Основен / ден 204

Стар Завет

3 Царе

17

Врани хранят Илия

1 А тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, каза на Ахав: В името на живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, казвам ти, че през тези години няма да падне роса или дъжд, освен чрез слово от мене.
2 И Господнето слово дойде към него: 3 Тръгни оттук, обърни се на изток и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан. 4 Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там. 5 И той отиде, и стори според Господнето слово; защото отиде и седна при потока Херит, който е срещу Йордан. 6 И враните му донасяха хляб и месо сутрин, и хляб и месо вечер; а той пиеше от потока.

Вдовицата от Сарепта Сидонска

7 А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята. 8 Тогава Господнето слово дойде към него: 9 Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; ето, заповядах на една вдовица там да те храни. 10 И тъй, той стана и отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето, там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и каза: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия. 11 И като отиваше да донесе, той извика към нея и каза: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си. 12 А тя рече: Заклевам се в живота на Господа, твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето; и ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем. 13 А Илия ѝ рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита и ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си; 14 защото така казва Господ, Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито гърнето с маслото ще намалее до деня когато Господ даде дъжд по земята. 15 И тя отиде, и направи каквото каза Илия; и тя, и той, и домът ѝ ядоха много дни. 16 Делвата с брашното не се изпразни, нито гърнето с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.
17 А след това синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, че не остана дишане в него. 18 Тогава тя каза на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми ли? 19 А той ѝ каза: Дай ми сина си. И като го взе от ръцете ѝ, изнесе го в горната стая, където живееше, и го положи на леглото си. 20 И извика към Господа: Господи, Боже мой! Нима си нанесъл зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина ѝ? 21 Тогава той се простря три пъти върху детето и извика към Господа: Господи, Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него. 22 И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя. 23 Тогава Илия взе детето, занесе го от горната стая в къщата и го даде на майка му; и рече Илия: Виж, синът ти е жив. 24 И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек и че Господнето слово, което говориш, е истина.
© Библейска лига - България

18

Илия и Авдия

1 А след дълго време, в третата година, Господнето слово дойде към Илия: Иди, яви се на Ахав; и ще дам дъжд по земята. 2 И тъй, Илия отиде да се яви на Ахав. А гладът бе тежък в Самария.
3 Ахав беше повикал домоуправителя Авдия. (А Авдия се боеше много от Господа; 4 защото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка и ги бе скрил: петдесет – в една пещера и петдесет – в друга, и ги беше хранил с хляб и вода.) 5 И Ахав беше казал на Авдия: Обиколи земята и иди към всички водни извори и към всички потоци, дано намерим трева, за да запазим живота на конете и на мулетата и да не се лишим от животните. 6 И тъй, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахав беше тръгнал сам по един път, а Авдия беше тръгнал сам по друг път.
7 И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и Авдия го позна, и падна по лице, и рече: Ти ли си, господарю мой, Илия: 8 А той каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия. 9 А той каза: В какво съм съгрешил, че искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахав, за да ме убие? 10 Заклевам ти се в живота на Господа, твоя Бог, че няма народ или царство, където да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го тук, той заклеваше царството и народа, че не са те намерили. 11 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия. 12 А щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, където аз не зная; и така, когато отида да известя на Ахав, че си тук и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си. 13 Не е ли известно на господаря ми какво сторих, когато Езавел избиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци: петдесет в една пещера и петдесет – в друга и ги храних с хляб и вода? 14 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; и той ще ме убие! 15 Но Илия рече: Заклевам ти се в живота на Господа на силите, Комуто служа, днес ще му се явя.

Илия на планината Кармил

16 И тъй, Авдия отиде да посрещне Ахав и му извести. И Ахав отиде да посрещне Илия. 17 А като видя Илия, Ахав му рече: Ти ли си, смутителю на Израил? 18 А той отговори: Не смущавам аз Израил, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди и ти последва Вааловците. 19 Сега прати и събери при мене целия Израил на планината Кармил и четиристотин и петдесетте Ваалови пророци, и четиристотинте пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза. 20 И така, Ахав прати до всички израиляни, и събра пророците на планината Кармил.
21 Тогава Илия дойде при народа и каза: Докога ще се колебаете между две мнения? Ако Господ е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А народът не му отговори ни дума. 22 Тогава Илия каза на народа: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет души. 23 Нека ни дадат две телета; и нека изберат едното теле за себе си, нека го разсекат и го сложат на дървата, но огън да не палят отдолу; и аз ще приготвя другото теле и ще го сложа на дървата, но огън няма да паля отдолу. 24 Тогава вие призовете името на вашия бог и аз ще призова името на Господа; и Онзи Бог, Който отговори с огън, Той нека е Бог. И целият народ в отговор каза: Добре казано. 25 И тъй, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си едното теле и го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не палете отдолу. 26 И те взеха телето, което им дадоха, и го приготвиха и призоваваха името на Ваал от сутринта чак до пладне, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали. 27 А около пладне Илия им се присмиваше, като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! Той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или – може би – спи и трябва да се събуди. 28 И те викаха със силен глас, и се порязваха според обичая си с мечове и с ножове, докато бликна кръв от тях. 29 И като мина пладне, те пророкуваха до часа на вечерното жертвоприношение; но нямаше нито глас, нито кой да отговори, нито кой да обърне внимание. 30 Тогава Илия каза на целия народ: Приближете се към мене. И всички се приближиха към него. И той поправи Господния жертвеник, който беше съборен; 31 защото Илия взе дванадесет камъка, според броя на племената на синовете на Яков, на когото Господ бе казал: Израил ще бъде името ти, 32 и с камъните издигна жертвеник в Господнето име; и около олтара направи окоп, достатъчно голям да побира две сати семе. 33 И като нареди дървата, насече телето на късове, положи го на дървата и каза: Напълнете четири варела с вода и излейте на всеизгарянето и на дървата. 34 И рече: Повторете. И повториха. Рече още: Потретете. И потретиха. 35 И водата се стичаше около олтара; и той напълни и окопа с вода. 36 А в часа на вечерното жертвоприношение пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израил и аз – Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тези неща. 37 Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тези люде, че Ти, Господи, си Бог и че Ти си обърнал сърцата им назад. 38 Тогава огън от Господа падна, изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта и облиза водата, която бе в окопа. 39 И всичките люде, когато видяха това, паднаха по лице и рекоха: Господ, Той е Бог; Господ, Той е Бог. 40 И Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И ги хванаха; и Илия ги заведе при потока Кишон и там ги изкла.
41 Тогава Илия каза на Ахав: Иди, яж и пий, защото се чува глас на изобилен дъжд. 42 И тъй, Ахав отиде да яде и да пие; а Илия се изкачи на връх Кармил и като се наведе до земята, сложи лицето си между коленете 43 и каза на слугата си: Иди сега, погледни към морето. И той отиде, погледна и каза: Няма нищо. А Илия рече: Иди пак, до седем пъти. 44 И седмия път той рече: Ето, малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава Илия каза: Иди, кажи на Ахав: Впрегни колесницата си и слез, за да не те спре дъждът. 45 А в това време небето се помрачи от облаци и вятър и заваля силен дъжд. И Ахав с колесницата отиде в Езреел. 46 И Господнята ръка беше върху Илия, а той се препаса и се завтече пред Ахав до входа на Езреел.
© Библейска лига - България

Нов Завет

2 Солунци

1

1 Павел, Сила и Тимотей – до Солунската църква в Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа: 2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и Господа Исуса Христа.

Благодарност и молитва

3 Длъжни сме, братя, всякога да благодарим на Бога за вас, както е и прилично, загдето вярата ви расте твърде много, и любовта на всеки един от вас към другите се умножава; 4 така че и сами ние се хвалим с вас между Божиите църкви за вашата твърдост и вяра при всички гонения и неволи, които понасяте; 5 което е доказателство за Божия справедлив съд, за да се удостоите с Божието царство, за което и страдате. 6 Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на онези, които ви оскърбяват, 7 а на вас, оскърбените, да даде утеха (както и на нас), когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели, 8 в пламенен огън да раздаде възмездие на онези, които не познават Бога, и на онези, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус. 9 Такива ще приемат за наказание да бъдат във вечна погибел, лишени от присъствието на Господа и от славата на Неговата сила, 10 когато дойде в онзи ден, за да се прослави в Своите светии, и да Му се удивляват всички повярвали (защото и вие повярвахте на нашето свидетелство). 11 Затова и винаги се молим за вас, дано нашият Бог ви смята достойни за призванието ви и да изпълни със сила всяко добро желание и всяко дело на вяра; 12 за да се прослави във вас името на нашия Господ Исус, и вие в Него според благодатта на нашия Бог и Господ Исус Христос.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи