Основен / ден 259

Стар Завет

Исая

65

Съд и спасение

1 Аз се открих на онези, които не питаха за Мене;
намериха Ме онези, които не Ме търсеха.
Ето Ме! Ето Ме! – казвах
на народ, който не се наричаше с Моето име.
2 Простирах ръцете Си цял ден
към един непокорен народ,
който ходи по недобър път
след своите помисли –
3 народ, който непрестанно Ме оскърбява в лицето,
като принася жертви в дъбравите
и кади върху кирпични олтари;
4 който живее в гробищата
и прекарва нощите си в пещери;
който яде свинско месо
и държи в съдовете си вариво от нечисти неща;
5 който казва: Стой далеч, не се приближавай до мене,
защото аз съм по-свят от тебе.
Такъв народ е дим в ноздрите Ми,
огън горещ през целия ден.
6 Ето, писано е пред Мене;
няма да мълча, но ще въздам.
Да! Ще въздам в пазвата им
7 както за вашите беззакония – казва Господ – така и за беззаконията на бащите ви,
които кадяха по планините
и Ме хулеха по хълмовете,
затова Аз най-напред ще отмеря в пазвата им делото им.
8 Така казва Господ:
Както казват, когато има мъзга в грозда:
Не го повреждай, защото има благословение в него, –
така ще направя и Аз заради слугите Си,
за да не ги изтребя всички.
9 Ще произведа потомък от Яков,
и от Юда – наследник на Моите планини;
Моят избран народ ще ги наследи
и слугите Ми ще се заселят там.
10 И за народа Ми, който Ме търси,
Сарон ще бъде пасище за стада
и долината Ахор – място, където лежат говеда.
11 А вас, които оставяте Господа,
които забравяте святия Ми хълм,
които приготвяте трапеза за Щастие,
и които правите възлияние на Орисница,
12 ще ви определя за меч
и вие всички ще се наведете за клане;
защото, когато виках, не отговаряхте
и когато говорех, не слушахте;
но вършехте онова, което бе зло пред Мене
и избрахте това, което Ми бе неугодно.
13 Затова така говори Господ Еова:
Ето, Моите слуги ще ядат, а вие ще гладувате;
Моите слуги ще пият, а вие ще жадувате;
Моите слуги ще се радват, а вие ще се срамувате;
14 Моите слуги ще пеят от сърдечна радост,
а вие ще пищите от сърдечна болка
и ще ридаете от съкрушаване на духа.
15 И ще оставите името си на избраните Ми, за да проклинат с него;
и Господ Еова ще умъртви тебе,
а слугите Си ще нарече с друго име,
16 с което който се благославя на земята,
ще се благославя с Бога на истината,
и който се кълне на земята,
ще се кълне в Бога на истината;
защото предишните скърби ще се забравят,
и ще се скрият от очите Ми.
Ново небе и нова земя
17 Защото ето, Аз ще създам ново небе и нова земя
и предишните неща няма да се помнят,
нито ще ви дойдат наум.
18 Но вие се веселете и радвайте се винаги в онова, което ще създам,
защото, ето, ще създам Ерусалим за радост, и народа му – за веселие.
19 Аз ще се радвам на Ерусалим
и ще се веселя за Моя народ;
и няма да се чуе вече в него глас на плач,
нито глас на ридание.
20 Там не ще има вече младенец, който да живее само няколко дни,
нито старец, който да не е изпълнил дните си;
защото който умира стогодишен, ще се смята за млад,
а грешник, ако умре стогодишен, ще бъде считан за проклет.
21 Те ще построят къщи и ще живеят в тях;
ще насадят лозя и ще ядат плода им.
22 Няма повече те да строят, а друг да живее там;
или да садят, а друг да яде;
защото дните на Моя народ ще бъдат като дните на дърво,
Моите избрани за дълго ще се наслаждават на делото на ръцете си.
23 Не ще се трудят напразно,
нито ще раждат чада за бедствие,
защото те са род на благословените от Господа,
както и потомството им.
24 Преди да Ме призоват, Аз ще отговарям;
и докато още говорят, Аз ще чувам.
25 Вълкът и агнето ще пасат заедно
и лъвът ще яде слама както вола,
и храна на змията ще бъде пръстта.
Не ще повреждат, нито ще погубват
в цялата Ми свята планина – казва Господ.
© Библейска лига - България

66

Съд и надежда

1 Така казва Господ:
Небето Ми е престол
и земята е Мое подножие.
Къде е домът, който ще построите за Мене?
И къде ще бъде мястото на Моя покой?
2 Защото Моята ръка е направила всичко това
и всичко това така е станало – казва Господ.
Ето на кого ще погледна:
на онзи, който е смирен и съкрушен духом,
и трепери от словото Ми.
3 Но който принася в жертва вол, е като онзи, който убива човек,
който принася в жертва агне – като онзи, който чупи врат на куче;
който принася хлебен принос е като онзи, който принася свинска кръв,
и който кади възпоменателен ливан – като онзи, който благославя идол.
Да! Както те са избрали своите пътища
и душата им се наслаждава в гнусотиите им,
4 така и Аз ще избера мечтанията им за тях,
и ще им докарам онези неща, от които те се боят.
Защото, когато виках, никой не отговаряше,
когато говорех, те не слушаха,
а вършеха онова, което бе зло пред Мене
и избираха онова, което ми бе неугодно.
5 Вие, които треперите от словото на Господа,
слушайте словото Му, като казва:
Братята ви, които ви мразят, които ви отхвърлят поради Моето име,
са рекли: Господ нека прослави Себе Си,
та да видим вашата радост! – Но те ще се посрамят.
6 Шумен глас се чува от града,
глас от храма,
глас на Господа, Който въздава на враговете Си.
7 Преди да се замъчи, тя роди;
преди да дойдат болките ѝ, освободи се и роди мъжко.
8 Кой е чул такова нещо? Кой е видял такива неща?
Би ли се родила земя в един ден?
Или би ли се родил народ отведнъж?
Но Сионската дъщеря, щом се замъчи, роди чадата си.
9 Аз, Който довеждам до раждане,
не бих ли направил да роди? – казва Господ.
Аз, Който правя да раждат,
затворил ли бих утробата? – казва твоят Бог.
10 Развеселете се с Ерусалимската дъщеря
и се радвайте с нея, всички вие, които я обичате;
развеселете се с нея в радостта ѝ,
всички вие, които скърбите за нея.
11 Защото ще сучете и ще се наситите
от гърдите на утешенията ѝ;
ще се насучете и ще се насладите
от изобилието на славата ѝ.
12 Защото така казва Господ:
Ето, ще простра към нея мир като река
и славата на народите като прелял поток.
Тогава ще се насучете
и ще бъдете носени в обятията ѝ,
и ще бъдете галени в скута ѝ.
13 Както майка утешава детето си,
така Аз ще ви утеша;
и ще се утешите в Ерусалим.
14 Ще видите това и сърцето ви ще се зарадва,
и костите ви ще виреят като зелена трева;
и ще се познае, че ръката на Господа е за слугите Му,
а гневът Му – за неприятелите Му.
15 Защото ето, Господ ще дойде с огън
и колесниците Му ще бъдат като вихрушка;
за да излее гнева Си с ярост
и изобличението Си – с огнени пламъци.
16 Защото с огън и с меча Си
ще съди Господ всяка плът;
и убитите от Господа ще бъдат много.
17 Онези, които се освещават и очистват, за да отидат в дъбравите
след една Ашера в средата,
като ядат свинско месо и гнусотии, и мишки,
те всички ще загинат – казва Господ.
18 Защото Аз зная делата им и помислите им
и иде времето, когато ще събера всички народи и езици;
и те ще дойдат и ще видят славата Ми.
19 И аз ще поставя белег сред тях,
и онези от тях, които се отърват, ще изпратя при народите –
в Тарсис, Пул и Луд, известни като стрелци с лък,
в Тувал и Яван, в далечните острови,
които не са чули името Ми,
нито са видели славата Ми.
И те ще изявят славата Ми сред народите.
20 И ще доведат всичките ви братя
от всички народи за принос на Господа –
на коне, на колесници и на носилки,
на мулета и на бързи камили –
към святия Ми хълм, Ерусалим – казва Господ, –
както израиляните донасят принос
в чист съд в дома Господен.
21 И от тях ще взема
за свещеници и за левити – казва Господ.
22 Защото както новото небе
и новата земя, които Аз ще направя,
ще пребъдат пред Мене – казва Господ, –
така ще пребъде родът ви и името ви.
23 И от новолуние до новолуние,
и от събота до събота,
ще идва всяка плът да се покланя пред Мене –
казва Господ.
24 И като излязат, те ще видят труповете на онези,
които са престъпили против Мене;
защото техният червей няма да умре,
нито ще угасне огънят им;
и те ще бъдат гнусни за всяка плът.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Евреи

11

Чрез вяра

1 А вярата е даване на твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеде ност в неща, които не се виждат. 2 Защото поради нея за старовременните добре се свидетелстваше.
3 С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.
4 С вяра Авел принесе на Бога жертва, по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му; и чрез тази вяра той и след смъртта си още говори.
5 Чрез вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намери, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога. 6А без вяра не е възможно да Му бъде угоден човек; защото, който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тези, които Го търсят.
7 С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждат, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си. Чрез тазивяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.
8 С вяра Авраам послуша, когато бе призован да замине за мястото, което щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае къде отива. 9 С вяра се засели в обещаната земя, като в чужда, и живя в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание. 10 Защото очакваше града, който има вечни основи, чийто архитект и строител е Бог.
11 С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже счете за верен Онзи, Който се бе обещал. 12 Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.
13 Всички тези умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията, но ги видяха и приветстваха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята. 14 А онези, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество; 15 и ако наистина са имали на ум онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат. 16 Но сега желаят едно по-добро отечество, тоест небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарича техен Бог, защото им е приготвил град.
17 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва. Да, този, който беше получил обещанията, принасяше единородния си син, 18 този, комуто беше казано: „По Исаак ще се наименува твоето потомство“; 19 като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите – откъдето и го получи обратно като предобраз на възкресението.
20 С вяра Исаак благослови Яков и Исав даже относно бъдещите неща.
21 С вяра Яков, на умиране, благослови всеки от Йосифовите синове и се поклони на Бога, подпирайки се върху края на тоягата си.
22 С вяра Йосиф, на умиране, спомена за излизането на израиляните от Египет и даде поръчка за костите си.
23 С вяра, когато се роди Мойсей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се бояха от царската заповед.
24 С вяра Мойсей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря 25 и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха, 26 като разсъди, че укорът за Помазаника е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше към бъдещата награда. 27 С вяра напусна Египет, без да се бои от царевия гняв; защото издържа като един, който виждаше Невидимия. 28 С вяра установи Пасхата и поръсването с кръвта, за да не се допре до тях този, който погубваше първородните.
29 С вяра израиляните минаха през Червено море като по суша, което се опитаха и египтяните, и се издавиха.
30 Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.
31 С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледвачите с мир.
32 И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гидеон, Варак, Самсон и Ефтай, за Давид, още и Самуил, и пророците; 33 които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове, 34 угасваха силата на огъня, избягваха острието на меча, от слаби ставаха силни, ставаха храбри в битка, обръщаха в бяг чужди войски. 35 Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени. 36 Други пък изпитваха подигравки и бичувания, а още и окови и тъмници; 37 с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с меч, скитаха се в овчи и в кози кожи и търпяха лишения, бедствия и страдания; 38 те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята. 39 Но всички тези, ако и да сполучиха да се свидетелства добре за тях поради вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието, 40 защото Бог бе промислил за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи