Основен / ден 234

Стар Завет

Исая

15

Пророчество против Моав

1 Пророчество за Моав:
Ар Моавски е погубен, през нощта е разорен!
Кир Моавски е погубен, през нощта е разорен!
2 Той възлиза към Баит и Девон, към високите си места, за да плаче;
Моав ридае над Нево и Медева.
Всяка негова глава е обръсната,
всяка брада – отрязана.
3 По улиците те се опасват с вретища;
по покривите и по площадите
всички ридаят, потънали в плач.
4 И Есевон плаче, и Елеала;
гласът им се чува чак до Яса.
Затова въоръжените моавски мъже ридаят;
душата на всеки трепери.
5 Сърцето ми ридае за Моав;
благородните му бягат до Сигор, до Еглат-Шелишия.
Възлизат с плач по пътя за Луит,
по пътя към Хоронаим оплакват изтреблението си.
6 Водите на Нимрим са пресъхнали
и тревата е изсъхнала, моравата – изчезнала,
няма нищо зелено.
7 Затова богатството, което бяха събрали,
и онова, което бяха скътали,
те отнасят отвъд долината на върбите.
8 Техният плач оглася всички предели на Моав,
тяхното ридание стига чак до Еглаим,
техният вопъл – чак до Беер-Елим.
9 Водите на Димон са пълни с кръв,
но Аз ще докарам още злини върху Димон,
лъвове – върху оцелелите от Моав
и върху останалите на земята.
© Библейска лига - България

16

1 Пращайте агнетата за княза на земята
от Села през пустинята
до хълма на Сионовата дъщеря.
2 Подобно на скитаща се птица,
изпъдена от гнездото си,
ще бъдат моавските дъщери при бродовете на Арнон.
3 Дай ни съвет, извърши правосъдие;
по пладне направи сянката си като нощ.
Скрий изпъдените, не издавай скитащите се.
4 Моите бегълци нека се приютят при тебе, Моаве;
бъди им заслон от разорителя.
Защото грабителят ще изчезне, разорителят ще престане,
потисниците ще се изтребят от земята.
5 И с любов ще се утвърди престол;
и на него ще седи, с истина, в Давидовия шатър,
онзи, който съди и търси правосъдие, и бърза да върши правда.
6 Чували сме за гордостта на Моав (той е много горд),
за високоумието му, за гордостта му и яростта му,
но лъжливите му самохвалства са суетни.
7 Затова Моав ще възридае за Моав –
всички ще възридаят.
Оплаквайте и скърбете за питите със стафиди на Кир-Аресет.
8 Нивята на Есевон и лозята на Севма са посърнали;
господарите на народите счупиха отбраните му лози,
които се простираха до Язир и се извиваха към пустинята;
клоните им се разпростираха и отиваха чак до морето.
9 Затова, както Язир плаче, и аз плача за лозята на Севма.
Ще те измокря със сълзите си, Есевоне и Елеало.
Няма вече радост по време на гроздобера ти и по време на жетвата ти.
10 Отнето е веселието и радостта от плодоносното поле,
няма в лозята ти песни, нито радостни гласове;
няма кой да тъпче в линовете и да изстисква виното,
защото Аз сложих край на веселбите.
11 Затова сърцето ми оплаква като арфа Моав,
душата ми – Кир-Аресет.
12 И когато Моав, уморен от високите си места,
се яви и влезе в капището си да се помоли,
той няма да сполучи.
13 Това е словото, което Господ вече беше изрекъл относно Моав.
14 А сега Господ говори:
За три години, както наемник ги отброява,
славата на Моав ще изпадне в презрение
с цялото му голямо множество,
а остатакът ще бъде много малък и незначителен.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Матей

14

Йоан Кръстител обезглавен

1 В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса; 2 и рече на слугите си: Този е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите и затова тези сили действат чрез него. 3 Защото Ирод беше хванал Йоан и беше го вързал и затворил в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип; 4 понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш. 5 И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк. 6 А когато настана рожденият ден на Ирод, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирод. 7 Затова той с клетва ѝ обеща да ѝ даде каквото и да му поиска. 8 А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Йоан Кръстител. 9 Царят се наскърби; но заради клетвите си и заради седящите с него заповяда да ѝ се даде. 10 И прати да обезглавят Йоан в тъмницата. 11 И донесоха главата му на блюдо, и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си. 12 А учениците му, като дойдоха, вдигнаха тялото и го погребаха; и отидоха, та казаха на Исуса.

Исус нахранва петте хиляди

13 И Исус, като чу това, оттегли се оттам с ладия на уединено място насаме; а народът, като разбра, тръгна след Него пеша от градовете.
14 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им. 15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето е вече напреднало: разпусни народа да отидат по селата да си купят храна. 16 А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат. 17 А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби. 18 А Той рече: Донесете ги тука при Мене. 19 Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците – на народа. 20 И всички ядоха, и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша. 21 А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

Исус ходи по вода

22 И начаса Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докато разпусне народа. 23 И като разпусна народа, изкачи се на планината да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там самичък. 24 А ладията бе вече сред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше насрещен. 25 А в четвъртата стража през нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото. 26 И учениците, като Го видяха ходещ по езерото, смутиха се и казаха, че е призрак, и от страх извикаха. 27 А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се. 28 И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата. 29 А Той рече: Ела. И Петър слезе от ладията, и тръгна по водата да иде при Исуса. 30 Но, като видя вятъра [силен], уплаши се и като потъваше, извика, казвайки: Господи, избави ме! 31 И Исус веднага протегна ръка, хвана го и му рече: Маловерецо, защо се усъмни? 32 И като влязоха в ладията, вятърът утихна. 33 А онези, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.
34 И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя. 35 И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата онази околност и доведоха при Него всичките болни; 36 и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи