Основен / ден 255

Стар Завет

Исая

57

1 Праведният загива и никой не взима това присърце;
благочестивите се грабват от земята и никой не се замисля,
че праведният е изтръгнат от злото, което има да дойде.
2 Той отива в мир;
които ходят в правотата си,
ще почиват на леглата си.
3 А вие, синове на врачка,
семе на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук.
4 На кого се присмивате?
Против кого сте отворили широко уста и изплезили език?
Не сте ли чада на престъпление, семе на лъжа –
5 вие, които се разпътвате от похот към идоли
под всяко зелено дърво;
които принасяте в жертва чадата си в деретата,
и под разцепените канари?
6 Сред гладките камъни
на потоците е твоят дял;
те, те са твое наследство
и на тях изливаш ти възлияния,
и принасяш хлебен принос.
Ще мога ли да се омилостивя за тези неща?
7 На висок и величав хълм си сложила леглото си
и там си се изкачвала да принасяш жертва.
8 Зад вратите и стълбовете им си поставила спомена си.
Защото като си се отвърнала от Мене, си открила на друг леглото си,
възкачила си се на него и си го отворила широко;
сключила си съюз с онези, чието легло обичаш,
и гледаш тяхната голота.
9 Отишла си и при царя с помади
и си намножила ароматите си.
Пратила си далеч посланиците си и си се унизила до дълбините на шеол.
10 Уморила си се от дългия път,
но пак не си рекла: Няма надежда;
намерила си съживление на силата си, затова не си примряла.
11 И от кого си се уплашила и се боиш, та да Ме излъжеш
и да не си спомниш за Мене,
нито да Ме съхраниш в сърцето си?
Не е ли защото Аз дълго мълчах, та ти престана да се боиш от Мене?
12 Аз ще покажа твоята праведност и твоите дела, не ще ти бъдат от полза.
13 Когато извикаш, нека те отърве сбирщината на идолите ти;
но вятърът ще ги отнесе всички,
един лъх ще ги помете.
А който се уповава на Мене, ще владее земята
и ще придобие святия Мой хълм.

Утеха за съкрушения

14 И ще се рече: Изравнете, изравнете, пригответе пътя!
Махнете спънките от пътя на Моя народ.
15 Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният,
Който обитава вечността,
Чието име е Святий:
Аз обитавам на високо и свято място,
с онзи, който е със съкрушен и смирен дух,
за да съживявам духа на смирения
и да съживявам сърцето на съкрушения.
16 Защото няма да се съдя вечно с човеците,
нито ще бъда винаги гневен;
понеже тогава биха примрели пред Мене
духът и душите, които съм сътворил.
17 Поради греховната му алчност се разярих и го поразих,
отвърнах лицето Си в гняв,
но той упорито следваше пътя на сърцето си.
18 Видях пътищата му и ще го изцеля;
и ще го водя, и ще възвърна утехата на него,
и на онези, които го жалят.
19 Аз създавам плода на устните;
мир, мир на далечния и близкия – казва Господ, –
и Аз ще го изцеля.
20 А нечестивите са като развълнуваното море, което не може да утихне,
и чиито вълни изхвърлят тиня и кал.
21 Няма мир за нечестивите – казва моят Бог.
© Библейска лига - България

58

Истинският пост

1 Извикай силно, не се щади;
издигни гласа си като тръба
и изяви на народа Ми беззаконието му
и на Якововия дом – греховете му.
2 При това те Ме търсят всеки ден
и желаят да узнаят пътищата Ми,
сякаш са народ, който постъпва праведно и не е изоставил заповедите на своя Бог.
Те искат от Мене справедливи присъди;
те желаят да се приближат към Бога.
3 Защо постихме – казват те – а Ти не виждаш?
Защо смирихме душата си, а Ти не забелязваш?
Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите удоволствия
и изисквате да се вършат всичките ви работи.
4 Ето, вие постите за препирни и кавги,
и за да се биете нечестиво с пестници;
не можете да постите така
и да се чуе горе гласът ви.
5 Такъв ли е постът, който Аз съм избрал –
ден, в който човек трябва да смирява душата си?
Нима означава да навежда човек глава като тръстика
и да си постила вретище и пепел?
Това ли ще наречеш пост и ден угоден на Господа?
6 Не е ли това постът, който Аз
съм избрал:
да развързваш несправедливите окови,
да разхлабваш връзките на ярема,
да пускаш на свобода угнетените
и да счупваш всеки хомот?
7 Не е ли да разделяш хляба си с гладния
и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив?
Когато видиш голия, да го облечеш
и да не се криеш от своите еднокръвни?
8 Тогава твоята светлина ще изгрее като зората
и здравето ти скоро ще разцъфне;
праведността ти ще върви пред тебе
и славата Господня ще ти бъде задна стража.
9 Тогава ще зовеш – и Господ ще отговаря;
ще извикаш за помощ – и Той ще рече: Ето Ме!
Ако махнеш от себе си хомота на гнета,
соченето с пръст и нечестивите думи,
10 ако отдаваш душата си на гладния
и насищаш наскърбената душа,
тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината
и мракът ще ти бъде като пладне.
11 Господ ще те води всякога,
ще насища душата ти в бездъждие
и ще дава сила на костите ти;
и ти ще бъдеш като добре напоявана градина,
и като извор, чиито води не пресекват.
12 И родените от тебе ще съградят отново отдавна запустелите места;
ще възстановиш основите на много поколения;
и ще те нарекат Поправител на развалините,
Възобновител на места за население.
13 Ако отдръпнеш ногата си в събота,
за да не вършиш своята воля в святия Ми ден,
и наречеш съботата наслада и свят Господен ден, почитаем,
и го почиташ, като не следваш в нея своите си пътища,
и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи,
14 тогава ще се наслаждаваш в Господа
и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята,
и ще те храня с наследството на баща ти Яков.
Защото устата Господни изговориха това.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Евреи

7

Свещеник Мелхиседек

1 Защото този Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраам, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, 2 на когото Авраам отдели и десятък от всичко – този, който по значението на името му е първо цар на правда, а после и салимски цар, тоест, цар на мир – 3 без баща, без майка, без родословие, без да има нито начало на дни, нито край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник. 4 Помислете колко велик е този човек, на когото патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата си плячка. 5 Онези от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от народа, тоест от братята си, макар и тези да са произлезли от чреслата на Авраам. 6 Той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраам, и благослови онзи, на когото бяха дадени обещанията. 7 А безспорно по-долният се благославя от по-горния. 8 И в единия случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия – този, за когото се свидетелства, че живее. 9 И тъй да кажа, сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраам; 10 защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек го срещна.

Исус е като Мелхиседек

11 И тъй, ако се постигаше съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник според Мелхиседековия чин и да не се счита според Аароновия чин?
12 Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона. 13 Понеже Този, за Когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара. 14 Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, а относно това племе Мойсей не е казал нищо за свещеници. 15 Това, което казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседек се издига друг Свещеник, 16 Който се установи не по закон, изразен в преходна заповед, а по силата на безкраен живот; 17 защото за Него се свидетелства:
„Ти си свещеник довека
според чина Мелхиседеков“;
18 защото по този начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност 19 (понеже законът не е усъвършенствал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога. 20 И доколкото Той не е станал свещеник без заклеване 21 (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Онзи, Който му казва:
„Господ се закле и не ще се разкае:
Ти си свещеник довека)“,
22 дотолкова на по-добър завет Исус стана поръчител. 23 При това поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си, 24 но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на други. 25 Затова и може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него, понеже всякога е жив, за да ходатайства за тях. 26 Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен над небесата; 27 Който няма нужда всеки ден, както онези първосвещеници, да принася жертви първо за Своите грехове, после за греховете на людете; защото направи това веднъж завинаги, като принесе Себе Си. 28 Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше след закона, поставят Сина, Който е усъвършенстван завинаги.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи