Основен / ден 240

Стар Завет

Исая

27

Избавлението на Израил
1 В оня ден Господ ще накаже с лютия и великия,
и якия Си меч Левиатан, бързия змей,
да, Левиатан, извиващия се змей,
и ще убие змията, която е в морето.
2 В оня ден ще се каже:
Прелестно лозе! Пейте за него.
3 Аз, Господ, го пазя;
всяка минута ще го напоявам;
нощ и ден ще го пазя,
за да не го повреди никой.
4 Ярост няма вече в Мене.
Само ако биха се опълчили против Мене глог и тръни,
щях да тръгна против тях на бой, щях да ги изгоря вкупом.
5 Освен ако дойдат при Мене за защита,
и се помирят с Мене;
да, нека се помирят с Мене.
6 В идните поколения Яков ще пусне корен,
Израил ще напъпи и ще цъфне,
и ще напълни лицето на света с плод.
7 Поразил ли го е Господ, както порази онези, които поразиха него?
Убит ли бе, както бяха умъртвени убитите от него?
8 С мярка го наказваше Ти, когато го отхвърляше –
със силния си вихър го завлече, като в ден на източен вятър.
9 И чрез това ще се изкупи беззаконието на Яков,
и това ще бъде целият плод от изличаването на греха му:
че той ще направи да се стрият на прах като варовик всички каменни жертвеници,
така че ашери и кумири да не стърчат вече на слънцето.
10 Защото укрепеният град е опустял,
заселището е напуснато като пустиня;
там ще пасе телето и там ще си почива,
и ще изпояде клончетата му.
11 Когато клоните му изсъхнат, ще се отчупят,
и жените ще дойдат да ги изгорят.
Защото са неразумен народ.
Затова Творецът им не ще ги пожали
и Създателят им не ще се смили над тях.
12 В оня ден Господ ще разтърси всичко
от стремителния Ефрат до Египетския поток
и вие, о, чада на Израил, ще бъдете събрани един по един.
13 И в оня ден ще затръби голяма тръба.
И загиващите в Асирийската земя,
и прогонените в Египетската земя,
ще се кланят на Господа на святия хълм в Ерусалим.
© Библейска лига - България

28

Горко на Ефрем

1 Горко на венеца, гордостта на Ефремовите пияници!
Горко на повехналия цвят – неговата славна красота,
който е на върха на плодородната долина,
на онзи град, гордост на повалените от вино!
2 Ето, от Господа иде един мощен и силен.
Като буря с градушка и опустошителна вихрушка,
като пороен дъжд и придошли води,
ще го захвърли силно с ръката си на земята.
3 Този венец – гордостта на Ефремовите пияници,
ще бъде стъпкан с крака.
4 Този повяхнал цвят – неговата славна красота,
който е на върха на плодородната долина,
ще бъде като ранозрейна смокиня – вземе ли я в ръка, който я види, поглъща я.
5 В оня ден Господ на силите ще бъде славна корона
и красив венец за останалите от Своя народ.
6 Той ще бъде правосъден дух за онзи, Който съди,
и сила за тези, които отблъскват неприятеля при портата.
7 Но и тези се олюляват от виното
и объркват пътя си от спиртното питие.
Свещеник и пророк се спъват от спиртно питие,
победени са от вино; обезумели от спиртно питие,
объркват се във видения, спъват се при вземане на решения.
8 Защото всичките трапези са пълни с бълвоч и нечистота,
така че няма чисто място.
9 Кого – казват те – ще научи той на знание?
И кого ще вразумява с проповед?
Отбитите от мляко ли,
откъснати от майчина гръд?
10 Защото всичко е заповед след заповед,
заповед след заповед,
правило след правило, правило след правило,
тук малко, там малко.
11 Затова с мънкащи устни и на непознат език
ще говори Бог на този народ,
12 на когото е рекъл:
Това е мястото за почивка нека умореният почива,
и това е мястото за отдих,
но те не искаха да слушат.
13 Затова словото Господне ще стане за тях
заповед след заповед, заповед след заповед,
правило след правило, правило след правило,
тук малко, там малко –
тъй че, като вървят, ще паднат възнак и ще се съкрушат,
ще се впримчат и ще се хванат.
14 Затова слушайте словото Господне, вие присмивачи,
които господарувате над този народ в Ерусалим.
15 Понеже сте казали:
Ние сключихме договор със смъртта
и се съгласихме с шеол;
когато всепоглъщащата беда минава, да не дойде до нас,
защото си направихме лъжата прибежище
и под измамата се скрихме.
16 Затова така казва Господ Еова:
Ето, полагам в Сион камък за основа,
камък отбран, скъпоценен, крайъгълен, за твърда основа;
който вярва в него, няма да се посрами.
17 Ще направя правосъдието връвта,
а правдата – отвеса;
и градушка ще помете вашето прибежище, лъжата,
и вода ще наводни вашето скривалище.
18 Договорът ви със смъртта ще бъде унищожен
и съглашението ви с шеол не ще устои.
Когато всепоглъщащата беда минава,
тя ще ви помете.
19 Колкото пъти мине, ще ви отнася;
заран след заран,
ден след ден;
ще минава през вас.
И само слухът за нея ще всява истински ужас.
20 Леглото е твърде късо, за да се протягаш на него
и завивката – твърде тясна, за да се завиеш.
21 Господ ще се вдигне, както направи на хълма Ферасим,
ще се разгневи, както в долината Гаваон,
за да свърши работата Си, пречудната Си работа,
и да изпълни делото Си, удивителното Си дело.
22 И тъй, сега спрете да се присмивате,
да не се стегнат оковите ви по-яко.
Защото аз чух от Господа, Еова на силите,
че ще се извърши погубление, и то предрешено, по цялата страна.
23 Дайте ухо и слушайте гласа ми.
Внимавайте и слушайте думите ми.
24 Всеки ден ли оре орачът, за да посее?
Всеки ден ли разтваря бразди и разбива буците на нивата си?
25 Като изравни лицето ѝ,
не разпръсква ли къклица и не сее ли кимион,
и житото в редове,
и ечемика – на определеното му място,
и лимеца наоколо?
26 Защото Бог го учи на разсъдък и го поучава.
27 Защото не се вършее къклица с диканя,
нито колело на вършачка се завърта върху кимиона;
но с тояга се очуква къклицата
и с прът – кимионът.
28 А житото вършеят, но не го трошат;
разкарват по него колелата на вършачката,
теглена от конете им, но не го раздробяват.
29 Всичко това също произлиза от Господа на силите,
Който е чудесен в съвет, превъзходен – в мъдрост.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Матей

20

1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си. 2 И като се услови с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си. 3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни; 4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха. 5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото. 6 А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и каза им: Защо стоите тука цял ден празни? 7 Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето [и каквото е право, ще получите.] 8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите. 9 И тъй, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един пеняз. 10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече; но и те получиха по един пеняз. 11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха: 12 Тия последните работиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата. 13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли услови с мене за един пеняз? 14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния, както и на тебе. 15 Не ми ли е позволено да сторя със своето, каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър? 16 Така последните ще бъдат първи, а първите – последни; [защото мнозина са призвани, а малцина избрани.]

Исус отново предрича смъртта Си

17 И Исус, когато възлизаше за Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме, и по пътя им каза: 18 Ето, възлизаме за Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт, 19 и ще Го предадат на езичниците, за да Го поругаят, да Го бият, и да Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.

Молбата на майката

20 Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, като Му се покланяше и искаше нещо от Него. 21 А Той ѝ рече: Какво искаш? Каза му: Заповядай тия мои двама сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство. 22 А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия [или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?] Казаха Му: Можем. 23 Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете [и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не зависи от Мене да дам, аще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми. 24 И десетимата, като чуха това, възнегодуваха против двамата братя. 25 Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властват над тях. 26 Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; 27и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; 28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

Двама слепци проглеждат

29 И като излизаха от Ерихон, голямо множество вървеше след Него. 30 И ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов! 31 А народът ги смъмри, за да млъкнат; но те още по-силно викаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов! 32 И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя? 33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни. 34 А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледнаха, и тръгнаха след Него.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи