реформата на Аса

1 Тогава Божият Дух дойде на Азария, Одидовия син, 2 и той излезе да посрещне Аса, и му рече: Слушайте ме, Асо и цял Юдо и Вениамине, Господ е с вас, докато вие сте с Него; и ако Го търсите, ще Го намерите; но ако Го оставите, Той ще ви остави. 3 Дълго време Израил остана без истинския Бог, без свещеник, който да поучава, и без закон; 4 но когато в бедата си се обърнаха към Господа, Израилевия Бог, и Го потърсиха, намериха Го. 5 И в онези времена не е имало мир нито за излизащия, нито за влизащия, но големи смутове върху всички жители на земята. 6 Народ се сломяваше от народ и град – от град; защото Бог ги смущаваше с всякакво бедствие. 7 А вие се усилвайте и да не отслабват ръцете ви, защото делото ви ще се възнагради.
8 И когато чу Аса тези думи и предсказанието на пророк Одид, ободри се и премахна мерзостите от цялата Юдова и Вениаминова земя, и от градовете, които бе отнел от Ефремовата хълмиста земя; и поднови Господния олтар, който бе пред Господния притвор. 9 И събра цял Юда и Вениамин, и живеещите сред тях пришълци от Ефрем, Манасия и Симеон; защото мнозина от Израил прибягваха при него, като виждаха, че Господ, неговият Бог, бе с него. 10 Те се събраха в Ерусалим в третия месец, в петнадесетата година от царуването на Аса. 11 В това време принесоха жертви на Господа от донесената плячка – седемстотин говеда и седем хиляди овце. 12 И встъпиха в завет да търсят Господа, Бога на бащите им, от цялото си сърце и от цялата си душа, 13 и да се умъртвява всеки – малък или голям, мъж или жена – който не би потърсил Господа, Израилевия Бог. 14 И се заклеха пред Господа със силен глас, с възклицание, с тръби и с рогове. 15 И целият Юда се развесели поради клетвата; защото се заклеха от цялото си сърце и потърсиха Бога с цялата си воля; и Го намериха, и Господ им даде покой отвсякъде.
16 А още и майка си Мааха цар Аса свали да не бъде царица, понеже тя бе направила отвратителен идол на Ашера; и Аса съсече нейния идол, стри го и го изгори при потока Кедрон. 17 Макар че всички високи места не се премахнаха от Израил, сърцето на Аса бе напълно предадено на Господа през всичките му дни. 18 И той донесе в Божия дом посветените от баща му вещи и посветените от самия него сребро, злато и съдове. 19 И нямаше вече война до тридесет и петата година от царуването на Аса.
© Библейска лига - България

Нов Завет

1 Солунци

2

Служението на Павел в Македония

1 Защото сами вие знаете, братя, че идването ни при вас не беше напразно; 2 но като бяхме по-напред пострадали и поругани във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба. 3 Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисти подбуди, нито лукавство; 4 но както сме били одобрени от Бога да ни повери делото на благовестието, така говорим, не за да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни. 5 Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи или прикрито сребролюбие (Бог е свидетел); 6 нито сме търсили слава от човеци, било от вас, било от други (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли), 7 но сме били благи сред вас като доилка, когато се грижи за чадата си. 8 Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили. 9 Защото вие, братя, помните нашия труд и усилие, как, работещи ден и нощ, за да не бъдем в тежест на нито един от вас, проповядвахме ви Божието благовестие. 10 Вие сте свидетели, и Бог също, как свято, праведно и безукорно се държахме сред вас, вярващите, 11 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща – чадата си, 12 и ви заръчвахме да живеете достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.
13 Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа между вас, вярващите. 14 Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже и вие претърпяхте същото от своите сънародници, както и те от юдеите; 15 които и Господа Исуса, и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угаждат и на всичките човеци са противни, 16 като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълват мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна.

Желанието на Павел да види солунците

17 А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време (колкото за телесно присъствие, а не за сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви. 18 Защото поискахте да дойдем при вас (поне аз, Павел) един-два пъти, но Сатана ни попречи. 19 Понеже коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие? 20 Защото вие сте наша слава и радост.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи