Основен / ден 257

Стар Завет

Исая

61

Годината на Господнето благоволение

1 Духът на Господа Еова е върху мене,
защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките,
пратил ме е да превържа сърцесъкрушените,
да проглася освобождение на пленниците
и отваряне затвора на вързаните;
2 да проглася годината на благоволението Господне
и деня на въздаянието от нашия Бог;
да утеша всички наскърбени;
3 да се погрижа за наскърбените в Сион,
да им дам венец, вместо пепел,
миро на радост – вместо плач,
облекло на хваление – вместо унил дух;
за да се наричат дървета на праведност,
градина на Господа, за да се прослави Той.
4 И те ще съградят отдавна запустелите места,
ще издигнат досегашните развалини
и ще обновят пустите градове,
опустошени от много поколения.
5 Чужденци ще останат и ще пасат стадата ви
и другоземци ще бъдат ваши орачи и ваши лозари.
6 А вие ще се казвате свещеници Господни;
ще ви наричат служители на нашия Бог;
ще ядете имота на народите
и ще наследите тяхната слава.
7 Вместо срама си, ще получите двоен дял
и вместо позора си ще се радвате в наследството си;
затова в земята си ще притежават двойно,
радостта им ще бъде вечна.
8 Защото Аз, Господ, обичам правосъдие,
мразя грабителство и неправда.
И тях ще възнаградя вярно
и ще сключа с тях вечен завет.
9 Потомството им ще бъде познато сред народите
и внуците им – сред племената;
всеки, който ги гледа, ще познае,
че те са род, който Бог е благословил.
10 Ще се развеселя премного в Господа,
душата ми ще се зарадва в моя Бог,
защото Той ме облече с одежди на спасение,
загърна ме с мантия на правда,
като младоженец украсен,
подобно на първосвещеник с венец
и като невяста, накитена с гиздилата си.
11 Защото, както земята произвежда растенията си,
и както в градина пониква посятото в нея,
така Господ Еова ще направи праведност и хвала
да поникнат пред всички народи.
© Библейска лига - България

62

Новото име на Сион

1 Заради Сион няма да млъкна
и заради Ерусалим няма да престана,
докато не изгрее праведността му като сияние
и спасението му – като запалено светило.
2 Народите ще видят твоята праведност
и всички царе – славата ти;
и ти ще се наречеш с ново име,
което устата Господни ще изрекат.
3 Ще бъдеш славен венец в ръката Господня,
царска корона в дланта на твоя Бог.
4 Няма вече да се наричаш Изоставен,
нито ще се нарича вече земята ти Пуста;
но ще се наричаш Мое Благоволение към Него
и земята ти – Венчана,
защото Господ благоволи в тебе
и земята ти ще бъде венчана.
5 Защото както момък се жени за мома,
така и твоите синове ще се оженят за тебе;
както младоженецът се радва на невястата си,
така и твоят Бог ще се зарадва на тебе.
6 На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи,
които никога няма да мълчат – ни денем, ни нощем.
Вие, които припомняте на Господа, не млъквайте
7 и не Му давайте почивка,
докато не утвърди Ерусалим и докато не го направи слава на земята.
8 Господ се закле в десницата Си и в силната Си мишца, казвайки:
Няма да дам вече житото ти за храна на неприятелите ти
и чужденците няма да пият виното ти, за което ти си се трудил;
9 но които го прибират в житница, те ще го ядат
и ще хвалят Господа;
и които го събират, те ще го пият
в дворовете на Моето светилище.
10 Минете, минете през портите,
пригответе пътя за народа;
изравнете, изравнете друма,
съберете камъните му,
издигнете знаме за племената.
11 Ето, Господ прогласи до краищата на земята:
Речете на Сионовата дъщеря:
Ето, Спасителят ти иде;
ето наградата Му е с Него
и въздаянието Му – пред Него.
12 И ще ги наричат Свят Народ,
Изкупените от Господа;
и ти ще се наричаш Издирен,
Град неизоставен.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Евреи

9

Хваление в земната скиния

1 А даже при първия завет имаше постановления за богослужение, имаше и земно светилище. 2 Защото бе приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; тази част се казва Светилище; 3 а зад втората завеса беше онази част от скинията, която се казваше Светая светих, 4 където бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който разцъфтя, и плочите на завета; 5 и над него бяха херувимите на Божията слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно. 6 И когато тези неща бяха така приготвени, в първата част на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението; 7 а във втората веднъж в годината влизаше само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на народа, сторени от незнание. 8 С това Святият Дух показваше, че пътят за светилището не е бил открит, докато е стояла още първата част на скинията, 9 която е образ на сегашното време, през което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят приносителя съвършено чист в съвестта, 10 понеже се състоят само в ядене, пиене и разни умивания – преходни постановления, наложени до времето на преобразование.

Кръвта на Христос

11 Но понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, тоест не от настоящето творение. 12 И не с кръвта на кози и телци, но със Собствената Си кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби за нас вечно изкупление. 13 Защото, ако кръвта от козли и от телци и пепелта от телица, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото, 14 то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртви дела, за да служите на живия Бог! 15 И затова Той е Посредник на нов завет, така че чрез смъртта за изкупване от престъпленията, извършени при първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство. 16 Защото, където има завещание, необходимо е да се докаже смъртта на завещателя. 17 Защото завещанието влиза в сила само след смърт, то никога няма сила, докато е жив завещателят. 18 Затова и първият завет не бе утвърден без кръв. 19 Защото, след като Мойсей изговори всяка заповед от закона пред целия народ, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна, и исоп, та поръси и самата книга, и целия народ, казвайки:
20 „Това е кръвта на завета, който ви заповяда Бог“.
21 При това той по същия начин поръси с кръвта и скинията, и всички богослужебни съдове. 22 А според закона почти всичко с кръв се очиства; и без проливането на кръв няма опрощение.
23 И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тези жертви, а самите небесни неща – с жертви, по-добри от тези. 24 Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, образ на истинското, а в самите небеса, за да се яви сега пред Божието лице за нас; 25 и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв; 26 (иначе Той трябваше да е страдал много пъти от създанието на света), а сега, в края на вековете, се яви веднъж завинаги, за да премахне греха чрез пожертването на Себе Си. 27 И както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд, 28 така и Христос, като беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи