Основен / ден 227

Стар Завет

Исая

5

Песента за лозето

1 Сега ще пея на възлюбения си, песен на обичния си за лозето Му:
Възлюбеният ми имаше лозе
на много плодородно бърдо.
2 Окопа го и го очисти от камъните,
и насади го с отбрана лоза,
съгради кула сред него,
изкопа още и лин в него;
и очакваше сладко грозде,
но то роди диво.
3 И сега, ерусалимски жители и Юдови мъже,
съдете между Мене и лозето Ми.
4 Какво повече бе възможно да се направи за лозето Ми,
от това, което направих за него?
Защо, тогава, докато очаквах да роди сладко грозде,
то роди диво?
5 И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си:
ще махна плета му и то ще бъде опустошено;
ще разбия оградата му и то ще бъде изпотъпкано;
6 и ще го оставя да запустее – без да се подрязва или прекопава,
и ще обрасне то с тръни и бодили,
и ще заповядам на облаците да не изливат дъжд върху него.
7 Защото лозето на Господа на силите е Израилевият дом,
а Юдовите мъже са градината, която Го радва.
И Той очакваше от тях правосъдие, но видя кръвопролитие;
праведност, но чу вопъл.

Горко и осъждение

8 Горко на онези, които прибавят къща на къща
и събират нива с нива, докато не остане място,
и вие останете да живеете сами на земята!
9 Господ на силите ми каза в ушите:
Наистина много къщи ще запустеят без жители,
даже големи и хубави къщи.
10 Десет уврата лозе ще дадат само един ват вино,
един кор семе ще даде само една ефа плод.
11 Горко на онези, които
подраняват сутрин, за да търсят спиртно питие,
които продължават до вечер, докато ги разпали виното!
12 И с арфа и псалтир, с тъпанче и свирка,
и с вино са техните угощения;
но не са се взирали в делото Господне,
нито са внимавали в действието на ръцете Му.
13 Затова Моят народ ще бъде закаран в плен –
защото нямат знание;
и почтените им мъже ще умират от глад,
и множеството им ще съхне от жажда.
14 Затова шеол е станал по-лаком
и е разтворил безмерно устата си;
и в него слизат славата им
и множеството им, и великолепието им,
и онези, които се веселят сред тях.
15 Затова ще се покланя ниско човекът
и ще се унижава големецът,
и очите на високоумните ще бъдат сведени надолу.
16 Господ на силите ще се възвишава чрез правосъдие
и Святият Бог ще се освещава чрез праведност.
17 Тогава овцете ще си пасат на воля;
и чужденци ще се хранят от запустелите места на богатите.
18 Горко на онези, които влекат след себе си беззаконието с върви от лъжи
и греха като с ремъци от товарна кола,
19 на тези, които казват: Нека бърза Господ,
нека ускори делото Си, за да го видим.
Нека приближи, нека дойде
възнамеряваното от Святия Израилев, за да го разберем!
20 Горко на онези, които наричат злото добро, а доброто зло;
които считат тъмнината за светлина, а светлината – за тъмнина;
които считат горчивото за сладко, а сладкото – за горчиво!
21 Горко на онези, които са мъдри в своите си очи,
и които са разумни пред себе си!
22 Горко на онези, които са юнаци да пият вино,
и силни да подправят спиртно питие,
23 които за подкуп оправдават виновния
и отнемат от невинния правото му!
24 Затова, както огнени езици пояждат плявата,
и както сламата се губи в пламъка,
така и техният корен ще изгние,
и цветът им ще се разнесе като прах,
защото отхвърлиха закона на Господа на силите
и презряха словото на Святия Израилев.
25 Затова гневът на Господа пламти против народа Му
и Той простира ръката Си против тях и ги поразява.
Треперят планините,
а труповете са като смет по улиците.
При все това, гневът Му не се е отвърнал,
ръката Му е още простряна.
26 Той издига знаме за далечни народи,
и свири за онези от края на земята.
И ето, те идват скоро и бързо.
27 Никой от тях не ще се умори, нито ще се спъне,
никой не ще задреме, нито ще заспи;
нито ще се разпаше поясът от кръста им,
нито ще се скъса ремъкът на обущата им.
28 Стрелите им са остри и всичките им лъкове – опънати;
копитата на конете им са като кремък,
колелата им – като вихър.
29 Ревът им – като на лъв;
те реват като млади лъвове.
Да! Те реват и сграбчват лова, и го завличат,
и няма кой да го отърве.
30 В оня ден те ще зареват против тях като морското бучене.
И ако погледне някой на земята, ето – тъмнина и неволя;
дори светлината ще бъде помрачена от облаците.
© Библейска лига - България

6

Призоваването на Исая

1 В годината, когато умря цар Озия, видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълваха храма. 2 Над него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си и с две летеше. 3 И викаха един към друг, казвайки:
Свят, свят, свят е Господ на силите!
Славата Му изпълва цялата земя.
4 И стълбовете, и праговете на вратите се поклатиха от гласовете им, и домът се изпълни с дим. 5 Тогава рекох: Горко ми! Загинах! Понеже съм човек с нечисти устни и живея сред народ с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на силите. 6 Тогава долетя при мене един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, който бе взел с щипци от олтара. 7 И като го допря до устата ми, рече: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти е изкупен. 8 После чух гласа на Господа, който казваше: Кого да пратя? И кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето ме, изпрати мене. 9 И каза:
Иди, кажи на този народ:
С уши непрестанно ще чувате, но няма да схващате,
с очи непрестанно ще виждате, но няма да разбирате.
10 Направи да затлъстее сърцето на този народ,
направи да оглушеят ушите им и затвори очите им,
да не би да видят с очите си, да чуят с ушите си,
да разберат със сърцето си и да се обърнат, та да се изцелят.
11 Тогава попитах: Господи, докога?
И Той отговори:
Докато запустеят градовете, та да няма жител,
и къщите, та да няма човек,
и земята да запустее съвсем;
12 докато разпрати Господ всички люде надалеч,
и земята бъде съвсем изоставена.
13 И макар че ще остане на нея една десета част,
тя пак ще бъде пустиня.
Но както на теревинта и дъба остава пънът, когато ги отсекат,
така святият род ще бъде пънът в земята.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Матей

7

Осъждане на другите

1 Не съдете, за да не бъдете съдени. 2 Защото с каквато присъда съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. 3 И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не усещаш гредата в твоето око? 4 Или как ще речеш на брат си: Остави ме да извадя съчицата от окото ти; а ето, в твоето око има греда? 5 Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от братовото си око.
6 Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и като се обърнат, да ви разкъсат.

Искайте, търсете, хлопайте

7 Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори, 8 защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори. 9 Има ли помежду ви човек, който, ако му поиска синът му хляб, да му даде камък, 10 или, ако поиска риба, да му даде змия? 11 И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде блага на тези, които искат от Него! 12 И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, същото и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.

Тясната и широката порта

13 Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях. 14 Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират.

Дървото и неговият плод

15 Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. 16 По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи? 17 Също така всяко добро дърво дава добри плодове; а лошото дърво дава лоши плодове. 18 Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове. 19 Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън. 20 И тъй, по плодовете им ще ги познаете. 21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата. 22 В оня ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме и не в Твоето ли име извършихме много велики дела? 23 Но тогава ще им заявя: Никога не съм ви познавал; идете си от Мене вие, които вършите беззаконие.

Разумният и неразумният строител

24 И тъй, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; 25 и заваля дъжд, придойдоха реките, духнаха ветровете и устремиха се върху тази къща; но тя не падна, защото бе основана на канара. 26 И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който е построил къщата си на пясък; 27 и заваля дъжд, придойдоха реките и духнаха ветровете и устремиха се върху тази къща; и тя падна, и падането ѝ бе голямо.
28 И когато Исус свърши тези думи, народът се чудеше на учението Му; 29 защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

89

1 Поучение на Етан езраеца.
Господи, довека ще възпявам Твоята милост;
с устата си ще известявам
Твоята истина из род в род.
2 Защото рекох: Милостта Ти е основана довека;
на самите небеса си утвърдил истината Си.
3 Ти каза: Направил съм завет с избрания Си,
заклел съм се на слугата Си Давид, казвайки:
4 Ще утвърдя потомството ти завинаги,
и ще съзидам престола ти из род в род. (Села.)
5 И небесата ще възпяват Твоята чудодейност, Господи,
също и Твоята вярност, в събранието на светиите.
6 Защото на небето кой може да се сравни с Господа?
Между синовете на силните кой може да се уподоби на Господа?
7 Бог е твърде страшен в съвета на светиите,
и достопочитаем повече от всички, които са около Него.
8 Господи, Боже на силите, кой е могъщ Господ като Тебе?
Твоята вярност Те окръжава.
9 Ти владееш над надигането на морето;
когато се повдигат вълните му, Ти ги укротяваш.
10 Ти си съкрушил Египет като някой смъртно ранен;
с крепката Си мишца си разпръснал враговете Си.
11 Твои са небесата, Твоя и земята;
вселената и всичко, що има в нея – Ти си ги основал.
12 Север и юг – Ти си ги създал;
Тавор и Хермон се радват в името Ти.
13 Ти имаш крепка мишца;
силна е ръката Ти, и издигната десницата Ти.
14 Правда и правосъдие са основа на престола Ти;
милост и истина ходят пред Твоето лице.
15 Блажени людете, които познават зова на тръбите;
те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.
16 В Твоето име се радват всеки ден
и с правдата Ти се въздигат;
17 защото Ти си славата на силата им;
и с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.
18 Понеже Господ е наша защита,
и Святият Израилев – наш Цар.
19 Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение,
като каза: Възложих на един силен да даде помощ,
възвисих един избран измежду людете.
20 Намерих слугата Си Давид;
със святото Си миро го помазах.
21 Ръката Ми ще го поддържа,
и мишцата Ми ще го укрепва.
22 Неприятелят няма да го изнудва,
нито предаденият на нечестие ще го наскърби.
23 Но Аз ще съкруша пред него противниците му,
и ще поразя онези, които го мразят.
24 А истината Ми и милостта Ми ще бъдат с него;
и с Моето име ще се издигне рогът му.
25 Също ще сложа ръката му над морето
и десницата му над реките.
26 Той ще извика към Мене:
Отец си ми, Бог мой, и спасителната ми канара.
27 И Аз ще го поставя в положение на първороден,
по-горе от земните царе.
28 Вечно ще пазя милостта Си към него;
и заветът Ми ще бъде верен спрямо него.
29 Също и потомството му ще направя да продължава довека,
и престолът му като дните на небето.
30 Ако чадата му оставят закона Ми
и не ходят в заповедите Ми,-
31 ако престъпят повеленията Ми
и не опазят наредбите Ми,-
32 ще накажа с тояга престъпленията им,
и с бич беззаконията им;
33 но милостта Си не ще оттегля от него,
нито ще изневеря на истината Си.
34Няма да наруша завета Си,
нито ще променя това, което е излязло из устните Ми.
35 За едно нещо се заклех в святостта Си,
и няма да излъжа Давид,
36 че потомството му ще трае довека,
и престолът му като слънцето пред Мене,
37 като луната, която е утвърдена довека,
и е вярна свидетелка на небето. (Села.)
38 Но Ти си отхвърлил помазаника Си,
отказал си се от него, и си му се разгневил.
39 Погнусил си се от завета със слугата Си;
унизил си короната му до земята.
40 Съсипал си всичките му огради;
превърнал си крепостите му в развалини.
41 Разграбват го всички, които минават по пътя;
стана за укор на съседите си.
42 Възвисил си десницата на противниците му;
зарадвал си всичките му неприятели.
43 Още си отъпил острото на меча му
и не си го укрепил в боя.
44 Направил си да престане блясъкът му,
и съборил си престола му на земята.
45 Съкратил си дните на младостта му;
покрил си го със срам. (Села.)
46 Докога, Господи? Ще се криеш ли винаги?
Ще гори ли като огън гневът Ти?
47 Помни колко е кратко времето ми;
за каква суета си създал всичките човешки чада!
48 Кой човек ще живее, без да види смърт,
и ще избави душата си от ръката на шеол? (Села.)
49 Къде са предишните дела на Твоята милост, Господи,
които с клетва си обещал на Давида във верността Си?
50 Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти,
как нося в пазвата сиукор от толкова многочислени племена,
51 с който враговете Ти, Господи, укоряваха,
с който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.
52 Благословен да бъде Господ довека.
Амин и амин!
© Библейска лига - България