Основен / ден 231

Стар Завет

Исая

9

Дете ни се роди

1 Но на измъчената земя не
ще има повече мрак,
както в предишните времена,
когато Той унижи земята Завулон и земята Нефталим;
но в бъдещите времена ще я направи славна –
нея, която е по пътя към езерото, оттатък Йордан, Галилея на народите.
2 Народите, които ходеха в тъмнина, видяха голяма светлина;
за онези, които седяха в земята на мрачната сянка,
изгря светлина.
3 Умножил си народа,
увеличил си радостта му;
радват се пред Тебе, както се радват във време на жетва,
както се радват, когато делят плячка.
4 Защото както в деня на Мадиам,
ти си строшил тежкия им хомот, тоягата за плещите им
и бича на угнетителя им.
5 Всяка обувка на обутия за битка воин
и облеклата, валяни в кръв,
ще бъдат за изгаряне и гориво за огъня.
6 Защото ни се роди Дете, Син ни се даде;
и управлението ще бъде на раменете Му.
И името Му ще бъде
Чудесен, Съветник, Бог Могъщ,
Отец на Вечността, Княз на Мира.
7 Управлението Му и мирът
непрестанно ще се увеличават
върху престола на Давид и в неговото царство,
за да го утвърди Той и укрепи
чрез правосъдие и чрез праведност, отсега и довека.
Ревността на Господа на силите ще извърши това.

Божият гняв против Израил

8 Господ изпрати слово на Яков;
и то връхлетя Израил.
9 И целият народ ще го научи –
дори Ефрем и жителите на Самария,
които гордо и с надменно сърце казват:
10 Кирпичите паднаха, но ние ще съзидаме с дялани камъни;
смокините се изсякоха, но ще ги заменим с кедри.
11 Затова Господ ще повдигне срещу тях враговете на Расин,
ще разбуди неприятелите им.
12 Сирийците отпред и филистимците отзад
изядоха Израил с отворени уста.
При все това гневът Му не се е отвърнал,
ръката Му е още простряна.
13 Но народът пак не се връща към Онзи, който ги поразява,
нито търси Господа на силите.
14 Затова Господ ще отсече от Израил в един ден
и глава, и опашка, палмов клон и тръстика.
15 (старейшините и почтените мъже са главата,
а пророците, които учат на лъжи, са опашката.)
16 Защото водачите на този народ ги заблуждават
и водените от тях загиват.
17 Затова Господ не ще се зарадва на юношите им,
нито ще се смили над сирачетата и вдовиците им;
понеже те всички са нечестиви и злодейци,
и всяка уста говори безумие.
При все това гневът Му не се е отвърнал,
ръката Му е още простряна.
18 Защото беззаконието изгаря като огън,
който пояжда глог и тръни.
Да! Той пламти в горските гъсталаци
и те се издигат като тежки облаци дим.
19 От гнева на Господа на силите земята ще изгори
и народът ще бъде като гориво за огъня;
никой няма да пожали брат си.
20 Човек ще граби отдясно, но ще остане гладен;
и ще яде отляво, но не ще се насити.
Всеки ще яде месата на своята си мишца:
21 Манасия – Ефрем и Ефрем – Манасия;
а двамата заедно ще бъдат против Юда.
При все това гневът Му не се е отвърнал,
ръката Му е още простряна.
© Библейска лига - България

10

1 Горко на тези, които създават несправедливи закони,
и на тези, които издават потиснически решения,
2 за да лишат сиромасите от правосъдие,
и да ограбят правата на слабите от Моя народ,
така че вдовиците да им станат плячка
и да съблекат сирачетата!
3 И какво ще направите в деня на наказанието,
когато опустошението дойде отдалеч?
Към кого ще прибегнете за помощ?
Къде ще оставите вашето богатство?
4 Нищо не им остава, освен да се наведат между пленниците
и да паднат сред убитите.
При все това гневът Му не се е отвърнал,
но ръката Му е още простряна.

Божията присъда против Асирия

5 Горко на Асириеца – жезъл на гнева Ми,
в чиято ръка е Моето негодувание!
6 Ще го изпратя срещу един нечестив народ,
ще му дам заръка против народа, който Ме гневи,
за да граби и да плячкосва,
и да ги тъпче като калта по пътищата.
7 Обаче не е намерението му да направи така,
нито мисли така сърцето му;
в сърцето му е да съсипе и да изтреби много народи.
8 Той казва: Всичките Ми князе не са ли царе?
9 Халне не е ли както Кархемиш?
Хамат не е ли както Арфад?
Самария не е ли както Дамаск?
10 Както ръката Ми е стигнала царствата на идолите,
чиито изваяни идоли бяха повече от ерусалимските и самарийските,
11 няма ли да постъпя с Ерусалим и с неговите кумири,
както постъпих със Самария и с нейните идоли?
12 Затова когато свърши Господ цялото Си дело
против хълма Сион и Ерусалим, Той ще каже:
Ще накажа асирийския цар заради надменното му сърце
и високомерните му погледи.
13 Защото той казва:
Със силата на своята ръка извърших това
и с мъдростта си, понеже съм разумен.
Преместих границите на народите,
разграбих съкровищата им
и като силен свалих техните царе.
14 Както човек простира ръка към гнездо,
така Аз прострях ръката Си към богатството на племената;
както човек събира оставени яйца, така аз събрах всички страни;
никой не поклати крило, никой не отвори уста, да изцвърчи.
15 Ще се гордее ли секирата пред онзи, който сече с нея?
Ще се големее ли трионът пред онзи, който го движи?
Като че жезълът би поклатил онзи, който го вдига,
или тоягата би размахала онзи, който не е дърво!
16 Затова Господ, Господ на силите,
ще прати на здравеняците му немощ;
и между първенците му ще се запали пожар,
като пожар от огън.
17 Светлината на Израил ще стане огън,
и Святият му – пламък;
и ще изгори и пояде тръните му и глога му в един ден;
18 ще погуби и славата на леса му и на плодовитото му поле,
и душа, и тяло;
и ще бъде както, когато изнемощее болен.
19 А останалите дървета от леса му ще са толкова малко,
че да може дете да ги опише.

Останалите от Израил

20 И в оня ден останалите от Израил и избавените от Якововия дом
няма вече да се облягат на този, който ги порази,
а ще се облягат с истина на Господа, Святия Израилев.
21 Остатакът, остатакът от Яков,
ще се обърне към Могъщия Бог.
22 Защото, ако и да е народът ти, Израилю, като морския пясък,
само остатък от него ще се върне.
Взето е решение за погибел, препълнено с Божията правда.
23 Защото Господ, Господ на силите ще извърши,
според решението, погибел на цялата страна.
24 Затова така казва Господ, Господ на силите:
Народе Мой, който живееш в Сион,
да не се боите от Асириеца,
ако и да ви удари с жезъл,
и вдигне тоягата си против вас,
както я издигна Египет.
25 Много скоро, Моят гняв срещу вас ще престане
и яростта Мище се обърне за тяхна погибел.
26 И Господ на силите ще подбуди против тях бич,
както в съсичането на Мадиам при канарата Ореб;
и Той ще издигне жезъла Си над морето,
както го възвиси над Египет.
27 И в оня ден товарът им ще се вдигне от плещите ти
и хомотът им – от врата ти;
и хомотът ще се строши поради помазанието ти.
28 Те идват в Гаят, минават през Мигрон,
в Михмас разтварят вещите си,
29 минават през прохода, за да нощуват в Гава;
Рама трепери, Гавая Саулова се разбягва.
30 Извикай с висок глас, Галимова дъще!
Слушай, Лаише! И ти, бедни Анатоте!
31 Мадмена е бежанец;
жителите на Гебим се събират за бяг.
32 И като престоят само днес в Ноб,
ще помахат с ръка към хълма на Сионовата дъщеря,
към хълма на Ерусалим.
33 Ето, Господ, Еова на силите
ще окастри хубавите клончета със страшна сила.
Високо израсналите дървета ще бъдат отсечени,
и издигнатите ще се снишат.
34 Ще изсече с желязо горските гъсталаци
и Ливан ще падне пред Могъщия.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Матей

11

Исус и Йоан Кръстител

1 А Исус, когато свърши наставленията към дванадесетте Си ученика, замина оттам да поучава и проповядва по градовете им.
2 А Йоан, като чу в тъмницата за делата на Христа, прати от учениците си да Му кажат: 3 Ти ли си Онзи, Който има да дойде, или друг да очакваме? 4 Исус в отговор им рече: Идете, съобщете на Йоан това, което чувате и виждате: 5 Слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресявани и на сиромасите се проповядва благовестието. 6 И блажен онзи, който не се съблазни поради Мене. 7 И когато те си отиваха, Исус започна да говори на народа за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятър разлюлявана? 8 Но какво излязохте да видите? Човек в меки дрехи ли облечен? Ето, тези, които носят меки дрехи, са в царски дворци. 9 Но защо излязохте? Пророк ли да видите? Да, казвам ви, и повече от пророк. 10 Това е онзи, за когото е писано:
„Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице,
който ще устрои пътя Ти пред Тебе.“
11 Истина ви казвам: Между родените от жени не се е издигнал по-голям от Йоан Кръстител; обаче по-малкият в небесното царство е по-голям от него. 12 А от дните на Йоан Кръстител досега небесното царство насила се взема, и които се насилят, го грабват. 13 Защото всичките пророци и законът пророкуваха до Йоан; 14 и, ако искате да го приемете, този е Илия, който имаше да дойде. 15 Който има уши [да слуша], нека слуша. 16 А на какво да оприлича това поколение? То прилича на деца, седящи по пазарите, които викат на другарите си: 17 Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не жалеехте. 18 Защото дойде Йоан, който нито ядеше, нито пиеше, и казват: Бяс има. 19 Дойде Човешкият Син, Който яде и пие; и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците! Но мъдростта се оправдава от делата си.

Горко на непокаялите се градове

20 Тогава започна да укорява градовете, където се извършиха повечето от Неговите велики дела, загдето не се покаяха: 21 Горко ти, Хоразине, горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, те отдавна биха се покаяли във вретище и пепел. 22 Но казвам ви: на Тир и Сидон наказанието ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на вас. 23 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? Не, до ада ще слезеш! Защото, ако бяха се извършили в Содом великите дела, които се извършиха в тебе, той и до днес би останал. 24 Но казвам ви, че в съдния ден наказанието на Содомската земя ще бъде по-леко, отколкото на тебе.

Почивка за изморените

25 В онова време Исус проговори, казвайки: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, защото си скрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. 26 Да, Отче, защото така Ти се видя угодно. 27 Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и никой не познава Сина, освен Отец; нито познава някой Отца, освен Сина и онзи, комуто Синът би благоволил да Го открие. 28 Елате при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя. 29 Вземете Моето иговърху си и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой за душите си. 30 Защото Моето игое благо, и Моето бреме е леко.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

90

1 Молитва на Божия човек Мойсей.
Господи, Ти си бил нам прибежище из род в род.
2 Преди да се родят планините,
си дал съществуване на земята и вселената,
отвека и довека Ти си Бог.
3 Обръщаш човека на пръст
и казваш: Върнете се, човешки чада.
4 Защото хиляда години са пред Тебе
като вчерашния ден, който е преминал,
и като нощна стража.
5 Като с порой ги завличаш;
те стават като сън;
сутрин са като трева, която пораства;
6 сутрин цъфти и пораства;
вечер се окосява и изсъхва.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв
и от негодуванието Ти сме смутени.
8 Положил си беззаконията ни пред Себе Си,
скришните ни грехове в светлината на лицето Си.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти;
свършваме годините си като въздишка.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет
години, или даже, където има сила, осемдесет години;
но и най-добрите от тях са труд и скръб,
защото бързо минават и ние отлитаме.
11 Кой знае силата на гнева Ти?
И негодуванието Ти, кой го свързва с дължимия на Тебе страх?
12 Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.
13 Върни се, Господи! Докога?
И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 Насити ни рано с милостта Си,
за да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал,
и с годините, в които сме виждали зло.
16 Нека се яви Твоето дело на слугите Ти,
и Твоята слава върху чадата им.
17 И нека бъде върху нас благословението на Господа, нашия Бог;
и утвърждавай за нас делото на ръцете ни.
Да, делото на ръцете ни утвърждавай го.
© Библейска лига - България