Основен / ден 229

Стар Завет

4 Царе

15

Азария – цар на Юда

1 В двадесет и седмата година на Израилевия цар Еровоам, се възцари Азария, синът на Юдовия цар Амасия. 2 Той беше шестнадесетгодишен, когато се възцари, и царува петдесет и две години в Ерусалим; и името на майка му бе Ехолиа, от Ерусалим. 3 Той върши това, което бе право пред Господа, точно като баща си Амасия. 4 Но високите места не се премахнаха; народът още принасяше жертви и кадеше по високите места. 5 Но Господ порази царя, така че той остана прокажен до деня на смъртта си и живееше в отделна къща. А царският син Йотам бе домовладетелят и съдеше народа на страната. 6 А останалите дела на Азария и всичко, което извърши, не е ли написано в Книгата на летописите на Юдовите царе? 7 И Азария заспа с бащите си, и го погребаха с бащите му в Давидовия град; и вместо него се възцари синът му Йотам.

Захария – цар на Израил

8 В тридесет и осмата година на Юдовия цар Азария над Израил в Самария се възцари Захария, Еровоамовият син, и царува шест месеца. 9 Той върши зло пред Господа, както правиха бащите му; не остави греховете на Еровоам, Наватовия син, който бе вкарал в грях Израил. 10 А Салум, Явисовият син, направи заговор против него и го порази пред народа и го уби; и вместо него сам се възцари. 11 А останалите дела на Захария, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе. 12 Това беше изпълнение на словото, което Господ говори на Иуй: Твоите синове ще седят на Израилевия престол до четвърто поколение. Така и стана.

Салум – цар на Израил

13 Салум, Явисовият син, се възцари в тридесет и деветата година на Юдовия цар Азария и царува един месец в Самария. 14 Защото Манаим, Гадиевият син, като излезе от Терса, дойде в Самария и като порази Салум, Явисовия син, в Самария и го уби, сам се възцари вместо него. 15 А останалите дела на Салум и заговора, който направи, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе. 16 Тогава Манаим, като тръгна от Терса, порази Тапса и всичко, което бе в нея и околностите ѝ. Порази я, понеже не му отвориха; и разпра всички бременни жени в нея.

Манаим – цар на Израил

17 В тридесет и деветата година на Юдовия цар Азария се възцари над Израил Манаим, Гадиевият син, и царува десет години в Самария. 18 Той върши зло пред Господа; през целия си живот не остави греховете на Еровоам, Наватовия син, който бе вкарал в грях Израил. 19 Тогава асирийският цар Пул нападна земята; а Манаим даде на Пул хиляда таланта сребро, за да му помогне да закрепи царството в ръката си. 20 И Манаим насила събра среброто от Израил, от всички големи богаташи по петдесет сребърни сикли – за да го даде на асирийския цар. И така асирийският цар се върна и не остана там, в земята. 21 А останалите дела на Манаим и всичко, което извърши, не е ли написано в Книгата на летописите на Израилевите царе? 22 И Манаим заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Факия.

Факия – цар на Израил

23 В петдесетата година на Юдовия цар Азария над Израил в Самария се възцари Факия, Манаимовият син, и царува две години. 24 Той върши зло пред Господа; не остави греховете на Еровоам, Наватовия син, който бе вкарал в грях Израил. 25 И пълководецът му Факей, Ромелиевият син, направи заговор против него и го порази в Самария, в царските покои, с Аргов и Арий, като беше взел със себе си и петдесет мъже от галаадците; и го уби, та сам се възцари вместо него. 26 А останалите дела на Факия и всичко, което извърши, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе.

Факей – цар на Израил

27 В петдесет и втората година на Юдовия цар Азария, над Израил в Самария се възцари Факей, Ромелиевият син, и царува двадесет години. 28 Той върши зло пред Господа; не остави греховете на Еровоам, Наватовия син, който вкара в грях Израил. 29 В дните на Израилевия цар Факей дойде асирийският цар Теглат-Феласар и превзе Йон, Абел-Бет-Мааха, Янох, Кедеш, Хацор, Галаад и Галилея – цялата Нефталимова земя – и отведе жителите им пленници в Асирия. 30 А Осия, синът на Ила, направи заговор против Факей, Ромелиевия син, и като го порази, го уби и сам се възцари вместо него в двадесетата година на Йотам, Озиевия син. 31 А останалите дела на Факей и всичко, което извърши, ето, написано е в Книгата на летописите на Израилевите царе.

Йотам – цар на Юда

32 Във втората година на Израилевия цар Факей, Ромелиевия син, се възцари Йотам, синът на Юдовия цар Озия. 33 Той беше двадесет и петгодишен, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Еруса, Садокова дъщеря. 34 Той върши това, което бе право пред Господа; постъпваше точно като баща си Озия. 35 Но високите места не се премахнаха; народът още принасяше жертви и кадеше по високите места. Той построи горната порта на Господния дом. 36 А останалите дела на Йотам и всичко, което извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе? 37 В онова време Господ започна да праща против Юда сирийския цар Расин и Факей, Ромелиевия син. 38 А Йотам заспа с бащите си и беше погребан с бащите си в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Ахаз.
© Библейска лига - България

16

Ахаз – цар на Юда

1 В седемнадесетата година на Факей, Ромелиевия син, се възцари Ахаз, синът на Юдовия цар Йотам. 2 Ахаз бе двадесетгодишен, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; и не върши това, което бе право пред Господа, своя Бог, като баща си Давид, 3 но ходи в пътя на Израилевите царе и даже преведе сина си през огъня, според мерзостите на народите, които Господ бе изпъдил пред израиляните. 4 Той принасяше жертви и кадеше по високите места и по върховете, и под всяко зелено дърво.
5 Тогава сирийският цар Расин и Израилевият цар Факей, Ромелиевият син, дойдоха в Ерусалим да воюват и обсадиха Ахаз, но не можаха да го надвият. 6 В онова време сирийският цар Расин възвърна Елат под Сирия и изпъди юдеите от Елат; а сирийците дойдоха в Елат и заживяха там, където са и до днес. 7 Затова Ахаз прати вестители до асирийския цар Теглат-Феласар да кажат: Аз съм твой слуга и твой син; ела да ме избавиш от ръката на сирийския цар и от ръката на Израилевия цар, които се повдигнаха против мене. 8 И Ахаз взе среброто и златото, което се намери в Господния дом и в съкровищницата на царската къща и ги прати в дар на асирийския цар. 9 И асирийският цар го послуша, излезе срещу Дамаск и го превзе, и отведе жителите му в Кир, а Расин уби.
10 А когато цар Ахаз отиде в Дамаск да посрещне асирийския цар Теглат-Феласар, видя жертвеника в Дамаск; и цар Ахаз изпрати на свещеника Урия образец на жертвеника и рисунка на него, точно според направата му. 11 И свещеник Урия издигна жертвеник според образеца, който цар Ахаз прати от Дамаск; така го направи свещеник Урия, докато се върна цар Ахаз от Дамаск. 12 И когато се върна царят от Дамаск, видя жертвеника; и царят се приближи при жертвеника и направи принос върху него. 13 И върху този жертвеник изгори всеизгарянето си и хлебния си принос, и изля възлиянието си, и поръси кръвта на примирителните си приноси. 14 А медният олтар, който бе пред Господа, премести от лицето на храма, от мястото му между жертвеника и Господния дом, и го постави на северната страна на новия жертвеник. 15 И цар Ахаз заповяда на свещеник Урия: На великия жертвеник принасяй утринното всеизгаряне, вечерния хлебен принос, царското всеизгаряне и хлебен принос, с всеизгарянето, принасяно от целия народ на страната и хлебния им принос и възлиянията им, и ръси върху него всичката кръв на всеизгарянето и всичката кръв на жертвата; а медният олтар ще служи на мене, за да се допитвам до Господа. 16 И свещеник Урия стори така, точно както му заповяда цар Ахаз. 17 А цар Ахаз отсече страничните плочи на подножията и вдигна от тях умивалницата; и свали морето от медните волове, които бяха под него, та го сложи на каменен под. 18 И махна покрития вход за съботата, който бяха построили в храма, а външния царски вход премести в Господния дом поради асирийския цар.
19 А останалите дела, които извърши Ахаз, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе? 20 И Ахаз заспа с бащите си, и беше погребан с бащите си в Давидовия град; а вместо него се възцари синът му Езекия.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Матей

9

Исус изцелява паралитик

1 Тогава Той влезе в една ладия и премина, и дойде в Своя Си град. 2 И ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Дерзай, синко, прощават ти се греховете. 3 И ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулства. 4 А Исус, като узна помислите им, рече: Защо мислите зло в сърцата си? 5 Защото кое е по-лесно – да кажа: Прощават ти се греховете, или да кажа: Стани и ходи? 6 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на паралитика): Стани, вдигни си постелката и иди у дома си. 7 И той стана и отиде у дома си. 8 А множествата, като видяха това, страх ги обзе и прославиха Бога, Който бе дал такава власт на човеците.

Призоваването на Матей

9 И Исус, като минаваше оттам, видя един човек, на име Матей, седящ в бирничеството; и рече му: Върви след Мене. И той стана и Го последва.
10 И когато бе седнал на трапезата в къщата, ето, мнозина бирници и грешници дойдоха и насядаха с Исуса и с учениците Му. 11 И фарисеите, като видяха това, рекоха на учениците Му: Защо яде вашият Учител с бирниците и грешниците? 12 А Той, като чу това, каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните. 13 Но идете и научете се какво значи: „Милост искам, а не жертва“, защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните [на покаяние].

Запитват Исус за постенето

14 Тогава дойдоха при Него Йоановите ученици и казаха: Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят? 15 Исус им каза: Могат ли сватбарите да жалеят, докато е с тях младоженецът? Ще дойде обаче време, когато младоженецът ще им се отнеме; и тогава ще постят. 16 Никой не кърпи стара дреха с нов плат; защото кръпката ще се отдере от дрехата и съдраното ще стане по-лошо. 17 Нито наливат ново вино в стари мехове; иначе, меховете се спукват, виното изтича и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове, та и двете се запазват.

Мъртвото момиче и болната жена

18 Когато им говореше това, ето, един началник дойде, кланяше Му се и казваше: Дъщеря ми току-що умря; но ела и възложи ръката Си на нея, и тя ще оживее. 19 И Исус, като стана, отиде след него, а също и учениците Му. 20 И ето, една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години, приближи се изотзад и се допря до полата на дрехата Му; 21 защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. 22 А Исус, като се обърна и я видя, каза: Дерзай, дъще, твоята вяра те изцели. И от същия час жената оздравя. 23 И когато дойде Исус в къщата на началника, и видя свирачите и народа разтревожен, каза: 24 Идете си, защото момичето не е умряло, а спи. И те Му се присмиваха. 25 А като изпъдиха народа, Той влезе и я хвана за ръката; и момичето стана. 26 И това са разчу по цялата онази страна.

Исус изцелява слепите и немия

27 И когато Исус си отиваше оттам, след Него вървяха двама слепци, които викаха: Смили се над нас, Сине Давидов! 28 И като влезе вкъщи, слепците се приближиха към Него; и Исус им каза: Вярвате ли, че мога да сторя това? Казаха Му: Вярваме, Господи. 29 Тогава Той се допря до очите им и рече: Нека ви бъде според вярата ви. 30 И очите им се отвориха. А Исус им заръча строго, като каза: Внимавайте никой да не знае това. 31 А те, като излязоха, разгласиха славата Му по цялата онази страна.
32 И когато те излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. 33 И след като бе изгонен бесът, немият проговори; и множествата се чудеха и казваха: Никога не се е виждало такова нещо в Израил. 34 А фарисеите казваха: Чрез началника на бесовете Той изгонва бесовете.

Работниците са малко

35 Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им, проповядвайки благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ. 36 А когато видя множествата, смили се над тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат овчар. 37 Тогава рече на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците – малко; 38затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Притчи

8

1 Не вика ли мъдростта? И разумът не издига ли гласа си?
2 Тя стои по високите места край пътя,
на кръстопътя,
3 възгласява при портите, при входа на града,
при входа на вратите:
4 Към вас, човеци, викам
и гласът ми е към човешките чада.
5 Вие, глупави, придобийте благоразумие,
и вие, безумни, придобийте разум.
6 Послушайте, защото ще говоря достойни неща;
и ще отворя устните си да изрека правда.
7 Защото езикът ми ще изговори истина,
а нечестието е мерзост за устните ми.
8 Всички слова на устата ми са справедливи;
няма в тях лъжа и коварство.
9 Те всички са ясни за разумния човек
и прави за тези, които намират знание.
10 Приемете поуката ми, а не сребро,
по-добре знание, нежели отбрано злато,
11 защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни
и нищо, което може да се пожелае, не се сравнява с нея.
12 Аз, мъдростта, живея в благоразумие,
притежавам знание и предпазливост.
13 Страх от Господа е да се мрази злото;
аз мразя гордост и високоумие,
лош път и покварени уста.
14 У мене е съветът и здравомислието;
аз съм разум;
у мене е силата.
15 Чрез мене царете царуват
и управниците узаконяват правда.
16 Чрез мене князете властват,
също и големците, и всички земни съдии.
17 Аз любя онези, които ме любят;
и онези, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
18 Богатството и славата са с мене;
да, трайният имот и правдата.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато;
и ползата от мене надминава отбрано сребро.
20 Ходя по пътя на правдата,
по пътеките на правосъдието,
21 за да направя да наследят имот тези, които ме любят,
и за да напълня съкровищниците им.
22 Господ ме имаше за начало на Своя път
преди древните Си дела.
23 От вечността бях установена, от началото,
преди създанието на земята.
24 Родих се, когато нямаше бездни,
когато нямаше извори изобилстващи с вода;
25 преди да се оформят планините,
преди хълмите, аз бях родена,
26 преди Господ да беше направил земята или полетата,
или първите прашинки на вселената.
27 Когато приготовляваше небесата, аз бях там;
когато разпростираше свод над лицето на бездната,
28 когато закрепваше облаците горе,
когато усилваше изворите на бездната,
29 когато налагаше закона Си на морето,
така че водите да не престъпват повелението Му,
и когато нареждаше основите на земята.
30 Тогава аз бях при Него като майстор-ваятел
и всеки ден се наслаждавах,
веселях се винаги пред Него.
31 Веселях се на обитаемата Му земя
и наслаждението ми бе с човешки чада.
32 Сега послушайте ме, о, синове мои,
защото блажени са онези, които пазят моите пътища.
33 Послушайте поука,
не я отхвърляйте и бъдете мъдри.
34 Блажен онзи човек, който ме слуша,
като бди всеки ден при моите порти,
и чака при стълбовете на вратата ми.
35 Защото който ме намери, намира живот
и придобива благоволение от Господа;
36 а който ме пропуска, онеправдава своята си душа;
всички, които мразят мене, обичат смъртта.
© Библейска лига - България