Основен / ден 206

Стар Завет

3 Царе

21

Лозето на Навутей

1 След тези събития, понеже езреелецът Навутей имаше лозе в Езреел, близо до палата на самарийския цар Ахав, 2 Ахав говори на Навутей, казвайки: Дай ми лозето си да го превърна в зеленчукова градина, понеже е близо до къщата ми; и вместо него ще ти дам лозе по-добро от него или, ако ти се види добре, ще ти дам стойността му в пари. 3 А Навутей каза на Ахав: Да не ми даде Господ да ти дам бащиното си наследство. 4 И Ахав дойде у дома си тъжен и огорчен поради онова, което езреелецът Навутей му каза, като рече: Не искам да ти дам бащиното си наследство. И като легна на леглото си, отвърна лицето си и не яде хляб. 5 Тогава жена му Езавел дойде при него и му каза: Защо е духът ти тъжен и не ядеш хляб? 6 А той ѝ каза: Понеже рекох на езреелеца Навутей: Дай ми лозето си с пари или, ако обичаш, ще ти дам друго лозе вместо него; а той отговори: Не искам да ти дам лозето си. 7 А жена му Езавел му рече: Ти царуваш ли или не царуваш над Израил? Стани, яж хляб и нека е весело сърцето ти; аз ще ти дам лозето на езреелеца Навутей. 8 И така, тя писа писма от Ахавово име и, като ги запечата с печата му, прати писмата до старейшините и благородните, които бяха в града му, живеещи с Навутей. 9 В писмата писа: Прогласете пост и поставете Навутей на видно място пред народа; 10 и срещу него поставете двама лоши човеци да свидетелстват против него, казвайки: Ти похули Бога и царя. Тогава го изведете вън и го убийте с камъни, и нека умре. 11 И мъжете от града му, старейшините и благородните, които живееха в града му, сториха според заповедта, която Езавел им бе пратила, според написаното в писмата, които им бе пратила: 12 прогласиха пост и поставиха Навутей на видно място пред народа. 13 И двамата лоши човеци влязоха и седнаха пред него; и лошите човеци свидетелстваха против него, против Навутей, пред народа, казвайки: Навутей похули Бога и царя. Тогава го изведоха вън от града и го убиха с камъни; и умря. 14 После пратиха до Езавел да кажат: Навутей е убит с камъни и умря. 15 А като чу Езавел, че Навутей бил убит с камъни и умрял, Езавел каза на Ахав: Стани и си присвои лозето, което езреелецът Навутей отказа да ти даде с пари; защото Навутей не е жив, но е умрял. 16 И като чу Ахав, че Навутей е умрял, Ахав стана и слезе в лозето на езреелеца Навутей, за да го присвои.
17 Но Господнето слово дойде към тесвиеца Илия: 18 Стани, слез да посрещнеш израилския цар Ахав, който живее в Самария; ето, той е в Навутеевото лозе, слезе да го присвои. 19 И да му кажеш: Така казва Господ: Уби ли ти, а още присвои ли ти? Да му кажеш още: Така казва Господ: На мястото, където кучета лизаха Навутеевата кръв, кучета ще лижат твоята кръв, да! Твоята. 20 И Ахав каза на Илия: Намери ли ме, враже мой? А той отговори: Намерих те; защото ти си продал себе си да вършиш зло пред Господа. 21 Ето, казва Господ: Аз ще докарам зло върху тебе, ще те измета и ще изтребя от Ахав всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния в Израил; 22 и ще направя дома ти като дома на Еровоам, Наватовия син, и като дома на Ваас, Ахиевия син, поради раздразнението, с което ти Ме разгневи като направи Израил да съгреши. 23 Също и за Езавел говори Господ, казвайки: Кучета ще изядат Езавел при стената на Езреел. 24 Който от Ахавовия род умре в града, него кучета ще изядат; а който умре в полето, него небесните птици ще изкълват. 25 (Никой наистина не беше подобен на Ахав, който продаде себе си да върши зло пред Господа, като го подбуждаше жена му Езавел, 26 и който извърши много мерзости, като следваше идолите, точно както вършеха аморейците, които Господ беше изгонил пред израиляните.) 27 А Ахав, като чу тези думи, раздра дрехите си, покри тялото си с вретище, пости и лежа обвит във вретище, и ходеше внимателно. 28 Тогава Господнето слово дойде към тесвиеца Илия: 29 Видя ли как се смири Ахав пред Мене? Понеже той се смири пред Мене, няма да докарам злото в неговите дни; в дните на сина му ще докарам злото върху дома му.
© Библейска лига - България

22

Михей пророкува срещу Ахав

1 И минаха се години без война между Сирия и Израил. 2 А в третата година, когато Юдовият цар Йосафат слезе при Израилевия цар, 3 Израилевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-Галаад е наш; а ние нехаем и не си го вземаме от ръката на сирийския цар? 4 Каза и на Йосафат: Идваш ли с мене на бой против Рамот-Галаад? И Йосафат каза на Израилевия цар: Аз съм както си ти, моят народ – както твоя народ, моите коне – както твоите коне.
5 Йосафат каза още на израилския цар: Моля, допитайте се сега до Господнето слово. 6 Тогава израилският цар събра пророците си, около четиристотин мъже, и им каза: Да тръгна ли на бой против Рамот-Галаад или да не тръгна? А те казаха: Тръгни и Господ ще го предаде в ръката на царя. 7 Обаче Йосафат каза: Няма ли тук, освен тези, някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него? 8 И Израилевият цар каза на Йосафат: Има още един човек, Михей, синът на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото не пророкува добро за мене, а лошо. А Йосафат каза: Нека не говори така царят. 9 Тогава Израилевият цар повика един скопец и каза: Доведи скоро Михей, сина на Емла. 10 А израилският цар и Юдовият цар Йосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта; и всички пророци пророкуваха пред тях. 11 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове и рече: Така казва Господ: С тези ще буташ сирийците, докато ги довършиш. 12 Също и всички пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамот-Галаад и ще имаш добър успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя. 13 А пратеникът, който отиде да повика Михей, му говори, казвайки: Ето сега, изричат пророците като в един глас добри думи за царя; нека и твоята дума да бъде като думата на един от тях и ти говори добро. 14 А Михей каза: В името на живия Господ заявявам, че каквото ми каже Господ, това ще говоря. 15 И тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михей, да идем ли на бой в Рамот-Галаад, или да не идем? А той му отговори: Иди и ще имаш добър успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя. 16 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго, освен истината в Господнето име! 17 А той рече: Видях целия Израил пръснат по планините като овце, които нямат овчар; и Господ рече: Тези нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир. 18 Тогава Израилевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че не ще прорече добро за мене, а лошо? 19 А Михей каза: Чуй, Господнето слово. Видях Господа седящ на престола Си и цялото небесно войнство стоеше около Него отдясно и отляво. 20 И Господ каза: Кой ще примами Ахав, за да отиде и да падне в Рамот-Галаад? И един каза едно, а друг – друго. 21 После излезе един дух и застана пред Господа и каза: Аз ще го примамя. 22 И Господ попита: Как? А той отговори: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ каза: Примамвай го и ще сполучиш; излез и направи така. 23 Сега ето, Господ е вложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци; обаче Господ е говорил лошо за тебе. 24 Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи и плесна Михей по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на тебе? 25 А Михей рече: Ето, ще видиш в онзи ден, когато ще отидеш да се криеш в някоя вътрешна стая. 26 Тогава израилският цар каза: Хванете Михей и го върнете при градския управител Амон и при царския син Йоас 27 и кажете: Така казва царят: Хвърлете този в тъмницата и го хранете със затворническа порция хляб и вода, докато си дойда с мир. 28 И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички племена.

Ахав е убит при Рамот-Галаад

29И така, Израилевият цар и Юдовият цар Йосафат отидоха в Рамот-Галаад. 30И Израилевият цар рече на Йосафат: Аз ще се преоблека и ще вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. И Израилевият цар се преоблече и влезе в сражението. 31А сирийският цар бе заповядал на тридесет и двамата свои началници на колесници, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с Израилевия цар. 32А началниците на колесниците, като видяха Йосафат, казаха: Несъмнено този ще е Израилевият цар; и се отклониха, за да го ударят; но Йосафат извика. 33И началниците на колесниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, отказаха се да го преследват и се върнаха. 34А един човек стреля, без да се мери и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; затова той рече на колесничаря си: Обърни назад и ме изведи от сражението, защото съм тежко ранен. 35И в онзи ден сражението се усили; а царят беше подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата. 36И около залез слънце, в стана се нададе вик: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си! 37Така царят умря и го донесоха в Самария, и погребаха царя в Самария. 38И като миеха колесницата в самарийския водоем, където се миеха и блудниците, кучета лижеха кръвта му, според словото, което Господ бе говорил.
39 А останалите дела на Ахав и всичко, което върши, и къщата, която построи от слонова кост, и всички градове, които съгради, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе? 40Така Ахав заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Охозия.

Йосафат – цар на Юда

41 А над Юда се възцари Йосафат, синът на Аса, в четвъртата година на израилския цар Ахав. 42Йосафат бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей. 43Той ходи праведно в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, като вършеше това, което бе право пред Господа. Високите места обаче не се премахнаха; народът още принасяше жертва и кадеше по високите места. 44И Йосафат сключи мир с израилския цар. 45А останалите дела на Йосафат, юначествата, които показа и как воюваше, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе. 46Също той изтреби от земята останалите мъжеложци, които бяха останали от времето на баща му, Аса. 47В това време нямаше цар в Едом, но наместник царуваше. 48Йосафат построи и кораби като тарсиските, които да идат в Офир за злато; обаче не отидоха, защото корабите се разбиха в Ецион-Гебер. 49Тогава Охозия, Ахавовият син, каза на Йосафат: Нека се качат на корабите моите слуги с твоите слуги. Но Йосафат отказа. 50И Йосафат заспа с бащите си, и беше погребан с бащите си в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Йорам.

Охозия – цар на Израил

51 Охозия, Ахавовият син, се възцари над Израил в Самария в седемнадесетата година на Юдовия цар Йосафат и царува две години над Израил. 52Той върши зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, Наватовия син, който вкара в грях Израил; 53защото служи на Ваал и му се поклони, и разгневи Господа, Израилевия Бог, според всичко, което бе вършил баща му.
© Библейска лига - България

Нов Завет

2 Солунци

3

Молба за молитва

1 Най-после, братя, молете се за нас, да напредва Господнето слово и да се прославя, както и у вас, 2 и да се избавим от неразбраните и нечестивите човеци; защото не всички имат вяра. 3 Но верен е Господ, Който ще ви утвърди и ще ви опази от лукавия. 4 И уверени сме в Господа за вас, че и вършите, и ще вършите това, което заповядваме. 5 А Господ да насочи сърцата ви в Божията любов и в Христовата твърдост.

Предупреждение срещу безделието

6 Заръчваме ви още, братя, в името на нашия Господ Исус Христос да страните от всеки брат, който живее безчинно, а не по преданието, което сте приели от нас. 7 Понеже сами вие знаете как трябва да ни подражавате, защото ние не живеехме безчинно сред вас; 8 нито даром ядохме хляб у някого, а с труд и усилие работихме нощем и денем, за да не бъдем в тежест на никого от вас; 9 не че нямаме правото, а за да представим себе си за пример, за да ни подражавате. 10 Защото и когато бяхме при вас, заръчахме ви това: Ако някой не иска да работи, не бива и да яде. 11 Понеже чуваме, че някои постъпвали безчинно между вас, като не работели нищо, а се месели в чужди работи. 12 На такива заръчваме и ги увещаваме в името на Господа Исуса Христа да работят тихо и да ядат своя си хляб. 13 А на вас, братя, да не ви дотегне да вършите добро. 14 И ако някой не се покорява на нашето слово чрез това послание, забележете го и не се събирайте с него, за да се засрами. 15 Обаче не го смятайте за неприятел, а го наставлявайте като брат.

Последни поздрави

16 А сам Господ на мира да ви дава мир всякога и всякак. Господ да бъде с всички ви.
17 Поздравът с моята собствена ръка, който е белег във всяко послание, аз, Павел, пиша така:
18 Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с всички вас. [Амин].
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи