Основен / ден 251

Стар Завет

Исая

49

Служителят Господен

1 Слушайте Ме, острови, и внимавайте, далечни племена:
Господ Ме призова още от рождение,
още от утробата на майка Ми спомена името Ми!
2 Направи устата Ми като остър меч,
покри Ме под сянката на ръката Си;
направи Ме лъскава стрела,
и Ме скри в колчана Си.
3 И каза Ми: Ти си Мой служител,
ти си Израил, в Когото ще се прославя.
4 Но Аз си рекох: Напразно съм се трудил,
за нищо и напусто съм изтощавал силата Си.
Но правото Ми е у Господа,
и наградата Ми – у Моя Бог.
5 И сега казва Господ –
Който още от утробата
Ме създаде за Свой служител,
за да доведа пак Яков при Него
и за да се събере Израил при Него,
защото съм почетен в очите на Господа
и Моят Бог е моя сила, –
6 Той казва: Малко нещо е да Ми бъдеш служител,
за да се възстановят племената на Яков
и да се възвърнат опазените на Израил.
Ще Те дам още за светлина на народите,
за да бъдеш Моето спасение до краищата на земята.
7 Така казва Господ,
Изкупителят и Святият Израилев,
на презрения от всички,
на укорявания от народа,
на Слугата на владетелите:
Царе ще Те видят и ще станат,
князе ще Те видят и ще се поклонят
поради Господа, Който е верен,
поради Святия Израилев, Който Те е избрал.

Възстановяването на Израил

8 Така казва Господ:
В благоприятно време Те
послушах
и в спасителен ден Ти помогнах;
ще Те опазя и ще Те дам за завет на народа,
за да възстановиш земята,
за да ги направиш да завладеят запустелите наследства,
9 като кажеш на затворниците: Излезте, –
на онези, които са в тъмнина: Явете се!
Те ще пасат край пътищата
и ще намерят паша по високите хълмове.
10 Няма да огладнеят, нито да ожаднеят;
не ще ги удари нито жега, нито слънце.
Защото Онзи, Който се е смилил над тях, ще ги води
и при водни извори ще ги заведе.
11 И ще обърна всичките Си планини на пътища
и друмовете Ми ще се издигнат.
12 Ето, тези ще дойдат отдалеч
и, ето, онези – от север и от запад,
а пък онези от Синимската земя.
13 Пей, небе, радвай се, земьо,
запейте планини!
Защото Господ утеши народа Си
и се смили над наскърбените Си.
14 Но Сион рече: Еова ме е оставил
и Господ ме е забравил.
15 Може ли жена да забрави сучещото си дете
и да не се смили над чадото на утробата си?
Обаче дори и да го забрави,
Аз няма да те забравя!
16 Ето, на дланите Си съм те врязал;
твоите стени са винаги пред Мене.
17 Чадата ти ще побързат към тебе,
а разорителите ти и опустошителите ти ще си отидат от тебе.
18 Вдигни очите си и погледни наоколо;
всички твои синове се събират и идват при тебе.
Заклевам се в живота Си – казва Господ, –
ти наистина ще се облечеш с всички тях като с украшение
и като невеста ще се накитиш с тях.
19 Защото разорените ти и запустелите ти места,
и опустошената ти земя,
ще бъдат сега тесни за жителите ти,
а онези, които те поглъщаха, ще бъдат далеч.
20 Чадата, които ще добиеш, след като си изгубил предишните,
ще рекат в ушите ти:
Тясно е мястото за нас;
стори ни място, за да се населим.
21 Тогава ще речеш в сърцето си:
Кой ми роди тези?
Аз бях загубила чадата си и пуста;
заточеница и скитница. Кой ги отхрани тези?
Ето, бях оставена сама, а тези – къде бяха?
22 Така казва Господ Еова:
Ето, ще издигна ръката Си към народите,
и ще издигна знамето Си пред племената;
и те ще донесат синовете ти на ръце,
и дъщерите ти – на рамене.
23 Царе ще бъдат твои хранители
и техните царици – твои кърмилници;
ще ти се поклонят с лице до земята
и ще лижат пръстта на нозете ти.
И ти ще познаеш, че Аз съм Господ
и че онези, които се надяват на Мене, не ще се посрамят.
24 Нима може да се отнеме плячката от силния
или да се отърват пленените от победителя?
25 Но Господ така казва:
Пленниците на силния ще се отнемат
и плячката ще се възвърне от страшния;
защото Аз ще се съдя с онези, които се съдят с тебе,
и ще спася чадата ти.
26 А притеснителите ти ще
заставя да изядат собствените си меса
и да се опият със собствената си кръв както с ново вино.
Тогава всяка плът ще познае,
че Аз, Господ, съм твоят Спасител
и че твоят Изкупител е Могъщият Яковов.
© Библейска лига - България

50

Грехът на Израил и послушанието на Служителя

1 Така казва Господ:
Къде е разводното писмо на майка ви,
с което я напуснах?
Или на кого от заемодавците Си ви продадох?
Ето поради вашите беззакония бяхте продадени,
и поради вашите престъпления беше напусната майка ви.
2 Защо, когато дойдох, нямаше никой?
Когато повиках, нямаше кой да отговори?
Скъсила ли се е ръката Ми, та да не може да ви изкупи?
Или нямам сила да ви избавя?
Ето, Аз със смъмрянето Си пресушавам морето,
обръщам реките в пустиня;
рибите им се вмирисват,
умирайки от жажда поради липса на вода.
3 Аз обличам небето с мрак,
и правя вретище за негово покривало.
4 Господ Еова Ми даде език на учените,
за да зная как да помогна с дума на уморения;
всяка сутрин Той Ме събужда,
събужда ухото Ми,
за да слушам като учениците.
5 Господ Еова отвори ухото Ми;
и Аз не се възбунтувах,
нито се обърнах назад.
6 Гърбът Си дадох на тези, които Ме бият
и бузите си – на тези, които скубят брадата Ми;
не скрих лицето Си от присмех и заплювания.
7 Понеже Господ Еова Ми помага,
затова не се смущавам,
затова съм втвърдил лицето Си като кремък,
и зная, че не ще бъда посрамен.
8 Близо е Онзи, Който Ме оправдава;
кой тогава ще се съди с Мене? Нека застанем заедно.
Кой Ми е противник? Нека се приближи до Мене.
9 Ето, Господ Еова Ми помага.
Кой ще Ме осъди?
Ето, те всички ще овехтеят като дреха;
молец ще ги изяде.
10 Кой измежду вас се бои от Господа
и слуша гласа на Неговия Служител,
но ходи в тъмнина и няма светлина?
Такъв нека се уповава на името Господне
и нека се обляга на своя Бог.
11 Ето, всички вие, които палите огън,
които се въоръжавате с главни,
ходете сега в пламъка на вашия огън
и всред главните, които сте разпалили.
Това ще имате от ръката Ми;
в скръб ще легнете.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Евреи

3

Исус е по-велик от Мойсей

1 Затова, святи братя, участници в небесното звание, размислете за Апостола и Първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса; 2 Който бе верен на Онзи, Който Го постави, както беше и Мойсей в целия Негов дом. 3 Понеже Той се удостои със слава, по-голяма от Мойсеевата, както този, който е построил къщата е на по-голяма почит от самата къща. 4 Защото всяка къща се строи от някого; а Този, Който е сътворил всичко, е Бог. 5 И Мойсей беше верен в целия Божий дом като слуга, за да свидетелства за онова, което щеше да се говори по-късно; 6 а Христос беше верен над Неговия дом като Син.
Неговият дом сме ние, ако удържим твърдо докрай в дързостта и надеждата, с която се хвалим.

Предупреждение срещу неверието

7 Затова, както казва Святият Дух:
„Днес, ако чуете гласа Му,
8 не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението,
както в деня на изкушението в пустинята,
9 където бащите ви Ме
изкусиха, изпитаха Ме,
и видяха делата Ми четиридесет години.
10 Затова възнегодувах против това поколение,
и рекох: Всякога се заблуждават в сърцата си,
те не са познали Моите пътища;
11 така се заклех в гнева Си:
Те няма да влязат в Моята почивка.“
12 Внимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог; 13 но увещавайте се един друг всеки ден, докато още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха. 14 Защото ние участваме в Христа, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност; 15 докато се казва:
„Днес, ако чуете гласа Му,
не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението“.
16 Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли онези, които излязоха от Египет чрез Мойсей? 17 А против кои негодува четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята? 18 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни? 19 И тъй, виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Притчи

12

1Който обича поука обича знание,
а който мрази изобличение, е невеж.
2 Добрият човек намира благоволение пред Господа,
а коварния Той ще осъди.
3 Човек няма да се утвърди чрез беззаконие,
а коренът на праведните не ще се поклати.
4 Добродетелната жена е венец на мъжа си,
а онази, която докарва срам, е като гнилота в костите му.
5 Мислите на праведния са справедливи,
а кроежите на нечестивите са коварство.
6 Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие,
а устата на праведните ги избавят.
7 Нечестивите биват отхвърлени и ги няма,
а домът на праведните стои твърдо.
8 Човек бива похвален според разума си;
а опакият в сърце ще бъде презиран.
9 По-щастлив е скромният, който слугува на себе си,
от онзи, който се големее и няма хляб.
10 Праведният се грижи за живота на добитъка си,
а сърцата на нечестивите са немилостиви.
11 Който обработва земята си, ще се насити с хляб,
а който следва суетни неща, е без разум.
12 Нечестивият търси плячка, каквато вземат злите,
а коренът на праведния дава плод.
13 Нечестивият пада в капана на греховните си устни;
а праведният ще се отърве от затруднение.
14 От плода на устата си човек се насища с добрини
и според делата на ръцете на човека му се въздава.
15 Пътят на безумния е прав в неговите очи,
а който е мъдър, слуша съвети.
16 Безумният показва явно досадата си,
а благоразумният скрива оскърблението.
17 Който диша истина, възвестява правда,
а лъжесвидетелят – измама.
18 Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож,
а езикът на мъдрите докарва здраве.
19 Устните, които говорят истина, ще се утвърдят завинаги,
а лъжливият език ще трае за минута.
20 Измама има в сърцето на онези, които кроят зло,
а радост имат тези, които съветват за мир.
21 Никакво зло няма да се случи на праведния,
а нечестивите ще се изпълнят със злини.
22 Лъжливите устни са мерзост пред Господа,
а онези, които постъпват вярно, са благоугодни Нему.
23 Благоразумният човек таи знанието си,
а сърцето на безумните изказва глупостта си.
24 Ръката на трудолюбивите ще властва,
а ленивите ще бъдат под ангария.
25 Теготата смирява човешкото сърце,
а благата дума го развеселява.
26 Праведният посочва път на ближния си,
а пътят на нечестивите ги въвежда в заблуждение.
27Ленивият не пече лова си,
а трудолюбивият цени имота си.
28 В пътя на праведността има живот
и в пътеката ѝ няма смърт.
© Библейска лига - България