План за четене на Библията

Основен / ден 246

Стар Завет

Исая

39

Писмото от Вавилон
1 В онова време вавилонският цар Меродах-Валадан, Валадановият син, прати писмо и подарък на Езекия, понеже беше чул, че той се разболял и оздравял. 2 И Езекия се зарадва на пратениците, и им показа къщата със скъпоценните си вещи: среброто и златото, ароматите и скъпоценните масла, целия си оръжеен склад и всичко, каквото имаше сред съкровищата му; в къщата му и в цялото му владение не остана нищо, което Езекия не им показа. 3 Тогава дойде пророк Исая при цар Езекия и му рече: Какво казаха тези мъже? И откъде дойдоха при тебе? И Езекия отговори: От далечна земя идат при мене, от Вавилон. 4 Тогава каза: Какво видяха в къщата ти? И Езекия отговори: Видяха всичко, каквото има в къщата ми; няма нищо сред съкровищата ми, което не им показах. 5 Тогава Исая рече на Езекия: Слушай словото на Господа на силите: 6 Ето, идат дни, когато всичко, което е в къщата ти и каквото бащите ти са събрали до този ден, ще се пренесе във Вавилон; няма да остане нищо – казва Господ. – 7 И ще отведат от синовете, които ще произлязат от тебе, които ще родиш; и те ще станат скопци в палата на вавилонския цар. 8 Тогава Езекия каза на Исая: Добро е Господнето слово, което ти изрече. Щом – прибави той – ще има мир и вярност през моите дни.
© Библейска лига - България

40

Утеха за Божия народ
1 Утешавайте, утешавайте Моя народ –
казва вашият Бог. –
2 Говорете благо на Ерусалим и извикайте към него,
че времето на воюването му се изпълни,
че беззаконието му е простено,
защото получи от ръката Господня
двойно наказание за всичките си грехове.
3 Глас на един, който вика:
Пригответе в пустинята пътя за Господа,
направете в безводното място прав път за нашия Бог.
4 Всяка долина ще се издигне
и всяка планина и хълм ще се снишат;
кривите места ще станат прави
и неравните места – поле;
5 И славата Господня ще се яви;
и целият човешки род ведно ще я види;
защото устата Господни изговориха това.
6 Глас на един, който казва: Провъзгласи!
И отговори се: Какво да провъзглася?
Всяка твар е трева,
и цялата ѝ слава – като полския цвят.
7 Тревата съхне, цветът вехне,
защото дишането Господне духа върху него.
Наистина людете са трева!
8 Тревата съхне, цветът вехне,
но словото на нашия Бог ще остане довека.
9 Ти, който носиш благи вести на Сион,
изкачи се на високата планина;
ти, който носиш благи вести на Ерусалим,
издигни силно гласа си;
издигни го, не бой се,
кажи на Юдовите градове: Ето вашия Бог!
10 Ето, Господ Еова идва със сила
и мишцата Му владее за Него.
Ето, наградата Му е с Него
и въздаянието Му – пред Него.
11 Той ще пасе стадото Си като овчар,
ще събере агнетата с мишцата Си,
ще ги носи в пазвата Си
и ще води полека дойките.
12 Кой е премерил водите с шепата си,
измерил небето с педя,
побрал в мярка пръстта на земята
и претеглил планините с везни, и хълмите с теглилка?
13 Кой е упътил Духа Господен,
или като съветник Негов Го е научил?
14 С кого се е съветвал Той
и кой Го е вразумил и Го е научил на пътя на правосъдието,
и Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?
15 Ето, народите са като капка от ведро
и се считат като прашинка на теглилка;
ето, островите са като ситен прах, който се вдига.
16 Ливан не е достатъчен за гориво,
нито стигат животните му за всеизгаряне.
17 Всички народи са като нищо пред Него,
считат се пред Него за по-малко от нищо. Да! За празнота.
18 И тъй, на кого ще уподобите Бога?
Или какво подобие ще сравните с Него?
19 Кумирът ли? – Художник го отлива
и златар го обковава със злато
и лее за него сребърни верижки!
20 Който е твърде сиромах да принесе принос,
избира дърво, което не гние
и търси за него изкусен художник,
за да го направи непоклатим кумир!
21 Не знаете ли? Не сте ли чули?
Не ви ли е известено отначало?
Не сте ли разбрали от основаването на земята?
22 Той седи над кръга на земята
и жителите ѝ са като скакалци.
Той простира небето като завеса
и го разпъва като шатър за живеене.
23 Той докарва князете до нищо
и прави земните съдии нищожни.
24 Те едва са били посадени, едва са били посети,
едва се е вкоренил в земята стволът им,
и Той духва върху тях, и те изсъхват,
и вихрушката ги помита като плява.
25 И тъй, на кого ще Ме уподобите,
та да му бъда равен? – казва Святият.
26 Вдигнете очите си нагоре
и вижте: Кой е създал тези светила?
Кой извежда множеството им едно по едно
и ги назовава всички по име.
Чрез величието на силата Му
и понеже е мощен във власт,
ни едно от тях не липсва.
27 Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю:
Пътят ми е скрит от Господа,
и правото ми се пренебрегва от моя Бог?
28 Не знаеш ли? Не си ли чул,
че вечният Бог Еова,
Създателят на земните краища,
не отслабва и не се уморява?
Неговият разум е неизследим.
29 Той дава сила на отслабналите
и умножава мощта на немощните.
30 Даже младите ще отслабнат и ще се уморят
и отбраните момци съвсем ще паднат,
31 но онези, които чакат Господа, ще подновят силата си,
ще се издигат с крила като орли,
ще тичат и няма да се уморят,
ще ходят и няма да отслабнат.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Матей

26

Заговорът против Исус


1 И Исус, когато свърши всичките тези думи, рече на учениците Си: 2 Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.
3 Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа, 4 и наговориха се да уловят Исус с хитрост, и да Го умъртвят; 5 но казаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.

Исус помазан с миро във Витания


6 А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон, 7 приближи се до Него една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което възливаше на главата Му, когато бе седнал на трапезата. 8 А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахосва това? 9 Защото това [миро] можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите. 10 Но Исус, като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? Тя извърши добро дело за Мене. 11 Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам. 12 Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, стори го, за да Ме приготви за погребение. 13 Истина ви казвам: Където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.

Юда се съгласява да предаде Исус


14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и рече: 15 Какво ще ми дадете, и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника. 16 И оттогава той търсеше удобен случай да им Го предаде.

Господнята вечеря


17 А в първия ден напразника на безквасните хлябове учениците дойдоха при Исуса и рекоха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата? 18 Той каза: Идете в града при еди-кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам Пасхата с учениците Си. 19 И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата. 20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика. 21 И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22 А те, пренаскърбени, започнаха всички, един по един, да Му казват: Да не съм аз, Господи? 23 Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. 24 Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на онзи човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил. 25 И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече. 26 И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови и го разчупи, и като го даваше на учениците, рече: Вземете, яжте; то ва е Моето тяло. 27 Взе и чашата, и като благодари, даде им и рече: Пийте от нея всички; 28 Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете. 29 Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Моя Отец. 30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

Исус предрича отричането на Петър


31 Тогава Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ; защото е писано: „Ще поразя пастира; и овцете на стадото ще се разпръснат.“ 32 А след като бъда възкресен, ще ви изпреваря в Галилея. 33 А Петър в отговор Му каза: Дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня. 34 Исус му рече: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. 35 Петър Му каза: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.

Гетсимания


36 Тогава Исус отиде с тях на едно място, наречено Гетсимания; и каза на учениците Си: Седете тука, докато отида там да се помоля. 37 И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, захвана да скърби и да тъгува. 38 Тогава им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете заедно с Мене. 39 И като пристъпи малко напред, падна по лице и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш. 40 И върна се при учениците, та ги намери заспали, и каза на Петър: Как, не можахте ли и един час да бдите с Мене? 41 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото е немощно. 42 Пак отиде втори път, та се помоли, казвайки: Отче Мой, ако не е възможно да [Ме] отмине тая [чаша], без да я изпия, нека бъде Твоята воля. 43 И като дойде пак, намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали. 44 И пак ги остави, та отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи. 45 Тогава се върна при учениците и каза им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. 46 Станете да вървим; ето, приближава се този, който Ме предава.

Предаването на Исус


47 И докато Той още говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини. 48 А онзи, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го. 49 И веднага се приближи до Исус и рече: Здравей, Учителю! И Го целуна. 50 А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл, стори го. Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Исуса и Го хванаха. 51 И ето, един от тези, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна меча си и като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото. 52 Тогава Исус му каза: Върни меча си на мястото му; защото всички, които се залавят за меч, от меч ще загинат. 53 Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели? 54 Но как биха се сбъднали Писанията, че това трябва да бъде така? 55 В същия час каза Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма, и не Ме хванахте. 56 Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всичките ученици Го оставиха и се разбягаха.

Пред синедриона


57 А тези, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, където бяха събрани книжниците и старейшините. 58 А Петър вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със слугите да види края. 59 А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят; 60 обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но после дойдоха двама и рекоха: 61 Този каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни пак да го съградя. 62 Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тия против Тебе? 63 Но Исус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш, Ти ли си Помазаникът, Божият Син? 64 Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви: Отсега нататък ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Силата и идещ на небесните облаци. 65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите? 66 А те в отговор, рекоха: Изложи се на смъртно наказание. 67 Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и казваха: 68 Отгатни, Помазаниче, кой Те удари.

Петър се отрича от Исус


69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса Галилееца. 70 А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам какво говориш. 71 И когато излезе на предверието, видя го друга слугиня и каза на тези, които бяха там: И този беше с Исуса Назарянина. 72 И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека. 73 След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и рекоха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава. 74 Тогава той започна да се проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И начаса петелът пропя. 75 И спомни си Петър думите на Исус, Който беше казал: Преди още петелът да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън, и плака горко.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

97

1 Господ царува; нека се радва земята;
нека се веселят множеството острови.
2 Облак и мрак са около Него;
правда и съд са основа на престола Му.
3 Огън отива пред Него
и изгаря противниците Му отвред.
4 Светкавиците Му осветяват вселената;
земята вижда и трепери.
5 Планините се топят като восък от присъствието Господне,
от присъствието на Господа по цялата земя.
6 Небесата възвестяват правдата Му;
и всичките племена виждат славата Му.
7 Нека се посрамят всички, които служат на изваяните идоли,
които се хвалят с кумирите;
поклонете се Нему, всички богове.
8 Чу Сион и се развесели,
и Юдовите дъщери се зарадваха,
поради Твоите закони, Господи.
9 Защото Ти, Господи, си най-велик над цялата земя,
превъзвишен си над всички богове.
10 Вие, които любите Господа, мразете злото;
Той пази душите на светиите Си,
избавя ги от ръката на нечестивите.
11 Виделина свети над праведния,
и веселие за онези, които са с прави сърца.
12 Веселете се в Господа, вие праведни,
и славете Неговата святост.
© Библейска лига - България