Основен / ден 224

Стар Завет

2 Летописи

25

Амасия, цар на Юда

1 Амасия бе двадесет и петгодишен, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. И името на майка му бе Йодана, от Ерусалим. 2 Той върши това, което бе право пред Господа, но не с цяло сърце. 3 А като се утвърди царството му, той умъртви слугите си, които бяха убили баща му, царя. 4 Но чадата им не умъртви, според писаното в закона, в Мойсеевата книга, където Господ, заповядвайки, казва: Бащите да не умират поради чадата, нито чадата да умират поради бащите; но всеки да умира за своя грях.
5 Тогава Амасия събра народа на Юда и постави от тях хилядници и стотници, според бащините им домове, по цял Юда и Вениамин; и като ги преброи от двадесет години и нагоре, установи, че са триста хиляди отбрани мъже, способни да излизат на война, които могат да държат копие и щит. 6 А от Израил нае още сто хиляди силни и храбри мъже за сто таланта сребро. 7 Но дойде един Божий човек при него и каза: Царю, да не тръгва с тебе Израилевата войска; защото Господ не е с Израил, не е с никой от ефремците. 8 Но ако си решил да идеш, действай храбро в битката; иначе Бог ще те събори пред неприятеля, защото Бог има сила да помага и да сваля. 9 А Амасия рече на Божия човек: Но какво да направим със стоте таланта, които дадох на Израилевата войска? А Божият човек отговори: Господ може да ти даде много повече от това. 10 Тогава Амасия отдели войските, които бяха дошли при него от Ефрем, за да се върнат у дома си, по която причина гневът им пламна силно против Юда, и се върнаха у дома си твърде разярени. 11 А Амасия се одързости, изведе войската си и отиде в Долината на солта, та порази десет хиляди от Сеировите потомци. 12 А други десет хиляди юдеите плениха живи и като ги закараха на върха на скалата, хвърлиха ги долу от върха на скалата, така че всички се смазаха. 13 Но мъжете от войската, които Амасия върна назад, за да не идат с него на бой, нападнаха Юдовите градове от Самария до Веторон и поразиха от тях три хиляди души, и взеха много плячка.
14 А Амасия, като се върна от поражението на едомците, донесе боговете на Сеировите потомци и ги постави богове за себе си: кланяше се пред тях и им кадеше тамян. 15 Затова гневът на Господа пламна против Амасия и Той прати при него пророк, който му рече: Защо си прибягнал към боговете на този народ, които не можеха да избавят своите си люде от ръката ти? 16 А като му говореше той, царят му каза: Съветник ли те поставихме на царя? Престани; защо да бъдеш убит? И пророкът престана, като рече: Зная, че Бог е решил да те изтреби, понеже ти стори това и не послуша моя съвет.
17 Тогава Юдовият цар Амасия, като се съветва, прати до Израилевия цар Йоас, сина на Йоахаз, Иуевия син, да кажат: Ела да се погледнем един друг в лице. 18 А Израилевият цар Йоас прати до Юдовия цар Амасия да рекат: Ливанският трън пратил до Ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си на сина ми за жена. Но един звяр, който бил в Ливан, минал и стъпкал тръна. 19 Ти казваш: Ето, поразих Едом; и сърцето ти те надигна да се хвалиш. Седи сега у дома си; защо да се заплиташ в своя вреда, та да паднеш – ти и Юда с тебе? 20 Но Амасия не послуша, защото от Бога бе това, за да ги предаде в ръката на неприятелите, понеже бяха прибягнали към едомските богове. 21 И тъй, Израилевият цар Йоас излезе, та се погледнаха един друг в лице – той и Юдовият цар Амасия, в Бет-Шемеш, който принадлежи на Юда. 22 И Юда беше поразен пред Израил; и побягнаха всеки в шатъра си. 23 И Израилевият цар Йоас хвана в Бет-Шемеш Юдовия цар Амасия, сина на Йоас, Йоахазовия син, и го доведе в Ерусалим; и събори четиристотин лакти от Ерусалимската стена: от Ефремовата порта до портата на ъгъла. 24 И като взе всичкото злато и сребро, и всичките съдове, които се намираха в Божия дом при Овид-Едом, и съкровищата на царския дом, и заложници, се върна в Самария.
25 А след смъртта на Израилевия цар Йоас, Йоахазовия син, Юдовият цар Амасия – Йоасовият син, живя петнадесет години. 26 А останалите дела на Амасия, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе. 27 А след като се отклони Амасия от Господа, направиха заговор против него в Ерусалим и той побягна в Лахиш; но пратиха след него в Лахиш и го убиха там. 28 И го докараха на коне, та го погребаха с бащите му в Юдовия столичен град.
© Библейска лига - България

26

Озия, цар на Юда

1 После целият Юдов народ взе Озия, който бе на шестнадесет години и го направи цар вместо баща му Амасия. 2 Той съгради Елот и го възвърна на Юда, след като Амасия заспа с бащите си.
3 Озия беше шестнадесетгодишен, когато се възцари, и царува петдесет и две години в Ерусалим; и името на майка му бе Ехолия, от Ерусалим. 4 Той върши това, което бе право пред Господа, точно като баща си Амасия. 5 И търсеше Бога в дните на Захария, който разбираше Божиите видения; и докато търсеше Господа, Бог му даваше успех.
6 Той излезе да воюва против филистимците и събори стената на Гет, стената на Явни и стената на Азот, и съгради градове близо до Азот и между филистимците. 7 И Бог му помогна против филистимците и против арабите, които живееха в Гур-Баал, и против маонците. 8 И амонците даваха подаръци на Озия; и името му се прочу дори до входа на Египет, защото стана премного силен. 9 Озия съгради и кули в Ерусалим върху портата на ъгъла, върху Портата на долината и върху ъгъла на стената, и ги укрепи. 10 Съгради още кули в пустинята и изкопа много кладенци, защото имаше много добитък и по ниските места, и по поляната; имаше и орачи, и лозари по хълмовете и на Кармил, защото обичаше земеделието. 11 При това Озия имаше войска от военни мъже, които излизаха на война по полкове, според броя им, както ги преброи писарят Еиил и настоятелят Маасия под ръководството на Анания, един от царските военачалници. 12 Общият брой на началниците на бащините домове на силните и храбри мъже беше две хиляди и шестстотин. 13 Под тяхна ръка имаше военна сила от триста и седем хиляди и петстотин души, които се биеха с голямо юначество, за да помагат на царя против враговете. 14 Озия приготви за тях, за цялата войска, щитове и копия, шлемове и брони, лъкове и камъни за прашки.
15 И в Ерусалим направи машини, изобретени от изкусни мъже, да бъдат поставяни на кулите и на крепостите при ъглите за хвърляне на стрели и на големи камъни. И името му се прочу надалеч; защото чудно му се помагаше, докато стана силен.
16 Но когато стана силен, сърцето му се надигна, та се отдаде на поквара; и извърши престъпление против Господа, своя Бог, като влезе в Господния храм, за да покади върху кадилния олтар. 17 А свещеникът Азария влезе след него и с него – осемдесет Господни свещеници, храбри мъже. 18 Те се възпротивиха на цар Озия и му казаха: Не е твое право, Озия, да кадиш на Господа, а на свещениците, Аароновите потомци, които са посветени, за да кадят; излез от светилището, защото си извършил престъпление, което не ще ти бъде за почет от Господа Бога. 19 А Озия, който държеше в ръката си кадилница, за да кади, се разяри; и като се разяри на свещениците, проказата му избухна на челото му пред свещениците в Господния дом, близо до кадилния олтар. 20 И първосвещеникът Азария и всички свещеници погледнаха към него, и ето, бе прокажен на челото си; и побързаха да го извадят оттам; и даже сам той побърза да излезе, защото Господ го беше поразил. 21 И цар Озия остана прокажен до деня на смъртта си; и живееше в отделна къща като прокажен, понеже беше отлъчен от Господния дом; а синът му Йотам бе над царския дом и съдеше народа на земята. 22 А останалите дела на Озия, първите и последните, написа пророк Исая, Амосовият син. 23 И Озия заспа с бащите си, и го погребаха с бащите му в полето на царските гробища, защото рекоха: Прокажен е. И вместо него се възцари синът му Йотам.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Матей

4

Изкушаването на Исус

1 Тогава Исус беше отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. 2 И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня 3 и тъй, изкусителят дойде и Му каза: Ако си Божий Син, заповядай тези камъни да станат хлябове. 4 А Той в отговор каза: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.“ 5 Тогава дяволът Го заведе в святия град, постави Го на крилото на храма, и Му каза: 6 Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано:
„Ще заповяда на ангелите Си за тебе;
и на ръце ще те вдигат,
да не би да удариш о камък ногата си.“
7 Исус му рече: Писано е още: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог.“ 8 Пак го заведе дяволът на една много висока планина, показа Му всичките царства на света и тяхната слава и Му каза: 9 Всичко това ще Ти дам, ако паднеш да ми се поклониш. 10 Тогава Исус му каза: Махни се, Сатана; защото е писано: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш.“ 11 Тогава дяволът Го остави; и ето, ангели дойдоха и Му прислужваха.

Исус започва да проповядва

12 А когато чу Исус, че Йоан бил предаден на властта, оттегли се в Галилея. 13 И като напусна Назарет, дойде и се засели в Капернаум край езерото, в Завулоновите и Нефталимовите предели; 14 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исая, който казва:
15 „Завулоновата земя и Нефталимовата земя,
край езерото, отвъд Йордан,
езическа Галилея,
16 народът, който седеше в тъмнина,
видя голяма светлина,
и на онези, които седяха в страната на мрачната сянка,
на тях изгря светлина.“
17 Оттогава Исус започна да проповядва, казвайки: Покайте се, защото наближи небесното царство.

Призоваването на първите ученици

18 И като ходеше край Галилейското езеро, видя двамата братя – Симон, наречен Петър, и брат му Андрей, че хвърлят мрежа в езерото, понеже бяха рибари. 19 И казва им: Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци. 20 И те веднага оставиха мрежите, и отидоха след Него. 21 И като отмина оттам, видя други двама братя, Яков Зеведеев и брат му Йоан, че кърпят мрежите си в ладията с баща си Зеведей; и ги повика. 22 И те начаса оставиха ладията и баща си, и отидоха след Него.

Исус изцелява болните

23 Тогава Исус ходеше по цяла Галилея и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ сред народа. 24 И разнесе се слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, хванати от бяс, епилептици и парализирани; и ги изцели. 25 И след Него вървяха големи множества от Галилея и Декапол, от Ерусалим и Юдея, и оттатък Йордан.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи