Основен / ден 235

Стар Завет

Исая

17

Пророчество против Дамаск

1 Пророчество за Дамаск:
Ето, Дамаск не ще бъде вече град,
а ще бъде грамада развалини.
2 Градовете на Ароир ще бъдат напуснати;
те ще служат за стада,
които ще лежат и не ще има кой да ги плаши.
3 Крепостта ще изчезне от Ефрем и царската сила от Дамаск;
и с останалите от Сирия ще бъде същото като със славата на израиляните –
казва Господ на силите.
4 И в оня ден славата на Яков ще се смали
и тлъстината на месата му ще измършавее.
5 И ще бъде както когато жетварят хване стръковете жито
и жъне класовете с мишцата си;
да, ще бъде както когато събира някой класове в Рафаимската долина.
6 Но ще останат малко паберки,
както при отърсването на маслината –
две-три зърна на върха на по-високите клони,
четири-пет на по-крайните клончета на някое плодно дърво –
казва Господ, Израилевият Бог.
7 В оня ден човеците ще погледнат към Създателя си
и очите им ще се обърнат към Святия Израилев.
8 Те не ще гледат към жертвениците – дело на ръцете им,
нито ще се взират в онова, което са изработили пръстите им,
нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.
9 В оня ден укрепените им градове
ще бъдат като изоставените места в гората и на планинския връх,
които бяха оставени заради израиляните;
и всичко ще бъде пусто.
10 Защото си забравил Бога, твоя Спасител,
и не помниш Канарата, твоята сила,
затова, макар да си насадил приятни градини
и да отглеждаш чужди лози;
11 макар че в деня, когато ги насади, загради ги с плет,
и се грижеше те да растат, и посаденото рано да цъфне,
жетвата ще бъде оскъдна в деня на скръб
и на неизцелима печал.
12 О! Шум от много народи, които бучат като бученето на бурно море!
О, рев на племената –
реват като прииждащ порой!
13 Ще реват народите като прииждащи води;
но Бог ще ги смъмри, те ще бягат далеч,
гонени пред вятъра като плява по хълмовете,
като въртящ се прах пред вихрушка.
14 Привечер, ето, изведнъж ужас!
И преди да съмне, ги няма!
Това е делът на тези, които ни обират,
и съдбата на онези, които ни грабят.
© Библейска лига - България

18

Пророчество против земята отвъд етиопските реки
1 Горко на земята с трептящи крила
отвъд етиопските реки,
2 която изпраща посланици през морето,
с рогозени ладии по водите, като казва:
Идете, вие бързи пратеници, при народ висок и силен,
при народ страшен отначало до днес,
народ, едър и всепотъпкващ,
чиято земя е разделена от реки!
3 Всички вие, жители на света, и вие, обитатели на земята,
когато се издигне знаме на планините, ще го видите;
и когато засвири тръбата, ще я чуете.
4 Защото така ми рече Господ:
Ще бъда безмълвен и от обиталището Си ще гледам
като палеща жега по пладне,
като росен облак в жетвен пек.
5 Защото преди беритбата, когато лозето прецъфти,
и от цвета незрялото грозде узрее,
Той ще изреже клончетата с косер
и ще ги махне, ще окастри издънките.
6 Те всички ще бъдат оставени за хищните планински птици
и за земните зверове;
птиците ще се хранят с тях цяло лято,
дивите зверове – цяла зима.
7 В онова време, на мястото, където е името на Господа на силите, на Сионския хълм,
ще бъде донесен подарък на Господа на силите
от народ висок и силен,
от народ страшен отначало до днес,
от народ, едър и всепотъпкващ,
чиято земя е разделена от реки.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Матей

15

Чисто и нечисто

1 Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха: 2 Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб? 3 А Той в отговор им каза: Защо и вие, заради вашето предание, престъпвате Божията заповед? 4 Защото Бог е казал: „Почитай баща си и майка си“; и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“ 5 Но вие казвате: Който рече на баща си или на майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено на Бога – 6 той може и да не почита баща си [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума. 7 Лицемерци! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал:
8 „Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си;
но сърцето им стои далеч от Мене.
9 Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.“
10 И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте! 11 Не това, което влиза в устата, осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.
12 Тогава се приближиха учениците и Му казаха: Знаеш ли, че фарисеите се възмутиха, като чуха тези думи? 13 А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят Небесен Отец не е насадил, ще се изкорени. 14 Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата. 15 Петър в отговор Му рече: Обясни ни тази притча. 16 А Той каза: И вие ли още не разбирате? 17 Не разбирате ли, че всичко, което влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън? 18 А онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека. 19 Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули. 20 Това осквернява човека; а яденето с немити ръце не го осквернява.

Вярата на ханаанката

21 И Исус, като излезе оттам, се оттегли в Тирските и Сидонските предели. 22 И ето, една ханаанка излезе от онези места и извика: Смили се над мене, Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс. 23 Но Той не ѝ отговори ни дума. И учениците дойдоха, та Му се молеха, като казаха: Отпрати я, защото вика подире ни. 24 А Той в отговор каза: Аз съм пратен само при загубените овце от Израилевия дом. 25 А тя дойде, та Му се кланяше и казваше: Господи, помогни ми. 26 Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата. 27 А тя каза: Да, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им. 28 Тогава Исус в отговор ѝ рече: О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря ѝ оздравя в същия час.
Исус нахранва четирите хиляди

Исус нахранва четирите хиляди

29 И Исус, като замина оттам, дойде при Галилейското езеро; и качи се на хълма, и седеше там. 30 И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели; 31 така че народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.
32 А Исус повика учениците Си и рече: Жално ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя. 33 Учениците Му казаха: Откъде да имаме в уединено място толкова хлябове, че да нахраним такова голямо множество? 34 Исус им каза: Колко хлябове имате? А те рекоха: Седем и малко риби. 35 Тогава заповяда на народа да насядат на земята. 36 И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа. 37 И ядоха всички, и наситиха се, и вдигнаха останалите къшеи, седем пълни кошници. 38 А онези, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца. 39 И като разпусна народа, влезе в ладията и дойде в Магаданските предели.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Притчи

9

1 Мъдростта съгради дома си, издяла седемте си стълба;
2 закла животните си, смеси виното си
и сложи трапезата си;
3 изпрати слугините си;
вика от най-високите места на града:
4 Който е глупав, нека се отбие тук;
и на безумните казва:
5 Елате, яжте от хляба ми
и пийте от виното, което смесих;
6 оставете глупостта и ще живеете;
ходете в пътя на разума.
7 Който поправя присмивача, навлича на себе си срам;
който изобличава нечестивия, лепва на себе си петно.
8 Не изобличавай присмивача, за да не те намрази;
изобличавай мъдрия и той ще те обикне.
9 Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър;
учи праведния и той ще стане по-учен.
10 Страхът от Господа е начало на мъдростта;
и познаването на Святия е разум.
11 Защото чрез мене ще се умножат дните ти,
и ще ти се прибавят години живот.
12 Ако си мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си;
и ако се присмиваш, сам ще носиш последствията.
13 Безумната жена е бъбрица,
проста и не знае нищо.
14 Седи при вратата на къщата си,
на стол по високите места на града,
15 и кани онези, които минават,
които вървят право по пътя си:
16 Който е глупав, нека се отбие тук;
а на безумния казва:
17 Крадените води са сладки
и хлябът, който се яде скришно, е вкусен.
18 Но той не знае, че мъртвите са там
и че гостите ѝ са в дълбочините на шеол.
© Библейска лига - България