Основен / ден 209

Стар Завет

4 Царе

3

Моав въстава

1 А в осемнадесетата година на Юдовия цар Йосафат, Йорам, Ахавовият син, се възцари над Израил в Самария; и царува дванадесет години. 2 Той върши зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото махна Вааловия кумир, който бе направил баща му. 3 Обаче беше привързан към греховете на Еровоам, Наватовия син, който вкара в грях Израил; не се отказа от тях.
4 А моавският цар Меша имаше стада и даваше като данък на Израилевия цар вълната от сто хиляди агнета и от сто хиляди овни. 5 Но когато умря Ахав, моавският цар въстана против Израилевия цар. 6 Затова цар Йорам излезе в онова време от Самария и събра цял Израил. 7 И отивайки, той прати до Юдовия цар Йосафат да кажат: Моавският цар въстана против мене; идваш ли с мене на бой против Моав? И той каза: Ще дойда; аз съм както си ти, моят народ – като твоя народ, моите коне – като твоите коне. 8 Попита още: По кой път да вървим? А той отговори: По пътя за Едомската пустиня. 9 И така, Израилевият цар и Юдовият цар, и Едомският цар отидоха и направиха седемдневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях. 10 Тогава рече Израилевият цар: Уви! Наистина Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав! 11 А Йосафат рече: Няма ли тук Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израилевия цар в отговор рече: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце. 12 И Йосафат каза: Господнето слово е у него. И тъй, Израилевият цар и Йосафат, и едомският цар слязоха при него. 13 А Елисей рече на Израилевия цар: Какво има между мене и тебе? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. А Израилевият цар му каза: Не; защото Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав. 14 А рече Елисей: Заклевам се в живота на Господа на силите, Комуто служа, наистина, ако не почитах присъствието на Юдовия цар Йосафат, не бих погледнал на тебе, нито бих те видял; 15 но сега, доведете ми един свирач. И като свиреше свирачът, Господнята ръка дойде върху него. 16 И той рече: Така казва Господ: Направи цялата тази долина на трапове; 17 защото така казва Господ: Без да видите вятър и без да видите дъжд, пак тази долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви. 18 Но това е малко нещо пред очите на Господа; Той, при това, ще предаде и Моав в ръката ви; 19 и ще поразите всеки укрепен град и всеки отбран град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всички водни извори и ще засипете с камъни всяка добра площ земя. 20 И на сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път и земята се напълни с вода. 21 А като чуха всички моавци, че царете са дошли да се бият с тях, събраха се всички, които можеха да препасват меч, млади и стари, и застанаха на границата. 22 И като станаха на сутринта и изгря слънцето върху водите, и моавците видяха водите отсреща червени като кръв, рекоха: 23 Това е кръв; царете са се били помежду си и са се поразили едни други; а сега на плячката, Моаве! 24 И когато дойдоха в Израилевия стан, израиляните станаха и поразиха моавците, тъй че побягнаха пред тях; и като поразяваха моавците, влязоха в земята им 25 И събориха градовете, и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си, та я засипаха, запушиха всички водни извори и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-Арасет оставиха камъните му, но мъжете, които носеха прашки го заобиколиха, та го поразиха. 26 И моавският цар, когато видя, че сражението се засилва против него, взе седемстотин мечоносци, за да пробият път до едомския цар; но не можаха. 27 Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, и го принесе всеизгаряне на стената. И надигна се голямо възмущение срещу Израил; и оттеглиха се от него, и се върнаха в земята си.
© Библейска лига - България

4

Вдовицата и дървеното масло

1 А една от жените на проро-ческите ученици извика към Елисей: Слугата ти, мъжът ми, умря; и ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа; а заемодавецът дойде да вземе за себе си двамата ми сина за роби. 2 И Елисей ѝ каза: Що да ти сторя? Кажи ми какво имаш вкъщи? А тя рече: Слугинята ти няма нищо вкъщи, освен един съд с дървено масло. 3 И рече: Иди, вземи назаем отвън, от всичките си съседи, съдове, празни съдове; заеми не малко. 4 После влез и затвори вратата след себе си и след синовете си, и наливай от маслото във всички тези съдове, и пълните слагай настрана. 5 И тъй, тя си отиде от него, и затвори вратата след себе си и след синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше. 6 И като се напълниха съдовете, каза на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той ѝ рече: Няма друг съд. И маслото престана. 7 Тогава тя дойде и каза на Божия човек. И той рече: Иди, продай маслото, та плати дълга си и живей с останалото – ти и синовете ти.

Възкресението на сина на сунамката

8 И един ден Елисей отиде в Сунам, където имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти минеше, отбиваше се там, за да яде хляб. 9 И жената каза на мъжа си: Ето, познавам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божий човек. 10 Да направим една горна стаичка на стената и да сложим там за него легло, маса и стол, и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас. 11 И един ден, като дойде там и се отби в стаичката, и си легна в нея, 12 рече на слугата си Гиези: Повикай тази сунамка. И повика я, и тя застана пред него. 13 И рече на Гиези: Кажи ѝ сега: Ето, ти си положила всички тези грижи за нас; що да ти сторим? Да говорим ли за тебе на царя или на военачалника? А тя отговори: Аз живея сред моя народ. 14 Елисей каза: Тогава що да сторим за нея. А Гиези отговори: Наистина тя няма син, а мъжът ѝ е стар. 15 И Ели сей каза: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата. 16 И Елисей ѝ рече: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си. 17 Но жената зачена и роди син на другата година по това време, както ѝ бе казал Елисей.
18 И когато порасна детето, отиде един ден при баща си, при жетварите. 19 И рече на баща си: Главата ми! Главата ми! А той каза на един от слугите: Занеси го при майка му. 20 И като го взе, занесе го при майка му; и детето седя на коленете ѝ до пладне, и тогава умря. 21 И тя се качи, та го положи на леглото на Божия човек и като затвори вратата след него, излезе. 22 Тогава повика мъжа си и каза: Изпрати ми един от слугите и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна. 23 А той рече: Защо да отидеш днес при него? Не е нито нов месец, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен. 24 Тогава оседла ослицата и каза на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мене, освен ако ти заповядам. 25 И тъй, стана, та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя отдалеч, каза на слугата си Гиези: Ето там сунамката! 26 Сега тичай да я посрещнеш и я попитай: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре. 27 Но когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиези се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата ѝ е преогорчена в нея, а Господ е скрил причината от мене и не ми я е открил. 28 А тя каза: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи? 29 Тогава Елисей каза на Гиези: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка и иди; ако срещнеш човек, да не го поздравяваш и ако те поздрави някой, да не му отговаряш; и положи тоягата ми върху лицето на детето. 30 А майката на детето рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана и тръгна след нея. 31 А Гиези мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, ни отговор. Затова се върна да го посрещне и му извести: Детето не се събуди. 32 И когато влезе Елисей в къщата, ето, детето умряло, положено на леглото му. 33 И той влезе, затвори вратата след себе си и се помоли на Господа. 34 Тогава се качи, легна върху детето и като сложи устата си върху неговите уста, и очите си – върху неговите очи, и ръцете си – върху неговите ръце, простря се върху него; и стопли се тялото на детето. 35 После се оттегли и ходеше насам-натам из къщата; тогава пак се качи и се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и отвори очите си. 36 А Елисей извика Гиези и каза: Повикай тази сунамка. Гиези я повика; и когато влезе при него, каза ѝ: Вземи сина си. 37 И тя влезе, падна на нозете му и се поклони до земята, и вдигна сина си, та излезе.

Смърт в котела

38 Пак дойде Елисей в Галгал, когато имаше глад в земята; и като седяха пред него пророческите ученици и го слушаха, каза на слугата си: Сложи големия котел и свари вариво за пророческите ученици. 39 И един излезе на полето, за да набере зеленище и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, та напълни дрехата си и се върна, и ги наряза в котела с варивото, понеже не ги познаваха. 40 После сипаха на мъжете да ядат; а като ядоха от варивото, извикаха: Божий човече, смърт има в котела! И не можаха да ядат от него. 41 А той каза: Донесете тогава брашно. И като го сипа в котела, рече: Сипи на мъжете да ядат. И нямаше нищо вредно в котела.

Нахранване на стоте

42 В това време един човек от Баал-Шалиша дойде и донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито, небелени. И рече: Дай на мъжете да ядат. 43 И слугата му рече: Какво! Как мога да сложа това пред стотина човека? А той каза: Дай на мъжете да ядат, защото така казва Господ: Ще се нахранят и ще остане излишък. 44 Тогава той сложи пред тях, та се нахраниха и остана излишък, според Господнето слово.
© Библейска лига - България

Нов Завет

1 Тимотей

3

Епископи и дякони

1 Вярно е това слово: Ако по-иска някой епископство, добро нещо желае. 2 А епископът трябва да бъде непорочен, на една жена мъж, самообладан, разбран, порядъчен, гостолюбив, способен да поучава, 3 не навикнал на пиянски разправии, не побойник, а кротък, не кавгаджия, не сребролюбец; 4 който управлява добре своя собствен дом, и държи чадата си в послушание с пълна сериозност; 5 (защото, ако човек не знае да управлява своя собствен дом, как ще се грижи за Божията църква?) 6 да не е нов във вярата, за да не се възгордее и падне под същото осъждане с дявола. 7 При това, той трябва да се ползва с добри отзиви и от външните, за да не падне в укор и в примката на дявола.
8 Така и дяконите трябва да бъдат сериозни, не двуезични, да не обичат много вино, да не бъдат лакоми за гнусна печалба, 9 да държат с чиста съвест тайната на вярата. 10 Също и те първо да се изпитват и после да стават дякони, ако се окажат непорочни. 11 Тъй и жените им трябва да бъдат сериозни, не клеветници, самообладани, верни във всичко. 12 Дяконите да бъдат мъже всеки на една жена и да управляват добре чадата си и домовете си. 13 Защото тези, които са служили добре като дякони, придобиват за себе си добро положение и голямо дръзновение във вярата в Христа Исуса.
14 Надявам се скоро да дойда при тебе; а това ти пиша, 15 в случай че закъснея, за да знаеш как трябва да се държат хората в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и опора на истината. 16 И без съмнение, велика е тайната на благочестието: Този,
„Който се яви в плът,
доказан чрез Духа,
видян от ангели,
проповядван между народите,
повярван в света,
възнесен в слава.“
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

81

1За диригента, на гетската лира. Асафов псалом.
Пейте радостно на Бога, нашата сила;
възкликнете към Якововия Бог.
2 Запейте псалом и забийте тимпан,
благозвучна арфа и псалтир.
3 Засвирете с тръба на новолуние,
на пълнолуние, в деня на нашия празник.
4 Защото това е закон за Израил,
наредба от Якововия Бог.
5 Той го заповяда като свидетелство за Йосиф,
когато излезе против Египетската земя,
където чух език, който не познавах.
6 Снех товара от рамото му;
освободих ръцете му от кошниците.
7 В скръбно време ти Ме призова и Аз те избавих;
изсред гърма те чух;
при водите на Мерива те изпитах. (Села.)
8 Слушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас,
Израилю, ако би Ме послушал:
9 Да няма всред тебе чужди богове
и да не се покланяш на чужд бог.
10 Аз съм Господ, твоят Бог,
Който те изведох от Египетската земя;
отвори широко устата си и ще ги изпълня.
11 Но людете Ми не послушаха гласа Ми;
Израил не Ме искаше.
12 Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си,
да ходят по своите си намерения.
13 Да Ме бяха слушали людете Ми,
да беше ходил Израил по Моите пътища!
14 Скоро бих покорил неприятелите им,
и срещу противниците им бих обърнал ръката Си.
15 Даже противниците на Господа щяха да им се умилкват;
а благоденствието им щеше да трае завинаги;
16 и Той щеше да ги храни с най-отбраната пшеница;
и с мед от скален кошер щях да те наситя.
© Библейска лига - България