Основен / ден 258

Стар Завет

Исая

63

Божият ден на въздаяние и изкупление

1 Кой е Този, Който иде от Едом,
с червени дрехи от Боцра,
Този, славен в облеклото Си,
Който ходи във величието на силата Си?
Аз съм, Който говоря с праведност,
могъщ да спасявам.
2 Защо е червено облеклото Ти
и дрехите Ти – подобни на човек, който тъпче в лин?
3 Аз Сам изтъпках лина
и от племената не бе с Мене ни един човек.
Да! Стъпках ги в гнева Си
и ги смазах в яростта Си,
тъй че кръвта им опръска дрехите Ми
и изцапах цялото Си облекло.
4 Защото денят за въздаянието бе в сърцето Ми
и годината Ми за изкупление настана.
5 Аз гледах, но нямаше кой да помага,
и зачудих се, че няма кой да подкрепя;
затова Моята мишца Ми изработи спасение
и Моята ярост – тя Ме подкрепи.
6 Аз стъпках племената в гнева Си,
опих ги с яростта Си
и излях кръвта им в земята.

Хваление и молитва

7 Ще припомня милосърдието Господне,
и славата Господня
за всичко, с което ни е дарил Господ –
и за голямата Му любов към Израилевия дом,
която им показа според щедростите Си,
и според премногото Си милосърдни дела.
8 Защото рече: Наистина те са Моят народ,
чада, които не ще постъпят невярно към Мене.
И така, Той им стана Спасител.
9 Във всичките им скърби Той скърбеше
и ангелът на присъствието Му ги избавяше.
Поради любовта Си и поради милостта Си Той Сам ги изкупи,
вдигна ги и ги носи през всички древни дни.
10 Но те се възбунтуваха и оскърбиха Святия Негов Дух,
затова Той се обърна и им стана неприятел,
и сам воюва против тях.
11 Тогава Неговият народ си спомни за старите Мойсееви времена, казвайки:
Къде е Онзи, Който ги изведе от морето
чрез пастирите на стадото Си?
Къде е Онзи, Който положи Святия Си Дух сред тях?
12 Който направи славната Си мишца да върви до Мойсеевата десница?
Който раздели водата пред тях,
за да си придобие вечно име?
13 Който ги води през бездната
като кон през пасбище, без да се препънат?
14 Духът Господен ги е успокоил
като добитък, който слиза в долината.
Така си водил народа Си,
за да си придобиеш славно име.
15 Погледни от небесата
и виж от святото Си и славно обиталище.
Къде са ревността Ти и могъщите Ти дела?
Твоите милосърдни дела и щедрости са ни отказани.
16 Но Ти си наш Отец
и макар че не ни знае Авраам
и не ни признава Израил,
Ти, Господи, си наш Отец;
Твоето име е наш вечен Изкупител.
17 Защо си допуснал, Господи, да се отклоняваме от пътищата Ти,
да ожесточаваме сърцата си и да не се боим от Тебе?
Върни се заради служителите Си,
заради племената на Твоето наследство.
18 Малко време го владя Твоят свят народ,
а сега враговете ни потъпкаха светилището Ти.
19 Ние сме станали като онези, над които Ти никога не си владял,
като онези, които не са били наричани с името Ти.
© Библейска лига - България

64

1 О, да би раздрал Ти небето, да би слязъл,
да биха се стопили планините от присъствието Ти
2 както, когато огън гори храстите
и прави водата да закипи,
за да стане името Ти познато на противниците Ти
и да потреперят народите от присъствието Ти!
3 Защото когато вършеше ужасни дела, каквито не очаквахме,
Ти слизаше и планините се стопяваха от присъствието Ти!
4 Защото от древността не се е чуло,
до ухо не е стигало,
око не е видяло друг Бог освен Тебе
да е извършил такива дела за онези, които го чакат.
5 Посрещаш с благост който с радост върши правда,
който помни Твоите пътища.
Ето, Ти си се разгневил, защото ние отдавна съгрешаваме;
как тогава ще бъдем спасени?
6 Всички ние станахме като нечист човек
и цялата ни праведност е като омърсена дреха;
ние всички вехнем като лист
и нашите беззакония ни завличат като вятъра.
7 И няма човек, който да призовава името Ти,
който да се пробуди, за да се хване за Тебе;
защото Ти си скрил лицето Си от нас
и си ни стопил поради беззаконията ни.
8 Но сега, Господи, Ти си наш Отец;
ние сме глината, а Ти – Грънчарят ни,
и всички сме дело на Твоята ръка.
9 Недей се гневи силно, Господи,
недей помни вечно беззаконието.
Ето, погледни, молим Ти се,
защото ние всички сме Твой народ.
10 Твоите святи градове запустяха;
даже Сион запустя, Ерусалим е опустошен.
11 Нашият свят и красив дом,
където бащите ни Те славословеха,
беше изгорен с огън
и всички драги нам неща запустяха.
12 След всичко това, ще се въздържиш ли, Господи?
Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?
© Библейска лига - България

Нов Завет

Евреи

10

Христовата жертва веднъж завинаги

1 Защото, законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни непрестанно всяка година, да направи съвършени онези, които пристъпват да жертват. 2 Иначе те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, веднъж очистени, не биха имали вече никакво съзнание за грехове. 3 Но с тези жертви всяка година се на пом ня за греховете. 4 Защото не е възможно кръв от юнци и от телци да отмахне грехове. 5 Затова Христос, като влиза в света, казва:
„Жертва и принос не си поискал,
но приготвил си Ми тяло;
6 всеизгаряния и приноси за грях не са Ти угодни.
7 Тогава казах: Ето, дойдох
(в свитъка на книгата е писано за Мене)
да изпълня Твоята воля, о Боже“.
8 Като казва първо: „Жертви и приноси, и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито са Ти угодни“ (които се принасят според закона), 9 после казва: „Ето, дойдох да изпълня волята Ти.“ С това Той отменя първото, за да постанови второто. 10 С тази воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги. 11 И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да премахнат грехове; 12 но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога, 13 и оттогава нататък чака, докато се положат враговете Му за Негово подножие. 14 Защото само с един принос Той направи съвършени завинаги онези, които се освещават. 15 А и Святият Дух ни свидетелства за това, защото след като е казал:
16 „Ето завета, който ще сключа с тях
след онези дни, казва Господ:
ще положа законите Си в сърцата им,
и ще ги напиша в умовете им“,
прибавя:
17 „И греховете им, и беззаконията им няма да помня вече“,
18 А където има опрощение за тези неща, там вече няма принос за грях.

Христовата жертва веднъж завинаги

19 И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дързост да влезем в светилището, 20 по новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, тоест плътта Си, 21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом, 22 нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени чрез поръсване от лукава съвест, и с тяло, измито в чиста вода; 23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който се е обещал; 24 и нека се грижим един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела, 25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай, а увещавайки се един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава. 26 Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, 27 а едно страшно очакване на съд, и на огнен гняв, който ще погълне противниците. 28 Някой, който е престъпил Мойсеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; 29 тогава, колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? 30 Защото познаваме Онзи, Който е казал: „На Мене принадлежи възмездието, Аз ще отплатя, казва Господ“; и пак: „Господ ще съди народа Си“. 31 Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог!
32 Припомняйте си още за първите дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба лице в лице със страдания, 33 ту опозорявани с хули и оскърбления, ту като съучастници с тези, които също така страдаха. 34 Защото вие състрадавахте на онези, които бяха в окови, и радостно посрещахте разграбването на имота ви, като знаехте, че имате по-добър и траен имот. 35 И тъй, не напускайте увереността си, за която има голяма награда. 36Защото ви е нужно да издържите, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.
37 „Защото още твърде малко време,
и ще дойде Този, Който има да дойде, и не ще се забави.
38 А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра;
но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“
39 Ние обаче не сме от онези, които се дръпват назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

103

1 Давидов псалом.
Благославяй, душе моя, Господа,
и всичко, що е вътре в мене, нека хвали святото Му име.
2 Благославяй, душе моя, Господа,
и не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния.
3 Той е, Който прощава всичките ти беззакония,
изцелява всичките ти болести;
4 Който изкупва от шеол живота ти,
венчава те с милост и милосърдни дела;
5 Който насища с блага душата ти,
така че младостта ти се подновява като на орел.
6 Господ извършва правда и правосъдие
за всичките угнетявани.
7 Накара Мойсей да познае пътищата Му,
и израиляните – делата Му.
8 Жалостив и милостив е Господ,
дълготърпелив и многомилостив.
9 Не ще изобличава винаги,
нито ще държи гняв довека.
10 Не е постъпил с нас според греховете ни,
нито е въздал нам според беззаконието ни.
11 Защото колкото е високо небето от земята,
толкова голяма е милостта Му към онези, които се боят от Него.
12 Колкото отстои изток от запад,
толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.
13 Както баща жали чадата си,
така Господ жали онези, които се боят от Него.
14 Защото Той познава нашия състав,
помни, че ние сме пръст.
15 Дните на човека са като трева;
като полски цвят, така цъфти.
16 Защото като преминава вятърът над него, и няма го,
и мястото му не го познава вече.
17 Но милостта на Господа е отвека и довека върху онези,
които се боят от Него,
и правдата Му върху внуците
18 на онези, които пазят завета Му
и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.
19 Господ е поставил престола Си на небето;
и Неговото царство владее над всичко.
20 Благославяйте Господа, вие ангели Негови,
мощни със сила, които изпълнявате думите Му,
като слушате гласа на словото Му.
21 Благославяйте Господа, всички Негови войнства,
Негови служители, които изпълнявате заповедите Му.
22 Благославяйте Господа, всички Негови дела
във всяко място на владението Му.
Благославяй, душе моя, Господа.
© Библейска лига - България