Основен / ден 207

Стар Завет

2 Летописи

20

Йосафат побеждава моавците и амонците

1 След това моавците и амонците, и с тях някои от маонците, дойдоха да воюват против Йосафат. 2 Тогава някои дойдоха и известиха на Йосафат: Голямо множество иде против тебе отвъд Солено море, от Сирия; и ето ги в Асасон-Тамар (който е Ен-Геди.) 3 А Йосафат се уплаши и се втурна да търси Господа, и прогласи пост по цял Юда. 4 И юдеите се събраха, за да искат помощ от Господа; наистина, от всички Юдови градове дойдоха да търсят Господа.
5 И Йосафат застана сред събраните юдеи и ерусалимски жители в Господния дом, пред новия двор, и рече: 6 Господи, Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? И не си ли владетел над всички царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така че никой не може да устои против Тебе? 7 Не Ти ли, Боже наш, изпъди жителите на тази земя пред народа Си Израил и я даде завинаги на потомството на приятеля Си Авраам? 8 И те се заселиха в нея, и Ти построиха светилище в нея за Твоето име, и рекоха: 9 Ако ни връхлети зло – меч, съд, мор или глад, и ние застанем пред този дом и пред Тебе (защото Твоето име е в този дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш. 10 И сега тук са амонците и моавците и онези от планината Сеир, които не позволи на израиляните да нападнат, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха. 11 Ето как ни възнаграждават, като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим. 12 Боже наш, не щеш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем какво да правим; но към Тебе са обърнати очите ни.
13 А всички мъже на Юда стояха пред Господа с челядите си – с жените си и чадата си. 14 Тогава Господният Дух дойде сред събранието върху левита Яазиил, син на Захария, син на Веная, син на Еиил, син на Матания от Асафовите потомци, и рече: 15 Слушайте всички, които живеете в Юда и в Ерусалим, и ти, царю Йосафате. Така казва Господ на вас: Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество, защото боят не е ваш, а Божий. 16 Слезте утре против тях; ето, те се изкачват по хълма Асис и ще ги намерите в края на долината, пред пустинята Еруил. 17 Не ще е потребно вие да се сражавате в този бой; спрете се, застанете и гледайте избавлението, което Господ ще даде, о Юдо и Ерусалиме; не бойте се и не се плашете! Утре излезте против тях, защото Господ е с вас. 18 Тогава Йосафат се наведе с лице до земята; и цял Юда и ерусалимските жители паднаха пред Господа и се поклониха на Господа. 19 И левитите – от потомците на каатовците и от потомците на кореевците – станаха да хвалят с много силен глас Господа, Израилевия Бог.
20 И тъй, на сутринта станаха рано, та навлязоха в пустинята Текоа; и като потегляха, Йосафат застана и рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители: вярвайте в Господа, вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте на пророците Му и ще имате добър успех. 21 Тогава, като се съветва с народа, нареди мъжете да пеят на Господа и да хвалят великолепието на Неговата святост, като излизат пред войската, казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е довека. 22 И когато започнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против онези от хълмистата страна Сеир, които бяха дошли против Юда; и те бяха поразени. 23 Амонците и моавците се вдигнаха против жителите на хълма Сеир, за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сеир, те започнаха взаимно да се изтребват. 24 А Юда, като стигна до стражарската кула на пустинята, погледна към множеството и ето, те бяха мъртви тела, паднали на земята и никой не беше се избавил. 25 И когато Йосафат и воините му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и си взеха толкова много, че не можеха да ги отнесат; три дни обираха, защото плячката беше много. 26 А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, където благословиха Господа; затова и до днес онова място се нарича Долина на благословение. 27 Тогава всичките Юдови и ерусалимски мъже, с Йосафат начело, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил с поражението на враговете им. 28 И дойдоха в Ерусалим с псалтири и арфи, и тръби до Господния дом.
29 И страх от Бога обзе всички царства на околните страни, когато чуха как Господ е воювал против враговете на Израил. 30 И така, царството на Йосафат се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие отвсякъде.

Краят на царуването на Йосафат

31 Така Йосафат царуваше над Юда. Той бе тридесет и петгодишен, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщерята на Силей. 32 Той ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа. 33 Високите места обаче не бяха махнати и народът още не бе утвърдил сърцето си към Бога на бащите си.
34 А останалите дела на Йосафат, от първите до последните, ето, написани са в историята на Иуй, Ананиевия син, която се споменава в Книгата на Израилевите царе. 35 А след това Юдовият цар Йосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви. 36 Сдружи се с него, за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Ецион-Гебер. 37 Тогава Елиезер, Додовият син от Мариса, пророкува против Йосафат: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха и не можаха да идат в Тарсис.
© Библейска лига - България

21

1 След това Йосафат заспа с бащите си и беше погребан с бащите си в Давидовия град; и вместо него се възцари синът му Йорам.
2 А Йорам имаше братя, Йосафатови синове – Азария, Ехиил, Захария, Азария, Михаил и Сефатия; всички тези бяха синове на Израилевия цар Йосафат. 3 И баща им беше им дал много подаръци: сребро, злато и скъпоценни неща, заедно с укрепени градове в Юда; но царството беше дал на Йорам, понеже той бе първородният му.

Йорам, цар на Юда

4 А Йорам, когато се издигна над бащиното си царство и се закрепи, изби всичките си братя с меч, още и неколцина от Израилевите първенци.
5 Йорам бе тридесет и две годишен, когато се възцари, и царува осем години в Ерусалим. 6 Той ходи в пътя на Израилевите царе, както постъпваше Ахавовият дом, защото жена му беше Ахавова дъщеря; и върши зло пред Господа. 7 При все това, Господ не искаше да изтреби Давидовия дом, заради завета, който бе сключил с Давид, и понеже беше обещал, че ще даде светилник на него и на потомците му довека. 8 В неговите дни Едом се измъкна изпод ръката на Юда и си постави свой цар. 9 Затова Йорам замина с военачалниците си и с всичките си колесници; и като стана през нощта, порази едомците, които обкръжаваха него и началниците на колесниците. 10 Обаче Едом се измъкна изпод ръката на Юда и остава независим до днес. Тогава, в същото време, се измъкна и Ливна изпод ръката му, понеже Йорам беше оставил Господа, Бога на бащите си. 11 Той построи и високите места по Юдовите планини и подтикна ерусалимските жители да блудстват, и разврати Юда.
12 Тогава дойде до него писмо от пророк Илия, което казваше: Така казва Господ, Бог на баща ти Давид: Понеже ти не си ходил в пътищата на баща си Йосафат, нито в пътищата на Юдовия цар Аса, 13 но си ходил в пътя на Израилевите царе и си подтикнал Юда и ерусалимските жители да блудстват, както блудства Ахавовият дом, още си избил и братята си, дома на баща си, които бяха по-добри от тебе, 14 ето, Господ порази с тежък удар народа ти, чадата ти, жените ти и целия ти имот; 15 и ти тежко ще боледуваш от разстройство на червата си, докато от болестта червата ти почнат да изтичат ден след ден.
16 И така, Господ повдигна против Йорам духа на филистимците и на арабите, които са близо до етиопците; 17 и те излязоха против Юда, спуснаха се върху него и заграбиха целия имот, който се намери в царския дом, още и синовете му, и жените му, така че не му остана син, освен Йоахаз, най-малкия от синовете му. 18 А след всичко това Господ го порази с неизцелима болест в червата; 19 и след известно време, накрая, след две години, червата му изтекоха поради болестта му; и умря с люти болки. А народът му не изгори аромати в негова чест, както беше направил за бащите му. 20 Той беше тридесет и двегодишен, когато се възцари, и царува в Ерусалим осем години; и се пресели неоплакан; и го погребаха в Давидовия град, обаче не в царските гробища.
© Библейска лига - България

Нов Завет

1 Тимотей

1

1 Павел, апостол Исус Христов, по заповед на Бога, нашия Спасител, и на Христа Исуса, нашата надежда – 2 до Тимотей, истинско мое чадо във вярата: Благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христа Исуса, нашия Господ.

Предупреждение срещу лъжливите учители на закона

3 Както те молих, когато отивах в Македония, да останеш в Ефес, за да заръчаш на някои да не предават друго учение, 4 нито да се занимават с басни и безкрайни родословия, които спомагат повече за препирни, а не за Божията спасителна наредба чрез вяра, така прави. 5 А целта на тази заръка е любов от чисто сърце, добра съвест и нелицемерна вяра; 6 относно които неща някои, като не улучиха целта, се отклониха в празнословие, 7 и искат да бъдат законоучители, без да разбират нито какво говорят, нито какво твърдят. 8 А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой законно, 9 като знае това, че законът е установен не за праведния, а за беззаконниците и непокорните, за нечестивите и грешните, за неблагоговейните и скверните, за убийците на бащи и убийците на майки, за човекоубийците, 10 за блудниците, извратените, търгуващите с роби, лъжците, клетвопрестъпниците и за всичко друго, което е противно на здравото учение 11 според славното благовестие на блажения Бог, което ми беше поверено.

Благодатта на Господа за Павел

12 Благодаря на Христа Исуса, нашия Господ, Който ми даде сила, че ме счете за верен, и ме постави в служение, 13 при все че бях по-рано хулител, гонител и пакостник. Но придобих милост, понеже, като невеж сторих това в неверие; 14 и благодатта на нашия Господ се преумножи към мене с вяра и любов в Христа Исуса. 15 Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Исус дойде на света да спаси грешните, от които главният съм аз. 16 Но придобих милост по тази причина, за да покаже Исус Христос в мене, главния грешник, всичкото Си дълготърпение, за пример на онези, които повярват в Него за вечен живот. 17 А на вечния Цар, на безсмъртния, невидимия, единствения Бог, да бъде чест и слава до вечни векове. Амин.
18 Тази заръка ти предавам, чадо Тимотее, според пророчествата, които първо те посочиха, за да воюваш съобразно с тях като добър воин, 19 имайки вяра и чиста съвест, която някои отхвърлиха и отпаднаха от вярата; 20 от тях са Именей и Александър, които предадох на Сатана, за да се научат да не богохулстват.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Притчи

5

1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми,
приклони ухо към разума ми,
2 за да опазиш разсъдливост
и устните ти да пазят знание.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед
и устата ѝ са по-меки от дървено масло,
4 но накрая тя е горчива като пелин,
остра като двуостър меч.
5 Нозете ѝ слизат към смъртта,
стъпките ѝ стигат до шеол.
6 Ако не проумееш пътя на живота,
пътеките ѝ криволичат и не можеш да разбереш накъде водят.
7 И тъй, синове мои, слушайте ме,
и не отстъпвайте от словата на устата ми.
8 Дръжте надалеч пътя си от нея
и не се приближавайте до вратата на къщата ѝ,
9 да не би да дадеш разцвета на силите си на други
и годините си на немилостивите;
10 да не би да се наситят чужди от имота ти,
и трудът ти да обогати чужд дом,
11 а ти да охкаш в сетнините си,
когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 и да казваш: Как можах да мразя поука
и сърцето ми да презре изобличение,
13 да не послушам гласа на учителите си
и да не приклоня ухо към наставниците си!
14 Малко остана да изпадна в зло
сред събранието и множеството.
15 Пий вода от своя водоем
и от онази, която извира от твоя кладенец.
16 Вън ли да се изливат изворите ти
и водните потоци по улиците?
17 Нека бъдат само на тебе,
а не и на чужди заедно с тебе.
18 Да бъде благословен твоят извор
и се весели с жената на младостта си.
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна;
нейните гърди да те задоволяват във всяко време;
и възхищавай се винаги от нейната любов.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена
и да прегръщаш гръдта на чужда?
21 Защото пътищата на човека са пред очите на Господа
и Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 Нечестивият ще бъде впримчен от собствените си беззакония
и ще бъде стегнат с връзките на своя грях.
23 Той ще умре, защото е пренебрегнал поука;
и от голямото си безумие ще се заблуди.
© Библейска лига - България