Основен / ден 205

Стар Завет

3 Царе

19

Илия бяга към Хорив

1 И Ахав съобщи на Езавел всичко, което бе сторил Илия и как бе избил с меч всички пророци. 2 Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете, да! И повече да прибавят, ако утре, около този час, не направя с твоя живот каквото е било направено с живота на всеки от тях. 3 Като видя това, Илия стана и побягна, за да спаси живота си; и като дойде във Вирсавее, в Юда, остави слугата си там. 4 А сам той отиде на един ден път в пустинята; дойде и седна под една хвойна; и поиска да умре, казвайки: Стига ми, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от предците си. 5 И като легна и заспа под хвойната, ето, ангел се допря до него и му каза: Стани, яж. 6 И погледна, и ето, при главата му пита, печена на жарава и стомна с вода. И яде, и пи, и пак легна. 7 А ангелът Господен дойде втори път, та се допря до него и каза: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе. 8 И той стана, яде и пи, и със силата от онова ястие вървя четиридесет дни и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.
9 И там влезе в една пещера, където се и засели; и ето, Господнето слово дойде към него: Какво правиш тук, Илия? 10 А той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа, Бога на силите; защото израиляните оставиха завета Ти, събориха жертвениците Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат. 11 И Господ му каза: Излез и застани на планината пред Господа. И ето, Господ мина и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а след вятъра – земетръс; но Господ не бе в земетръса; 12 и след земетръса – огън, но Господ не бе в огъня; а след огъня – кротък и тих, и тънък глас. 13 И Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при входа на пещерата. И ето, глас дойде към него: Какво правиш тук, Илия? 14 И той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа, Бога на силите; защото израиляните оставиха завета Ти, събориха жертвениците Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат. 15 Но Господ му рече: Иди, върни се по пътя си през пустинята в Дамаск и когато пристигнеш, помажи Азаил за цар над Сирия; 16 а Иуй, Намесиевия син, помажи за цар над Израил; и Елисей, Сафатовия син, от Абел-Мехола, помажи за пророк вместо тебе. 17 И ще стане така, че който се избави от Азаиловия меч, него Иуй ще убие; и който се избави от Иуевия меч, него Елисей ще убие. 18 Оставил съм обаче в Израил седем хиляди души, всички онези, които не са преклонили колене пред Ваал, и всички, чиито уста не са го целунали.

Призоваването на Елисей

19 И тъй, Илия тръгна оттам и намери Елисей, Сафатовия син, който ореше с дванадесет чифта волове пред себе си и сам бе с дванадесетия; и Илия се приближи към него и хвърли кожуха си върху него. 20 А той остави воловете и се завтече след Илия, и каза: Нека целуна, моля, баща си и майка си, и тогава ще те последвам. А Илия му каза: И да се върнеш пак, защото какво съм ти сторил? 21 И той се върна от него, взе чифта волове и ги закла, а с оглавниците на воловете опече месото им и даде на людете, та ядоха. Тогава стана и последва Илия, и му слугуваше.
© Библейска лига - България

20

Венадад воюва срещу Самария

1 Тогава сирийският цар Венадад събра цялата си войска; (а имаше с него тридесет и двама царе и коне, и колесници) и отиде, та обсади Самария и воюва против нея. 2 И прати вестители до Израилевия цар Ахав в града да му кажат: Така казва Венадад: 3 Среброто и златото ти е мое; също и жените ти, и най-добрите от чадата ти са мои. 4 И Израилевият цар в отговор рече: Както казваш, господарю мой, царю, твой съм аз и всичко, което имам. 5 А вестителите пак дойдоха и казаха: Така говори Венадад: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и чадата си; 6 обаче утре, около този час, ще пратя слугите си при тебе, за да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти; и всичко което ти се вижда ценно, ще го сложат в ръцете си и ще го отнемат. 7 Тогава Израилевият цар повика всички старейшини на страната и каза: Забележете, моля, и вижте, че този човек търси повод за разпра; защото прати до мене за жените ми, за чадата ми, за среброто ми и за златото ми и не му отказах нищо. 8 А старейшините и народът му казаха: Да не го послушаш и да не склониш. 9 Затова той каза на Венададовите вестители: Кажете на господаря ми, царя: Всичко, каквото първо заръча на слугата си, ще направя, но това нещо не мога да направя. И тъй, вестителите си отидоха, и отново му донесоха отговор. 10 Тогава Венадад прати до него да кажат: Така да ми направят боговете, да! И повече да прибавят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна за по една шепа на всичките мъже, които ме следват. 11 Но Израилевият цар в отговор рече: Кажете му: Онзи, който опасва оръжия, нека не се хвали като онзи, който ги разпасва. 12 А когато Венадад чу тези думи, той и царете, които бяха с него, пиеха в шатрите; и каза на слугите си: Стройте се за бой. И те се строиха за бой против града.

Ахав побеждава Венадад

13 И ето, един пророк дойде при израилския цар Ахав и каза: Така казва Господ: Виждаш ли цялото това голямо множество? Ето, Аз днес го предавам в ръцете ти; и ще познаеш, че Аз съм Господ. 14 А Ахав попита: Чрез кого? А той каза: Така казва Господ: Чрез слугите на областните управители. Тогава Ахав попита: Кой ще почне сражението? И той отговори: Ти. 15 Тогава Ахав събра слугите на областните управители, които бяха двеста тридесет и двама души и след тях събра всички израиляни, които бяха седем хиляди души; 16 и те излязоха около пладне. А Венадад се беше напил в шатрите, той и царете, тридесет и двамата негови съюзници. 17 Първи излязоха слугите на областните управители; и когато прати Венадад да се научи, съобщиха му, казвайки: Мъже излязоха от Самария. 18 А той каза: Ако са излезли с мир, хванете ги живи, ако ли са излезли за бой, пак живи ги хванете. 19 И тъй, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха от града. 20 И всеки уби човека насреща си; и сирийците побегнаха и Израил ги преследва; а сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците. 21 Тогава Израилевият цар излезе и порази бягащите на конете и в колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение. 22 След това пророкът дойде при Израилевия цар и му рече: Иди, укрепи се; размисли и внимавай какво правиш; защото, след като измине една година, сирийският цар ще излезе на бой против тебе. 23 А слугите на сирийския цар му казаха: Техният Бог е Бог на планините, затова израиляните надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях. 24 Затова ето какво да направиш: махни царете, всеки от мястото му, и вместо тях постави военачалници. 25 После събери войска, колкото войската, която изгуби: кон вместо кон, колесница вместо колесница; и нека се бием с тях на полето, и непременно ще надделеем над тях. И той послуша гласа им, и направи така. 26 Тогава, след като измина една година, Венадад събра сирийците и отиде в Афек, за да се бие с Израил. 27 И израиляните, както бяха събрани и запасени с храна, излязоха насреща им; и израиляните разположиха стана си срещу тях като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната. 28 Тогава Божият човек дойде и каза на израилския цар: Така говори Господ: Понеже сирийците рекоха: Господ е Бог на планините, а не Бог на долините; ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Господ. 29 И стояха разположени в стан едни срещу други седем дни, а на седмия ден завързаха бой; и израиляните избиха от сирийците сто хиляди пешаци в един ден. 30 А останалите, побягнаха в Афек, в града; и там стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побягна и Венадад, и влезе в града, където се скри вътре в една стая. 31 Тогава неговите слуги му казаха: Ето сега, чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви царе; нека се препашем с вретища и сложим въжета на главите си, и нека излезем при израилския цар, дано би ти пощадил живота. 32 И тъй, като се препасаха с вретища около кръста и сложиха въжета на главите си, дойдоха при израилския цар и рекоха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А той каза: Жив ли е още? Брат ми е. 33 А мъжете взеха това за добър знак, и побързаха да се хванат за думата му и казаха: Брат ти Венадад. И той каза: Идете, доведете го. И когато дойде Венадад при него, той го качи на колесницата си. 34 Тогава Венадад му рече: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна; и ти направи улици в Дамаск, както направи баща ми в Самария. А Ахав отговори: И аз ще те пусна, като сключим такъв договор. Така сключи договор с него и го пусна.

Един пророк осъжда Ахав

35 Тогава един човек от пророческите ученици каза на другаря си чрез Господнето слово: Удари ме, моля. Но човекът отказа да го удари. 36 Затова той му каза: Понеже ти не послуша Господния глас, ето, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом тръгна от него, намери го лъв и го уби. 37 После той намери друг човек и каза: Удари ме, моля. И човекът го удари и с удара го нарани. 38 Тогава пророкът си отиде и чакаше на пътя царя, като бе прикрил с покривало очите си. 39 И когато минаваше царят, той извика към него: Слугата ти влезе в сражението; и ето, един човек като се отби настрана, доведе едного при мене и рече: Пази този човек; ако побегне някак, твоят живот ще бъде вместо неговия живот или ще платиш един талант сребро. 40 И като беше зает слугата ти тук-там, той се изгуби. А израилският цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл. 41 Тогава той побърза, та вдигна покривалото от очите си; и израилският цар го позна, че беше един от пророците. 42 А той му рече: Така казва Господ: понеже ти пусна от ръката си човека, когото аз бях обрекъл на погубване, затова твоя живот ще бъде вместо неговия живот и твоят народ вместо неговия народ. 43 И израилският цар дойде в Самария и се прибра у дома си тъжен и огорчен.
© Библейска лига - България

Нов Завет

2 Солунци

2

Човекът на беззаконието

1 А относно пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него, молим ви, братя, 2 да не се разколебавате лесно, нито да се смущавате, било от дух, било от слово, или от послание уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа. 3 Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, осъденият на погибел, 4 който се противи и се превъзнася над всичко, което се нарича бог, или на което се отдава поклонение, за да седне [както Бог] в Божия храм и да представя себе си за Бог. 5 Не помните ли, че още когато бях при вас, ви казах това? 6 И сега знаете какво го възпира, за да не се яви несвоевременно. 7 Защото тайната на беззаконието вече действа, но само докато не се премахне онзи, който сега я възпира; 8 и тогава ще се открие беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с блясъка на пришествието Си. 9 Този, чието идване се дължи на действието на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса 10 и с цялата измама на неправдата, сред онези, които загиват; защото не приеха да обикнат истината и да се спасят. 11 И затова Бог праща заблуждение да действа между тях, за да повярват на лъжата, 12 и да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а са обикнали неправдата.

Останете твърди

13 А ние сме длъжни винаги да благодарим на Бога за вас, възлюбени от Господа братя, загдето Бог отначало ви е избрал за спасение чрез освещението на Духа и вярата в истината, 14 за което спасение ви призва чрез нашето благовестие, за да получите славата на нашия Господ Исус Христос. 15 И тъй, братя, стойте твърдо и дръжте преданията, които сте научили било от наше слово, било от наше послание. 16 А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда, 17 да утеши сърцата ви и да ви утвърди във всяко добро дело и слово.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

80

1 За диригента, по „Криновете на свидетелството.“ Асафов псалом.
Послушай, Пастирю Израилев,
Който водиш като стадо Йосиф;
Ти, Който обитаваш между херувимите, възсияй!
2 Пред Ефрем, Вениамин и
Манаси раздвижи силата Си
и ела да ни спасиш.
3 Възстанови ни, Боже, и осияй с лицето Си;
и ще се спасим.
4 Господи, Боже на силите,
докога ще таиш гняв против молитвата на людете Си?
5 Даваш им да ядат хляб със сълзи
и поиш ги изобилно със сълзи.
6 Направил си ни предмет на разпра между съседите ни;
и неприятелите ни се смеят помежду си.
7 Възстанови ни, Боже на силите,
осияй с лицето Си;
и ще се спасим.
8 Пренесъл си лоза из Египет,
и като си изгонил народите, нея си насадил.
9 Приготвил си място пред нея;
и тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.
10Покриха се бърдата със сянката ѝ;
и клоните ѝ станаха като изящните кедри.
11 Простря клончетата си до морето и ластарите си до Ефрат.
12 Защо си съборил плетищата ѝ, та я берат всички, които
минават през пътя?
13 Опустошава я глиган от гората
и полските зверове я гризат.
14 Обърни се, молим Ти се, Боже на силите,
погледни от небето и виж, и се погрижи за тая лоза,
15 и защити това, което е насадила Твоята десница,
и филиза, който си укрепил за Себе Си.
16 Лозата Ти беше изгорена с огън;
отсечена беше;
погива народът Ти при смръщването на лицето Ти.
17 Нека бъде ръката Ти върху
мъжа на Твоята десница,
върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.
18 Така ние не ще се отклоним от Тебе;
съживи ни и ще призовем Твоето име.
19 Възстанови ни, Господи, Боже на силите;
осияй с лицето Си и ще се спасим.
© Библейска лига - България