Основен / ден 21

Стар Завет

Йов

34

1 И Елиу пак проговори и каза:
2 Слушайте думите ми, вие мъдри,
и чуйте ме, вие разумни;
3 защото ухото изпитва думите,
както небцето вкусва ястието.
4 Нека си изберем правото,
та да знаем помежду си доброто.
5 Защото Йов е казал: Праведен съм,
и пак Бог отне правото ми;
6 въпреки правото ми, считан съм за лъжец;
раната ми е неизцелима, при все че съм без престъпление.
7 Кой човек е като Йов,
който укорява Бога, както пие вода,
8 и дружи с онези, които вършат беззаконие,
и ходи с нечестиви човеци?
9 Защото е казал: Няма полза за човека
да угажда на Бога.
10 Слушайте ме, вие разумни мъже.
Далеч да бъде от Бога неправдата,
и от Всемогъщия беззаконието!
11 Защото ще въздаде на човека според делото му
и ще направи така, че всеки да намери според пътищата си.
12 Наистина Бог няма да извърши нечестие,
нито ще отклони Всемогъщият правосъдието.
13 Кой е възложил на Него грижата за земята?
Или кой Го е натоварил с цялата вселена?
14 Ако само реши Той в сърцето Си
и оттегли към Себе Си духа Си и диханието Си,
15 то ще издъхне всяка плът,
и човекът ще се върне пак в пръстта.
16 Сега, ако си разумен, чуй това;
слушай гласа на думите ми.
17 Ще властва ли онзи, който мрази правдата?
И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,
18 Който казва на царя: Нечестив си,
на князете: Беззаконници сте,
19 Който не лицеприятства пред първенци,
нито почита богатия повече от сиромаха,
понеже всички са дело на Неговите ръце?
20 В една минута умират – да, в полунощ;
людете им се смущават и преминават;
и мощните биват премахнати, не с ръка.
21 Защото очите на Бога са върху пътищата на човека
и Той гледа всичките му стъпки.
22 Няма тъмнина, нито мрачна сянка,
където да се крият онези, които вършат беззаконие.
23 Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека,
за да дойде на съд пред Бога.
24 Без дълго изследване сломява силните
и поставя други вместо тях.
25 Защото Той познава делата им;
и събаря ги нощем, и те биват смазани.
26 Удря ги като нечестиви
пред очите на другите,
27 понеже се отклониха от Него
и не зачитаха ни един от пътищата Му,
28 така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите
и Той чу вика на угнетените.
29 Но когато Той дава тишина, кой може да я смути?
Когато крие лицето Си, кой може да Го види?
Било спрямо народ или спрямо един човек,
30 за да не царува лицемерецът,
та да се впримчи народът.
31 Защото ако някой каже на Бога:
Понесох наказание, без да съм сторил зло;
32 каквото аз не виждам, Ти ме научи;
ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече,
33 то трябва ли въздаянието Му да бъде според твоето разбиране, та го отхвърляш,
така че ти да го избереш, казва Бог, а не Аз?
Тогава ти Му кажи, каквото знаеш.
34 Разумни мъже ще ми рекат,
да, всеки мъдър човек, който ме слуша, ще каже:
35 Йов говори без знание
и думите му са лишени от мъдрост.
36 Желанието ми е Йов да бъде изпитан докрай,
понеже отговори както нечестивите човеци.
37 Защото към греха си добавя бунтовничество,
пляска с ръце сред нас
и умножава думите си против Бога.
© Библейска лига - България

35

1 Елиу още каза:
2 Мислиш ли, че е право това, което каза ти:
Моята правда е повече от Божията?
3 Защото ти каза: Какво ще ми бъде предимството?
И каква по-голяма полза ще имам, отколкото, ако бях съгрешил?
4 Аз ще отговоря на тебе,
и на приятелите ти с тебе.
5 Погледни към небесата и виж;
и гледай облаците, колко по-нависоко са от тебе.
6 Ако съгрешаваш, какво правиш против Него?
И ако се умножават престъпленията ти, какво Му причиняваш?
7 Ако си праведен, какво Му даваш?
Или какво получава от ръката ти?
8 Нечестието ти може да повреди само човек като тебе;
а правдата тиможе да ползва само човешки син.
9 Поради многото угнетения викат страдалците,
пищят поради насилието на мощните;
10 но пак никой не казва: Къде е Бог, Творецът ми,
Който дава песни нощем,
11 Който ни учи повече, отколкото земните животни,
и прави ни по-мъдри от небесните птици?
12 Така те викат;
но Той не отговаря
да ги избави от гордостта на нечестивите.
13 Наистина Бог не слуша празнословието,
и Всемогъщият не го зачита.
14 Колко по-малко, когато ти казваш, че не Го виждаш,
че делото ти е изложено пред Него и напразно Го чакаш!
15 И сега, понеже не те е посетил в гнева Си,
и не е прегледал със строгост надменността ти,
16 затова Йов отваря устада говори суетни неща,
трупа думи, лишени от благоразумие.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Матей

21

Тържественото влизане в Ерусалим

1 И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, тогава Исус изпрати двама ученици и им каза: 2 Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и докарайте Ми ги. 3 И ако някой ви рече нещо, кажете: На Господа трябват; и веднага ще ги изпрати. 4 А това стана, за да се сбъдне реченото от пророка, който казва:
5 „Речете на Сионовата дъщеря:
Ето, твоят Цар иде при тебе,
кротък, и възседнал на осел,
и на осле, рожба на ослица.“
6 И тъй, учениците отидоха и сториха, както им заръча Исус: 7 докараха ослицата и ослето и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях. 8 А по-голямата част от множеството постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и ги постилаха по пътя. 9 А множествата, които вървяха пред Него, и които Го следваха, викаха: Осанна на Давидовия Син! Благословен, Който иде в Господнето име! Осанна във висините! 10 И когато влезе в Ерусалим, целият град се раздвижи; и питаха: Кой е Този? 11 А народът отговаряше: Той е пророкът, Исус, Който е от Назарет Галилейски.

Исус в храма

12 И Исус влезе в [Божия] храм, изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на онези, които продаваха гълъбите, и каза им: 13 Писано е: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом“, а вие го правите разбойнически вертеп. 14 И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели. 15 А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори, и децата, които викаха в храма: Осанна на Давидовия Син!, възнегодуваха и му рекоха: 16 Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели:
„Из устата на младенците и сучещите
приготвил си хвала“?
17 И като ги остави, излезе вън от града до Витания, където и пренощува.

Изсъхналата смокиня

18 А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня. 19 И като видя една смокиня край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече ѝ: Отсега нататък да няма плод от тебе довека. И смокинята изсъхна начаса. 20 И учениците, като видяха това, почудиха се и казаха: Как начаса изсъхна смокинята? 21 А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смокинята, но даже ако речете на този хълм: Вдигни се и хвърли се в морето, ще стане. 22 И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.
Властта на Исус поставена под въпрос

Властта на Исус поставена под въпрос

23 И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, докато поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тези неща? И кой Ти е дал тази власт? 24 А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако Ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тези неща. 25 Йоановото кръщение откъде беше? От небето ли, или от човеците? И те разискваха помежду си, казвайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте? 26 Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Йоан за пророк. 27 И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тези неща.

Притчата за двамата сина

28 Но как ви се вижда? Един човек имаше двама сина; и дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето. 29 А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде. 30 Дойде и при другия, на когото каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господарю! Но не отиде. 31 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казаха: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство. 32 Защото Йоан дойде при вас да ви покаже пътя на правдата, а не му повярвахте; бирниците обаче и блудниците му повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте по-късно (след това), за да му повярвате.

Притчата за земеделците

33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде си. 34 И когато наближи времето на плодовете, изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му. 35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха. 36 Пак изпрати други слуги, повече от първите; и на тях сториха същото. 37 Най-после изпрати при тях сина си, като казваше: Ще почетат сина ми. 38 Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му. 39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. 40 И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци? 41 Казаха Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават навреме плодовете. 42 Исус им каза: Не сте ли никога прочели в Писанията:
„Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
Той стана глава на ъгъла;
от Господа е това,
и чудно е в нашите очи“?
43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му. 44 И който падне върху този камък, ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне. 45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че говори за тях; 46 но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа, понеже Го считаше за пророк.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

9

1 За диригента, по „Умри за Сина“. Давидов псалом.
Ще Те славословя, Господи, с цялото си сърце,
ще разкажа всичките Твои чудесни дела.
2 Ще се веселя и ще се радвам в Тебе,
ще възпявам името Ти, Всевишни;
3 понеже неприятелите ми се връщат назад,
падат и гинат пред Твоето присъствие.
4 Защото Ти си защитил правото и делото ми;
седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.
5 Изобличил си народите, изтребил си нечестивите,
изличил си името им до вечни векове.
6 Вечно запустение застигна неприятелите;
Ти си разрушил градовете им, та и споменът за тях загина.
7 Но Господ седи Цар довека,
приготвил е престола Си за съд.
8 И Той ще съди света с правда,
ще отсъди за племената справедливо.
9 И Господ ще бъде прибежище на угнетените,
прибежище в скръбни времена.
10 И онези, които познават името Ти, ще се уповават на Тебе;
защото Ти, Господи, не си оставил онези, които Те търсят.
11 Пейте хвала на Господа, Който обитава в Сион,
изявете между племената делата Му;
12 защото Онзи, Който възмездява за кръвопролития, помни уповаващите се на Него,
не забравя воплите на кротките.
13 Смили се над мене, Господи;
виж скръбта, която ми причиняват онези, които ме мразят,
Ти, Който ме вдигаш от портите на смъртта;
14 за да разкажа всичко, поради което Ти си за хвалене,
в портите на Сионовата дъщеря,
и за да се радвам заради спасителната Ти помощ.
15 Народите затънаха в ямата, която сами направиха;
в мрежата, която скриха, се улови ногата на самите тях.
16 Господ е станал познатчрез правосъдието, което е извършил;
нечестивият се впримчва в делото на своите ръце. (Игаион. Села.)
17 Нечестивите ще се върнат в шеол,
всичките народи, които забравят Бога.
18 Защото бедният няма да бъде забравен завинаги,
нито ще бъде изгубена за всякога надеждата на кротките.
19Стани, Господи; да не надделява човек;
да бъдат съдени народите пред Тебе.
20 Господи, докарай страх върху тях;
нека познаят народите, че са само човеци. (Села.)
© Библейска лига - България